Ендуро новини от Италия

[izoidesi]

От: Ендуро новини от Италия

Най-накрая да се светнат че Shiver 50 на Marzzochi далеч не е добра предница за ендуро и трейл райд.С Олинс ТТХ нещата изглеждат доста по добре.В интерес на истината, тунинга, който си заслужава в този мотор е окачването,степенките и генерацията.Странен за мен е факта че за поредна година Бетите не разполагат с диск гард.Просто не ми се мисли колко задни диска щяха да съм изхвърлил ако не бях успял да преработя Scotts-a от Кавазакито за Бета.

Мойта като я взех,беше с пукнат заден диск и ми го смениха,че беше гаранционна.Търсих при дилърите на Бета гард за него,но предлагаха само рейсингови,дето струваха прекалено много,не съм се сетил да попитам в темата за техническите дискусии,но след като го счупих миналата седмица и предстои смяна,ще се разровя.Гъби,ако не си писал нещо по твойта преработка от Кавазакито,драсни два реда с една снимка ако обичаш.

[Гълъбин Колев]

От: Ендуро новини от Италия

Ице, диск гарда ми е на Scotts от KLX450R. Оказа че спирачния апарат на Бета е абсолютно същия, както и начина по който гарда се закрепва към шарнира. Цената е около 130$ в US, ако не се лъжа. Така или иначе вече го имах и успях да го преработя.Доколкото се сещам преработката се състоеше в разширяване на един канал и изтъняване в дебелина с 2 мм.Ще го снимам и ще пусна снимки.Адски полезно нещо е този гард поне за начина по който ние си караме моторите.

[izoidesi]

От: Ендуро новини от Италия

Точно от една година се каня да отворя нова тема, която да запълвам със снимков материал от излетите тук в Италия, но тъй като половин година не намерих компания за каране и още толкова да се сработиме в екип, материалът е достатъчно беден и реших да го споделя тук.Първо в Европа е абсолютно забранено свободното практикуване на ендуро и това е пречка да се присъединиш към някоя група, всички си карат без много да се хвалят и пълнят форумите, че страхът от глоби и конфискация са големи. За мой късмет, миналата година работих с багера за един от по-възрастните ендуристи в нашият регион и след като спечелих доверието му, вече от половин година дишам прахта на старите кучета от Леняно (град на 25 км. северно от Милано) Но както по-нагоре споменах, снимките бяха табу в групата и малкото които успявах да щракна между почивките за пикаене и пушене, бяха с доста лошо качество.Тази седмица вече, след като показах нашият форум на колегите и ги убедих, че материалите ще публикувам само тук, получих разрешение за някоя и друга снимка в краткото време в което спират да ме изчакват или търсят като се загубя. Групата ни се състои от 6-7 човека и почти никога не сме в пълен състав, най-младият съм аз, като останалите са на възраст между 45 и 65 години и повярвайте ми, не мога да ги настигна по баирите на южните пред Алпи. Ще ви покажа снимките от този уикенд, като първият ден ни валя страхотен дъжд и те са малко, но вчера беше прекрасен априлски слънчев ден и удовлетворението беше на макс.



Тръгнахме четирима, но още в първите километри единят спука гума (тук природозащитниците се грижат да ти провалят излета,като хвърлят пирони по пътеките) и спряхме на по кафе, за да реши дали да прави гума или да се прибира удома и тъй като валеше все по-силно, останахме само трима.






При това спускане и аз бях на път да оставя групата. Валеше силно и очилата се изпотиха, докоснах съвсем леко с кормилото дървото което се вижда на заден план и падна едно търкалянееееее.



Добре, че Джорджо усетил липсата ми се върна веднага, иначе така си бях заклещил глезена и лежейки по корем по наклона, нямаше лесно да се измъкна сам.




След като се изправих, с предтекст да си почина малко, измъкнах и аз една снимка.







След още няколко падания и големият риск жена ми да остане вдовица (реших така лесно да не и се давам), взехме решение да се прибираме, така и така останахме само двама и мокри като кокошки.



Следва баня, аспирин, греяна ракия и в леглото.Само 25 километрова разходка, но си прекарахме супер.Малко бяха снимките и все различни, снимах с телефона и с джапанката, сега трябва да реша с кое от двете да снимам за напред.





За старт на вторият ден, след кратко съвещание, старите кучета решиха да ползваме една много мразена от мен пресъхнала река, в която преобладава ситен пясък и достатъчно големи и хлъзгави камъни, които се редуват през стотина метра.






Иначе за начинаещи като мен, рекичката е идеалното място за тренировки. Лошото е, че в зависимост от времето, в реката или потъваш след спиране или летиш с пълна газ по влажният пясък.









Това тук са пироните които хвърлят онези "зелените", а точно този съм си го забил на тази оградка, че си е лично мой и си го извадих миналата година от гумата. Нямат пропуск тия неща, така са заострени и закривени, че минеш ли през тях, все някой се забива, аз след три сменени вътрешни гуми, сложих мусове и на двете.






