Човек не знае какво може да му се случи... така и на мен днес – докато бях на родителска среща и слушах отзивите за децата, а те бяха долу пред училището и във фоайето, заедно с други деца и чакаха нас родителите, на големия ми син бил нанесен побой...
Има едно година по-голямо от моя седмокласник момче, което от тази година учи в друго училище и което много тормозеше доста от децата – щипеше ги жестоко, удряше ги, тормозеше ги психически с гадни приказки и пр. Учителите, директора и част от родителите бяхме вдигнали ръце от него - то не бяха разговори, заплахи, намаляване на поведение, безброй предупреждения... Майка му казала на директора: „Аз не мога да се оправя с него, оправяйте се вие както можете!”
Това същото момче сега често идва в старото училище и освен, че си приказва с децата, пак ги закача и тормози. Тази вечер група деца, които били долу пред училището го видели и започнали да го закачат, а той почнал да ги замеря с камъни и те се разбягали. После пак излезли навън, а заедно с тях и сина ми, и изведнъж въпросния тормозчия (дангалак 180 см. висок и 90 кг. тежък, осмокласник) връхлетял върху групата, успял да хване моя син и започнал да го удря с юмруци в лицето и по главата. Другите деца избягали вътре в училището; охраната отдавна си беше тръгнала – работят до 17ч. хората (училището е само първа смяна) и само това, че панталона на гамена паднал и трябвало да си го вдигне, а след това скоростно се омел, защото другите деца се развикали и дошъл учител, е спасило сина ми от по-сериозен побой. Когато видях сина, беше със започнало да се подува и посинява зачервено око, много разстроен и ревейки „Аз нищо не съм му направил, а той връхлетя върху мен и ме преби!”... Не ми се е случвало досега да се занимавам с подобно нещо, не знаех какво да правя... Учителят каза, че ще ни съдействат каквото и да решим, но да разберем какво точно се е случило.
Заразпитвах децата и по-горе ви разказах какво е станало...
Когато миналата година започнахме да питаме сина ни от какво са синините му по тялото с доста мъка откопчихме, че са от щипането и ударите от същото това момче. Оказа се, че и доста други деца са подложени на тормоз от него – не само физически, а и всевъзможни обиди и простотии, от което доста сериозно пострада самочувствието на нашия син например. И ни трябваха доста време и усилия, за да поправим отчасти тия психотравми. Тогава таткото се закани, че ще хване и пребие гамена, но ние го разубедихме, опитахме се да се разберем с добро. Същото се е случило и с други родители...
Доста се двоумих как да постъпя сега, но в крайна сметка реших – отидох до съдебна медицина с децата (малкия е бил свидетел на побоя), оттам ме препратиха в дежурната хирургия, оттам минахме и на неврохирург и на очен лекар, после ни казаха, че трябва да уведомим съответното РПУ. Отидохме и там, писахме молба, обяснения, а утре трябва да минем през „Съдебна медицина” и през инспектор от „Детска педагогическа стая” (защото гаменчето е непълнолетно и не е в ресора на полицията). Минах през половината Пловдив няколко пъти като насън, защото се тревожех побоя да няма по-сериозни бъдещи последствия, а и дали си струва да разкарвам и да намесвам децата във всичко това...
Имали ли сте подобни случаи, какво сте направили, какво трябва да се направи още? Споделете моля, всеки съвет ще ми е добре дошъл
Има едно година по-голямо от моя седмокласник момче, което от тази година учи в друго училище и което много тормозеше доста от децата – щипеше ги жестоко, удряше ги, тормозеше ги психически с гадни приказки и пр. Учителите, директора и част от родителите бяхме вдигнали ръце от него - то не бяха разговори, заплахи, намаляване на поведение, безброй предупреждения... Майка му казала на директора: „Аз не мога да се оправя с него, оправяйте се вие както можете!”

Това същото момче сега често идва в старото училище и освен, че си приказва с децата, пак ги закача и тормози. Тази вечер група деца, които били долу пред училището го видели и започнали да го закачат, а той почнал да ги замеря с камъни и те се разбягали. После пак излезли навън, а заедно с тях и сина ми, и изведнъж въпросния тормозчия (дангалак 180 см. висок и 90 кг. тежък, осмокласник) връхлетял върху групата, успял да хване моя син и започнал да го удря с юмруци в лицето и по главата. Другите деца избягали вътре в училището; охраната отдавна си беше тръгнала – работят до 17ч. хората (училището е само първа смяна) и само това, че панталона на гамена паднал и трябвало да си го вдигне, а след това скоростно се омел, защото другите деца се развикали и дошъл учител, е спасило сина ми от по-сериозен побой. Когато видях сина, беше със започнало да се подува и посинява зачервено око, много разстроен и ревейки „Аз нищо не съм му направил, а той връхлетя върху мен и ме преби!”... Не ми се е случвало досега да се занимавам с подобно нещо, не знаех какво да правя... Учителят каза, че ще ни съдействат каквото и да решим, но да разберем какво точно се е случило.
Заразпитвах децата и по-горе ви разказах какво е станало...
Когато миналата година започнахме да питаме сина ни от какво са синините му по тялото с доста мъка откопчихме, че са от щипането и ударите от същото това момче. Оказа се, че и доста други деца са подложени на тормоз от него – не само физически, а и всевъзможни обиди и простотии, от което доста сериозно пострада самочувствието на нашия син например. И ни трябваха доста време и усилия, за да поправим отчасти тия психотравми. Тогава таткото се закани, че ще хване и пребие гамена, но ние го разубедихме, опитахме се да се разберем с добро. Същото се е случило и с други родители...
Доста се двоумих как да постъпя сега, но в крайна сметка реших – отидох до съдебна медицина с децата (малкия е бил свидетел на побоя), оттам ме препратиха в дежурната хирургия, оттам минахме и на неврохирург и на очен лекар, после ни казаха, че трябва да уведомим съответното РПУ. Отидохме и там, писахме молба, обяснения, а утре трябва да минем през „Съдебна медицина” и през инспектор от „Детска педагогическа стая” (защото гаменчето е непълнолетно и не е в ресора на полицията). Минах през половината Пловдив няколко пъти като насън, защото се тревожех побоя да няма по-сериозни бъдещи последствия, а и дали си струва да разкарвам и да намесвам децата във всичко това...
Имали ли сте подобни случаи, какво сте направили, какво трябва да се направи още? Споделете моля, всеки съвет ще ми е добре дошъл
Коментар