Оптимисти или песимисти сте за бъдещето на България?

[Стефан]

До: Оптимисти или песимисти?!

Никакъв шанс. Додето царува Маразъм Позитански. И другарите му.

[Obersturmbahnfuehrer]

До: Оптимисти или песимисти?!

Не само, че съм оптимист, ами всякакви предстоящи трудности и катаклизми ме карат да потривам доволно ръце, че ще има търкал, в който ще участвам. Изчанчена работа е човешката психика или поне мъжката. Затова и се бием по кръчми, турнири и войни, щото всеки разчита да надделее, но и вътрешно се изкушава да бъде ударен, уцелен и т.н. Биеш или те бият, все е джумбуш и все нещо ще излезе. Ако не друго, ще ти се разкрият нови преживявания и ще ти се открият нови гледни точки, пък ако ще и да са на висока цена.

А и как да не съм оптимист като отдавна разбрах, че всеки може да промени света. Щото той е в главите ни. Въпрос на интерпретация и на нагласа е да го видим хубав или лош. Пък и оптимистът винаги чака "оптимален" развой.

[Стефан]

До: Оптимисти или песимисти?!

Да, по същия начин изпитвам атавистичен възторг от бурите с гръмотевици. Единственото което ме натъжава е, че съм стар и болен, и няма да е пълноценно. За мене няма да остане от веселото. Живот, какво да го правиш. Казват обаче че старостта си имала свои радости. Ще видим, събрал съм в една манерка спирт за оптиката.

[Георги Иванов (gorbi)]

До: Оптимисти или песимисти?!

аз па се кефя да живея тук.... Всичко ми харесва..... Купих си и къща на село (макар аз и сега си живея на село - до Варна, на брега на езерото, ама то това е малко градски тип) и събота и неделя вече съм там - физическо натоварване, разходки, пържолки, чист въздух и красиви гори... децата си ги водя там на дни "без технологии" . Без компютър, без телевизор, без електронни игри, без джиесеми с екстри..... Коват си къща на дървото, бягат, гонят се, вечер четат книга.... какво да искаме повече от живота....? Верно седмицата е ужас в забързаната към светлия капитализъм Варна, ама на село компенсираме... Печка на дърва с вкусни гозби и питки печени на фурната (ей много трудно се намират вече такива печки и са скъпи, да знаете) кирпичени стаи с гредоред, строя си руска баня.... не си даваме много зор, работи се само като сме на кеф.... Непоправим оптимист или глупак съм... не знам, но дребните ежедневни проблеми не ме вълнуват особенно....

П.П.Роден съм и израстнал в апартамент. Никога, никога, никога повече няма докато съм жив да живея в такова гето. Никога!

[Obersturmbahnfuehrer]

До: Оптимисти или песимисти?!

Да, по същия начин изпитвам атавистичен възторг от бурите с гръмотевици. Единственото което ме натъжава е, че съм стар и болен, и няма да е пълноценно. За мене няма да остане от веселото. Живот, какво да го правиш. Казват обаче че старостта си имала свои радости. Ще видим, събрал съм в една манерка спирт за оптиката.

Спиртът се нанася с тънък слой!

Мани бурите с гръмотевиците, ами въздушна тревога с последвал ракетен обстрел? И като прозорците започнат да се тресат и къщата да бучи щото някоя глава е паднала по-близо? Тук като тресна складът в Челопечене изскочих като тапа от леглото с мисълта "Ура, почна се!" Отсреща има тема за земетресението кой какво направил. Ми, аз се разочаровах, един вид - "Е, това ли беше, егати?!"

Оптимизъм ли? Направо "Елате ми повече!".

[Сашо Пунчев]

До: Оптимисти или песимисти?!

Аз лично ги виждам нещата значително по-добре сега от преди 15г. Лесно забравяме лошото май. Сега е трудно, защото е малко "всеки за себе си" и понеже за тези сектори и хора, за които в нормалните страни се грижи държавата в момента се чувстват забравени е нормално да са черногледи. Не бива да сме на крайностите, но аз очаквам, че тепърва ще става все по-добре.

[Kalinkata]

До: Оптимисти или песимисти?!

Учудихте ме колеги. Очаквах всички да се изкарат реалисти ама не. Мнението ми за форума (вас) се вдигна с още няколко пункта.

Аз ще се опитам да развия идеята за песимистичния реализъм:

Криза е. А криза без жертви е невъзможна. В последно време се придържам към принципа: Правиме каквото можеме, а да става каквото ще. Човек не може да се надскочи. Или поне може, ама не много пъти.

Аз съм някъде по средата. Липсва ми безгрижието на подема, но пък сега имам много време за други неща. Например време за размисъл, оценка на събитията, самооценка.

Всъщност кризата ни дава възможност да оцениме истински, какво притежаваме и какво правиме с притежанията си. Сега се наслаждавам повече на почивката си, на ежедневието си, на приятелите си. Някак си по-живея. Гледам днес какво се случва.