Тук почвата е глинеста и по тези улеи паданията си ги броих да третото, после вече нямаше смисъл.






Тук Руджеро и Джорджо надушиха следи, те бяха от джипа на горският патрул и тъй като не се разбираше в коя посока са поели, а следите бяха пресни, решихме да се измитаме по-скоро, че само аз имам номер на мотора.






След кратко съвещание, беше избран и новият маршрут, едни гадни и дълбоки улеи, пресичащи ги едни гадни корени и за капак на всичко това, често течеше вода по тях от дъжда от предишният ден.






























По едно време се усетиха, че много се застояхме и набързо ме смъмриха да прибирам апарата и да се мушкам между тях та да не обикалят да ме търсят, както често се случва.



Аз се молех да не съм зад единственият "чайник" в групата, че ме отрови с тия газове.






По средата на излета винаги се спира на един клуб на пенсионерите, където всичко е на половин цена (все пак сме в разгара на световната криза) и се удря по една чаша алкохол за освежаване, което в случая беше бира. Предстои ни обратният път, по който спирки няма и се взима на един дъх. Въпреки, че като километри сме изминали не повече от петдесет, разходката не е от най-леките, екстриймите са малко, но не пропускам да падна на всички.





Този път на мивката се запознах с един колега, който не беше изкарвал своят кон от цели шест години, през които прогресивно е губел зрението си и сега след сложна операция, която е успешна, първото нещо което е искал да направи е, да покара любимата си машина.
Това беше и последната снимка от първият ми разказ, ако броят на снимките ми расте, може и да ги преместя в друга тема, имам и камера за каската, която не съм изпробвал още, може да стане и по-интересно с нея. И все пак да обобщя, кой кавото иска да разправя, нищо не може да се сравни с излетите в България с добри приятели, повярвайте ми. За сега, това е от мен, дано да ви е харесало.

[CarTest™]

От: Ендуро новини от Италия

Браво!
Много кефите!

[Chinela]

От: Ендуро новини от Италия

Ицка, дай ги тия пичове лятото да ги пораздвижим малко из Рила, без да се оглеждат като шумкари.
Иначе темата веднага ми влезе в топ 10. С нетърпение чакам следващият епизод.

[spaskok]

От: Ендуро новини от Италия

Браво Ице постарал си се ама вярно не си е като в България.Тука няма каде да се кара,освен на луната ама по у лево. Кога ще пиеме по кафе?

[Гълъбин Колев]

От: Ендуро новини от Италия

Ице, може да не е по темата, ама ти мерил си на Бети саг-а отзад.Струва ми се че е доста клекнала, а както е всеизвестно, за да има full satisfaction "дупето" трябва да е леко вирнато нагоре ......или с други думи- слагаш на централна стойка и мериш по перпендикуляр от оста на гумата до средата на калника; след това махаш стойката, качваш се прав на мотора и пак мериш (трябва помощ от приятел).Разликата в двете стойности трябва да е около 100-105 мм за трейл райд.

Бай дъ уей: може да бъркам, но просто така ми изглежда на снимките.

[izoidesi]

От: Ендуро новини от Италия

Тъй като следващата събота,предстои едно интересно състезание с което преди две години започнах да пиша тук във форума,реших ако котка не ми пресече път тази година да го гледам на живо.Става въпрос за екстремното ендуро,организирано от мотоклуб Лумедзане (Бреша),на което присъства не малка част от световният ендуро елит.Въпреки,че в темата има не малко снимки и видео,ще ви припомня с малко история,за какво иде реч.Невероятно атрактивно нощно състезание,при което "дяволският зъб" са изкачили много малко опитни състезатели.

[izoidesi]

От: Ендуро новини от Италия

Дойде време и аз да разкажа за преживяното през изминалият уйкенд.От три години се канех да гледам това екстремно ендуро състезание,което ме вдъхнови да пропиша преди време във форума.По принцип такива селски мероприятия,които не са отбелязани в календара не ме привличат много,но следейки в нета през последните години добрата организация на брешаните,реших да присъствам на живо.И така събота към обяд,заедно с един колега от форума,който също живее в Милано и бате Стефчо,чийто син ни радва по българските крос състезания,се натоварихме и право в Лумедзане,провинция Бреша.Всичко се оказа много по-добре организирано от колкото си го представях,към 18 часа беше спряно движението по моста,на който се събира най-много публика и вечерта започна да придобива състезателен характер.







Колегата Стефан 69,дегустирайки ледената бира,оглеждаше местата от които ще се вижда най-добре състезанието.





Бате Стефчо си мислеше да гледа от моста,но се досети,че за снимки ще бъде много далече.





Върху моста беше паркиран камиона на най-новият италиански отбор,за който също имаме подробности в темата,техните състезатели бяха и най-атрактивни.





Един от моторите на Бордоне-Ферари.





Иначе гледката към трасето от моста е невероятна.











На мен нещо тази ограда висока повече от два метра,не ми харесваше.





Е не мога да гледам и на квадратчета.











След като се уверих,че по-близо до пистата е най-добре за снимки,започнах и с пробите.

















