Кое е най-гадното ви падане в стажа на ендурист?

[Петър Манолев]

Досега такава тема не сме пускали определено не сме пускали. За мен поне е е много интересно да споделя кое е най-кофти падането, което съм правил. И сега ще ви кажа...Това падане може да ви стори комично, ама тогава карах добрия ТС 200 (още ме е яд, че го продадах)...Та карах си аз по "Дъбенско шосе" в един летен ден...прахоляк голям, слънце много...полята пълни с ечемик и царевица...а бе като в Баха 1000.Карам нормално с околко 40-50 км, минавам като по гламав близко до една локва и явно защото не съм имал гуми, мотора се "засука", аз литнах към локвата, а мотора остана извън нея... И така се изръсих, с скорост близка до светлинната, в локва до колената, поизял 2 кила пясък и мокър до кости...но и с натъртен задник И дори ме беше страх да докосна мотора след това..звучи комично, ама беше много гадно. Ха, сега споделете вие

[Dido_DR]

Ами с предишния ми мотор (Априлия 125) обичах да скачам като малоумен и така на един преход от Габрово с мотори и 4Х4, близо до Бузлуджа караме по една поляна и гледам пред мен една хуууубава естествена рампа и едно тенере с бавна скорост мъничко отлепи задната гума пред мен. Аз навих масура на шеста..газ...газ..скачам и каква ми беше изненадата като видях че летя над шосето ...направо изтръпнах. От другата страна на шосето имаше бетонна стена висока 60-70 см. в която ми кацна предната гума а аз със салто през кормилото - зад стена на тревата (за щастие). Ставам и гледам мотора...рамката сцепена отгоре и сгъната така, че предната гума беше избила ауспуха и шуртеше спирачно масло. Запалих го и двама ме предружиха по шосето до Столетов, където вързахме задната гума с въже за един стълб, а предната за лебедката на един джип и го разпънахме да си дойде на мястото . От тогава НИКОГА не съм скачал без да знам какво има зад скока и къде ще се приземя

[Даниел Туйков]

Хахах.... Дидо, ти си бил самоубиец бе !
Аз пък съм имал само едно падане и то беше с едно ЕТЗ 250....
Това ми беше първото каране на ЕТЗ сам..., но понеже съм си умна глава дадоха ми ЕТЗ-то няма да проверя спирачки има ли работи...
кое каде как хваща.. директно качвам се и ръчка.. но ... дойде време да спирам и понеже не ползвам спирачки имаше едно завойче минавам го преди това си отбих скороста със смяна на по-долна предавка и така си зех завоя, но идва време в което се връщам на стартовата позиция и трябва да спирам... обаче натискам аз лостчето няма никой (а то трябвало да се натисне с петата, че няма кой да опъне спирачката... и ко да правя ко да правя... натискам предсна спирачка (тя беше дискова и обезвъздушена и по принцип трябва да се натисне малко по рязко...) и натискам плавно потъва ми ръката .. а пейката дерето и ореха тичат към мене .. и се стресирах и припомпих набързо предната спирачка и то на една трева.. (предна гума никаква) като закова оная ти ми спирачка... подлъзна предната гума и се влачих под мотора почти 15 ... та това се случи тук в така познатото ви "дере" :> една пролетна вечер на залез слънце..

[Gichev]

Имах един скутер ямаха 125, много вървеше тоя скутер, ама откакто паднах с него още повече намразих скутерите...Та чакам си на сфетофара на кулата, светва зелено и аз газ до дупка, по надолнището за нула време ускорих до 100-110, обаче след 200-300метра усетих капчици дъжд по каската, и си викам"ще трябва да се намаля"ама леко, леко пък като мина под моста(който идва от цариградското)повече щото ще е по-сухо. Е понамалих, ама явно съм се упитал да задуржа спирачката до последно и ми подхлъзна предницата, аз като се усетих на земята, бих един шут на мотора(да не ме затисне някъде)и се изправих на крака, обаче се пързалях сигурно към 20-25 метра все едно се спусках през зимата по пистата. А мотора най безславно спря под една кола...А гумите ми бяха много нови, на 300-400км. като изклучим изгаряниата по кожата на няколко места, и това че като позастудее ме заболява рамото, други поражения нямам.
Е засега серьозни падания с ендурото нямам, дано не ми се и случват, де но не мисля че може да се мине без падания особенно в ендурото

[markan]

А бе някой да има щастливо,прекрасно падане От моите никое не ме кефи ама са си мои та не им викам гадни.