[Ясен]

До: Оптимисти или песимисти?!

Аз ще основа клуб на кефещите се от живота. Явно сме малцинство и трябва да се борим за права. Volk - зам. председател. Председател няма да има, защото няма нужда. Няма да провеждаме обща политика, защото всеки успешно провежда своята.

И аз се кефя на бурите с гръмотевици. И на земетресението се изкефих. Някои се чувстват жалки пред стихиите, аз просто участвам. Кефя се когато видя дъга в София - няма да повярвате колко често е това, ако човек се заглежда. Не ми пука от затворено пространство - духът ми е свободен и в подземие 20м под земята. А и никъде горе няма да видя плъх, който ме гледа ТОЛКОВА нагло. И умно.

Човешката глупост ме дразни, така, както някои ги дразнят негрите и циганите. Какво да правиш, въпрос на възпитание. Но не ме дразни много - като си представя социалната хранителна верига, веднага ми минава всякаква неприязън. Прогрес е това - едно време освирепявах.

Да, моят честен труд нелоялно се конкурира с корупцията, а моите честно спечелени пари - с балонно-кредитните такива. Въпреки това, оцелявам с голям запас, а икономиката, и животът изобщо, са циклични. Ако запазя ефективността си... хм.

Имам Планове. Засега нищо не пречи на тях, освен умереният ми мързел, но работя и по Плановете, и над себе си.

Младежта била затъпяла в световен мащаб - може и да е вярно, хубавото е, че не се предава абсолютно винаги по наследство. Имам някои наблюдения. Не било куул да си инженер - ще стане. Преди като беше много куул какво получихме - пак балонен процес и куп негодни инженери. В обозримо бъдеще тракторите няма да станат излишни, както и много други постижения на технологичната цивилизация. Тогава представяте ли си колко ще са куул инженерите по душа?

[Петя]

До: Оптимисти или песимисти?!

Да се включа и аз в клуба!
Радвам се на всеки миг, ако е хубав - толкова по-добре! Така или иначе животът е това, което ни се случва, защо да не го живеем с вяра и усмивка, вместо с подозрения, омраза и черногледство? Опитвала съм и двете жизнени позиции, първата е за предпочитане, хилядократно!!!
Откърмени сме със страх, това е закодирано в гените ни, но не всеки се осмелява да го отхвърли и да повярва в себе си. А човек, който е отхвърлил страха, е сам по себе си една стихия.
Присъединявам се към тезата на Обера за революциите. Страшничко е, но голямата гнилоч не можеш я изчисти по друг начин.
И всъщност, какво е песимизъм и оптимизъм? Ако погледнем от друга гледна точка, да живееш с миналото е напразна загуба на енергия, а мислите ти да са насочени в бъдещето значи да не живееш днес! Девизът "правя каквото трябва, да става каквото ще" никога не ме е подвеждал. Да живееш с радост Днес прави ли те оптимист? Или просто си реалист, който е повярвал в себе си?

[Юли]

До: Оптимисти или песимисти?!

гласувах оптимис щото няма моя одговор , реалист

[Тодор (Zaarin)]

До: Оптимисти или песимисти?!

Несгоди има. Няма как иначе. Обаче между тях успявам да намеря начин да съм доволен от живота. Простотия има, винаги е имало. Но и хубави неща виждам. Зависи каква среда си изградиш. Така че се примирявам с неизбежните злини и като тегля чертата съм оптимист .

[Tontonella]

До: Оптимисти или песимисти?!

Като попътува човек из другите европейски държави и разбира колко си ни е хубава България. И климатът, и природата, и по-нормалните човешки взаимоотношения ако щете. Друг е въпросът защо се опитваме зорлем да съсипем хубавите неща.
А що се отнася до човешката глупост - има я навсякъде, и нас няма как да ни подмине.
Не съм точно от групата на оптимистите, но гледам да приемам нещата от живота от хубавата им страна. Ако човек си направи труда да ги види, има много красота и радост около нас.

[grgeorgiev]

До: Оптимисти или песимисти?!

Кандидатирам се за клуба на кефещите се от живота.

[Ясен]

До: Оптимисти или песимисти?!

гласувах оптимис щото няма моя одговор , реалист

Юли, няма такова нещо като реалист. За да си реалист, трябва да знаеш ВСИЧКО. Е, знаеш кой е този, който знае всичко. И някои хора даже не вярват, че го има.

Като не знаеш всичко, допускаш, предполагаш... ей там се проявява какъв си.

[alex_markov]

До: Оптимисти или песимисти?!

Аз се имам за реалист (за това и не глсувах).
За мен е Факт, че сега сме МНОГО по-добре от Татово време! Да има си недостатъци, Но идеални неща НЯМА.
За Бъдещето прогнози не мога да давам, нямам достатъчно информация за нещата който се случват, най-вече за истинските причини за тях, но си мисля че и за децата ни има шанс да живеят Добре! А дали ще станат Ядрени физици или нещо друго си е тяхна работа стига да им носи удовлетворение и успех в живота