По Старопланинските пътеки

[black hole]

От: По Старопланинските пътеки

И една загадка,ако се вгледате внимателно зад тези дървета се вижда хижа,та въпроса ми е коя е тя.

аз мисля, че тази хижа която се мержелее трябва да е дерменка .

[ИСКРЕН Г.]

От: По Старопланинските пътеки

Певчанската пътека, отскоро си има и друго име. Кръстиха я и - Дойренската пътека, защото като вземем да се прибираме към Севера, все по нея драпаме.
Благодарско Ицо за слънчевите фотоси.

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

И една загадка,ако се вгледате внимателно зад тези дървета се вижда хижа,та въпроса ми е коя е тя.

аз мисля, че тази хижа която се мержелее трябва да е дерменка .

Брей има познал,май наскоро си ходил на нея а.

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Певчанската пътека, отскоро си има и друго име. Кръстиха я и - Дойренската пътека, защото като вземем да се прибираме към Севера, все по нея драпаме.
Благодарско Ицо за слънчевите фотоси.

Личеше си че доста работите по нея,особено над Певчанската хижа..

[Ангел Иванов/sereco1/]

От: По Старопланинските пътеки

Личеше си че доста работите по нея,особено над Певчанската хижа..

То имали някои които да работи повече от теб по тези пътеки?

[Pacharoza]

От: По Старопланинските пътеки

Певчанската пътека, отскоро си има и друго име. Кръстиха я и - Дойренската пътека, защото като вземем да се прибираме към Севера, все по нея драпаме.
Благодарско Ицо за слънчевите фотоси.

Вие не сте стъпвали на певчанската пътека От хижата на горе да а до там през килибеча Другия път може да ви я покажа тази пътека.

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Вчера реших че ще карам на близо защото синоптиците не даваха надежда за хубаво време,тръгнах да търся една пътека или по точно не знаех че ще има пътека.
От тук започва пътеката,местността се нарича Меден дол намира се над Карлово.

Тази част е много гадна,много стръмно и сипей,и както беше сухо гумата се заравя в пръстта и няма мърдане.



Пътеката излиза в петното от борова гора в далечината,там се свързва с Пенсионерската пътека която води до хижа Равнец или бившата Комсомол.

Ето го и черният тигър успешно преминал първия етап.

Тук може да се развие перфектно затворено трасе за тренировки.



На две минути път от Карлово.



Газ нагоре към неизвестното,по тази пътека мотор стъпва за първи път.

Ето го и него.

В това дълбоко дере предстоеше да слезна.

Това е следващия кофти участък но нищо работа пред това което е нагоре.

Това пък е единственото равно място,и естествено използвах за почивка на мотора а аз да пийна бира,вода не пия защото в нея има бактерии.

На запад високият бор който се вижда е щатната туристическа пътека,ама там е равно и не е интересно за каране,друго си е по козите пътеки.

А тази гледка се откриваше на юг.

На ти стръмна пътека,до тук бях,даже не исках и да пробвам този екстрем защото нямаше смисъл,това е отвес,нагоре след него не знам какво ще е,май ще трябва да проверя пеша или със някоя Скорпа.

Яд ме хвана че не можах да я продължа до край но някой път си има граница на възможностите.

Но деня не свършва до тук,продължаваме по друга пътека,за нея утре вечер.

[Николай]

От: По Старопланинските пътеки

Пак си открил ''топлата вода'' с тия пътеки,и не само с тях!Давай важно е да има снимков материал.

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Пак си открил ''топлата вода'' с тия пътеки,и не само с тях!Давай важно е да има снимков материал.

Не откривам нищо,просто търся дали няма да излезе нещо интересно за каране,единствената пътека може би със излаз която може да се кара е тази,казвам може би защото я виждам за първи път,там до където стигнах се кара,нагоре не знам какво е,ще я мина пеша да видя,моят мотор може само до тук.
http://www.offroad-bulgaria.com/atta...6&d=1351541619
Приписвам си я на мен защото никъде няма нищо писано за нея и липсва снимков материал,знаеш че историята запомня само това което някъде е документирано,а аз я документирах,същото може би е станало и с някоя друга пътека за която имаш спор,но до сега не съм публикувал или писал за пътека за която има някакви данни че е карана от мотор,а аз да си я приписвам на мен.
Ето за пример две много интересни и поучителни статии.
http://adventure.bg/blog/2009/09/17/...5%d0%b2%d0%b5/
http://adventure.bg/blog/2009/08/10/...oald-amundsen/

[Ivan Minkov]

От: По Старопланинските пътеки

Жъ въ истреее и двамата!!!!!

[Николай]

От: По Старопланинските пътеки

То по тая логика ти си почнал да караш откакто си почнал да снимаш така ли?Много пъти съм ти казвал че ендурото не започва с теб или с мен,има хора които са карали по тези места преди нас ще има и след нас така че такива ''тука мотор не е стъпвал''не е съвсем на място.Тази приказка върви ако направиш пътека и я минеш.Засега се сещам само за три такива в района.

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Така да продължа по същество,след като не успях да изкача пътеката се върнах обратно,но забелязах че има и друго разклонение и реших да го пробвам,не е добре човек да се връща по един и същи път.

Поредният отвес по който трябваше да премина,добре че е на спускане.

И излезнах на ръба на това дере,много красиво място.

А това е нагоре,изглед към пътеката на Щастието,най трудната пътека за мотор.

