На гости на ЗМЕЯ

[ЗМЕЙ]

До: На гости на ЗМЕЯ

Снимки, снимки, снимки.......

Бойко, Бойко, Бойко ...

[boiko73]

До: На гости на ЗМЕЯ

Ето снимките с кратко описание на преживяването. Беше нещо съвсем ново за мен. Да си призная имах доста притеснения относно това как ще се справя. Тези притеснения се увеличиха, след като обух ботушите, с които нищо не усещах, не можех първоначално да усетя въобще къде са скоростите, спирачката, пък те си били на мястото
Но ето как започна всичко в ранната утрин на 11.10.2009г.
Строени и готови за път.


Голямото обличане, все още с усмивка на лицето, въпреки, че тук разбрах как се чувства актьор от филма костенурките нинджа или робокоп.



А ако някой не е виждал ЗМЕЙ с бели ботушки, ето го и него . /Вече не са толкова бели/



Пак усмивки и тук предложих - снимахме се, давай да ги прибираме



Леко и "тихо " минахме почти през центъра на Русе за да се срещнем с водача ни Дънди. Така паркирахме пред тях и от тук започна голямото забавление



Първото си каране си представях само по черни пътища, леко, спокойно. Да ама не. Още с влизането или по-точно с излизането от асфалта айде едно стръмно изкачване. След него си викам ще дойде път, ма то дойде партизанска пътека с яко храсти, пак изкачвания, спускания. Разбрах, че не е шега работата и вече бях готов да почна да падам, в което още повече бях сигурен като гледах четвъртото момче с нас какви пируети правеше. Не успях да падна и последва първа спирка за малки нужди.



Аз по принцип много си обичам планината, ходил съм доста като турист, но сега някак имах по-особен поглед върху тези места, където и преди съм бил. Даже и мъглата ми харесваше



И все още с една усмивка на лицето, която между другото не ме остави през цялото пътуване, та чак и след едни екстремни преживявания, за които ще спомена малко по-късно.



Така след почивката продължихме и Дънди ни доведе до ето това място, което ни обясни, че е стръмно изкачване и после от другата страна същото спускане.



Първо - проба пеша



Ето го хубавеца. Оставил съм го да си помисли как ще ме качи през това препядствие.



И се започна. Успешен първи опит, ама горе за малко да падна, щото се оказа, че от другата страна е веднага спускането и трябва бързо да се спре.



Змея, се справи значително по-добре. А ботушите са все още бели







Продължихме по маршрута, като на места пресичахме асфалтови пътища и ми ставаше едно драго като видя тази настилка, но вече гледах бързо да вляза "в гората". Последваха интересни пътеки с камъни, но най-много ме впечатли маршрута по една пътечка, която е направена за деца или малки хобити, защото от едната страна реката - Русенски лом, от другата скала и на всичко отгоре на височина от метър и половина нагоре само дървета, храсти, тръни. Тук установих, колко е важна екипировката, щото не знам дали остана място където нещо да не ме удари. Стигнахме мисля до село, където Дънди има къща, но за съжаление не запомних името, а не съм сигурен дали беше Кошов. Там направихме голямата почивка с един обяд, който ми се видя най-вкусния. Тази почивка ми дойде дето се вика "тамън". Бяхме изминали 60 километра със средна скорост 31км/час.





Змея отива за обяда до магазина



А аз останах да си поема въздух



Обяда пристигна, доубихме го малко и айде на скарата



Малко завидях на Дънди, че си имаше джапанки да обуе и да махне ботушите



Митака продължава да е щастлив



Ама ботушките, ах тези ботушки какви хубави бели бяха



И големия обяд



Малко пози, за да се види кой е по-голям аз или мотора





След прекрасната почивка дойде време да поемем към село Червен и от там към село Писанец, кадето решихме да се пробваме на пистата. Тъй като никой не знаеше път от Червен към Писанец решихме просто да следваме посоката. Та се започна едно въртене, каране през дълбоко изорани ниви, което се оказа не толкова лесно, както си представях. В крайна сметка стигнахме и на пистата. Тук започна купона. Учуди ме как още с пристигането всички се втурнаха, все едно не са карали цял ден.

