Tweet
От: По Старопланинските пътеки
Здравейте,решил съм да ви разкажа как днес гризнах клона
,проверих прогнозата за времето и го даваха да вали чак вечерта,а през деня хубаво време,и не можах да се стърпя понеже две седмици не е спирало да вали и пропуснах доста каране,та реших да си наваксам,набелязах да пробвам Игановската пътека понеже не съм я карал а и много малка част от нея е заснета от Пачароза,тя се води в клас много сериозна пътека,по нея минаваше състезанието от Екстремния шампионат миналата година но на спускане,та викам ще ида пък да я видя какво представлява на изкачване.Звъннах на Стоян да я караме заедно но имал работа и се наложи да я карам сам.
Вече съм на улеите за бобслей
,такива криви места са ми любими.
След тях още едно сериозно препятствие
.
Е викам си така ако върви цялата няма дерт,трудно но се кара.
Тук пътеката влиза за малко в реката но излиза наляво и аз като не я знам я омотах и продължих да карам в реката но се усетих че работа тук нямам защото си стана много сложно карането,върнах се обратно и открих серпентините които Пачароза ми беше споменал.
Серпентините не са много сложни но са страшно зашумени с храсти,явно тази пътека не се използва от никой
.
От мотора на долу е отвес,пътеката вие по ръба
.
Успешно преминах и серпентините и нагоре се очертаваше стръмно и продължително изкачване в гора,моя слабост,защото не съм сменил гумата и поради липса на мощност все пак мотора е 28 коня с такава мощност мотор най вероятно тук не е стъпвал,но както и да е преминах и това препятствие.
Колкото по нагоре се качвах пътеката все повече започваше да се губи.
Нагоре започнах на посоки,което ми се привиждаше за пътека
.
Викам си тука пък ако е излизал мотор,както и да е газ нагоре.
След като минах тези сипеи се откри нещо като отвесен улей със дълбока и мокра шума,и стигнах до тук,викам абсурд това да е пътеката,най вероятно пак съм я омотал.
Върнах се пак малко на обратно и хванах на запад да търся пътеката,да но тогава започнаха мъките,започна да вали,ами сега,както и да е имам найлон ще се завия под някое дърво и ще чакам да престане,по прогноза краткотраен дъжд
.За мой късмет набарах нещо като пътека и тръгнах по нея и добре че открих една ловджийска хранилка за животни,краткотрайният дъжд премина в порой смесен с град,в гората стана тъмно а най интересното е че не знаех къде се намирам.
Тук нещо съм овесил нос но няма как, но пък си цъках биричка и си хапвах мезенце.
Един час стоях седнал в това убежище,да са живи и здрави хората които са го направили,то ме спаси.
След като пороят спря викам карането завърши,хванах малко на запад да видя поне къде съм,и стигнах едно дълбоко дере което няма минаване,от другата страна в далечината се виждаше Певчанската пътека,викам експерименти няма да правя и взех мъдро решение да се връщам от където съм дошъл,до като слезна от балкана станах вир вода мокър където преминавах през зашумената пътека,както и да е нали се прибирах,да съм мокър да съм мокър,колко да съм мокър.
Една снимка на пистовата ми гума,с нея покорявам върхове.
И последна снимка от поляната където тръгва тази романтична пътека,и естествено моят боен другар.
То така и така ви разказвам ами я да довърша до край,като стигнах пистата за мотокрос в Иганово поройният дъжд се завърна отново,викам е ще изчакам под някое дърво,и така до като по намаля,и след това яко газ,да ама имах чувството че облака се движеше с мен,на полигона в Анево направо ме удави,викам то по мокър от това няма на къде ами я да се прибирам,до като се прибера в къщи се изсипа всичката налична вода,то все е било ама имах и в г...т вода.Та това е от мен в общи линий времето ми обърка плановете и успях да премина само половината пътека.
Здравейте,решил съм да ви разкажа как днес гризнах клона
,проверих прогнозата за времето и го даваха да вали чак вечерта,а през деня хубаво време,и не можах да се стърпя понеже две седмици не е спирало да вали и пропуснах доста каране,та реших да си наваксам,набелязах да пробвам Игановската пътека понеже не съм я карал а и много малка част от нея е заснета от Пачароза,тя се води в клас много сериозна пътека,по нея минаваше състезанието от Екстремния шампионат миналата година но на спускане,та викам ще ида пък да я видя какво представлява на изкачване.Звъннах на Стоян да я караме заедно но имал работа и се наложи да я карам сам.Вече съм на улеите за бобслей
,такива криви места са ми любими.След тях още едно сериозно препятствие
.Е викам си така ако върви цялата няма дерт,трудно но се кара.
Тук пътеката влиза за малко в реката но излиза наляво и аз като не я знам я омотах и продължих да карам в реката но се усетих че работа тук нямам защото си стана много сложно карането,върнах се обратно и открих серпентините които Пачароза ми беше споменал.
Серпентините не са много сложни но са страшно зашумени с храсти,явно тази пътека не се използва от никой
.От мотора на долу е отвес,пътеката вие по ръба
.Успешно преминах и серпентините и нагоре се очертаваше стръмно и продължително изкачване в гора,моя слабост,защото не съм сменил гумата и поради липса на мощност все пак мотора е 28 коня с такава мощност мотор най вероятно тук не е стъпвал,но както и да е преминах и това препятствие
.Колкото по нагоре се качвах пътеката все повече започваше да се губи.
Нагоре започнах на посоки,което ми се привиждаше за пътека
.Викам си тука пък ако е излизал мотор,както и да е газ нагоре.
След като минах тези сипеи се откри нещо като отвесен улей със дълбока и мокра шума,и стигнах до тук,викам абсурд това да е пътеката,най вероятно пак съм я омотал.
Върнах се пак малко на обратно и хванах на запад да търся пътеката,да но тогава започнаха мъките,започна да вали,ами сега,както и да е имам найлон ще се завия под някое дърво и ще чакам да престане,по прогноза краткотраен дъжд
.За мой късмет набарах нещо като пътека и тръгнах по нея и добре че открих една ловджийска хранилка за животни,краткотрайният дъжд премина в порой смесен с град,в гората стана тъмно а най интересното е че не знаех къде се намирам.Тук нещо съм овесил нос но няма как
, но пък си цъках биричка и си хапвах мезенце.Един час стоях седнал в това убежище,да са живи и здрави хората които са го направили,то ме спаси.
След като пороят спря викам карането завърши,хванах малко на запад да видя поне къде съм,и стигнах едно дълбоко дере което няма минаване,от другата страна в далечината се виждаше Певчанската пътека,викам експерименти няма да правя и взех мъдро решение да се връщам от където съм дошъл,до като слезна от балкана станах вир вода мокър където преминавах през зашумената пътека,както и да е нали се прибирах,да съм мокър да съм мокър,колко да съм мокър
.Една снимка на пистовата ми гума
,с нея покорявам върхове.И последна снимка от поляната където тръгва тази романтична пътека,и естествено моят боен другар.
То така и така ви разказвам ами я да довърша до край,като стигнах пистата за мотокрос в Иганово поройният дъжд се завърна отново,викам е ще изчакам под някое дърво,и така до като по намаля,и след това яко газ,да ама имах чувството че облака се движеше с мен
,на полигона в Анево направо ме удави,викам то по мокър от това няма на къде ами я да се прибирам,до като се прибера в къщи се изсипа всичката налична вода,то все е било ама имах и в г...т вода.Та това е от мен в общи линий времето ми обърка плановете и успях да премина само половината пътека.
0888984256
.
Коментар