Тук ясно се вижда петното борова гора на върхът до което ми се искаше да достигна по права линия.

От високо видях че има още една пътека по дерето та реших да пробвам и нея,тя също ми беше непозната,до къде стига предстоеше да разбера.

Малко панорамни снимки.



Вече съм на източният край на дерето,от тук започват две пътеки едната която беше неизвестна за мен и другата е на Щастието.

До тук беше магистрала ама от тук нагоре.

Тук мотор стъпва за първи път,и не какъв да е мотор а Сузуки.

Колкото по нагоре се качвах ставаше все по отвратително,това представлява пътеката напред.

Гледка на юг,много красота,усеща се че есента е дошла.

И тук приключих и с тази пътека,влезна в реката и се откри тази стена,тази беше още по трудна за каране от предната,тези две пътеки да може да се продължат искат КТМ ехс 300 или Траял с друг мотор не става.

Върнах се обратно но още ми се караше и реших да тръгна през пътеката на Щастието до където мога да я карам и да се прибера през пътеката с Боровите иглички,този маршрут е много хубав за тренировка и разтоварване от пренапрежение.

Може да се раздава газ на корем,чат път има някой камък.



И това е краят на маршрута ми на спускане,максимално си покарах с минимален разход на гориво,какво му трябва повече на човек.

И за финал една страхотна песен.

[Stani WR]

От: По Старопланинските пътеки

Браво бат Ицко много хубави и интересни места обикаляш само повече газ из пътеките да не расте тревата.

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Здравейте менове и менкиналивайте си бира или ракия че започва поредната порция супер Екстремно Ендуро от сериала на хилядолетието Успехите и Неволите на Христо Живота.
преди малко споменах за ракия и някой ще каже че още е рано,ако мисли че е рано да посети Калофер да види как там се пие денонощно.За мезе на ракията може да посетите Иван Минков който произвежда най истинското зеле,Ванка ако четеш ще трябва да ми приготвиш два чувала от храната за шампиони.
Ох май се улисах пак в приказки ама явно ме държи ракията от снощи,то снощи снощи че направо си стана тази сутрин в 2ч.
Та така този епизод от моите приключения от днес нататък ще се казва.

Разкази с неочакван край.
Както ви споменах в другата тема реших да пробвам да изкача пътеката на Щастието,след година и четири месеца от както първият мотор премина по нея и то на спускане,тогава не вярвах че тази пътека може нормално да се изкачи с ендуро до като миналата есен не видях с очите си първият човек който се качи с мотор,това беше бат Дак или последно както стана модерно да му казваме Железният Човек.След него също успяха да я качат и останалата част от неговата група.Вчера въобще не правих планове че ще успея да я изкача цялата,тръгнах неуверен в себе си,прекръстих се и казах Бог пред мен и аз след него.
В началото тръгва като магистрала,е стръмничка е но се кара и от средата нагоре започва траялския участък чак до краят на пътеката.

Това е надолу,улей по права линия.

Много интересен екстрем,последователни завои първият от които на ляво.

Ето го мотора,благодарение на него изпитах тръпката от изкачването на най трудната пътека.

От тук започва истинското каране.

Черният лъв си почива че нагоре какво го чака.

Ето наслаждавайте се.





Първият етап е успешно преминат,но колкото по нагоре се изкачвам става още по трудно.

За отбелязване този път имам гума,не ми се случва тази екстра често но сега е факт.

И не каква да е гума ейййййййй.

Започва втори етап,но не видях много зор на него,на два скока и го минах.

Завой под прав ъгъл.

Имаше и такива леки моменти,как си мечтаех цялата пътека да е така.

Да ама не,газ нагоре.

Поредният сериозен екстрем,нищо работа,Сузуки си е Сузуки.

В този доста зъл участък малко дадох назад,при видът му си казах от тук няма измъкване,но какво ще се случи ще разберете когато гледате продължението.

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Я да видим до къде бях стигнал.

Романтика и още нещо.

И така завърши този екстрем,успешно изкачен.

Интересното на тази пътека е че от трудно влиза в трудно,няма лесно,поредното предизвикателство.

Където е предната гума има много лош праг,няма никакъв подход но щом стигнах до тук връщане на зад нямаше,реших че продължавам само напред.

Най трудното завърши.

Заслужена почивка и е време за какво,за бираааааааа.

5 минутна пауза и отново напред,гадно е но се търпи.

Малко панорама.

Лунен пейзаж.

От тук нагоре вече започва да става по равно.

Някой ще каже че повече съм си почивал ама как иначе ще ви заснема тази прекрасна пътека.



Единственото място за преминаване и дори най лесно спрямо останалия терен е през камъните.

Успешно преминато,или по точно прелетяно.

И край нагоре вече е магистрала.

Изглед към Пенсионерската пътека,това е туристическия маршрут за хижа Равнец,намира се зад баира.

Преди една седмица бях по тези вилаети,остана ми да свържа боровете,има пътека но е ужасно стръмна,но сигурно няма да мирясам до като не измисля начин да я премина.

И една снимка със страхотен изглед.

Тук завършва пътеката на Щастието,Сузуки доказа че няма невъзможни неща,отне ми 2 часа да я изкача с мотор,само за сравнение за същото време пеша от нас стигам до хижата.

Утре вечер ще ви разкажа как протече остатъкът от деня,ще се насладите на уникални и красиви гледки изваяни от природата.