По Старопланинските пътеки

[Chinela]

От: По Старопланинските пътеки

Пътеката ме изкефи Ицо, това е точно моя тип ендуро, браво, благородно завиждам.
Да пиеш една бира днес за моя сметка , ще ти пратя парите по Джартов..........

[VaHk0_]

От: По Старопланинските пътеки

Ице, животе ... уникално. Много се кефя на снимките ти и пътеките ти.

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Мотора трябваше да си почине хубаво че трябваше да изкачи един доста стръмен склон,на всичкото отгоре примесен с камъни от които се губи сцеплението.

Навсякъде само стръмнини.

Зад този баир се намира Мечата пътека,по която преминах на слизане.

И отново нагоре,през това връхче ми минаваше маршрута.

Гледките започнаха да стават много страховити.



Още малко и каменните препятствия свършват,ей там горе.

В далечината на изток се вижда Левчанската мандра.

А тази гледка е на юг.

Връх Пашакая беше успешно изкачен.

Тук каква красота се откри,Балкана е уникален.





Ето и един високопланински апартамент,да ама в лошо време си е направо пет звезди,покрай него минава пътеката.

Върхът който се чернее от облаците беше моята следваща цел,надморската височина е 2000 плюс метра,за съжаление не го знам как се казва.

Очаквайте продължение.

[Ангел Иванов/sereco1/]

От: По Старопланинските пътеки

Уникална е планината!Добре че си ти,та и ние да се нагледаме на красоти,наздраве

[ИВАН - ЕТРОПОЛЕ]

От: По Старопланинските пътеки

Браво бре, и много красиви гледки дааа...


Айде давай продължението.

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Хайде малко да зарадвам и охраната на НПЦБ,малкия Живот каза да ви предам много поздрави,тази година сезона свърши,каза още,за догодина повече да си стегнете дупетата че много хлабави,тези снимки са специална поръчка.
Малееееее колко е яко.



След малко съм горе.

Каква реклама направих на SUZUKI,просто не е за вярване.

Над скалите е равно с километри,повече изкачване няма.

Ето какво е надолу.

Отвесна пропаст.

Движа се по този хребет,друго място за качване няма.

Много пъти съм минавал отгоре но никога не съм минавал на юг да видя че тук е рая.

Не си личи че съм на върхът.





Тук не можах да се стърпя и изкарах на бързо един пълнител патрони,разхвърчаха се орли,някакви гарги,абе стана чудо.

Трябват два коня да изкарам оръдието да изреве от тук.

Начекнах се по скалите като малко дете не видяло игра,ами сега на къде.

На връх Ботев,неее нямаме работа там,по асвалт няма да караме.

На ИЖ колиба също не,скоро ходихме там.

Я да ида до Сините камъни,пък после ще измисля нещо.

Какво може да ми роди главата освен някоя щуротия,но за това ще ви разкажа когато излезе последната част със снимки.
До като дойде това време да се насладим на прекрасното изпълнение на тази красива жена.

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Пускам и последната най вълнуваща за мен част,защо ами защото доста мислих дали да я предприема,понеже бях сам а трябваше да премина през Мечата пътека,това е едно доста екстремно място което не е минавано от миналата година и не се знаеше дали пътеката е достъпна,тоест дали няма паднали дървета защото просто няма минаване.Ама както и да е взех решение че ще тръгна пък каквото стане.
Тук съм на източният бряг на Навалийската река,от тук започва и Мечата пътека.

Започва отвратително спускане смесено с камъни и ардъч.

Готин терен.

Това е положението на юг,по едно време започнах да съжалявам че тръгнах ама ден голям,бях предвидил и контра мерки,разглобяване на мотора и натоварване на кон.

Успях да слезна и за отбелязване без падане.

Техниката е без поражения,добре че някоя скала не ми взе двигателя.

Това ме очакваше трябва да премина реката и да ида от другата страна.

Това е единствената пътека по която може да се пресече реката.

Голяма романтика,за сега тази пътека по която слизам единствено са я качвали групата от Стара Загора,аз съм я пробвал на качване до този екстрем,него не можах да го премина,не е сложен тук помага само гума.

Интересна пътека нали.

И ето самата река,но при тази суша има много малко вода,иначе на 20 метра отгоре има много хубав водопад.

От такива препятствия се притеснявам че няма от къде да се мине,това дърво е паднало точно на пътеката,добре че е скъсано та го заобиколих отгоре,иначе предният път когато съм минавал мотора на една страна полегнал и с малко газ.

Това е,най сложното е преминато,всичко остана зад мен.



Ще ви представя и новата разработка на тази марка гуми,специално за Екстремно Ендуро,подарък ми е от Петър Каламов ама нещо доста се поизноси,сега ще сложа една още по специална подарък от бат Дак,а имам и една чисто нова,тя пък ми е подарък от групата от Полша която наскоро идваха да караме.

И последна снимка преди да хвана пътеката на Живота,нея съм ви я снимал толкова пъти че я знаете цялата.

Като се прибрах бях изключително доволен че ми се препи бира,натоварихме се на семейният Опел и газ към вилата.
Простотията почивен ден няма.

Веднага се заех с най отговорната задача,жена ми само мрънка че нищо не правя,а аз мога да карам мотор,да печа печенки,и да пия бира.

Това е моето семейство.

Огънят гореше с пълна сила.

Наздраве на всички.

И така завърши денят.

Това е от мен,от тук нататък започваме да се съобразяваме с времето,започнат ли дъждовете и снеговете карането по пътеките в Стара Планина става невъзможно,ама то пък тогава ще преври виното та пак ще е весело.

