От: По Старопланинските пътеки
Съобщавам ви че след тежко и мъчително боледуване ние отново се завръщаме на сцената,кои ние,аз и моят верен боен другар който възкръсна от мъртвите,това което ще ви представя не е много,поради причина лошото време,студ лед и сняг,днешният следобед ми остана свободен и реших да тествам новото сърце на моят стар приятел,реших да ида на пътеката на Щастието,половината от нея може да се кара в сняг защото е във гъста борова гора.
От тук започва и самата пътека.
Още в първите 100 метра разбрах че работата няма да стане,снегът се залепяше за гумите и блокираше движението а под него лед,просто страхотна комбинация.
Ето го Феникса,добре че успях да намеря и закупя такъв същият мотор и то за 250лв целият,за да направя живото-спасяващата операция.
Босичък горкият,покрай тези ремонти не остана време да му сложа друга гума.
Не е много снега но без гума не става,по равното няма дерт но по стръмното стои на едно място.
Това е до тук бях,но пък колкото толкова,все пак опитах.
И аз да не остана по назад,и на мен едно кадро.
С тази пътека приключих,но пък реших да пробвам една друга съседна,не че и там нещо щях да направя.
От тук нагоре пеш,реших да видя в по подходящо време тази пътека дали става за мотор.
Картинката не изглежда много розова но нещо може да се измисли.
Балкана е страшно красив,само че на живо,обаче на снимките не си личи.
Тук открих една пътека която се движи по реката но до къде стига и може ли да се кара остава като задача да проуча.
Малка пещера,става да се скрие човек на сушина.
Повървях още малко нагоре и до където стигнах си мисля че може да излезе нещо за каране.
Последна снимка от планината и обратно по поляните.
Я стига съм ви писал че като гледам снимките ми става студено,ще ви пусна нещо по горещо.
Съобщавам ви че след тежко и мъчително боледуване ние отново се завръщаме на сцената,кои ние,аз и моят верен боен другар който възкръсна от мъртвите,това което ще ви представя не е много,поради причина лошото време,студ лед и сняг,днешният следобед ми остана свободен и реших да тествам новото сърце на моят стар приятел,реших да ида на пътеката на Щастието,половината от нея може да се кара в сняг защото е във гъста борова гора.
От тук започва и самата пътека.
Още в първите 100 метра разбрах че работата няма да стане,снегът се залепяше за гумите и блокираше движението а под него лед,просто страхотна комбинация.
Ето го Феникса,добре че успях да намеря и закупя такъв същият мотор и то за 250лв целият,за да направя живото-спасяващата операция.
Босичък горкият,покрай тези ремонти не остана време да му сложа друга гума.
Не е много снега но без гума не става,по равното няма дерт но по стръмното стои на едно място.
Това е до тук бях,но пък колкото толкова,все пак опитах.
И аз да не остана по назад,и на мен едно кадро.
С тази пътека приключих,но пък реших да пробвам една друга съседна,не че и там нещо щях да направя.
От тук нагоре пеш,реших да видя в по подходящо време тази пътека дали става за мотор.
Картинката не изглежда много розова но нещо може да се измисли.
Балкана е страшно красив,само че на живо,обаче на снимките не си личи.
Тук открих една пътека която се движи по реката но до къде стига и може ли да се кара остава като задача да проуча.
Малка пещера,става да се скрие човек на сушина.
Повървях още малко нагоре и до където стигнах си мисля че може да излезе нещо за каране.
Последна снимка от планината и обратно по поляните.
Я стига съм ви писал че като гледам снимките ми става студено,ще ви пусна нещо по горещо.
Коментар