Tweet
До: БОЙНИ ИЗКУСТВА-ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС?
Прави ми впечатление, че на няколко пъти се засяга един ултраважен аспект, но някак остава незабелязан. А той е - от къде се започват каквито и да било тренировки.
Навремето ме беше много яд на теньора, че почти през цялата тренировка ни занимава с "глупости". Падане, претъркалване, ей такива неща. Минаха години, докато си дам сметка колко прав е бил (джудо така и не научих, но до ден днешен нямам сериозни травми и до голяма степен го дължа тъкмо на чанча на Ранчев, лека му пръст!).
За първи път оцених нещата, когато със скорост 30тина килметра в час се изсипах от седалката на един велосипед, на която бях стъпил прав...не питайте как и защо... Никакви последствия, освен лкео скъсана тениска.
И веднага давам следващ пример, противоположен. Бивша приятелка, много напред с материала, тай-чи и така нататък, няма да споменавам имена, че много време мина оттогава. На състезания се справяше много добре, стига да не и направят някоя подсечка. Стигне ли до падане - я рамо изкълчено, я кръста разместен, а някоя друга подобна красота.
И защо? Щото загубения и треньор НИКОГА не и беше показал как да пада.
А сега си представете, че става дума за Вашето дете. Да загубите час-два или седмица и да научите кой тренер какво предлага или просто да го пратите някъде и да му докарате плексит след две-три години?
За останалото: за мен лично цялата философия в бойните изкуства има 3 основни цели: да можете да освободите животното в себе си, когато това е нужно; да можете да прецените дали наистина е нужно; и ако все пак се стигне до сблъсък, да можете да се върнете в нормалното си състояние, без значение дали сте победител или са ви поотупали.
За нетрениран (независимо в зала или на улицата) човек е по-трудно да посегне пръв. И губи.
Нетрениран човек по-трудно и по-бавно преценява ситуацията и или губи или се излага.
Неправилно трениран човек не след дълго се превръща в бияч. В животно. За мен тъкмо в това е изкуството - да можеш да се "върнеш обратно" и утре пак да си Човек. Останалото си е просто бой.
Прави ми впечатление, че на няколко пъти се засяга един ултраважен аспект, но някак остава незабелязан. А той е - от къде се започват каквито и да било тренировки.
Навремето ме беше много яд на теньора, че почти през цялата тренировка ни занимава с "глупости". Падане, претъркалване, ей такива неща. Минаха години, докато си дам сметка колко прав е бил (джудо така и не научих, но до ден днешен нямам сериозни травми и до голяма степен го дължа тъкмо на чанча на Ранчев, лека му пръст!).
За първи път оцених нещата, когато със скорост 30тина килметра в час се изсипах от седалката на един велосипед, на която бях стъпил прав...не питайте как и защо... Никакви последствия, освен лкео скъсана тениска.
И веднага давам следващ пример, противоположен. Бивша приятелка, много напред с материала, тай-чи и така нататък, няма да споменавам имена, че много време мина оттогава. На състезания се справяше много добре, стига да не и направят някоя подсечка. Стигне ли до падане - я рамо изкълчено, я кръста разместен, а някоя друга подобна красота.
И защо? Щото загубения и треньор НИКОГА не и беше показал как да пада.
А сега си представете, че става дума за Вашето дете. Да загубите час-два или седмица и да научите кой тренер какво предлага или просто да го пратите някъде и да му докарате плексит след две-три години?
За останалото: за мен лично цялата философия в бойните изкуства има 3 основни цели: да можете да освободите животното в себе си, когато това е нужно; да можете да прецените дали наистина е нужно; и ако все пак се стигне до сблъсък, да можете да се върнете в нормалното си състояние, без значение дали сте победител или са ви поотупали.
За нетрениран (независимо в зала или на улицата) човек е по-трудно да посегне пръв. И губи.
Нетрениран човек по-трудно и по-бавно преценява ситуацията и или губи или се излага.
Неправилно трениран човек не след дълго се превръща в бияч. В животно. За мен тъкмо в това е изкуството - да можеш да се "върнеш обратно" и утре пак да си Човек. Останалото си е просто бой.
.Иначе сега хода на свободни двубой или MMA...То е може би по-приложимо...Преобладаващото е граплинг,но има защо...90% от двубойте приключват на земята.
! Важно е да се практикуват не само "лепнещи" ръце, но и карака 
.
Коментар