РАЗХОДКА

[Yordan Kolev]

Някой от бандата с ладите си забрави шапката в кръчмата на стената. Шапката е при мен и като се видим ще ви я дам.

[monter_m]

А снимков материал от днешната разходка нямате ли или не си го давате

[Чавдар (V93)]

А снимков материал от днешната разходка нямате ли или не си го давате

Ами тя леката разходчица завърши след полунощ. Така че снимков материал - през следващите ден - два.

[Чавдар (V93)]

Та така! Тази "малка,лека,неделна разходчица" (по анонса на Соти) се оказа по-скоро нещо като лек неделен маратон. Започна около 11 ч. в Горна баня и завърши след полунощ в Лозен. Маршрутът се оказа с дължина около 160 км, като по-голямата част от него беше извън асфалта.


Започнахме с 5 джипки


Имаше и снежец, и камъни (често скрити от снежеца) и калчица (на някои ентусиасти последната твърдо не им беше достатъчна, та се юрнаха посреднощ да я търсят из Лозен. )







Смея да твърдя, че моят паркетник се представи съвсем достойно. Мина отвсякъде, откъдето минаха другите, и изобщо не се даде на дългата Г-класа, която беше в групата.
Например на това заснежено баирче


Г-то се качи след неколкократни опити, а Галоперът - на галоп

Е, не мина и без лека "помощ от приятел". Първият път ей тук






заради ей този камък

който се беше маскирал по средата на пътя, за да мога да заседна на него.

В Чуйпетлово, към компанията се присъедини лудата КИА


след което в увеличен състав продължихме към Ярлово





където в компанията се включиха Миро и Маркан. След кратка пауза Маркан поведе групата по посока Клисура.

По пътя желаещите имаха възможност да си премерят ... джипките






Най-високо се изкатериха Паджеро-то на Кики и УАЗ-ката на Голди.
След премерването на силите "разходчицата" продължи през зимната планина.






Най-ентусиазираните използваха даже и редките спирания да не дават мира на джипките си



В късния следобед излязохме при Клисура. За съжаление, тук някъде издъхна и резервната батерия на видеокамерата и за следващите часове нямам материал за илюстрациии.
А, както може и да очаква човек, точно тогава започна интересното.

Мисля, че Маркан ни прекара по този маршрут:
http://forum1.offroad-bulgaria.com/viewtopic.php?t=6552

Поне дерето ми изглежда познато.
Минах най-засадното място от втори опит, като при първия Галаперът почти легна на врати (май степенката пак пое удара)
След него беше вторият път, когато се наложи колеги да дадат по една ръка. Не за друго, ами един виден специалист (той си знае кой е ), вместо да качи баира, беше спрял веднага след тясното място. След като спрях принудително - последващото тръгване вече беше силно затруднено от натрупалите се в дерето листа, камънаци и т.н.

След дерето групата продължи в намален състав (колегата с Г-то се оттегли поради ангажименти) преходът към х. "Вада" през зимната планина. А планината си беше наистина зимна. Някои даже се увлякоха да се носят наляво надясно покрай пътя. Резултатът - разбортирана предна дясна гума на Чибуратора, която задържа групата близо час на една открита поляна, по която вятърът носеше снежен прах.

Ей тук беше бойното кръщение на компресора, който иначе при всяка разходка се подмята из багажника. Колкото и да не ми се вярваше, ей това нещо успя да залепи гумата за джантата. И след известна доза ритници и каране с почивки за донапомпване, ледът и снегът, попаднали между гумата и джантата се разкараха и КИА-та можа да продължи с 4 еднакви гуми.
А те си бяха необходими. Защото спускането към х. Вада през заснежената гора беше колкото красиво, толкова и нелеко ...
Лично аз още не мога да повярвам, че можах да мина през някоя и друга засада без да строша/изкривя нещо важно (степенките не се броят ).

Някъде след 21 ч. групата излезе на х. Вада и през Говедарци бързо стигна до Самоков, където спря за по кафе.
След което се понесе към София ... ама не съвсем. Щото на мераклиите калта не им била достатъчна, та след яз. Искър свиха вдясно да я търсят. Аз пък имах неблагоразумието да им тръгна по акъла ...
След час-два скитане по нощните гори се спуснахме в Лозен. Спускането беше такова, че в ефира се възцари пълна тишина. Даже Соти млъкна ...

Та, такива ми ти работи. Днес установявам, че след 13-часовото вчерашно каране имам мускулна треска в раменете и ръцете. То не беше въртене, не беше чудо ...