Дънди на първа позиция







Ето го и Митака





Аз починах малко и реших да се пусна. И тук беше голям кеф. До Писанец бяхме минали от сутринта около 130км и не успях да падна, макар на няколко пъти бях на косъм. Тук обаче на тази прекрасна писта направих най-атрактивното падане. След като малко покарах, почнах да се пробвам да правя скокове и то взе че се получаваха, но на един от тях с всичката газ излетях в космоса, отгоре даже видях цялото препядствие и започнах да снижавам за кацане. До тук ЗМЕЯ ми каза, че се е получило прекрасно, ама аз още горе си казах, че ще падам. Страхът тук попеди и на презимяването не дадох газ в първия момент, имаше спирачка и направих страшно салто, завършило с приземяване по каска. Е, разписах се и аз за това каране. Тук искам да изкажа моите възхищения от каската ми марка "Марушин". Само драскотини, като даже козирката си остана здрава. Какво по-голямо изпитание на каска, от това да се стоварят върху нея 120кг. Може би малко по-горе аватара на "ЕМО" най-добре описва "подготовката" към падането . След това направихме още няколко обиколки на пистата и решихме да продължаваме към Русе. Кратка отбивка при родителите на Змея в Писанец, където след този изтощителен ден кафето което пих беше вече с друг прекрасен вкус. От Писанец към Русе търсихме пътища за да не излизаме на асфалт, че си нямаме номера на моторите и така понавъртяхме още малко километри. В крайна сметка стигнахме и до изходната точка.



и пак с усмивки



макар и не толкова големи, но умората си каза думата



Изкъпахме моторите, смазахме веригите за да са готови за следващото каране, което вече чакам с нетърпение. Много хубава разходка се получи и благодарности на Дънди за маршрута, който включи според мен много неща, които могат да се срещнат извън нормалните пътища.

Ето така се получи маршрута, а по-долу слагам и трака, ако някой вече се е запалил да мине по тези места.



И цялата статистика за този прекрасен ден.



Това беше, а за мотора мога да кажа само добри отзиви. Никъде нямаше място където да не мине и се надявам все така да бъде. А и в битката за килограми май го бия с малко.

Ето и всички снимки от култовата папка SEFTE-RUSE

https://htftp.offroad-bulgaria.com/b...SE-11.10.2009/

[Chinela]

До: На гости на ЗМЕЯ

Wellcome to the club.
Темата вече не е за тук, има си раздел за пътешествия и разходки с ендуро..
Знаех си аз, че леко полеко ще почнете да пишете и там.
Ако продължите с тези мотори и тези разходки, догодина по това време така ще се смеете на тази тема, че сами няма да си повярвате.

Пожелавам ви само положителни емоции и безаварийни километри.

[ЗМЕЙ]

До: На гости на ЗМЕЯ

Ха-ха, кви сме гугутки И как лошо съм си оцапал ботушките ... не знам как ще се покажа повече с тях

...

Мерси за пожеланията, Чинел, но темата си е баш за тук - нали сме "стругари" все пак. А и в Олудениз, като се връщахме от Акаба, срещнахме швейцарски DRZ 400 с току - що махнати дисаги и GPS - неслучайно си взехме такива мотори - щото видяхме, че стават и за експедиции

[Жоро Витлиемоф]

До: На гости на ЗМЕЯ

Искрнно се забавлявах с вашата разходка. Всичко е поднесено с много хумор . Мисля да се възползвам, ако има останали хубави дни да се домъкна до Русе и да взема участие в едно такова изживяване. Ако разрешите естествено.

[churov]

До: На гости на ЗМЕЯ

Честито за моторите И благодаря за забавлението Загледах и аз една Ямахичка... ,ама жената вече ще ми извие врата ще поизчакам ,някоя друга седмица и ще пробвам да прокарам идеята на семейния съвет ...