[®yMeH]

А бе някой да има щастливо,прекрасно падане От моите никое не ме кефи ама са си мои та не им викам гадни.

Е аз имам

Обаче е с шосеен мотор.
Бяхме се уговорили с две приятелчета (Марто и Кеко.. ама не малкия Кеко от тоя форум) да ходим да тестваме завоите за към Самоков... само че като тръгвахме заваля. А се бяхме нахъсали да раздаваме ръчка ... опитах се да ги разубедя, но безуспешно.
Много яко беше, карахме си като джедаи. Аз бях втори, обаче нещо силата беше с мен и "усещах" как Кеко ме бави
Ама и той си кара, та в завой е абсурд да го мина. Реших на една права да се изсиля на мах и да спра по късно. Да ви кажа - май от предния завой си знаех че mission impossible ... но тва си е друга тема. Яко газ, изпреварвам го при спиране - от външната страна. До тук добре. Само че като взех да се накланям за завиване още спирах и гумите не издържаха. Предницата ми така рязко хлъзна, че въобще никакъв шанс нямах да реагирам. При падането само се изправих да се пързалям на ръкавици и маратонки. Баси якото усещане! И като ритнах бордюра само подскочих и вдигнах триумфиращо ръце и се завъртях с усмивка до уши - като Сена на подиума

Много яко падане!
И без последствия за мене. Е мотора явно не владееше силата тогава, но му мина като на куче. А после докато оглеждахме пораженията един с една кола се завъртя на същия тоя завой. Асфалта беше ... У-ЖА-СЕН! Толкова хлъзав е само под моста на НДК.

[sabin]

Всяко падане на което съм си чупил нещо. В интерес на истината най много пострадах като ме блъсна една кола в софия в десният крак. Счупиха ми се 3 пръста на 4 места и стъпалото до ден днешен(3 години) ме боли сутрин при първи стъпки. Майтапа е че въобще не паднах, така че сигурно не се брои за тази тема

[iva_kx]

Аз понеже не мога да се похваля с богата гама от гадни падания, ще ви разкажа за най - зрелищното ми падане. Та за втори път изкарам моторетката да се уча да карам на мотописта, след като си я бях купила. След успешно "превземане" на осморката със що - годе прилична скорост (в началото на деня излизах и от 2-та завоя), решавам, че вече мога и да превзема скоковете . Помъчих се на един два по-плавни, справях се и с виража ( единия път през храстите) и вече ще обикалям цялата писта. И съм се засилила порядъчно, от страх да не загасне мотора, към един скок, който е много къс, но изхвърля доста нагоре, но аз това съответно не го знаех. Имало там някви подробности около стойката на мотора по време на летенето, които влиаели върху последващото приземяване, ама кой да им обръща внимание в тая бързина . Резултата беше забиване на предницата при приземяването, опит за летене и кацане надолу с главата в единствената по това време локва на мотописта. Която беше и дълбока и миришеше също толкова приятно. Каската ми се напълни с вода, имах и кал между зъбите Един дядо, който явно живееше под козирката на мотопистата, така се притесни, и доста бързо слезе при мен, и като се убеди, че ми няма нищо (няколко пъти ме пита дали съм сигурна, че съм добре, а аз от напиращия смях едвам му отгоарях) ме помоли да не карам повече по трасето. Аз му обещах и послушно отидох обртно на осморката, докато не се науча как се стои, виси и седи на такъв мотор в зависимост от ситуацията

[Калин Кулев]

Хе хе.Егати темата!!
Аз падам МНОГО.Някой незапознат (доктори при първа среща и прочие) като ме питат почти ужасено ЗАЩО съм паднал(което е доста умен въпрос като цяло) им казвам,че това ми е работата.
С ендурото (кросовия мотор) като изляза в гората докато не падна 5 пъти не се прибирам.До сега в състезания (това е най сериозната ми и най тревожна статистика) докато водя съм падал към ...може би 4-5 пъти А тази година по време на състезание,като изключа ендурото,паднах над 20 пъти !!Само в Сърбия,на европейското по супермото във втория манш паднах 4 или 5 пъти
та стажа ми е сериозен Но понеже темата е за ендуро,няма да разправям за най-бързия завой на Хунгароринг или трапеца в Айтос,а...

