Сондажни машини,автосонди.

[sparow]

От: Сондажни машини,автосонди.

Да вдигнеме малко темата-Славчо направи ли установката за ударно сондиране??
Аз напредвам по малко,до края на седмицата трябва да успея да намеря време да отида догоре на фрезата да пробия маховика и ремъчната шайба--трябва да стане много прецизно съединяването,защото ще тежи най-малко 9кг. и като се върти с 500об/мин. е страшна работа ако има биене.

[slavchovt]

От: Сондажни машини,автосонди.

Всичко е готово.Монтирах втори разпределител а не кранове и се получи много добре.На тихи обороти на мотора се упражняват около 60 удара и отворен тотал разпределител в минута.Сложих винтов регулатор на ръчката за евентуално намаляване на оборотите и да него държа на ръка.Жалонката също е готова .Пробвах я във един варел с вода и задържа перфектно.В момента монтирам втора лебетка но имам проблем с задвижването защото хидромотора --по малък от другите-- несе върти .Днес го разглобих ; ръждясали лагери ; скъсана семерина ; другото като чели е добре.Утре ще ходя за части .Понеже е много студено немога да пробвам как щеработи.Към края на седмицата го дават да се постопли да видиме какво сме сделали.Правих и един водач с който евентуално да минавам от ф850 на ф250--да буваме евентуално в чаршията демек --ЦЕНТЪРА.Жалко ще бъде ако не се получи защото много труд хвърлихме в този студ че даже исме болни в момента и утре сме на лекар.

[монио]

От: Сондажни машини,автосонди.

Последно има ли вода в миргела. Ако не защо ,ако да пак.

[sparow]

От: Сондажни машини,автосонди.

Викат че има грип...пии едно вино и легай.
Имаш ли някъкви снимки? Откъде купуваш части за хидравлика в Плевен.

[vlageo]

От: Сондажни машини,автосонди.

Последно има ли вода в миргела. Ако не защо ,ако да пак.

Води в палеогенските седименти
Палеогенските седименти имат широко площно разпространение в изток-югоизточната част на проучваната територия (предимно в басейна на р. Провадийска и р. Батова и около Белославското и Варненското езеро). Най-западните разкрития като изолирани петна без практическо значение са установени при с. Голяма вода и Хърсово, Разградско и при с. Страхилица и Средня, Шуменско. Повсеместното разпространение на палеогенските седименти е източно от линията на с. Друмево-Марково-Войводино. Те изпълват централните и южни части на Провадийската синклинала, разкриват се по западните и южни части на Варненското плато (около с. Игнатиево) и на юг в Авренското (Моминско) плато. Приблизително източно от меридиана на с. Аксаково затъват бързо в дълбочина на североизток, изток и юг под ъгъл 3-5° , а по долината на р. Камчия увеличават и дебелината си. Общата площ на разкритата част е около 150-170 km2, а на закритата – около 300-320 km2. По сондажни данни горнището на палеогенските седименти в района на гр. Варна е на 450-500 m, а към “Златни пясъци” – на 750 m дълбочина от повърхността. Покриват нормално или с размив долно- и горнокредните седименти. Представени са от морски отложения в глинесто теригенен и варовит фациес – конгломерати, мергели, глинести и песъчливи варовици в основата, пясъчници и пясъци с прослойки от пясъчници, различно глинести, органогенни нумулитни варовици, глинести мергели и детритусни пясъчници и варовици, глини с манганови отложения. Отнасят се към различни задруги и свити – варовита задруга, Комаревска, Белославска, Кривненска, Дикилиташка, Аладънска, Авренска (със Славейковски член), Долночифлишка, Моминска и Русларска свита с хроностратиграфски обхват от палеоцен до олигоцен. Отделни свити прехождат помежду си вертикално и латерално или се съчленяват хоризонтално, поради което литоложките и стратиграфски граници са условни и приблизителни. Дебелините на свитите варират от 1-2 m до 50-70 m, а сумарната дебелина на палеогенските седименти варира от 100-120 m до над 400 m. Дебелините на отделните литоложки разновидности не са издържани във вертикално и хоризонтално направление по фациални и структурни причини. В хидрогеоложко отношение най-голямо значение имат несвързаните пясъци, ронливите пясъчници и различно напуканите и окарстени варовици на Белославската, Дикилиташката и Аладънска свити. В тях са се формирали порови, порово-пукнатинни до пукнатинно-карстови (преимуществено) по тип, ненапорни в разкритата част до високо напорни (в потъналата част) по характер подземни води, които образуват общ водоносен хоризонт. Поради условното хроностратиграфско разчленяване на седиментите той е означаван като долно-средноеоценски водоносен хоризонт. За долен, несъвършен водоупор служат плътни и глинести горнокредни варовици и водонепропускливи долноеоценски мергели, а за горен – мергелите и глините на горния еоцен (Авренска свита) и на олигоцена (Русларска свита). Общата дебелина на водоносния хоризонт нараства от 30-35 m на запад до 110-130 m – на изток и е средно около 60 m.

Отгоре мергел, отдолу мергел - по средата вода...(но малко-по дълбоко в случая) ...оттук: http://www.bluelink.net/water/chmr/chmdr/hidrolojko_opisanie_ocenka.htm

Търси в Гугъл "несъвършен водоупор" в комбинация с "мергел" и може да излезе нещо. Ако в мергела има варовикови включвания - явно е възможно...
Защо, как и къде - геолозите да кажат...

