Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

[Ivan_J]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Друга гърмялка.
Баща ми си беше взел от завода стоманени пирони за пистолет.
С пирона и камък пробиваме дупка в асфалта, пълним с барут, пирона отгоре и го целим с камъка.
От нас са тръгнали дупките по пътищата
После станах по-смел и ги млатих направо с чука.
Един ден дори патрона млатих с чука. При първия удар само го сгънах, но втория удари капсулата и така гръмна...половин ден не чувах и две седмици имах черни точки по ръцете.
Луди-млади.

[HD]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Спомням си, имах една много хубава колекция кибрити, в картонена кутия като бонбониера, и на всеки кибрит различен велик български паметник - Шипка примерно, Златните кубета, и други.
Всички кибрити бяха опразнени и фосфора отиде за джепане за тия пусти два болта с гайката ...

А, намерих и снимка даже - вярно, бяха по повод 100 години от Освобождението на България:

http://detstvoto.net/index.php?newsid=4913

[komisar]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Въпрос към "знаещите":
А купували ли сте си, две обикновени вафли (от по 5 стотинки) с монетка от 2 стотинки?
Или пък, 2 масленки по 4 стотинки и ви връщат ресто от 2 стотинки, колкото е капиталовложението...



Жокер-

[Chicho1]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Въпрос към "знаещите":
А купували ли сте си, две обикновени вафли (от по 5 стотинки) с монетка от 2 стотинки?
Или пък, 2 масленки по 4 стотинки и ви връщат ресто от 2 стотинки, колкото е капиталовложението...



Жокер-
[ATTACH=CONFIG]684858[/ATTACH]

Живак и 2 стотинки стават 10.

[Jivko]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

А как взимахте барута от клечките ?

Аз като видях "градските" деца как се мъчеха щях да падна , после им показах един ноу хау от наше село и набързо станах много популярен

То за болтовете не трябваше много барут ама виж за карагията - а да видим сега дали я знаете тая дума

[valsodar_rn]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Дървени щипки се намират чат-пат в стоките за левче.

А като сме се заговорили за "оръжия" се сетих за две бомбени класики:
Амоняк и йод се смесват, после се оставят да изсъхнат на филтърна хартия,
Накрая получените люспи се посипват по стълбището на училището.
Ефекта, особенно за съученичките, беше много забавен.

Второто си е баш оръжие- три камъчета (кремък), бял бронз и оловен миниум,
се увиваха плътно със станиол и после се омотваха с тиксо.
Хвърляш срещу стена и гърмеше добре с бая шрапнели от камъчетата.
Между впрочем, това- последното, май беше казвано и от друг колега в друга подобна тема.

От второто един познат е без ръка и око.Бяха забъркали трилитров буркан и тои взел та гръмнал...

[Stefan55]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Колега предавам се давай отговора какво е това "карагия",че да спим спокойно.

