От: Танковете и съвременната война - имат ли бъдеще?
Продължавате да се занимавате с отдавна остарели машини и концепции за водене на война! Последните конфликти, които могат да ни служат за някакъв пример и то много неточен са войните в Ирак, Чечня и Северна Осетия (изключвам Либия по разбираеми причини), където съвременни танкове са взели по-широко участие в бойните действия и са се сблъсквали със съвременни противотанкови средства! Оставям настрана боя в условия, които не са за танка (населени пунктове, планини и т.н.) и ще коментирам танковете извън техните жандармерийски функции, които все повече придобиват. Първия извод, който може да се направи е, че танка отдавна не представлява онзи стоманен юмрук за който всички сме свикнали да го мислим! Танка вече не влиза първи в боя - разкъсвайки вражеските линии, правейки пробиви в дълбочина, разрушавайки вражеските комуникации и образувайки т.нар. "чували", за да елиминира или блокира крупни вражески формирования, а все повече (почти на 100 процента) единствено и само извършва поддръжка на пехотата, без да оперира на скорост! Първата основна причина за това е липсата на класически "фронт" и "тил" на бойните действия! Нивото на съвременната авиация, артилерия и ракетни комплекси изключват големите струпвания на техника и личен състав, които стават прекалено лесна и желана плячка за тях! Най-често когато говорим за по-големи загуби в техника, става дума за атакувани и унищожени колони - машините не са разгърнати в боен строй, а все още пътуват към района на активните бойни действия! Танка е принуден да стои на безопасно разстояние, докато собствената авиация, артилерия и т.н. не си свършат работата! Едва тогава танка нагазва в горещата точка, придвижвайки се едновременно с пехотата, ПВО-то и т.н.! При спечелено въздушно превъзходство преди това, обикновено за танка не е останала кой знае каква работа, а ако има такава то съотношението на силите е "много към малко" в негова полза и въпреки това отново се избягва директния сблъсък ако има такава възможност и се ползва въздушна или артилерийска поддръжка! Танка е изгубил едни от основните си тактически преимущества - скоростта и изненадата! Станал е прекалено скъп за да се жертва в директен сблъсък с противника и изисква прекалено голям ресурс за да оперира ефективно, което го прави нерентабилен! Още по времето на ВСВ, танка е бил страшен, когато противника до последно не е знаел къде е и къде, и как ще удари! За да се използва успешно, се е изисквал голям тактически талант и дързост от страна на командването! Липсвала ли е изненадата, противника е организирал отбраната си подобаващо - в дълбочина, с необходимите резерви и поддръжка, и танка се е провалял или претърпявал такива загуби, че формированията са губили своята боеспособност, което е налагало реорганизиране и преразпределение на ресурсите, от което пък настъплението е губило скорост или направо е спирало - поради невъзможност да продължи! В такива условия контра-атаките на противника винаги са били фатални не само за танка но често и за всичко останало... Отделно от всичко казано до момента, танка е прекалено зависим и от още един фактор - собствената му логистика! Прекалено големия разход на гориво, големите габарити и маса, ограничения боекомплект и все по-сложното му устройство силно ограничават ефективния му обхват и условията на ландшафта в които може да оперира! Докато през ВСВ танка е бил способен да извършва бойни рейдове с дължина стотици километри в безпутицата, без почти каквато и да е поддръжка и му е оставал ресурс за да задържи позицията до идването на пехотата, а с това и собственото му тилово осигуряване, то днес това е невъзможно дори и когато става дума за бойни действия срещу по-слаб противник! От казаното до тук, ясно се очертава още един извод, а именно, че танка е изгубил статута си на тактическо оръжие! В условията на съвременните асиметрични конфликти той все повече се превръща в бреме и се използва единствено защото все още го има, и за да се оправдае наличието му въобще! Пехотата отдавана е въоръжена "до зъби" и разполага със достатъчно собствено преносима огнева мощ - способна да поразява живата сила, фортификациите, бронетехниката и авиацията на противника! Тенденциите са, тя да става все по-независима, гъвкава и бързо подвижна, а танка се превръща във все по-голяма пречка за това! Не случайно на всякъде текат модернизации на съществуващи вече платформи и никой не тръгва да набива пари в по-сериозната разработка и производството на танкове от следващо поколение. За разлика от това еволюцията при БМП-тата може да се сравнява единствено с тази в авиацията! На военните им трябва техника, която да може да последва пехотата на всякъде, а танка - докато продължи да бъде танк в този му вид не е способен на това, колкото и да го пудрят! Навсякъде се говори за мулти-функционалност, а самата концепция на танка не предполага такава! Забравете за това какво е било преди! Забравете и за безумните концепции за водене на война от времето на студената такава! Войната еволюира и с всеки изминат ден танка се превръща в "динозавър"!