Стефан,гледайки от високо стръмните изкачвания и спускания,реши че няма да има състезатели изкачили се сами до върха,но не знаеше колко греши.














Стартът на най-добрите италиански състезатели.








Озвучаването също беше перфектно,щом по време на състезанието се чуваше коментаторът с имената на участникът който наблюдаваме.








Обхождайки трасето пеша,започвах и аз да губя надежда да видя някой да се справи с "Дяволският зъб".








Нещо ни излъгаха с часът на старта и решихме да лепнеме още по една бира и да се настаняваме на баира,дето бяхме набележили за остановка.








След старта на първият участник,хората почнаха да се пренареждат,блъскат и настъпват и беше време да сменяме позициите.








След състезанието,останаха само скъсани въжета и беше нужна една кампания "да изчистим Бреша за една нощ",така или иначе с помоща на доброволци,на сутринта нямаше да има и помен от боклуците.










Всичко свърши,чакаме до полунощ да отворят моста и да се присъединиме към фестата.





Не изпадам в подробности,че достатъчно съм писал за това състезание,но утре ще пусна всички клипчета и интересни подробности.Това беше един невероятен уйкенд,прекаран с приятели и любимото занимание,ендурото.

[Chinela]

От: Ендуро новини от Италия

Уау, а снимки от самото състезание няма ли, най-после и ти да се накефиш, благородно завиждам.
А на бате Стефчо му предай много поздрави, и на Стефано също...един ден и мен да поканиш да дойда там.

[Краси]

От: Ендуро новини от Италия

Щом на снимка изглежда такава стена, представям си на живо какво ще е. Уникално състезание !

[izoidesi]

От: Ендуро новини от Италия

Наистина състезанието е уникално въпреки,че бледнее пред други световни прояви тук в Италия.За първа година допуснаха повече от 200 участника,като преди максимумът е бил около 100 и въпреки всичко,повечето запалени ендуристи тук,изобщо не знаят за тази проява.Срам ме е да си призная,че отидохме там с апарат без мемори карта и затова снимки чакам да ни прати един колега,с който се запознахме там и ще ни предостави неговите.За сметка на това съм направил интересни клипове с телефона,с който снимките не ставаха хубави или аз не можех да го карам.Но вие преценете,ако не ви харесва видеото,в Тубето има предостатъчно от Xstreme Lumezzane 2012.


Първите двама състезатели бяха с 50 кубикови моторетки и бяха голяма атракция,завършиха и двамата състезанието без да изгърмят тези двигатели.

[izoidesi]

От: Ендуро новини от Италия

С любезното съдействие на членове на мото клуб Лумедзане,мога да публикувам няколко от техните снимки,които дават реална представа какво се случва веднъж годишно на дяволският зъб.















Това беше и първият състезател,изкачил без чужда помощ баира.






На някои не им достигаха няколко метра.









Дори и без мотор е невъзможно изкачването.



Това беше и най-атрактивният участник,който стана и любимец на публиката,като след лошо падане се появи отново на пистата,но целият в неонови светлини.



















Дори и за участник-любител имаше награда 1000 евро,за първите трима беше и по-голяма.При лотария теглена след финала,някакъв младеж си тръгна и с чисто нов Дюк.









Много емоции имаше на това състезание и ако е рекъл бог,догодина сме пак там.Сега се организираме за Hells Gate,до което има много време,но ние трябва да сме подготвени.Мисля да драсна тия дни и за рали Сардения,което става доста интересно с участието на куп известни състезатели.Да не забравяме,че тази седмица ще се проведе и световният ендуро шампионат тук в Италия,който не е за изпускане,та дори да се следи в нета.Като стана дума за състезанията тук,днес обявиха във форумите,че са откраднали отборният камион на Филиперц,в който се е намирал моторът и всичкото оборудване за следващото състезание.Дали е дело на конкуренцията или на някой от дупнишката мафия,очаквам да разберем скоро.За сега това е от мен,малко но от сърце.

[Гълъбин Колев]

От: Ендуро новини от Италия

Ицо, проучи ако не те затруднява, какви са условията и изискванията за участие в Hell's Gates

[izoidesi]

От: Ендуро новини от Италия

Гъби,още като ми спомена преди време за това състезание и извадих всички бланки с условия и правила за участие.Ще отида преди отпуската до офиса на другаря Фасола в Милано и ще разуча подробности,които ще ти донеса разпечатани през август.За сега ще публикувам самата бланка за попълване от кандидатите на английски,че не ми се превежда,но ми се струва много лесно и удобно за чуждите състезатели.

form_HGeng.pdfhttp://www2.hellsgate.it/cms/download/form_HGeng.pdf

Тук са и подробностите по настаняване.

http://www2.hellsgate.it/cms/index.p...mid=78&lang=en

За всичко което те интересува,мога да попитам на място.На мен не са ми ясни условията по лицензите които изискват от чужденците,може ти да си на ясно и другият въпрос е,че от тази година има закон за ендуро състезанията,че всички участници трябва да бъдат с валидни документи на мотора и регистрационни табели.