"Дамаската стомана" - дава ли реално преимущество за нож?

[ПЛАМЕН ТЕНЕВ]

От: Дамаската стомана - дава ли реално преимущество за нож?

@UPI, по шарениите на острието могат да се задържат хранителни частици.
А това за дезинфекцията на салама бе смешно.
...след ползване на острие за...дезинфекция на острието.

[ivodianov1992]

От: Дамаската стомана - дава ли реално преимущество за нож?

Ами колега до колкото имам информация от баща ми лопатките имат основни изисквания да издържат на големи температури и пара. Нали чрез тях парата върти турбината. И са някакви отливки предполагам, които са устойчиви на високи температури, но нямат за цел да са устойчиви на опън, огъване и прочее... за каквото трябва да устоява острието един нож.

[Vlado_Ts]

От: Дамаската стомана - дава ли реално преимущество за нож?

Ами колега до колкото имам информация от баща ми лопатките имат основни изисквания да издържат на големи температури и пара. Нали чрез тях парата върти турбината. И са някакви отливки предполагам, които са устойчиви на високи температури, но нямат за цел да са устойчиви на опън, огъване и прочее... за каквото трябва да устоява острието един нож.

Колега , вместо да спамиме темата няма да е лошо да питаш баща ти дали не му е останал един учебник от студентските години , наречен "Металознание" . Или пък да се разровиш по бибилиотеките за него . От любопитство поне . След това няма да предполагаш , че лопатките хем са отливки , хем от тях се правят ножове. И не - няма как да отвориш корпуса на турбината и да туриш "прът" между лопатките . Невежеството и наивността не вървят ръка за ръка. Прото иска четене.

[Тропчо]

От: Дамаската стомана - дава ли реално преимущество за нож?

Металознанието не ми е силна страна, но темата ме заинтригува и я следя с интерес от няколко дни. Понятията ми за перфектен материал за нож се ограничават до парче от механична ножовка, а критерият ми за добре заточен нож е на кухненско ниво. Дори и аз, обаче, съм чувал, че самурайските мечове се правели от заготовка, престояла години в блато. Какво се случва при този престой? Някакъв вид "естествен подбор" на материала ("калпавото желязо" ръждясва и остава само първокласен материал) или е някаква форма на "природно легиране"? А има ли значение дали листът се прегъва надлъжно, или напречно?

[dok_vd]

От: Дамаската стомана - дава ли реално преимущество за нож?

Мен, например, ме интересува цената на мотокултиватор и малко употребяван петкос!
Колеги, нека да четем заглавието на темата, преди да пишем, а!

[Тропчо]

От: Дамаската стомана - дава ли реално преимущество за нож?

Извинявам се! Нямах си и идея, че съм толкова встрани от темата.

[shiklev]

От: Дамаската стомана - дава ли реално преимущество за нож?

На мен пък темата ми е интересна, но ме изумява как чрез нагъване на едно парче метал всеки път на две могат да се получат 300, 700 или 800 пласта?
Може нещо пак да не съм разбрал, но по простички изчисления с 11 нагъвания се получава 1024 пластово парче метал. С десет - 512 пласта, а с девет - 256 пласта.

[sa4mo]

От: Дамаската стомана - дава ли реално преимущество за нож?

.. но ме изумява как чрез нагъване на едно парче метал всеки път на две могат да се получат 300, 700 или 800 пласта? .

Формално си прав - аритметичната прогресия казва точно както си го сметнал. Но при положение,че първоначалната ти заготовка е от една моно-пластина, ами ако са 3 ? Или 11.. \ при това наредени по различен начин\..? Тогава даже не са необходими 8,10 или 30 прегъвания, става и с 3 до 7-8..със здраве!

[dido7]

От: Дамаската стомана - дава ли реално преимущество за нож?

По принцип си прав, но никой не прави пакет от две пластини.И Сачмо е прав, но сега си представи пакет от 100слоя първоначално, или пък пакет от 10-15 парчета, които са доста големи и си трябва чук или преса.Които като станат на блок се разковава по дължина и се нарязва на още 10 парчета и на втора заварка вече имаш много слойчета.

[Стефан]

От: Дамаската стомана - дава ли реално преимущество за нож?

Задача за домашно:
Определете n-тото число на Фибоначи, при n=3 ... 10.
За пищов пожете да използвате гимназиалните учебници по аритметика от края на 40-те, може би и днешните.
За особено напредналите: Определете кои от тях са четни, разгледайте нечетните.
Прочее - едни от редките европейски знания от глухото Средновековие. Решението е известно от четири века.

[shiklev]

От: Дамаската стомана - дава ли реално преимущество за нож?

При Фибоначи основното е, че всяко следващо число е сума от предхождащите го две. Тук удвояваме, но има един пример, който го има и в Уикипедията:
Чифт зайци (мъжки и женски екземпляр) могат да произведат за единица време (напр. един месец) нов чифт зайци, които продължават да се размножават (в класическата задача на Фибоначи на новородения чифт зайци са му необходими два месеца, за да дадат първото си поколение, след което продължават да се размножават всеки месец). Колко е броят на живите чифтове зайци след определено време, ако никой не яде от зайците?

Колегите по-горе са прави, но аз някакси не разбирам какво ще му е "дамаското" на обработката, ако някой хакне 25 пласта ламарина под пресата, ще удари шест пъти да стане 800 пласта, ще ги мине на шмиргела и аз ще имам "дамаски" нож. Знам, че е опростенческо, но за мен истинската и ценната обработка е точно по тази технология, която съм описал. И то от едно парче метал, без "вафли" от различни по състав и свойства метали. Друг евъпроса по темата-лично аз бих си взел(поръчал) такъв нож за да му се кефя, защото мисля, че това е технология за доста по-стройни остриета .
ПП: ...или цеви, както писа след мен колегата Джорджо....