А ето и малко видео:
Приключенията на един паркетник - 57 MB
УАЗ-ка на заледен асфалт - 3MB
Кой ще издрапа на по-високо - 40 MB
Лудата КИА - 11 MB
П.П. Надявам се другите колеги да допълнят с фото и видео.

[alex_markov]

Много хубава разходка и готин Пътепис, само мога да завиждам
По Голямата част от вашият маршрут го минах в обратната посока миналият вторник - много е красиво и съм сигурен че забавата е била пълна

[Асен Василев]

Страхотна разходка - прекарахме си чудесно! Като част от екипажа, на лудата Киа , мога да ви снеса малко информация, която остана скрита от останалите . Когато гумата се отлепи, направо решихме да я оправим, без да изчистиме снего от ВЪТРЕШНАТА страна на гумата и джантата! В началото гумата не искаше да се залепи! След неколкократни помпания и духания на ръба на джантата, гумата се закрепи! Движехме се добре, докато не слезнахме на хасвалта и не установихме, че има огромни вибрации, идващи от предницата! След като слезнахме в София, измихме колата и отидохме на гумаджия ( действието се развика към 3ч. през нощта ). Казахме на момчето - "Свали гумата и виж какво има вътре". Когато гумата беше свалена от джантата, останахме с "леко" ококорени очички! В гумата имеше около 1,5 литра вода . След като водата беше излята и гумата беше балансира, всякви вибрации изчезнаха и се прибрахме с напъно изправна джипка!

П.С. - Кобрата се държеше отвратително на отъпкан сняг, но на пресен сняг, летяхме с вратите напред през преспи и канавки (защо ли се отлепи гумата ). Гумата е страшна копачка, и снега бива изхвърлен и джипа се изстрелва!

[markan]

Мисля, че Маркан ни прекара по този маршрут:
http://forum1.offroad-bulgaria.com/viewtopic.php?t=6552

Грешка. Ето го спускането към х.Вада летно време.
На 200м. от конете се прави гумата на Соти.





Ето го и последния участък преди реката на хижата.













Но не е лошо да се проба и маршрута с който се бърка V 93.

[Чавдар (V93)]

Грешка. Ето го спускането към х.Вада летно време.

А дерето? И подхода към него и самото то много ми приличат на това, което минахме.

Но не е лошо да се проба и маршрута с който се бърка V 93.

Става. Стига да няма много 50-60 см прагове по трасето. Щото снощи при спускането, като видях как задницата на УАЗ-ката на Голди изчезна надолу, направо си "видях" резервоара с преполовен капацитет.
Добре, че намерих друг подход, та минах без да закача.

[Асен Василев]

Да не сме прегазили оградката, и затова да ни е паднала гумата . А колко беше красиво това спускане - няма ли някой снимки

[markan]

Грешка. Ето го спускането към х.Вада летно време.

А дерето?

И дерето е друго. На 8-10км. от това дето качихме в посока Самоков.

[Асен Василев]

Маркане, стига се скътава - дай снимките! Вие снимахте най-много! Сега като се сетя и през ноща, при скускането към Вада също снимахте!

[Чавдар (V93)]

Маркане, стига се скътава - дай снимките! Вие снимахте най-много!

Тъй де! А някой снима ли, когато бях полегнал да си почина в дерето? (Заподозрени са Маркан и Кики, щото Влади държеше само радиостанцията, доколкото можах да видя)

[markan]

Е малко снимки и от мен.




Ето го и дерето ма докато ЩРАКНА Паджерото беше горе.





Ето го бе. По калъфа на гумата ще го познаете. Ахаа да полегне ма не можа.



Тука Соти затапи дерето та да побутаме малко докато ни гледаше от високо.





Е те тука се наигра.На най-високото най-студеното и най-ветровитото място.Соти нарочно ли го избра бе



Комунизма не си е отишъл още Един работи осем ГЛЕДАТ и един СНИМА.





Вече наистина не ставаха снимки в тъмното .Това е .

[Чавдар (V93)]

Ето го бе. По калъфа на гумата ще го познаете. Ахаа да полегне ма не можа.

Ха така. Тъкмо се притеснявах, че може никой да не е снимал. Харесва ми снимката!

Тука Соти затапи дерето та да побутаме малко докато ни гледаше от високо.

Така направи серсеминът му със серсемин! Ще му пратя част от сметката като засменям съединител.

[Асен Василев]

Айде ся, Соти виновен А кой непрекъснато искаше да излезне от коловоза . Със Соти тръгнахме със съвсем леко приплъзване на гуменетките ( само колко литературно се изказах )