Продължавате да се занимавате с отдавна остарели машини и концепции за водене на война! Последните конфликти, които могат да ни служат за някакъв пример и то много неточен са войните в Ирак, Чечня и Северна Осетия (изключвам Либия по разбираеми причини), където съвременни танкове са взели по-широко участие в бойните действия и са се сблъсквали със съвременни противотанкови средства! Оставям настрана боя в условия, които не са за танка (населени пунктове, планини и т.н.) и ще коментирам танковете извън техните жандармерийски функции, които все повече придобиват. Първия извод, който може да се направи е, че танка отдавна не представлява онзи стоманен юмрук за който всички сме свикнали да го мислим! Танка вече не влиза първи в боя - разкъсвайки вражеските линии, правейки пробиви в дълбочина, разрушавайки вражеските комуникации и образувайки т.нар. "чували", за да елиминира или блокира крупни вражески формирования, а все повече (почти на 100 процента) единствено и само извършва поддръжка на пехотата, без да оперира на скорост! Първата основна причина за това е липсата на класически "фронт" и "тил" на бойните действия! Нивото на съвременната авиация, артилерия и ракетни комплекси изключват големите струпвания на техника и личен състав, които стават прекалено лесна и желана плячка за тях! Най-често когато говорим за по-големи загуби в техника, става дума за атакувани и унищожени колони - машините не са разгърнати в боен строй, а все още пътуват към района на активните бойни действия! Танка е принуден да стои на безопасно разстояние, докато собствената авиация, артилерия и т.н. не си свършат работата! Едва тогава танка нагазва в горещата точка, придвижвайки се едновременно с пехотата, ПВО-то и т.н.! При спечелено въздушно превъзходство преди това, обикновено за танка не е останала кой знае каква работа, а ако има такава то съотношението на силите е "много към малко" в негова полза и въпреки това отново се избягва директния сблъсък ако има такава възможност и се ползва въздушна или артилерийска поддръжка! Танка е изгубил едни от основните си тактически преимущества - скоростта и изненадата! Станал е прекалено скъп за да се жертва в директен сблъсък с противника и изисква прекалено голям ресурс за да оперира ефективно, което го прави нерентабилен! Още по времето на ВСВ, танка е бил страшен, когато противника до последно не е знаел къде е и къде, и как ще удари! За да се използва успешно, се е изисквал голям тактически талант и дързост от страна на командването! Липсвала ли е изненадата, противника е организирал отбраната си подобаващо - в дълбочина, с необходимите резерви и поддръжка, и танка се е провалял или претърпявал такива загуби, че формированията са губили своята боеспособност, което е налагало реорганизиране и преразпределение на ресурсите, от което пък настъплението е губило скорост или направо е спирало - поради невъзможност да продължи! В такива условия контра-атаките на противника винаги са били фатални не само за танка но често и за всичко останало... Отделно от всичко казано до момента, танка е прекалено зависим и от още един фактор - собствената му логистика! Прекалено големия разход на гориво, големите габарити и маса, ограничения боекомплект и все по-сложното му устройство силно ограничават ефективния му обхват и условията на ландшафта в които може да оперира! Докато през ВСВ танка е бил способен да извършва бойни рейдове с дължина стотици километри в безпутицата, без почти каквато и да е поддръжка и му е оставал ресурс за да задържи позицията до идването на пехотата, а с това и собственото му тилово осигуряване, то днес това е невъзможно дори и когато става дума за бойни действия срещу по-слаб противник! От казаното до тук, ясно се очертава още един извод, а именно, че танка е изгубил статута си на тактическо оръжие! В условията на съвременните асиметрични конфликти той все повече се превръща в бреме и се използва единствено защото все още го има, и за да се оправдае наличието му въобще! Пехотата отдавана е въоръжена "до зъби" и разполага със достатъчно собствено преносима огнева мощ - способна да поразява живата сила, фортификациите, бронетехниката и авиацията на противника! Тенденциите са, тя да става все по-независима, гъвкава и бързо подвижна, а танка се превръща във все по-голяма пречка за това! Не случайно на всякъде текат модернизации на съществуващи вече платформи и никой не тръгва да набива пари в по-сериозната разработка и производството на танкове от следващо поколение. За разлика от това еволюцията при БМП-тата може да се сравнява единствено с тази в авиацията! На военните им трябва техника, която да може да последва пехотата на всякъде, а танка - докато продължи да бъде танк в този му вид не е способен на това, колкото и да го пудрят! Навсякъде се говори за мулти-функционалност, а самата концепция на танка не предполага такава! Забравете за това какво е било преди! Забравете и за безумните концепции за водене на война от времето на студената такава! Войната еволюира и с всеки изминат ден танка се превръща в "динозавър"!
Коментар