Tweet
AFTER ПРАСЕТАТА ...
Мда-а, наистина много се освинихме последната седмица и вчера се нагласихме да покараме, тъй като нямаше как да изядем всички прасета в околията. 
Сняг имаше по северните склонове на Средна Гора и решихме да ползваме повече южните, където той се беше постопил вече.
На сборния пунк обаче повечето пристигнаха с колите си парадно облечени като директори. "Сериозните" бяхме само аз, Кокера, Данчо, Неделчо от мотористите, Радостин и Вилхелм от ATV-истите.
Тук е мястото да похваля пичовете с ATV-та, които минаха навсякъде, където и ние, а уж се готвеха за хоби класа ...
Мисля, че ако така продължават направо трябва да влезат от Сезон 2008 в "Експерт" класа.
Тук и моторите понякога се озорват.
Е, Кокера съответно си избира мястото с най-много камъни, нали тренира за Ерзберг.
Ниските части на Средна Гора са повече камъни + тръни, както около Тополовград, но и това трябва да се тренира в ендурото, колкото и да е непривликателно.
Именно тук склона е много стръмен за ATV, но пичовете се справиха без проблеми.
Боже, моторът ми пак е заприличал на ветеран от войната след последното иманярстване на Сифона с него в София !
Планината е ниска, но по северните склонове снегът тъй си стои, а под него коловози. Отдавна не бях карал и на по-бързите участъци ме обземаше постоянно чувството, че ще падна. С нетърпение чаках да дойде по-трудна и бавна част, че да си отдъхна от напрежението.
Място за отдих. Бяхме се изпотили всички, тъй като се облякохме като за северния полюс.
Данчо току-що беше хвърлил патериците, но му се караше много !
Тук опитахме стръмен бряг с още по-стръмен страничен наклон, по който трябва да се засилиш и да изпишеш дъга, за да залепнеш от центробежните сили. Иначе си в дерето.
Този път нямаше бъзици, защото кракът на Данчо още го болеше много.
Кокера пък го оттренира няколко пъти през различни места.
... докато най-накрая си изрони зъбите на предния пиньон.
До тук. Край на катеренията ! Но ние бяхме вече почти до комплекса "Сребърно езеро", където ни чакаше студената бира !
Няма шега, в тоя студ пием студен "Хайникен" та пушек се вдига.
ATV-истите бяха оплескани като малачета и ги досрамя да влязат в ресторанта, но на нас хич не ни пукаше.
... а вечерта ни чакаше отново банкет.
Мда-а, наистина много се освинихме последната седмица и вчера се нагласихме да покараме, тъй като нямаше как да изядем всички прасета в околията. Сняг имаше по северните склонове на Средна Гора и решихме да ползваме повече южните, където той се беше постопил вече.
На сборния пунк обаче повечето пристигнаха с колите си парадно облечени като директори. "Сериозните" бяхме само аз, Кокера, Данчо, Неделчо от мотористите, Радостин и Вилхелм от ATV-истите.
Тук е мястото да похваля пичовете с ATV-та, които минаха навсякъде, където и ние, а уж се готвеха за хоби класа ...
Мисля, че ако така продължават направо трябва да влезат от Сезон 2008 в "Експерт" класа.
Тук и моторите понякога се озорват.
Е, Кокера съответно си избира мястото с най-много камъни, нали тренира за Ерзберг.
Ниските части на Средна Гора са повече камъни + тръни, както около Тополовград, но и това трябва да се тренира в ендурото, колкото и да е непривликателно.
Именно тук склона е много стръмен за ATV, но пичовете се справиха без проблеми.
Боже, моторът ми пак е заприличал на ветеран от войната след последното иманярстване на Сифона с него в София !
Планината е ниска, но по северните склонове снегът тъй си стои, а под него коловози. Отдавна не бях карал и на по-бързите участъци ме обземаше постоянно чувството, че ще падна. С нетърпение чаках да дойде по-трудна и бавна част, че да си отдъхна от напрежението.
Място за отдих. Бяхме се изпотили всички, тъй като се облякохме като за северния полюс.
Данчо току-що беше хвърлил патериците, но му се караше много !
Тук опитахме стръмен бряг с още по-стръмен страничен наклон, по който трябва да се засилиш и да изпишеш дъга, за да залепнеш от центробежните сили. Иначе си в дерето.
Този път нямаше бъзици, защото кракът на Данчо още го болеше много.
Кокера пък го оттренира няколко пъти през различни места.
... докато най-накрая си изрони зъбите на предния пиньон.
До тук. Край на катеренията ! Но ние бяхме вече почти до комплекса "Сребърно езеро", където ни чакаше студената бира !
Няма шега, в тоя студ пием студен "Хайникен" та пушек се вдига.
ATV-истите бяха оплескани като малачета и ги досрамя да влязат в ресторанта, но на нас хич не ни пукаше.
... а вечерта ни чакаше отново банкет.
Коментар