Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

[_Константин_]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

[HD]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Моля сподели нещо повече, не съм запознат с тези творения, това първото някаква хай-тек изстрелвачка ли е?
А второто ми прилича на филтри от климатика на баба ми

[Absolut]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

По скоро е стара акумулаторна батерия. От бая време не бях виждал такива.

[_Константин_]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

първото беше от първите огнестрелни училищни оръжия.
второто са клетки от акумулатор. трошахме акумулатори вземахме клетките,събирахме оловото и от там какви ли не глупости сме правили.
-вземаш бутилка от олио(онея старите зелените) заравяш я в пясъка,като само гърлото е отгоре и наливаш оловото вътре,след това изкарваш оловна форма с формата на бутилката. Колко ни е бил акъла и къде най-вече

[bat_vanko]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

първото беше от първите огнестрелни училищни оръжия.
второто са клетки от акумулатор. трошахме акумулатори вземахме клетките,събирахме оловото и от там какви ли не глупости сме правили.
-вземаш бутилка от олио(онея старите зелените) заравяш я в пясъка,като само гърлото е отгоре и наливаш оловото вътре,след това изкарваш оловна форма с формата на бутилката. Колко ни е бил акъла и къде най-вече

Огнестрелното оръжие си беше супер, но за училище беше по забавно щипка и в нея кондензатор. Щипката се ползваше за дръжка да не бие тока докато зареждаш кондензатора в контакта и после на някой докато не очаква го разреждаш на вратлето

[Sasho74]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Е те това с щипката скоро се бях сетил за него. Много е яко само дето незнам имали още дървени щипки или женами не ги купува.

[dedoKoko]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Дървени щипки се намират чат-пат в стоките за левче.

А като сме се заговорили за "оръжия" се сетих за две бомбени класики:
Амоняк и йод се смесват, после се оставят да изсъхнат на филтърна хартия,
Накрая получените люспи се посипват по стълбището на училището.
Ефекта, особенно за съученичките, беше много забавен.

Второто си е баш оръжие- три камъчета (кремък), бял бронз и оловен миниум,
се увиваха плътно със станиол и после се омотваха с тиксо.
Хвърляш срещу стена и гърмеше добре с бая шрапнели от камъчетата.
Между впрочем, това- последното, май беше казвано и от друг колега в друга подобна тема.

[the shaman]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Второто си е баш оръжие- три камъчета (кремък), бял бронз и оловен миниум,

Навремето нямаше пиротехнически изделия и си ги правихме сами !

Първо използвах тази рецепта, но после минах на калиев перманганат, сяра и бял бронз.
Освен, че гърмеше яко оставяше много интересни лилави (и после жълти) петна
А ако сложиш по-малко бял бронз ставаха интересни ракети !

[Ivan_J]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Кондензатор 1 микрофарад от стар телефон, монтиран в щепсел. Ръгам го в контакта за секунда-две, после го хвърлям на някой и му викам "Дръж!"
Първосигналната реакция винаги беше опит за хващане
Два по-големи болта, свързани с една гайка. В гайката се тъпче колкото може повече барут от клечки и се завиват болтовете. Единия има "парашут" от найлон.
Хвърля се високо във въздуха, винаги пада на болта и гърми яко и хвърчи надалече.
Докато бях ученик бяха излезли химикалки с тънък метален пълнител. Празният пълнител се тъпче с барут от клечки, отгоре се набожда една клечка и се пали, едновременно се нагрява пълнителя и след малко следва изстрел.
Скобници, тъпкачи и още сума ти дивотии сме правили.

[davc]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

...бяха излезли химикалки с тънък метален пълнител. Празният пълнител се тъпче с барут от клечки, отгоре се набожда една клечка и се пали, едновременно се нагрява пълнителя и след малко следва изстрел...

А това нещо се забожда отпред на едно издялкано от дърво танкче.

[bullet_pk]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

... докато зареждаш кондензатора в контакта и ...

Не знам как сте зареждали кондензатори в контакта, ама ние като млади ТЕТ-аджии на първата практика, така изгърмяхме всички кондензатори и диоди на даскалката, още преди да дойде и да ни обясни кой електроонен елемент какъв е.

[komisar]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

...
Два по-големи болта, свързани с една гайка. В гайката се тъпче колкото може повече барут от клечки и се завиват болтовете. Единия има "парашут" от найлон.
Хвърля се високо във въздуха, винаги пада на болта и гърми яко и хвърчи надалече.
...

За да не хвърчи далече- двата болта се връзваха с тел. Така нямаше опасност да счупим някой джам или глава. А и по-бързо сглобявахме плякалото, че не се губеше болта.

[_Константин_]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Така нямаше опасност да счупим някой джам или глава.

Кой ти е мислил едно време за счупени глави и джамове.Това беше гордост.
Що джамове и глави сме счупили,наши и чужди

[the shaman]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Що джамове и глави сме счупили,наши и чужди

Аз пък какъвто късметлия съм все на мен се случваше да уцеля и пукна главата на някой от "противниковата банда" и после все аз бях най-лошия

Да не говоря за една от големите войни в Русе (беше в Младежкия дом, когато все още беше на ниво груб строеж).. Успяха да ни изтикат на покрива, а той застлан с един хубав едър чакъл
Какво ми щукна на мен да проверя един външен асансьор отзад.. гледам един образ се катери по скелето и е на метър да стигне покрива и да ни нападне в гръб...
Избрах един по-едър камък и му го пуснах на главата... Още се чудя как не се изпусна.
Не, че същия след време не падна от покрива и не си потроши главата в заключената стая, където строителите си държаха дрехите...

Абе.. интересни времена бяха

[bat_vanko]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Даа това с болтовете ни забавляваше доста. После минахме на дезодорант с премахната тапа/пръскало, пробит с малка дупка в дъното, малко вода, малко парче карабит и държиш запалката на дъното. Гърмеше доста, сега не бих до държал с гола ръка, ама на онея години мечка страх мен не страх.