За произхода и самосъзнанието на българите.

[Dydo]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

Ок, Ясене и така да е. Значи ли обаче това, както намекна Гагич, че икономически /разбирай народа да мизерства или да е беден/ сме били реално много по-зле от колкото си мислим. Та в една бедна държава може ли да се извършва духовна и културна дейност Може да не сме били на нивото на Византия, то е ясно, ама пък да сме на дъното в икономически план. Явно им е било достатъчно тумбаците да са пълни и да са облечени, а храна и кожи е имало.

[Ясен]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

"Народът" винаги си намира начини да "мизерства" и да е "беден".

Останалото са количествени сравнения.

[deyan_h]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

...
Парите са основа на търговията и на градския живот.

Като копаш по Трапезица е пълно с парчета от монети... медни и сребърни. Разправяха ми, че така са връщали ресто .... Ако нещо струва половин медна пара - прас със сатъра и всеки си тръгва с по половин пара

За оная златната ... Все пак сме една от малкото държави по онова време, която въобще е правила опит да сече златна монета... Дори това е много... Жалко, че с поддържането на това, което е направил ИванАсен 2 не сме се справили...

[Ясен]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

Като копаш по Трапезица е пълно с парчета от монети... медни и сребърни. Разправяха ми, че така са връщали ресто .... Ако нещо струва половин медна пара - прас със сатъра и всеки си тръгва с по половин пара

Определено е било практика векове наред.

[Dydo]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

Ей ги, едно градско и едно селско семейство.........за ко са им монети на хората:

[davc]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

Момчета, този път всички сте/сме прави (няма сарказъм) и за нуждата от монети, и за значението им, и за възможността за поминуване и без тях. А най-вече, за сянката на Римската империя. Колкото и да било каквото да било, ние винаги сме били "едни гърди зад нея". Може би, единствено в "постлатинския" период да сме били наистина равностойни - едни стотина години (не случайно и монетата е на Иван Асен). Което и не е толкова лошо, защото винаги сме се съизмервали именно с нея. На фона на разните свещени римски, неуточнени френски и неустановени британски държави - сме били не с едни, ми с бая гърди напред (горе-долу като сега, ма наопаки - срещу тях да тичаме, няма да ни стигнат). Колкото и Гагич да заподскача сега. Да де, ама сме имали щастието и нещастието да сме периферия на Византия. Всъщност, както и културният ни, така и търговският ни обмен е бивал едно 99% именно с нея. В такава ситуация, наша собствена валута е просто безпредметна, а и несъстоятелна. Ако сме имали някакви по-съществени контакти с други държавни образувания, нуждата от различни на византийските пари, е щяла съответно и да ги генерира.
Така че, практическото неналичие на собствени пари, в нашият частен случай, съвсем не е свидетелство за икономическа и финансова немощ (което е общия случай).

[Пенчо]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

А пък ако се замислим, защо се пръкна туй Евро, да се чуди човек! Изяде хляба на сарафите.

[DBRS]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

Уви, и политическият е пряко свързан. Собствена парична единица е израз на политически суверенитет...

Монетите са следствие на натрупаните други ресурси.
Златните са се ползвали основно за разплащания м/у армии и държави ( шапка злато за Аляска )
Нашето фиксиране в парите е просто защото има произведено и налично всичко за съществуването ни.

Самото наличие на златни монети какво ли значи, във времена в които солта е била по-скъпа от златото

[davc]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

Е, по това време вече, по-скъпа от златото не е била, но си е била стратегически ресурс. Впрочем, ние и с него сме разполагали обилно.

[Bogoljub Gagic]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

...във времена в които солта е била по-скъпа от златото

Опять Матушкааааааа! В околностите на Византия, където сме поминували и ние, това ъ-ъ-ъ-ъ пазарно изкривяване, никога не е било налично.

Е, по това време вече, по-скъпа от златото не е била, но си е била стратегически ресурс. Впрочем, ние и с него сме разполагали обилно.

[davc]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

А защо пазарно изкривяване? Съвсем естествено пазарно положение си е.

[deyan_h]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

Момчета, този път всички сте/сме прави (няма сарказъм) и за нуждата от монети, и за значението им, и за възможността за поминуване и без тях. А най-вече, за сянката на Римската империя. Колкото и да било каквото да било, ние винаги сме били "едни гърди зад нея". Може би, единствено в "постлатинския" период да сме били наистина равностойни - едни стотина години (не случайно и монетата е на Иван Асен). Което и не е толкова лошо, защото винаги сме се съизмервали именно с нея. На фона на разните свещени римски, неуточнени френски и неустановени британски държави - сме били не с едни, ми с бая гърди напред (горе-долу като сега, ма наопаки - срещу тях да тичаме, няма да ни стигнат). Колкото и Гагич да заподскача сега. Да де, ама сме имали щастието и нещастието да сме периферия на Византия. Всъщност, както и културният ни, така и търговският ни обмен е бивал едно 99% именно с нея. В такава ситуация, наша собствена валута е просто безпредметна, а и несъстоятелна. Ако сме имали някакви по-съществени контакти с други държавни образувания, нуждата от различни на византийските пари, е щяла съответно и да ги генерира.
Така че, практическото неналичие на собствени пари, в нашият частен случай, съвсем не е свидетелство за икономическа и финансова немощ (което е общия случай).

С първата половина съм съгласен, с втората не. ))

Наще владетели са секли доволно количество монети, медни, сребърни и от сплав мед и сребро.
Липсата на златни говори единствено за размера на икономиката. Просто не е позволявал натрупването на чак толкова злато, че да може да се секат златни монети. Особено при разпадаща се власт, две български царства, деспоти флиртуващи с Византия, (между другото - някои от "независимите" също са секли свои монети). Има и практика със заклеймяване на парите. Примерно -византийски пари с клеймо отзад "от съндъка на Иванко Тертер"
(не буквално де, клеймо)

[mikivt]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

Златото през Средновековието, че и сега, е ставало за разменно средство, но наличните материални блага, движими и не движими, не се превръщат автоматично в злато. Демек - кокошка все ще долети от някъде, ма като няма злато с какво да ги сечеш тия златни монети

[davc]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

С първата половина съм съгласен, с втората не. ))

Наще владетели са секли доволно количество монети, медни, сребърни и от сплав мед и сребро.
Липсата на златни говори единствено за размера на икономиката. Просто не е позволявал натрупването на чак толкова злато, че да може да се секат златни монети. Особено при разпадаща се власт, две български царства, деспоти флиртуващи с Византия, (между другото - някои от "независимите" също са секли свои монети). Има и практика със заклеймяване на парите. Примерно -византийски пари с клеймо отзад "от съндъка на Иванко Тертер"
(не буквално де, клеймо)

Ние, собствени наши находища на злато не сме разработвали. Размерът на икономиката ни е позволявал натрупването на съществени количества злато, само че във формата на вече отсечени пари (каквито по земите ни има доволно). Леко безсмислено упражнение е да се претопява, за да се изработят от него отново пари, още повече предвид, че така или иначе употребата им е за размяна отново със източника им.
Пак да кажа, явяваме се частен случай на изключително еднопосочни отношения. Просто е липсвал друг субект (в ролята на партньор), със адекватен ни мащаб.

[Dydo]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

Просто е липсвал друг субект (в ролята на партньор), със адекватен ни мащаб.

Е аз колко пъти се опитвам да обясня това, ама бил съм залъгвал подрастващите с популизъм и демагогия Ти го каза в прав текст: Освен Византия, друг субект с адекватен ни мащаб в ролята на партньор, е нямало