[viki terzieva]

До: На гости на ЗМЕЯ

Чуров, да ти кажа тайната за семейния съвет . Купуваш си едно по-височко моторче, за да не може да го ползва жената , но и обещаваш напролет да се включи заедно с теб на отделно симпатично бижу, след като й обяснаваш, че този го купуваш сега само и единствено, за да се жертваш като провериш наистина ли това удоволствие е много болезнено
Леле, зави ми се свят от това изречение . Но пък действа

[ЕМО]

До: На гости на ЗМЕЯ

Поздравления за прехода!!!
Как не ви е срам-първо каране и да не се изплющите поне по веднъж....че това ендуро ли е-аз ако не падна поне 4-5 пъти все едно не съм карал!Спомням си , че на моето първо каране паднах над 30(тридесет) пъти,след това ми омръзна да ги броя...В интерес на истината , повечето падания стават не защото не можеш да се справиш , а защото си решил че ще паднеш.
Екипировката в началото пречи страшно много,но след известно време качиш ли се на мотора без екип ти се струва че караш гол(криво ми е дори и само ръкавиците да си сваля)-или както казват старите моторджии "екипировката вдига мощността на мотора с 10 коня".
Явно е било веселба.Сигурен съм , че едвам ще ви свърти през зимата,особено ако направите още едно-две карания!

[Димо]

До: На гости на ЗМЕЯ

Браво, браво Весела работа.
И какво стана сега Бойко? Да отидем на гости на Змея - да си паднем на каските
Ти впрочем как успя да напишеш всичко това след тази интервенция
Радвам се, че сте живи и здрави. Пък и усмихнати.

[Жоро Донечки]

До: На гости на ЗМЕЯ

Ама като ви гледам вие сте си ендуристи по душа бре
Няма това-онова...
Продължавайте в този дух. Още една такава разходка, за да свикнете хубаво с ботушите и ви чакам на гости.
Ще останете доволни и същевременно изненадани с какви препядствие ще успеете да се справите
Това последното съвсем сериозно.

[boiko73]

До: На гости на ЗМЕЯ

Жоро, мисля, че още е рано особено след като днес разгледах твоите "разходки".

Димо това дето написах не знам как стана. В момента от около 2 часа започна мускулна треска в раменете, гръбчето, трицепсите и дупето . А падането по глава се размина учудващо добре, ама такъм удар в тази област на крехкото ми тяло не бях получавал от времето когато тренирах бокс и се направих на мъж на треньора. Веднага осъзнах всъщност къв пикльо съм.

Карането беше добре и мисля да караме още, та говорихме и през зимата да се пробваме /дай боже да е мека/

[ЗМЕЙ]

До: На гости на ЗМЕЯ

@Жоро Витлиемоф - би май гест, както казват братята филипинци - идвай когато решиш ... щото иначе ние ще дойдем То и бездруго след някой и друг ден ще отварям магазин и в Плевен, та може да ти звънна и да се видим там.

@churov - и тая ще я свършиш, вЕрвай ми ... ама преди това се порадвай на Варадерото, той скакалеца сам ще си дойде.

@viki terzieva - не знам дали това ще те успокои, но Бойко през цялото време оглеждаше на Дънди ямашката - колко е висок, колко тежи, много ли рипа и преценяваше дали ставал за жена

@ЕМО, аз реализирах бързо мятане от мотора, който се наби в една дълбока кал, а не исках да си цапам ботушите, та рипнах встрани ... ама по - нататък не можах да ги овардя и се оцапаха. Както споделих по - горе - сега не знам как ще се покажа пред хората с тях, може да се наложи нови да си купувам Я кажи - сега моторите по - добре ли изглеждат с разменените гардове и пури ?

@kro - Димо, не помня ти като ми дойде на гости падна ли си на каската !?! Ако не си, ще се наложи да повториш гостуването

@Жоро XR 600 - следващата разходка мисля да е под надслов "край големия син Дунав", за да потанцуваме със Сузи-тата валс от Русе до Тутракан, пък и да превърнем карането край река в традиция. По твоя край има ли реки

П.П. Всъщност, ние тия мотори ги купихме, за да можем да караме и зимата, демект - сега почваме

[Димо]

До: На гости на ЗМЕЯ

Не. Не и на главата
Паднах два пъти на същата тази писта ... щото ме излъга за старта

[boiko73]

До: На гости на ЗМЕЯ

Да ви кажа една тайна - пистата е много коварна. Четиримата "велики ендуристи", в онзи прекрасен неделен ден в един момент се озовахме далеч, далеч настрани от моторите си.

[Жоро Донечки]

До: На гости на ЗМЕЯ

По твоя край има ли реки

Както вече разбра, най-дългата родна река минава на 100м от къщата ми.
Има една хубава "пътека", която 50-60% от дължината си минава вътре в самата река...
Така че ще имате избор... "Асортиментът" е богат по нашия край