След някой ден ще правя касаплък та това ме наведе на едни спомени от детските години как тогава правеха праснини.
Задължително във всяко домакинство се отглеждаше прасе,а някои отглеждаха и по две,но по-рядко.В къщи гледахме по едно.Прасетата си ходеха свободно по улиците и поляните и никой на никого не посягаше на прасето.Такова нещо като загубено и откраднато нямаше,ако пък някое чуждо животно замръкнеше на улицата прибираше го някой стопанин и на другия ден го изкарваше на улицата за да се прибере или още вечерта обаждаше,че има чуждо животно в къщи на комшии и познати та да се знае къде се намира.
Ама да се върнем на праснината.
То си беше цял ритуал в който участваха всите роднини и най-близките комшии и приятели.Приготовленията почваха от преди седмица.Като членове на ТКЗС нашите получаваха върху заработените дни и бонус/е тогава така не се казваше/ купони за вино и ракия от нашата кооперативна изба.Та дядо/Бог да го прости/вземаше дамаджаните/тогава нямаше туби/ и някое шише и отиваше за вино и ракия,че без тези неща не можеше.В къщи всичко на всичко имаше три ножа/сега ножове колкото си искаш/ които се използваха целогодишно и един на дядо специално за дране.Та тези ножове и брадвата задължително се носеха да ги заточат в коларската работилница към ТКЗС и се чакаше по ден два докато станат защото се точеха ножовете на цялото село там.В онези години все още се печеше хляб в къщи та за това баба/Бог да я прости/ ден два напред печеше по цяла пещ хляб и замазваше пода на кухнята та да е чисто за праснината.Дядо минаваше няколко дни напред да каже на касапите да дойдат.Касаплъка се правеше главно в неделя защото събота беше тогава до обяд работен ден.Сутринта като се съберяха хапваха по някоя чорба и задължително греяна ракия и тогава колеха прасето.В къщи като касапи идваха двамата ми сваковци,вуйчо и някой от братята на татко/той е приведник/. Прасета рядко се пърлеха предимно ги деряха заради кожата от която правеха цървули след като изсъхнеше.Пърлеха главата.Изкопаваха трап и в него палеха слама,а главата набучена на дървен кол се въртеше на два чатала над огъня.Ние малките най-много там се въртяхме за да откачим някоя мръвка от ушите след като измиеха главата.След като разфасоваха прасето го нанасяха в саята и там вече го приготвяха за съхранение.През това време печаха мезе на жаравата за да има какво да ядат касапите.Мачкаха лук в кърпа със сол и червен пипер за гарнитура.Има една трикрака синия /и сега още е здрава/та около нея се разполагаха на трикраки столчета да се хранят.По край такава синия ще се намери винаги място за още един човек колкото и да са насядали около нея.Най-сладко ми беше да ям с касапите на тази синия,а ако успеех да взема на вуйчо ножа да си режа с него мезето бях на върха на щастието или пък да глътна една глътка вино от супника/той вуйчо и това ми даваше да правя/. Следобед когато станеше зелето със заека/сладкия кокал/баба събираше комшийските деца и свои приятелки да ги нагости.Вечерта задължително се събираше цялата рода и до късно пируваха.Нас малките ни туряха да ядем в съседната стая защото по някога като сръбнеха по-вечко пускаха и по някоя приказка дето не беше за нашите уши и баба не ги обичаше тези неща та за това стоеше при нас пък и да ни държи под контрол,че то като се съберяхме братовчедите и братовчедките бяхме неудържими.Много пъти баба ни слагаше напреко да спим всички дечерлуги на техния креват защото компанията окъсняваше доста след полунощ.Това бяха едни от най-хубавите дни след празниците по Нова Година.Пък и да хапнеш прясно свинско месо си беше голямо удоволствие,че то не е като сега да има фризери и хладилници и постоянно да има месо.Тогава нямаше машинки за мелене на месо и го кълцаха за кървавица и суджук,но защото съм бил малък или пък наистина кълцаното е по-вкусно от мляното.Месото се съхраняваше обилно осолено завито в кожата на прасето или в някой дървен сандък,но до края на март или април свършваше.По-късно започнахме да го консервираме в буркани и доста по-късно дойде ерата на фризерите.Сланината се правеше без кожа в едно дървено каче покрита само със сол и залята с вода/прясол/ и издържаше до късно през лятото стига да не я изядяха преди това и никой не го беше грижа за холестерола.
И сега с братовчедите подържаме традицията,че то май взехме да се събираме само от празник на празник и синията винаги присъства като нещо което носи в себе си духа на онези далечни години.Дядо е направил тази синия след като построява първата си къщата през 1929г.
Нямам снимки от онези години и за това ще пусна едни от сегашните години.Дано тези малките насядали около синията да запазят традицията и сплотеността на рода и приятели,че в тези динамични времена всичко безвъзвратно си отива.

[Jivko]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Карагия - е самоделна пушка - тръба която се тъпче от пред слага се на стойка и се пали отзад , като не уцелиш количеството на барут или здравината на тръбата става много весело /затова и винаги ги слагахме на стойка/

Относно кибрита децата от квартала си играеха да белят клечките една по една , после им показах какво се случва като стиснеш целия кибрит на едно менгеме

[tisho-samokov]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Карагия - е самоделна пушка - тръба която се тъпче от пред слага се на стойка и се пали отзад , като не уцелиш количеството на барут или здравината на тръбата става много весело /затова и винаги ги слагахме на стойка/

Относно кибрита децата от квартала си играеха да белят клечките една по една , после им показах какво се случва като стиснеш целия кибрит на едно менгеме

Ние на това,карагия, му викахме тъпкач,от дебелостенна тръба сплескана от единя краи и после заварена,в горния краи пробивахме малка дупчица и от там палехме барута,пълнехме с барут,вестник и съчма от лагер.

[tisho-samokov]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

От второто един познат е без ръка и око.Бяха забъркали трилитров буркан и тои взел та гръмнал...

За жалост се случваха такива инциденти,и аз нчколко пъти съм се гурмял,но за родост без сериозни наранявания.Разминавал съм се с малко кръв и изгорчла кожа.

[IvanIvanovi]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

преди и сега............

[IvanIvanovi]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

[IvanIvanovi]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Каките не бяха толкова изнежени.............

[Veni1]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Спомени, спомени...
(снимах я днес - 01.03.2014)

[valdivladi]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Спомени, спомени...

Рекордът ми е 6 дена, якичката разпорена от едната страна и беше едно въртене...., а, бе, мамата...
Баси , к'во ли не прави един "мъж" само и само за да не пере, неща, които смята за не нужно...