На гости на ЗМЕЯ

[ЕМО]

До: На гости на ЗМЕЯ

Я кажи - сега моторите по - добре ли изглеждат с разменените гардове и пури ?

Екстра.Това вече е съвсем друго нещо!!!

Не се подценявайте!

Жоро, мисля, че още е рано особено след като днес разгледах твоите "разходки".

Нямаш идея колко бързо се свиква(особено стари печени моторджии като вас с по един екватор зад гърба си) и колко проходими и устойчиви са хардендурата като машини стига да им се престрашиш и довериш.Обикновено препятствията изглеждат много по-страшни от колкото са всъщност.Като го преминеш и си викаш "Е т'ва ли беше!?!"Изкачванията са лесната част-много по-коварни са спусканията(внимавайте с тях,особенно в началото).Карането на равно като за начало е добре,но истината е в планината-колкото по-нависоко толкова по-добре-толкова кефа е по-голям.Ще се убедите сами.

[boiko73]

До: На гости на ЗМЕЯ

ЕМО, моля те смени аватара, че като го видя и почва да ме боли главата .

Всъщност вчера доста се рових, но не намерих тракове в района на Русе. Някой ако има идея може да я сподели.

А планината я чакаме да се подготви за нас и я нападаме.

[ЗМЕЙ]

До: На гости на ЗМЕЯ

Екстра.Това вече е съвсем друго нещо!!

Ох, олекна ми

За подценяването - само Бойко се подценява, аз не



Бойко, тракове от Русе няма - трябва да ги създадеш

[deian]

До: На гости на ЗМЕЯ

Поздравления и добре дошли при горяните! Покана и от нас!

[Мони]

До: На гости на ЗМЕЯ

Бойко и ЗМЕЯ.....все си мисля,че от тук насетне усмивките няма да слезнат от лицата ви....това е празник за душата и тялото.

Със здраве да си ги карате "манекените".... и все такива весели съботно/неделни истории да четеме!

Мислете му какви нови аватари ще изтипосате...


Поздрави,

[boiko73]

До: На гости на ЗМЕЯ

Нов аватар няма да сложа. Кефа от ендурото, няма да надмине любовта ми към пътешествия

[brake]

До: На гости на ЗМЕЯ

Поздравления към групата,която е участвувала в това приключение!Често шетаме по тези места с нашите ATV-та,ще ни е приятно някой ден да покараме заедно! Честито за Ендураците,със здраве да си ги карате!

[Chinela]

До: На гости на ЗМЕЯ

........ Кефа от ендурото, няма да надмине любовта ми към пътешествия

Готов ли си да се обзаложиш...

[Тануцо]

До: На гости на ЗМЕЯ

Е честито първо каране
Стига сте се оправдавали с "напредване" и т.н. докарвайте моторите към София да разтъпчем пътеките около Пасарел

[ЗМЕЙ]

До: На гости на ЗМЕЯ

Вчера разтъпкахме около Дунава - 90 км. кал, кал и кал . На места имаше песъчлива кал и камениста кал - по нея си беше като магистрала. Реализирах 5-6 падания - всичките на скорост след попадане на предната гума в отточни, тинести участъци. Накрая калните ниви ми се струваха твърди като Солт Лейк, а двата часа миене на моторите - цяла вечност

Снимките - от Бойко. Пак.

[boiko73]

До: На гости на ЗМЕЯ

Ей го и Бойко. Миналата седмица разбрах как се чувства актьор от филма "Костенурките нинджа". Тази седмица разбрах нещо не до там интелигентно, а именно как се чувства прасе в кочинка. С толкова кал не се бях мазал скоро. Най-интересното е, че при миенето на моторите се омазах два пъти повече, отколкото при карането.
Вечерта дълго мислихме плана. Разговора беше:
-Мите къде ще караме ?
Отговор: - Ми как къде, в калта.
Дълъг и смислен разговор
Та всичко пак започна с познатата снимка.



Частта с обличането я пропускам, щото там вече сме в клас "експерт". И се започна карането. Идеята беше да караме точно по брега на Дунав, че там имало яко кал. Кал имаше яко, ама той брега често изчезваше, а бяхме забравили онова приспособление за каране по вода . Та дойде и първата спирка с чудене накъде





Ясно беше, че трябва да преметнем онова дърво или то нас. И айде газ



1:0 за дървото



В крайна сметка успяхме, ама то от другата страна пак всичко изчезна.





