До: Големите наклони - снимки и цифри
Та така! По темата за наклоните:
Преди 3 години ей това нищо и никакво баирченце до Д. Пасарел просто не посмях нито да го спусна, нито да го кача ... Щото било кално ...
Ей на това пък, беше някъде около Шипочане май, ми трябваше близо минута докато се накарам да пусна съединителя и да тръгна да слизам. Качването винаги ми е било по-лесно ...
Газопроводът над Бухово. Гледан отдалеч за първи път изглеждаше направо страшен и едва ли не вертикален в последната си част ...
До момента, в който не застанеш в подножието му и не дадеш газ.
В същност, по-стръмно е спускането преди началото му и това май ми е единствената снимка, на която баирът изглежда по-стръмен, отколкото е. Обикновено е обратното ...
Този баир над Бухово си го качих почти целия (последните 20 м - на чужда лебедка), после си го спуснах. Тук за първи път усетих колко е неприятно като запънеш насред опасен баир, както и какво е усещането, когато на спускане задницата тръгне да те изпреварва.
Долу краката ми трепериха едно известно време, а навигаторката беше така изплашена, че не само не посмя да се качи в колата и слезе по най-стръмното пеша, но и не посмя да гледа как детевозът слиза ...
Качване от Челопеч към хижа "Мургана" в гръмотевична буря. Пътят е обозначен на картата като 4Х.
Тук пък за първи път, от коментарите на колегите "Много спокойно се разхождаш", усетих колко важно е с каква машина се катериш ...
Този рилски баир под Царев връх ...
не ми се виждаше особено голям и страшен, докато не се наложи да го спуснем без път. Ако е имало момент, в който страшно ми се е искало да съм някъде другаде, това беше моментът, в който отивах към джипа за да започна спускането, а отгоре започнаха да тупкат едри дъждовни капки. И единственият момент, в който навигаторката ме е молила да не тръгвам ...
Градусите, който иска да ходи да ги мери. За мен същественото беше това, че дори на 1-а бавна колата се засилваше надолу и кракът ми се беше одървил от натискане на спирачката, а страничният наклон беше достатъчен да ме накара да се подпирам на съседната седалка (ако се вгледа човек в снимката, ще види ръката ми). А дребна подробност от пейзажа беше, че по траекторията на спускането ни имаше път, на който трябваше да излезем, а след него на няколкостотин метра - гол стръмен склон ...
Този, Голям мечи връх, така и не го качих до края с джипа ...
Просто в този ден адреналинът ни дойде малко в свръхдоза ...
Тук се помотахме барем 15-20 минути преди да се осмелим да тръгнем да слизаме ... После беше лесно.
Като вече е останал зад гърба ти, се чудиш какво пък толкова страшно е имало. Ми няма вид на национална атракция!
Тази "проба" над Доспей ...
само съм я спускал, защото се опасявах, че няма да ми стигне мотор с 33-ките.
Малко баирче с гадна хлъзгава кал недалеч от Варна беше строило пред себе си цялото кралско войнство.
Лично на мен ми струваше скъсано въже на лебедката и лошо контузен навигатор.
Баирче над р. Елешница ...
Карано 3 пъти на спускане. За качване - още не съм посмял, защото, ако не ми стигне моторът, връщането назад може да е доста хемороидно ...
Кариерата над Бухово ...
Само на спускане. Качването поне аз не го виждам. Е, не говорим за "формула офроуд".
Та така. Ето едно скромно каталогче с "мои" баирчета.
Ама авторът на темата много тарикатски го дава. Само иска информация, а нищо не показва от богатия си опит по черните пътища.
Давай да видим де. Ама не приказки. Око да види ...
Та така! По темата за наклоните:
Преди 3 години ей това нищо и никакво баирченце до Д. Пасарел просто не посмях нито да го спусна, нито да го кача ... Щото било кално ...
Ей на това пък, беше някъде около Шипочане май, ми трябваше близо минута докато се накарам да пусна съединителя и да тръгна да слизам. Качването винаги ми е било по-лесно ...
Газопроводът над Бухово. Гледан отдалеч за първи път изглеждаше направо страшен и едва ли не вертикален в последната си част ...
До момента, в който не застанеш в подножието му и не дадеш газ.
В същност, по-стръмно е спускането преди началото му и това май ми е единствената снимка, на която баирът изглежда по-стръмен, отколкото е. Обикновено е обратното ...
Този баир над Бухово си го качих почти целия (последните 20 м - на чужда лебедка), после си го спуснах. Тук за първи път усетих колко е неприятно като запънеш насред опасен баир, както и какво е усещането, когато на спускане задницата тръгне да те изпреварва.
Долу краката ми трепериха едно известно време, а навигаторката беше така изплашена, че не само не посмя да се качи в колата и слезе по най-стръмното пеша, но и не посмя да гледа как детевозът слиза ...
Качване от Челопеч към хижа "Мургана" в гръмотевична буря. Пътят е обозначен на картата като 4Х.
Тук пък за първи път, от коментарите на колегите "Много спокойно се разхождаш", усетих колко важно е с каква машина се катериш ...
Този рилски баир под Царев връх ...
не ми се виждаше особено голям и страшен, докато не се наложи да го спуснем без път. Ако е имало момент, в който страшно ми се е искало да съм някъде другаде, това беше моментът, в който отивах към джипа за да започна спускането, а отгоре започнаха да тупкат едри дъждовни капки. И единственият момент, в който навигаторката ме е молила да не тръгвам ...
Градусите, който иска да ходи да ги мери. За мен същественото беше това, че дори на 1-а бавна колата се засилваше надолу и кракът ми се беше одървил от натискане на спирачката, а страничният наклон беше достатъчен да ме накара да се подпирам на съседната седалка (ако се вгледа човек в снимката, ще види ръката ми). А дребна подробност от пейзажа беше, че по траекторията на спускането ни имаше път, на който трябваше да излезем, а след него на няколкостотин метра - гол стръмен склон ...
Този, Голям мечи връх, така и не го качих до края с джипа ...
Просто в този ден адреналинът ни дойде малко в свръхдоза ...
Тук се помотахме барем 15-20 минути преди да се осмелим да тръгнем да слизаме ... После беше лесно.
Като вече е останал зад гърба ти, се чудиш какво пък толкова страшно е имало. Ми няма вид на национална атракция!
Тази "проба" над Доспей ...
само съм я спускал, защото се опасявах, че няма да ми стигне мотор с 33-ките.
Малко баирче с гадна хлъзгава кал недалеч от Варна беше строило пред себе си цялото кралско войнство.
Лично на мен ми струваше скъсано въже на лебедката и лошо контузен навигатор.
Баирче над р. Елешница ...
Карано 3 пъти на спускане. За качване - още не съм посмял, защото, ако не ми стигне моторът, връщането назад може да е доста хемороидно ...
Кариерата над Бухово ...
Само на спускане. Качването поне аз не го виждам. Е, не говорим за "формула офроуд".
Та така. Ето едно скромно каталогче с "мои" баирчета.
Ама авторът на темата много тарикатски го дава. Само иска информация, а нищо не показва от богатия си опит по черните пътища.
Давай да видим де. Ама не приказки. Око да види ...
Коментар