[giorgio]

От: Дамаската стомана - Арнаутски цеви.

Докато решавате задачката на Стефан и се чудите кой е оня италианец, дето са му дали някакъв ред, отклонявайки се леко от темата, ще ви разкажа за една друга, според мен много интересна, при това българска, технология. Става дума за така наречените "арнаутски цеви".

История.

Някога Сливен е бил сериозен оръжеен център. В този град са се изработвали голяма част от оръжията на Османската империя. Там, под Сините камъни, е родена и една малко известна технология, за обработка на стомана. Всички знаем за възпятите в народните песни пушки-боилии, а някои от вас са ги виждали в музеите. Това са кремъклийки, с малък приклад и цев дълга над метър. Широко разпространените тогавашни технологии, не са давали възможност за достатъчно насищане на желязото с въглерод. Това от своя страна е водело до ограничение на заряда. Алтернативата е била, сравнително слаб заряд, с бавно горене и дълга цев, в която енергията да се отдава по-продължително, т.е. дълга цев. Изковаването на цевта е ставало от единичен, стоманен слитък, с постепенното му превръщане, първоначално в чашка, удълбочаването на чашката, до превръщането и в глуха тръба. После някой се открива, че ако върху стоманена пръчка се навие и изкове стоманена лента, то процесът се улеснява, а цевта става малко по-здрава от кованата от един слитък. Преди около 500 години, неизвестен сливенски майстор създава уникална технология, благодарение на която става възможно насищане на желязото с въглерод и получаване на цеви, в пъти по-издръжливи на нялагането на барутните газове. Въпросните цеви са наполовина по-къси, но допускат зареждане с изключително мощен, за времето си заряд, както и няколкократно по тежък куршум, включително и "теллия" (няколко оловни точета, с калибъра на цевта, свързани помежду си със стоманени нишки). При изстрелване, теллията се е разтваряла и е нанасяла смъроносни рани, често на няколко противника, едновременно. В последствие, когато евзата замества кремъка, много от арнаудските цеви, са преработени в "евзалийки" и са ползвани до първата половина на миналия век, като ловно оръжие. Само най-големите оръжейни майстори от онова време, са умеели въпросната технология. Вероятно, предаването на тайната изработка на арнаутските цеви, е ставало само и единствено в семейството, от баща на син.

Технология.

Чиракът на майстора, на арнаутски цеви, в края на деня е обикалял сливенските ковачници и е събирал усенъците (най-дребните стоманени отпадъци). Майсторът е нагрявал усенъците и ги е свързвал, чрез многократно изковаване, във вид на лента, или по-ското тел. От три, така получени лентички се е сплитала плитка, подобна на тази, които жените си сплитат косите. Следвало е изковаване на "плитката", до получаване на нова лентичка. Не е известно колко пъти е повтарян този процес, но според легендите, това се е правило 144 пъти (дванадесет дузини). Всяко последващо изковаване, е водело до поредно насищане на стоманата с въглерод. Накрая "плитката" се е навивала върху кръгла стоманена пръчка и с многократно изковаване се е получавала арнаутската цев.

Пазар.

Изработването на подобна цев е отнемало между половин и цяла година. Цената на тези цеви е била еквивалента на теглото им, в злато. От едната страна на везните се е слагала цевта, а от другата злато, до изравняването им. Тези цеви са били особено ценени и разбира се купувани, главно от албанците (по онова време наричани арнаути), от където и идва името на цевите. Албанците са имали славата на изключителни войни, известни с вярност и преданост, към човека на когото служат, поради което са били предпочитани като охрана и телохранители.

П.П. Тези дни ще направя и публикувам снимки на арнаутска цев.

[shiklev]

От: Дамаската стомана - дава ли реално преимущество за нож?



Ей туй нцък ие!
На тези пушки са им викали "иглянки" заради дължината. Както се вижда, фотографът не е успял да я хване на един кадър.

[davc]

От: Дамаската стомана - дава ли реално преимущество за нож?

Аз пък, изобщо не мога да разбера смисъла, в който се развива темата, в последните няколко поста!
За какво става въпрос във мнението на shiklev (№ 127). Броят пластове му се струва малък - или голям. Или пък просто иска да коригира бройката до абсолютна точност (което е направил чрез изчисленията си). Може би има съмнение, че толкова кратно изковаване не е достатъчно за насищане с необходимото количество въглерод - или съмнението е, относно възможността, толкова прегъвания да бъдат реализирани!
Би ли пояснил?

[shiklev]

От: Дамаската стомана - дава ли реално преимущество за нож?

Всъщност мнението ми е, че многото пластове се постигат с малко на брой нагъвания и числото 1024 например не се постига за два месеца коване. Точната цифра на пластовете е важна от гледна точка на математиката и по-лесното разбиране от моя страна на процеса. При повече от 15-20 нагъвания например 100-200 пласта май не са от значение. Важен е принципа. В по-горните постове напластяването на различни по състав и свойства метали бе отречено като добро за крайното качество на изделието. А как и колко се насища метала с въглерод при коването и дали при достатъчно на брой свивки ще стане на чугун аз не съм компетентен да кажа, защото не съм чел. Отскоро съм тук, и то точно с тази цел-да се ограмотя. И това ще стане, с времето. На мен лично би ми харесал нож с едва видими следи от прегъванията, въпреки че бих си го взел за салтанат. Ако пак не се вижда смисъла явно е по-добре постовете ми да се изтрият и да остане примерно поста с лопатките на турбините. Там имам претенции без да разбирам от метали да променям механично и прецизно параметрите на турбината, без да и слагам прът, и да добивам с нея ток например.