Защо се мразим?

[NovemberCharlie]

Повод за този въпрос станаха няколко теми, коменитращи обществените взаимоотношения. Чета темите, чета споровете, аргументите и непрекъснато избива усещането за омраза. Жлъчна, всеобхащаща, поглъщата омраза. Мразим съфорумниците си, мразим правителството, мразим комшията, мразим богатите, мразим бедните, мразим частниците, мразим държавните служители, мразим пиндосите, мразим русниците, капитализма, социализма, кирилицата, латиницата, Ланд Ровер, Тойота, циганите, българите.....

Май мразим себе си?

Защо?

[Павлин Андреев]

От: Защо се мразим?

Манталитет, колега. Нали знаеш, че омразата е нашият национален спорт. Тъжно, но факт...

Обикновеният българин, смазан от живота, притискан от проблеми от финансово, битово и служебно естество е с изключително ниско самочувствие. То от своя страна вече поражда завист, към всеки, който е по-различен - един има по-нова кола, друг по-хубава жена, трети по-добре платена работа и т.н, и т.н. Зависта поражда омраза, която от своя страна е доста умело използвана и е насочвана в желаната посока - примерно срещу "врага с партиен билет"... Резултатът е налице и ти много добре си го описал!

[T-1000]

От: Защо се мразим?

Предполагам по природа сме си такива. Това явление не е от вчера.
Ще ти кажа аз какво не харесвам - не харесвам когато ме лъжат, не обичам някой да ми се оплаква /като се има в предвид че в повечето случаи сам си е виновен/, мразя да ми вменяват някакви криво разбрани ценности, мразя да ми казват какво трябва и какво не трябва, мразя хора които имат мазен продажен характер. Толерантен съм към чуждите разбирания, осъзнавам къде греша и макар да си признавам, не се променям.

Когато започваш такава тема е хубаво да почнеш със себе си. А ти какво мразиш?

[NovemberCharlie]

От: Защо се мразим?

Като по-млад мисля мразех много неща. Сега вече мразя сdмо да се будя нощен и да мисля за служебни проблеми. Иначе май не мразя. Виж, неща, които не харесвам - бол. Ама не мразя. Няма смисъл.

Но темата не беше какво мразим, а защо.

Сетих се за Мастър Йода:
“Fear is the path to the dark side. Fear leads to anger. Anger leads to hate. Hate leads to suffering.”

[Rabin]

От: Защо се мразим?

"Всички българи слушат чалга, разбират от футбол, гледат сапунки и си хвърлят буклука през терасата".
Това, че всички се мразим е поредното невярно клише в тоя ред.
Изобщо, единственото вярно обобщение е, че всички обобщения за хората са грешни! Хората са различни.

[Марто (Мартин Христов)]

От: Защо се мразим?

Това което най-мразя в момента е, че не знам как да възпитам сина си! Моите родители са ме възпитавали да бъда честен, принципен, открит и да помагам на другите! Оказах се тотално неподготвен за живота който последва след "падането" на комунистите от власт... Сега имам син, който на свой ред трябва да възпитавам и не знам как да постъпя!?! Ако искам да му е лек живота, трябва да му втълпя неща които на мен самия са ми чужди! Ако го възпитам както смятам за правилно, ще го обрека цял живот да започва от нулата, защото вече никой не обича и иска горди, умни и честни хора... Ей тази дилема мразя! На всичко друго съм му .... майката!

[T-1000]

От: Защо се мразим?

Образно се изразих, очевидно. Каква е разликата между мразя и не харесвам. Мисля че става дума за едно и също, другото е игра на думи. Всичките тия неща които изброих за себе си ме карат да не харесвам даден тип хора. Защото са ........ /попълват се думите/.

[NovemberCharlie]

"Всички българи слушат чалга, разбират от футбол, гледат сапунки и си хвърлят буклука през терасата".
Това, че всички се мразим е поредното невярно клише в тоя ред.
Изобщо, единственото вярно обобщение е, че всички обобщения за хората са грешни! Хората са различни.

Хмм, прав си. Но въпросът си остава валиден за доста хора.

Моите родители са ме възпитавали да бъда честен, принципен, открит и да помагам на другите! Оказах се тотално неподготвен за живота който последва след "падането" на комунистите от власт!

За първи път да сме на едно мнение.. Но човек се учи. Аз малко или много се научих. Но ако имах син и аз щях да съм пред тази дилема.

Образно се изразих, очевидно. Каква е разликата между мразя и не харесвам. Мисля че става дума за едно и също, другото е игра на думи. Всичките тия неща които изброих за себе си ме карат да не харесвам даден тип хора. Защото са ........ /попълват се думите/.

За мен разликата е фунадаметална във възприятието.