[Pacharoza]

От: По Старопланинските пътеки

Ичо имаш една гума от мен ела да ми я вземеш. За закриването.

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Ичо имаш една гума от мен ела да ми я вземеш. За закриването.

Обещаното си го търся като наследство,запази ми я,а относно закриването има ли ориентировъчна дата.

[Pacharoza]

От: По Старопланинските пътеки

Обещаното си го търся като наследство,запази ми я,а относно закриването има ли ориентировъчна дата.

Халата на 3-ти.Ще ходим ли.
И гумите станаха 3

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Халата на 3-ти.Ще ходим ли.

Аз не,мисля да пропусна,просто няма какво да закривам,аз не съм като повечето мотористи като стане студено да прибирам мотора.

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Дойде време пак да се хваля,то не че е станало кой знае какво,само където преминах през една сериозна пътека,и понеже не съм чул някой преди мен да я е карал пък и няма документирано затова си я преписвам като мое завоевание,нарича се Игановската пътека.
Това е мястото след което хванах пътеката на дясно.

Тази местност се нарича бобслея.

Ей там горе трябва да се кача.

Това представлява началото на Игановската пътека,два метра дълбок улей с плаващи камъни.

Ето и надолу.

Гората свърши и започнах изкачване по скалите.

И по този вилает от другата страна на дерето съм карал.

Започнаха да се откриват хубави гледки,връх Вежен.

Уж се води пътека от клас А но нещо не ми даде зор,очаквах повече от нея.

В този район има непозната пътека за мен,първоначално бях замислил да слезна от тук ама като стигнах Певчанската хижа рязко ми се припи ракия и после вече ме мързеше да карам.

Това представлява целият вилает,това беше предвиденото трасе за клас Експерт което горските спряха.

Очаквайте продължение,а аз през това време ще си налея една сливова,ракиено време стана ей.

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Тук съм,сега ще ви спретна една част от снимки.
Тази гледка ме привличаше като магнит,усещах че ще трябва да се пребори този балкан.

Няма други само аз и мотора сме.

Отсреща върхът който се вижда е Татарската поляна,разбрах че и там има пътека,някой ден и нея може да я запиша като премината с мотор,по принцип тук балкана не е много стръмен скалите някак си са по равни,аз съм свикнал на по тежки пътеки,а пък дали вече не мога да различа трудните пътеки.

Тази част е единствената по сериозна ама я преминах без проблем.





И това е първия етап от пътеката,Игановската поляна е успешно изкачена,отгоре е връх Гердектепе.

На изток през това дере имало пътека която излиза на Татарската поляна аз и нея щях да търся защото в този район стъпвам за първи път,но срещнах един човек който ми каза че имало пътека към Дерменка ама била по трудна,а аз само това чаках да чуя.

Това се пада на изток от Гердека,по върховете на боровете е проходимата поляна само по нея може да се излезе.

Една снимка пред този апартамент и хващам гората,а тук се вижда какво е положението на север,отвес и камъни и зъбери.

А това е на запад,пътеката започва горе от ляво където свършва поляната и подсича върховете,през дерета и силно зашумена гора,друго място за преминаване няма.

За сега спирам да ви разказвам,само да вметна че когато продължа веселбата ще е още по голяма.

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Така така,след като се нацелих в гората първата ми мисъл беше че тук ще си остана,абсолютен джендем,когато се прибрах погледнах картата и разбрах че съм бил в резерват Стенето.
Продължих напред,нещо си личеше че има пътека ама доста слабо,но имах едно наум,гледах където минавам ако стане напечено напред да мога да се върна обратно.
Първото сериозно препятствие,заобиколих го от север,включих първа височинна и газ.

Това представлява пътеката.

Добре че открих стара маркировка на тази пътека тя ме отведе в цивилизацията.

Първото дере е преминато,тук започнах малко по малко да губя надежда че ще премина напред.

Ето и назад мотора се вижда къде е.

Най трудното беше преминато,но какво е напред идея си нямам,добре че не ме изостави мотора иначе щеше да падне голяма веселба.



Отново предстоеше влизане в гора,впоследствие научих че тук се събират Орташката и Игановска пътеки.

Отвратителен терен,камъни и паднали клони но общо взето по имах кураж,назад беше още по зле.



Ох,тук вече ми олекна,поне разбрах че се движа в правилната посока.

Посоката стриктно се спазваше.

И след известно време бях много щастлив,викам си колкото и да е трудно все някога ще свърши.

Тук положението направо заспа,равно та чак втора височинна искаше.

Има още снимки,да не си помислите че приключението е завършило.

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Завършва и последната част от маршрута ми през Игановската пътека,само че първо да започнем с едно изпълнение на тази прекрасна млада дама.

Това беше и последното изкачване за деня.

И ето тази гледка се откри пред мен,връх Амбарица.

Тази указателна табела беше паднала и аз веднага и намерих предназначение.

И една загадка,ако се вгледате внимателно зад тези дървета се вижда хижа,та въпроса ми е коя е тя.

Това е новата ми посока,денят беше напреднал,задачата беше пре-изпълнена,реших да сляза през Певчанската пътека.

Ето я и нея.

А това е нагоре,тази пътека за първи път я виждам суха,това се случва много рядко,когато е мокра качването клони към неуспех.

Певчанската хижа.

Надолу е асвалт и пътеката не съм я снимал.

Но пък последователно снимах маршрута през гората който успешно преминах.











Оставаше само да премина пътеката на Каматцуто и балкана приключваше.

И последна снимка на невероятно красивата планина,благодаря и че ме пусна да премина през тази прекрасна пътека.

До нови срещи с невероятното изкуство наречено Българско Екстремно Ендуро.