[монио]

От: Сондажни машини,автосонди.

Владо много информация е това .
В деситвителност и на мене ми се засича това , а там където миргела преминава в варовици и пак миргел ,( като сандвич) са най сполучливите водни сондажи . Поне в нашия регион, като изключим естественно деретата до реки и от сорта , където водата е в пясъчни и чакълести прослойки.

[slavchovt]

От: Сондажни машини,автосонди.

Абе доктора каза че съм малко зле но с малко апчета ще се оправя --ДАНО.За копането в мергела имах впредвид на пролет на зет ми в село Малиново Ловешко.В момента не копая аправим ремонти и уж подобрения.Там копахме преди 20г ина 8-9м излезе мергела и сега мислим да опитаме пак евентуално със ударно въженото сондиране ако можем да слезем на долу--затова както бях писал преди ако може да каже някой колко върви мергела ако е работил по този край и дали си заслужава да се буваме.До този момент аз със моята машина на този принцип с въртене немога даго минавам.Части за хидравликата единствено вземам О пръстети от магазин ЗОДИАК--сега се намира зад кауфланд под болницата.Днес взех лагери и семерина и утре ще сглобявам хидромотора и дано да стане в противен случай ми сбърква работата от всякъде.Ще направя снимки и ще кача.

[slavchovt]

От: Сондажни машини,автосонди.

Благодаря за информацията.Ще падне четене.Като го гледам от ученик с толкова нещо не бях се заемал да чета.ЗАПОЧВАМ.

[vlageo]

От: Сондажни машини,автосонди.

Ми щом Ви се чете, четете колеги - има информация за поколения напред:

http://www.bluelink.net/water/dunav/index.htm

http://www.bluelink.net/water/chmr/index.htm

http://www.bluelink.net/water/izbr/index.htm

http://www.bluelink.net/water/zbr/index.htm

Изкарах ви линковете, че им е малко шибано направен сайта (http://www.bluelink.net/water/).
Успех!

[slavchovt]

От: Сондажни машини,автосонди.

Ето и обещаните снимки.

[монио]

От: Сондажни машини,автосонди.

Колега slavchovit на предишни снимки видях че работош с инструмент тип кофа . А на тия последните снимки до колкото виждам не че се вижда много , но това ми прилича на нещо като борна . Тъй като виждам челно запоени твърди частици най -вероятно ще е удар надолу и завъртане ( понеже и зъбите са ти с насоченост по часовниковата стрелка ) Обясни идеята . Айде желонката е ясна ама това борно подобното как работиш .

[slavchovt]

От: Сондажни машини,автосонди.

Да работя с кофа.Но както вече споменах с кофата съм до камък и мергел и затова търся някъкъв начин за минаването им.Малката предполагам е оригинал инякой я е дал на баща ми.Гледах от нея и от кислородна бутилка реших да пробвам да направя нещо евентуално като запоя видия чрез въртене да вадя ядка.Но несъм го пробвал да ли ще върши работа.Сега съм на тема ударно сондиране---просто търся начин да вървя напред.При моята машина е изключено и напълно невъзможно да вкарам вода през тръбите и да надувам с помпа.Днес направих първи опит и горе долу се получават нещата но има малко доизкусоряване.Коментирах с един господин на когото саму върте ли два сондажа на ф400мм със запоена видия на тръбата и минавали по метър и половина на ден.Интересното е че машината тежи 300кг и как успява .След продължително въртене вадели и слагали някъкви дървени клинове да късат ядката зада я извадят.Работели на трифазен ток.Коментирам го това защото мие интересно как се къса и се вади ядка.А относно килограмите бяхме писали вече че натиска трябва да е много по-голям при въртене в скала.Интересно но се получавало.

[монио]

От: Сондажни машини,автосонди.

Коментирах с един господин на когото саму върте ли два сондажа на ф400мм със запоена видия на тръбата и минавали по метър и половина на ден.

че така ако я карат кога ще стане тя. Ама това в миргел или скала ли ? Не съм чувал за дървени клинове . Даже ако трябва да бъда честен за нищо дървено в сондирането не съм чувал. А за ядката има инструмент . Ядковото сондиране е друго нещо . А до колко метра можеш да караш с таяа твоята система . Виждал съм такава като твоята на виетнамка , но не съм сигурен дали е същата . Телескопчно удължава лоста до определен метраж --после?

[slavchovt]

От: Сондажни машини,автосонди.

Гераните му са 16м.Става въпрос за скала ама предполагам че не е от горе до долу.Водата била в скалата.Аз съм до 28м.Кофата остава над дупката слагам щанга 2м и разпъвам на ново и така .Вече тука говорим за амалогия защото на всяка кофа събираш на ново ама се получава.Така сме работели както бях споменал в един от постовете до 36м на ф850мм.За машината от Плевен ли имаш впредвид? Това е от днес.

[монио]

От: Сондажни машини,автосонди.

За машината от Плевен ли имаш впредвид?

Не 2008 или 2009 в Стара Загора гледах една --продаваше се . С 3-4 кофи и некви други инструмети .За друго бяхме утишли , но така стана че ми я показаха , и след 4-5 месеца я купиха -незнам къде . Снимай по от далече че така не става ясно какво правиш.