От: Защо се мразим?
Мразите, понеже все още имате някакви емоции, представа, някакви планове, мечти може би...
Когато емоционално се изчерпите, когато всичко наоколо почнете да го възприемате не от първо лице, единствено число, а от някакво друго лице... да ви питам дали ще мразите... Тогава ще осъзнаете и ще сте озрели, макар за малко... От омразата няма да има нищо, ще има сега и нищо друго...
После пак си ставаме/ставате като преди...
Ама като се мрази, нека да е истинско и смислено. Не да мразим, понеже някой ни е настъпил егото, а защото го е направил нещо много лошо на най-близките. Ние сме на второ място... Трето място няма...
От любовта към омраза пътя е кратък и еднопосочен... Обратния път не съществува.
Когато мразите някой ще разберете колко яко се чуствате, когато си представяте най-гадните сцени... Това е истинската омраза...
Ако сте простили на някой, който сте мразили - значи сте човек. Но това не пречи пак да си представяте гадни сцени... Прекаленото представяне на гадни сцени води до друг момент - може да направиш глупост... Тогава вредиш не само на себеси, но и на най-близките... Ако сте простили на мразения не означава, че трябва да забавите всичко. Не! Омразата дава най-трудните и истински уроци - може да ги прдадем нататък по подходящ начин под формата на житейски опит...
Обичай и мрази силно! Човешко е... Както писаха по-напред: не прави това, което не искаш да ти правят. Това е истината. Но тази истина няма да те предпази от омразата. Ще ти помогне да спиш по-спокойно и до някъде ти дава шанс да изкараш до пенсия и след това....
Най-гадното нещо, което научих в живота си е да мога да мразя... Научиха ме насила... Мразя "учителя" си... Няма такова деструктивно състояние като омразата...
Мразите, понеже все още имате някакви емоции, представа, някакви планове, мечти може би...
Когато емоционално се изчерпите, когато всичко наоколо почнете да го възприемате не от първо лице, единствено число, а от някакво друго лице... да ви питам дали ще мразите... Тогава ще осъзнаете и ще сте озрели, макар за малко... От омразата няма да има нищо, ще има сега и нищо друго...
После пак си ставаме/ставате като преди...
Ама като се мрази, нека да е истинско и смислено. Не да мразим, понеже някой ни е настъпил егото, а защото го е направил нещо много лошо на най-близките. Ние сме на второ място... Трето място няма...
От любовта към омраза пътя е кратък и еднопосочен... Обратния път не съществува.
Когато мразите някой ще разберете колко яко се чуствате, когато си представяте най-гадните сцени... Това е истинската омраза...
Ако сте простили на някой, който сте мразили - значи сте човек. Но това не пречи пак да си представяте гадни сцени... Прекаленото представяне на гадни сцени води до друг момент - може да направиш глупост... Тогава вредиш не само на себеси, но и на най-близките... Ако сте простили на мразения не означава, че трябва да забавите всичко. Не! Омразата дава най-трудните и истински уроци - може да ги прдадем нататък по подходящ начин под формата на житейски опит...
Обичай и мрази силно! Човешко е... Както писаха по-напред: не прави това, което не искаш да ти правят. Това е истината. Но тази истина няма да те предпази от омразата. Ще ти помогне да спиш по-спокойно и до някъде ти дава шанс да изкараш до пенсия и след това....
Най-гадното нещо, което научих в живота си е да мога да мразя... Научиха ме насила... Мразя "учителя" си... Няма такова деструктивно състояние като омразата...

Обратното (до голяма степен) съм го виждал от обикновени хорица, плебеите, инертната маса, бачкаторите, мразените от богатите...
Лекува се, макар и трудно
Коментар