Карам си значи Hondaта (CR 500) по една дълга права отсечка-черен път между 2 ниви или нещо такова.Ама като казвам карам си...дал съм и всичката газ на 5та.Все пак е състезание!Затворен кръг! Края на 2рата обиколка е (ако се не лъжа) и се движа прилично.Вече бях изпреварил един-двама (старта е по един през няколко секунди) и давам всичко от....Хондата
На старт-финалния...участък имаше мнооого хора,а правата стана прекалено дълга ( 300-400 метра навярно) и опасна и в последния момент преди старта,бяха решили да направят шикан.Сложиха един варел встрани и прекараха лентите зад него,така че да го заобиколиш като намалиш до 1ва.Всичко е добре,но така трасето и най вече зоната (ми) за спиране преди шикана минаваше през висока трева....
Та летя аз към шикана,но пътя е прашен и каменист и преценявам,че на тревата държи повече и ще спирам там.Естествено ще спирам късно и за това- на 5та с всичката газ влизам в тревата.Хе...тя висока до коляно...кой да види,че вътре си лежи един бордюр...Видях го миг преди да го ударя и наистина да полетя Добре,че съм трениран
Майтапа на страна,ама този елемент колкото и да го тренираш,чист късмет е да не си счупиш...врата Е изкарах късмет И ТОЗИ ПЪТ.Само Хондичката пострада-предната капла се пръсна и се отскубнаха резбите на болтовете които държат кормилото...
Ей това май е най-гадното ми до сега.Но бъдещето е пред мен.Карам ендуро едва от 2-3 години...Паданията тепърва предстоят

[Жоро Хаджиев]

[Николен ATV]

Моето наи голямо падане е когато карах на една поляна с бащами тогава бях много назат и се засилих и го настигнах тои беше спрял и аз тръгнах да го изпреварвам и в тоя момент тои зави и гумата ми се удари в неговата и изгубих контрол на АТВто ми и то се удари в едни коловози и от удара изфър4ах от мотора и запо4нах да се търкалям мотора също отарвах се само с пукната рака но мотора беше много зле но го оправих ме за 1 седмица ...

[sabin]

Едно време като карах като луд падах и аз по минимум 5 пъти на ден и явно бях много трениран, защото нямах почети никакви контузии, въпреки че бях много малко екипиран. Сега падам много рядко, но като падна майката ми се разкатава. Като изключим изпускания на мотора с до 20км/ч. яките ми падания почети винаги водят до сериозни контузии. Мисля че има нещо общо с това че 1.много се стягам, понеже падам рядко, 2.скотостта и 3.това, че някога като тръгнех да падам хвърлях мотора, а сега се боря до последно и в крайна сметка се търкалям заедно с него и не пускам кормилото(незнам защо).

Докато сме на тази тема, ето най якото падане което някога съм заснемал. Това е Пацо, преди няколко години, МНОГО изморен, но не спира да прави обиколки по трасето(близо до Варна) и вижте крайният резултат:
https://htftp.offroad-bulgaria.com/sabin/Paco_crash.wmv

[Димитър]

Всяко падане ми е супер гадно, макар че до сега слава Богу не съм се контузил.
Мразя да падам.

[Жоро Хаджиев]

Като падна и все си мисля, че това ми е за последно. От първата такава мисъл съм си мислил поне 100 пъти така!
Обаче по едно време в Шумен спряха да ми минават подобни мисли през главата, тъй като само с трета скорост и без задна спирачка само гледах къде да се приземя по-безопасно. Търкалях се поне 20 пъти!!!
Знам, че падането е неизбежно, но се моля да няма големи контузии, че след 50-60 години ще ме боли много като остарея

[Калин Кулев]

някога като тръгнех да падам хвърлях мотора, а сега се боря до последно и в крайна сметка се търкалям заедно с него и не пускам кормилото(незнам защо).

С пистовия мотор съм падал яко.На Хунгароринг например паднах на най-бързия завой.Но като взема да падам там,прото хвърлям мотора и гледам да се спасявам,че скоростта е голяма.Много интересно-със супермотото тази година забелязах,че падам страшно тъпо.С толкова малка скорост понякога се удрям повече отколкото с пистовия.И разбрах защо е!Като тръгна да падам със супермотото първа грижа ми е да не угасне и стискам здраво кормилото,държа съединителя и давам газ!Така в Унгария с 20км/ч така си треснах главата в земята,че давах заето 10 минути