Иначе всичко, което ме заобикаляше виждах за първи път, особено едни такива "голи" корени.





А моторите все още бяха чистички





То по брега няма как да се кара, ами да вземем да се качим на дигата, че там било "по-лесно" и кално. Изкачването на дигата беше интересно и естествено много кално. Успяхме, макар целите да се омазахме



А горе беше магистрала. Както пишат в Хърватска "лизгаво"



Тук в тази местност специални благодарности към всички ловци, че все още не са нападнали мястото и имах възможността да видя на живо сърни, без да са в някакъв резерват. Продължихме нашата кална сага по тази магистрала и решихме да разнообразим с някоя "пътечка". Влязохме в една от онези любими мои пътеки, дето от всички страни нещо те удря.



Митака реши, че не е достатъчно кално за мен и като добър приятел се погрижи да не карам по сухо





Ето на това място, малко след горната снимка, докато карах и всичко ме биеше от ляво и дясно ми се изпречи един клон , който така ме шибна в каската, че едвам не паднах от мотора. Супер, до тук си мислих че тези трънаци само към бъбреците ми имат интерес, ама не, трябваше и в главата да ме треснат.
Оцелях и този път.



Така излязохме от това "китно" пътче и хванахме отново магистралата





Малко вече се бях поизцапал



Така стигнахме до едно място, където хората се бяха усамотили тихо да си ловят риба. Е, съжаляваме, ама късно ги видяхме. Мястото достигнахме толкова тихо, че сигурно червеите на кукичките са получили инфаркт. Ама пък гордо спряхме, все едно горския идва на проверка. И Митака почна, как е, кълве ли, кво ловите. Те хорицата любезни, радват се на моторите, ама вътрешно осъзнаваха, че риболова им за този ден приключи, щото трябваше и също така "тихо" да си тръгнем. Ама пък мястото си го биваше











Оставихме хорицата да се пробват с риболова за последно и тихо си тръгнахме. Продължихме по магистралата, ама на едно мяста се появи кал, на Митака мотора се умори и го оставихме малко да си поеме въздух





След "почивката" продължихме с идеята вече да се прибираме към Русе, щото само на 130км. от там ни чакаше едно трудно мероприятие на маса, което изненадващо изникна в последния момент и нямаше как да пропуснем. По пътя към Русе отново си направих традиционното атрактивно падане и то пак на каска. Един голяяям бетонен блок изникна от нищото и предпочетох вместо да потроша мотора да полетя, щото вече бях пробвал точно този тип падане. Сега вече го усвоих. Следващият път мисля да тренирам различни падания, че ми омръзна все на главата.
Добрахме се до първоначалната точка успешно









А как бях изгладнял



След това дойде най-неприятната част - 2 часа миене на моторите.

На снимката се вижда половината кал която падна от тях



Ето и цялата равносметка





Много хубаво каране се получи. Специални благодарности на Митака, който така мило се грижи за моторетките, които вече са с ново кормило и повдигачи. Трябваше да покарам 90км в кал, за да разбера думите на Жоро_XR, че колкото и добре да кара човек, в кал все едно за първи път се качва на мотор. Голям проблем ми беше, че заради температурата, очилата ми от вътрешна страна непрекъснато се запотяваха и нямам идея това как се оправя.
Това беше. Пак през целия път бяхме ухилени до ушите.
Очаквам с нетърпение продължението !

http://htftp.offroad-bulgaria.com/bo...%2017.09.2009/

[Тануцо]

До: На гости на ЗМЕЯ

Голям проблем ми беше, че заради температурата, очилата ми от вътрешна страна непрекъснато се запотяваха и нямам идея това как се оправя.

Ми май с по-хубави очила
При мен се запотяват само когато спра или съм хипер изморен и дишам като парен локомотив, но в движение не.

Браво за карането
Направо сте си готови за пътеките на Жоро, стига сте скромничели

[damian64]

До: На гости на ЗМЕЯ

Бойко, карали сте бавно и за това са ти се запотявали очилата. Другия път по-бързо и няма да имаш такъв проблем. Пък и много сте чисти за такваз кал кат ва гледам.

[brake]

До: На гости на ЗМЕЯ

Ама вие си мислите,че сте се окаляли ли ?

[boiko73]

До: На гости на ЗМЕЯ

Такава кал си нямам и идея как се получава. А колко ли време се чисти