Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

[Stefan55]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Може и още, ама няма сми. Гледайте напред бе хора. Въздишането по младините оставете на червените бабички. Те го могат най-добре. Не можем да сме им конкуренция.

Ама тя самата тема е такава-спомени.
Минало-бешело.
Имаше някъде нещо такова казано:-Без минало няма бъдеще.
Всеки си има гледна точка за гледането напред.На един му е ясно,а друг по-неясно,а на трети му е черна тъмница ама на кой колкото му свети лампичката в главата толкова ще му е светло и напред.
Никога не е било без въздишки няма и да бъде.
Сега ние въздишаме след време сега младите ще въздишат.

[Alexr]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Нещата се променят. Помня когато една цветна снимка беше един лев. Това 1988 година. Чакаше се поне месец за да станат снимките. Днес ако платя по 50 стотинки на снимка ще ми ги донесат същия ден. Мога да намеря да ми ги извадят по 15 стотинки ако са по-голяма бройка. Е ще трябва да чакам тогава два или три дни. Скок в технологиите. Същото е и с телефоните. Въобще там където конкуренцията работи по всички правила нещата са драстично по-добре. Там където конкуренцията се ограничава от различни непазарни механизми нещата са зле.

[sek.1]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Месечна сметка за ток в нетоплофициран двустаен апартамент в София . и месечна сметка за двуетажна къща пак в София .

[Alexr]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Sek. 1 - вашата снимка е един чудесен пример. До колкото помня дневната тарифа беше 2 стотинки киловатчас. Сега, понеже там няма пазар, а един държавен монопол, последван от множество малки, частни монополи, цената е такава, каквато плащаме в момента. И ще е така докато не стане като с интернета и кабелната телевизия - един телефонен разговор и на другия ден доставчика е друг.

[Ivan_J]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Някой от по-младите, като мен спомня ли си най-великата игра за 8-битов Правец?
В канцеларията на баща ми имаше такъв компютър и аз редовно висях на него да играя Каратека

[Dagobar]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Някой от по-младите, като мен спомня ли си най-великата игра за 8-битов Правец?
В канцеларията на баща ми имаше такъв компютър и аз редовно висях на него да играя Каратека

Или "Лунен патрул"

[Ivan_J]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)



При средна месечна заплата за 1982г. 196,92лв, данък , гражданска и каско за най-евтиния автомобил от 71.90 е процентово повече, отколкото би било сега.
Още едно доказателство, че личният автомобил се е смятал за луксозна придобивка.

И една интересна статистика: http://www.trudipravo.bg/index.php?o...054&Itemid=134

[dembito]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

https://www.youtube.com/watch?v=XjQx...e_gdata_player

[sek.1]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Фиш за заплата на млад специалист ветеринарен доктор . Куриозите на социализма в действие . Аз като автомонтьор в ДСО Мототехника и автосервизи през 1985 - 1988 година взимах заплата 450 лева а началник смяната ми инженер с доста трудов стаж 330 лева . Аз бях втора категория труд той трета . И една бележка която никой не обичаше да получава

[dembito]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

[Stefan55]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Зарезан мина или по-точно Трифон Зарезан и ми изплуваха едни спомени от преди много години как се празнуваше сега това вече е само една пародия на празник спрямо онези времена.
Да почнем с малко педистория та да стане ясно за какво става дума.
Бил съм 8-10годишен.По това време нашето село е наброявало 4500 човека.Имало е общо 20бригади с по 3-4звена всяко и всяка бригада си имаше клуб в който се събираха членовете на бригадата и всяка вечер се пускаше план на следващия ден какво ще се работи.Всяко звено имаше за транспорт по няколко конски каруци и волски кола.Трактори и камиони имаше малко.Всяка една бригада като цяло участваше в честването на Зарезан.Имало е и лозови масиви на обща площ от 4хил.дка.Всяка бригада си имаше точно определено парцел лозе за обработка и колиба която служеше хем за подслон при лошо време хем в него сортираха и приготвяха гроздето в щайги за износ.За целта бяха оборудвани с пейки и специални станоци на които се сортираше гроздето.На по-големите от нас разрешаваха да лепим етикети на щайгите ама това си беше чиста привилегия при толкова много работна ръка. Та на тези колиби се ходеше да се зарязва.
Подготовката за празнуването започваше месец напред.Членовете на бригадата се събираха в клуба за да подготвят програма и да направят чучела и кукли с които минаваха през площада на тържеството и кой какво ще прави.Нас малките не ни допускаха на тези сбирки защото там се пускаха доста пиперлии приказки,а за онези времена беше недопустимо ние да ги чуваме.Именно на една такава сбирка дядо /Бог да го прости/ ме заведе и там видях за първи път как се прави кукла на кон и как се носи на презрамки и кара на играе и то само от един човек.Подготвяха и украсата на конете които ще минат на тържеството/своево рода парад / а това бяха звънчета,гердани,пискюли и др.,но не на всички коне разрешаваха да минават на тържеството.Избираха такива които не се плашеха и не буйстваха. Тогава за първи път ме вземаха на лозе/дядо беше каруцар/ да зарязваме.Всеки от участниците си носи торба с ядене и пиене и задължително праса.На колибата на която отидохме накладоха огън и всеки разгърна торбата.Най ми хареса тогава печената сланина на жара и прасата/прас лук/и нали бях най-малкия всички се бъзикаха с мене.Дадоха ми и една глътка вино колкото да зачервя бузите.Почти към всяка бригада имаше по един-двама музиканти и те бяха с нас та свириха през цялото време. Зарязаха символично и направиха обръчи от лозови пръчки дадоха и на мен един обръч-че то беше голяма работа да имаш обръч.Върнахме се на село и се наредихме в колоната за да минем пред трибуната и да представим програмата на нашата бригада.Няма да казвам колко време беше нужно за да минат 20 бригади и две от тях бяха тракторни.Избрано жури определяше кои са се представили най-добре и се връчваха парични и индивидуални предменти награди.Минахме и аз бях на върха на щастието,че съм участвал.По случай празника нашата винарска изба беше изкарала два бадъна вино и го раздаваше на празнуващите това си беше традиция за берекет,а то на площада мало и голямо дошло да види тържеството няма къде да се разминеш.После се извиваха такива големи хора до късно следобед.Вечерта се събираха по клубовете и до късно празнуваха.Веселбата беше от сърце и после дълго време се обсъждаше кой как се е представил или какъв гаф е направил.
Да така беше мина време и нещата се промениха.Още се подържа традицията и се прави честване на празника колкото да се отчете мероприятие,но участниците са една дузина хора и за нас знаещите как е било и какво е станало ни изглежда като една символика.Няма го оня вътрешния пламък в душите на хората с който някога излизаха на такива празници.
Там някъде в една реклама се казваше:-Обичайте не са това което бяха.
Е малко се отплеснах в писането,но иначе нямаше друг начин да споделя един спомен от детските ми години.

