От: Вицове
Първоначално публикуван от tef4o
Преглед на мнение
Представете си следната картинка. Киев, Хресчатик (централния площад). Наоколо в общи линии - чисто и красиво, украинките и те чисти и красиви, поне повечето от тях. Свети ранно пролетно слънце... абе идилия. И в тази идилия се движи моя милост, с осцилоскоп в едната ръка, резервно устройство, приблизително с размерите на осцилоскопа в другата и чанта с най-необходимия инструмент през рамо. Чии го диря насред Киев в този си вид? Просто съм тръгнал на авария, обаче украинските катаджии (също като руските, белоруските, румънските и молдовските от него време) така се зарадваха на българския номер на колата, че се наложи да оставя колегата да се оправя, а аз реших да продължа с метрото, щото е "много бързо и удобно", Пък и от детските години свързвам понятието "метро" с дълги стълбища, големи, красиви зали и оргазменото ускорение на влакчетата.
Към входа на метростанцията, навалицата започва да се сгъстява по малко. Не обръщам внимание. Грешка! Малко по-късно вече разбирам съвсем ясно какво означава израза "да те понесе тълпата". Обяснявам: притиснат съм до толкова, че не мога да движа нто ръцете, нито краката си, всъщност последните дори не опират пода. Сами си смятайте какво усилие е нужно за да се задържи 75 килограмов човек, натоварен с още 20 кила багаж във въздуха. Мога само да споделя, че основния ми проблем беше вдишването. Издишането се получаваше от самосебе си
По тоя екзотичен начин, напълно забравил за украинките и почти загубил надежда да видя отново влажното пролетно слънце, след около 3 минути се озовавам на платформите. Вече дори мога да стъпя самостоятелно на пода. Не, че виждам нещо, щото тия наоколо са все мъжаги с по десетина сантиметра по-високи от мен, че и с шапки на главите. Вдишвам. Голям кеф! Ама въздуха миришел на пот, мазут и препикано - че на кой му пука?
В тоя момент идва влакчето. Е, ако сте си мислили, че най-лошото е минало, разбирам ви, щото и аз си мислех така. Много голяма грешка! Как оцелях без пукнати кости - не знам. Апаратурата отнесе доста поражение, добре че тия от Тектроникс знаят как се прави техника, а и в нашата не бяхме пестили материал, та пораженията бехе само по външния вид. Е, якето после го изхвърлих...
Подобни преживявания, макар и без багаж, имах и в Харков и в Петербург. Защо? Защото инструкциите, които получих започваха с "Хващаш метрото...". Вярвате или не, това ми беше достатъчно, за да ме откаже от идеята за метрото като транспорт. И да, знам, че просто тогава времената са били такива и че е по-скоро стечение на обстоятелствата, отколкото нещо подразбиращо се, обаче ... И до ден днешен, ако по някаква причина не мога използувам собствен транспорт, предпочитам да хвана такси или да вървя пеша. За тролеите ... ще ви разправям друг път
Всъщност, сега се сещам, че веднъж все пак ме накараха да се кача на метрото в Барселона. Въпреки липсата на всички гореописани прелести и въпреки, че единственото същество, което се притискаше в мен, беше приятелката ми, едва изтраях четирите спирки до центъра. Такива ми ти работи
Знам, че това не е точно за тук, сори...
Към входа на метростанцията, навалицата започва да се сгъстява по малко. Не обръщам внимание. Грешка! Малко по-късно вече разбирам съвсем ясно какво означава израза "да те понесе тълпата". Обяснявам: притиснат съм до толкова, че не мога да движа нто ръцете, нито краката си, всъщност последните дори не опират пода. Сами си смятайте какво усилие е нужно за да се задържи 75 килограмов човек, натоварен с още 20 кила багаж във въздуха. Мога само да споделя, че основния ми проблем беше вдишването. Издишането се получаваше от самосебе си
По тоя екзотичен начин, напълно забравил за украинките и почти загубил надежда да видя отново влажното пролетно слънце, след около 3 минути се озовавам на платформите. Вече дори мога да стъпя самостоятелно на пода. Не, че виждам нещо, щото тия наоколо са все мъжаги с по десетина сантиметра по-високи от мен, че и с шапки на главите. Вдишвам. Голям кеф! Ама въздуха миришел на пот, мазут и препикано - че на кой му пука?
В тоя момент идва влакчето. Е, ако сте си мислили, че най-лошото е минало, разбирам ви, щото и аз си мислех така. Много голяма грешка! Как оцелях без пукнати кости - не знам. Апаратурата отнесе доста поражение, добре че тия от Тектроникс знаят как се прави техника, а и в нашата не бяхме пестили материал, та пораженията бехе само по външния вид. Е, якето после го изхвърлих...
Подобни преживявания, макар и без багаж, имах и в Харков и в Петербург. Защо? Защото инструкциите, които получих започваха с "Хващаш метрото...". Вярвате или не, това ми беше достатъчно, за да ме откаже от идеята за метрото като транспорт. И да, знам, че просто тогава времената са били такива и че е по-скоро стечение на обстоятелствата, отколкото нещо подразбиращо се, обаче ... И до ден днешен, ако по някаква причина не мога използувам собствен транспорт, предпочитам да хвана такси или да вървя пеша. За тролеите ... ще ви разправям друг път
Всъщност, сега се сещам, че веднъж все пак ме накараха да се кача на метрото в Барселона. Въпреки липсата на всички гореописани прелести и въпреки, че единственото същество, което се притискаше в мен, беше приятелката ми, едва изтраях четирите спирки до центъра. Такива ми ти работи
Знам, че това не е точно за тук, сори...
Коментар