От: Полеви порциони, лъжици, водоноски ...
Висок съм 186 сантиметра. Никога не съм особено слаб. От казармата се уволних 70 кг., точно. Много "добре" ни хранеха. 1997-1998 година. Но това си бяха трудни години за всички - "Виденовата зима" и прочие гнусотии, точно преди да помнат да се пооправят нещата в България.
Месо не си спомням да съм ял в столовата на поделението. Само някоя и друга сланина или кожа с четина. Основно се готвеше зеле и боб и понякога неща, които не можеше да се установи какви са. Крадяхме лук от кухнята, после го деляхме помежду си като луксозна стока и заедно с хляба си беше основното нещо, което се ядеше.
Всички шапкари бяха добре охранени, мамка им. Ние - кльощави като като бездомни кучета.
Мотострелковия батальон в Казанлъшката танкова бригада. Аз, няколко българи и още 70 цигани и турци.
Единственото хубаво при храната бе, че имахме белгийски (или холандски) консерви свинска и телешко, които ни даваха по учения и стрелби, заедно с половин хляб. Ей това беше супер ядене.
Другото хубаво е, че обущаря на поделението ремотираше подарените ни втора употреба белгийски кубинки, които бяха в пъти по-добри от чисто новите български боклуци. Удобни, с мека подметка, водоустойчиви и същевременно не спарваха толкова. Българските караха по 3 месеца макс, преди да се предадат. Боклуци.
Висок съм 186 сантиметра. Никога не съм особено слаб. От казармата се уволних 70 кг., точно. Много "добре" ни хранеха. 1997-1998 година. Но това си бяха трудни години за всички - "Виденовата зима" и прочие гнусотии, точно преди да помнат да се пооправят нещата в България.
Месо не си спомням да съм ял в столовата на поделението. Само някоя и друга сланина или кожа с четина. Основно се готвеше зеле и боб и понякога неща, които не можеше да се установи какви са. Крадяхме лук от кухнята, после го деляхме помежду си като луксозна стока и заедно с хляба си беше основното нещо, което се ядеше.
Всички шапкари бяха добре охранени, мамка им. Ние - кльощави като като бездомни кучета.
Мотострелковия батальон в Казанлъшката танкова бригада. Аз, няколко българи и още 70 цигани и турци.
Единственото хубаво при храната бе, че имахме белгийски (или холандски) консерви свинска и телешко, които ни даваха по учения и стрелби, заедно с половин хляб. Ей това беше супер ядене.
Другото хубаво е, че обущаря на поделението ремотираше подарените ни втора употреба белгийски кубинки, които бяха в пъти по-добри от чисто новите български боклуци. Удобни, с мека подметка, водоустойчиви и същевременно не спарваха толкова. Българските караха по 3 месеца макс, преди да се предадат. Боклуци.
Коментар