[Марто (Мартин Христов)]

От: Защо се мразим?

За първи път да сме на едно мнение.. Но човек се учи. Аз малко или много се научих. Но ако имах син и аз щях да съм пред тази дилема.

Абе не е като да не се оправям някак си, но както го е казал мъдреца: - Който трупа мъдрост, трупа тъга...!!! Много лични жертви се налагат на хората за да оцеляват днес и когато това трябва да се прехвърли на децата - си е за мразене, че и оттатък...!!!

[господин никой]

От: Защо се мразим?

Чарли как да не се мразим? Какво се случва всеки ден? Мъже, които не могат да си изхранят семействата, изправени пред дилемата да крадат или да станат за посмешище пред собственото си семейство... или тъпаците, които потъпкват правата им заради едната идея, че са безнаказани... или несигурността дали утре ще си на работа и дали ще имаш пари да платиш сметките... Да ме прощават дамите, но както каза един добър приятел - по-лошо от това да ти опънат любовницата е само да ти набият сина... И? Какво ще направиш?

При жените е същото - работа на работата, работа в къщи, работа за къщата (не едно и също), мъж, деца, сметки, неочаквани сметки... и? Останалите пак са по-добре облечени, по-млади, по-красиви... Утре пак същото, и в други ден пак и в по-други ден пак... и?

Очакваш това да генерира любов и разбиране? Не, не ме разсмивай... Разбирам, че не ти е приятно - аз също не умирам от щастие по въпроса, но... това е естествено. Не, че го извинявам - просто проявявам разбиране - това е.

[Джоу (x3mrjoe)]

От: Защо се мразим?

Повод за този въпрос станаха няколко теми, коменитращи обществените взаимоотношения. Чета темите, чета споровете, аргументите и непрекъснато избива усещането за омраза. Жлъчна, всеобхащаща, поглъщата омраза. Мразим съфорумниците си, мразим правителството, мразим комшията, мразим богатите, мразим бедните, мразим частниците, мразим държавните служители, мразим пиндосите, мразим русниците, капитализма, социализма, кирилицата, латиницата, Ланд Ровер, Тойота, циганите, българите.....

Май мразим себе си?

Защо?

Така е, мразещите всъщност мразят себе си.
Мразещите се дразнят от това което виждат в огледалото.
Мразещите се дразнят от това, че виждат техните амбиции реализирани от някой друг, докато те са стигнали до никаде.
Не познавам относително реализирани, доволни и живеещи в хармония със себе си хора които да мразят.

Нормално е в живота да се случват неща които да не Ви харесват и да Ви дразнят, но стигне ли се до омраза, значи не се търси решаване на възникналия проблем, а задълбочаване и конфликт.

Нека не бъркаме нехаресването (на каквото и да било) с омразата !

[cveta68]

От: Защо се мразим?

Вече си мисля, че това "Най-обичам да мразим" е закодирано някъде в гените ни. Не е валидно за абсолютно всички, но е твърде често срещано за да бъде игнорирано....

[Danika]

От: Защо се мразим?

......
Мразещите се дразнят от това което виждат в огледалото.
Мразещите се дразнят от това, че виждат техните амбиции реализирани от някой друг, докато те са стигнали до никъде...

Абсолютно точно.
Вероятно е валидно за всички нации, но.....Различното при нас е националният нихилизъм.
Мнозинството от нас могат да преглътнат успеха и реализацията на чужденец, но на друг българин - не.
Според мен, това е израз на дълбока комплексарщина.
Израз на същата комплексарщина, разбира се е и въздухарското биене по гърдите "Булгаааар! Булгааар!"

[diecast]

От: Защо се мразим?

Аз за себе си мога да кажа, че не мразя, но за сметка на това изключително много се дразня. Дразня се от много неща, като започнем от мазните усмивчици на политиците всяка вечер по новините, говорещи неща, които нямат нищо общо с реалността. Минем през това, че гледат на мен като на овца за стригане с всякакви безумни данъци и такси, които реално отиват, Бог знае къде и стигнем до това, че понякога когато трябва да си свърша някаква работа се чувствам като нежелан в родината си.

Но, не мразя. Просто се дразня, псувам си тихичко и се самоуспокоявам, че това все някога цялото това безумие ще свърши.

[Джоу (x3mrjoe)]

От: Защо се мразим?

Но темата не беше какво мразим, а защо.

От глупост, която изгражда комплекси пропорционални на амбициите.

На глупавите и амбициозни хора, без необходимия потенциал, им е по-лесно да мразят и да им стои главата заровена в земята, защото като си я вдигнат и се огледат, пак нямат решение на собствения си проблем.
Мразещите не разбират, че сами затварят вратите пред себе си преди да са направили каквото и да било, защото омразата е в очите им.