[slowtraveler]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

За Трифон Зарезан - традициите не са съвсем умрели
Вчера празнувахме с колеги и приятели Трифон Зарезан на скромната виличка и лозе на един колега.
Аз участвам в празнуванията от около 4-5 години, а основната група празнуваше 20-то традиционно събиране на тази виличка.
Начина на организация - събираме по някой лев за мезетата (подбрани - има хора за всичко)...
Парите и изискванията се предават на доверен снабдител (и той е участник )
Наемаме микробус за отиване и връщане (договорен час).
Домакина отива по-рано с 3-4 човека, палят печката, слагат греяната ракия и месата.
Основната група отива и бива посрещната от греяна ракия. Веднага след това - зарязването на лозето с менче вино в ръка
След уморителната работа (все пак трябва и снимка да се направи), сядаме във виличката на маса.
Виното и ракията - домашни. Кой каквото имал на душа - донесъл. Основните традиционни специалитети - свинска пържола, кебаб, сланина (и на жар), сиренце, туршия, червен лук, консервирана риба (тази година - разкошен топящ се чернокоп - и рибари има в групата). Имаше и разни други специалитети като патладжан по специална рецепта, но това вече са детайли.
Музиката - традиционна българска (е, има и някои други по-нецензурни песни, та затова деца обикновено няма . По някое време се пускат и руски военни песни (в групата има и чужденци).
Песни, приказки.... Какво му трябва на човек.
След около 5-6 часа трудно намираме вратата обратно. Автобуса ни чака пред лозето. Уговорката - всеки да бъде закаран до къщата си, а плащам после по километраж...
Та - традициите не са умрели

[aldr]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Преди години полицията затваряше половината път ( Е 79 ) за да могат да се приберат празнуващите .

[Stefan55]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Не исках да кажа,че всичко е тотално забравено и традициите не се отбелязват,но всичко върви някак си вяло.Има желание,но някак си не се получава онази обстановка от преди години.Никой не беше чувал през нашите младежки години за Свети Валентин това не е наш празник наш си е оригинала Трифон Зарезан.Само ще дам един пример за това какъв е бил мерака да празнуваме Зарезан.Татко имаше магаре и много хубава каручка за него та с един приятел решихме да ходим да зарязваме ама в края на декември падна един голям сняг и се разбра,че каруцата няма да върви в него.Късно беше да се прави сания/шейна/ и затова направихме файтон двуколка за около две седмици с амортисьори от едно MZ-125куб. комбинирани маслени и с пружини и чупеща рама към седалката.Накичихме магарето и двуколката та отидохме да зарязване и се включихме в тържественото преминаване през площада и ето присъдиха ни награда от 10лв. за добро представяне. Добавихме по още някой лев и вечерта заведохме жените на празника организиран за Зарезан в ресторанта. На другия ден Марко получи награда един пакет бонбони лукчета бяха ги бракували,а магазинера беше наш човек та ги даде като награда за Марко. Е това беше в далечната 1985г. Двуколката още стои,но няма вече магарето. А бе такива неща трудно се забравят.
От онези години си останахме една групичка която всяка година почита този празник.Пак през онези години имах пчелин и ми остана бунгалото и на него вече се събираме за такива неща.Ето къде е истината.
Да традициите не трябва да умират,но долно пробните имитации и напъни обезсмислят всичко.
Да е плодородна и успешна годината за всички лозари и винари,че без този елексир не минава нито един празник.На всички останали всичко най-добро.

[_Константин_]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Преди години полицията затваряше половината път ( Е 79 ) за да могат да се приберат празнуващите .

Едно време затваряха пътя от летището до Евксиноград за да могат някои хора да стигнат до там.Няколко чайки с тъмни стъкла(да не се разбира кой е вътре),милиционери през 500 метра.Отделно минаваха покрай всички вили по пътя и предупреждаваха никой да не се показва. Ех детство