Предизвикателства при ремонт на кирпичена къща

[Сианга]

От: Предизвикателства на кирпичена къща:Влаго-и топлоизолация на пръстен/глинен/под.

http://www.misiamoiatdom.com/98-изграждане-на-сух-под
http://www.knauf.bg/knauf/home.nsf/Trockenboden.pdf
Сухата посипка не е задължителна да е на Кнауф защото е доста скъпа. Има подобна посипка българско производство, но в момента не се сещам за фирмата. Мисля, че беше от Кърдажали.
Това го предлагам като вариант върху който може да се положи всякаква подова настилка.
Не е най-евтиното решение, но мисля да е доста сериозно като вариант.

[ALEX_Z]

От: Предизвикателства на кирпичена къща:Влаго-и топлоизолация на пръстен/глинен/под.

Благодаря на всички включили се към момента колеги.

Въпроса с гризачите действително не е за подценяване принципно , но не мисля че заради това ще наруша концепцията за дишането с бетонов или циментов разтвор.Засега няма какво да ядат там, както и с какво да се топлят.

Общо погледнато мислим в една посока , самостоятелно бях стигнал в размишленията за следното и търся недостатъците в детайла:
Височината е типична за селска къща от онова време - средно около 220 см.,т.е. -ще се наложи за нов пакет да се копае.Това е и следствието от разкривките, с които се разбра че глината е суха. Ако беше мокра , решението щеше да е друго.
Допълнителни цокли върху каменната зидария отвън няма , както и дренажи,както и тротоари.Това за мен са доста рискови фактори накуп, но за момента важното е че глината е суха. Със закопаването на нивото надолу, ще се слезе малко под кота терен и ще проследим какво се случва.
После смятам върху заравнената глина да се сложи копчеста пароотвеждаща мембрана с висока механична якост и загъната по стените до ниво готова настилка.Има такива с двойнозалепваща лента за сигурност на влагопреградата. Не съм измислил как това ще се отрази на кирпичената стена все още.
После мисля за скара / дали ще е дъбова или добре импрегнирана суха иглолистна / поне 8 см. висока, каменна вата между нея висока плътност , но примерно 5-6 см. , така че да остане втори изолационен въздушен слой2-3 см.
Отгоре вече дали дюшеме, дали два пласта кръстосани шлайфано OSB 3-ка и черги ще видим.
Какъвто и да е финала, отстрани ще трябва да има 1-1,5 см. фуга, точно където ще излиза влагата.Това също не съм го измислил като завършек.

П.п. Да поясня защо се бяга от циментови разтвори.На кирпичените къщи същественият бич е влагата-от покрив или други проблеми по стени и цокли ,или привнесена от ремонти- честа грешка в съвремието. Всяка влага, променя микроклимата на паянтовият дървен скелет и може да се наруши деликатният баланс на поемане и отдаване.Това е и причината да не се нарушава по никакъв начин дишането на всички елементи от запечатващи и мокри замазки, латекси,балатуми и други тривиални решения.
П.п.2 С тухлите е много интересна идея, ще я обмисля задължително, засега не ми идва идея как ще се чисти такъв под.

[davc]

От: Предизвикателства на кирпичена къща:Влаго-и топлоизолация на пръстен/глинен/под.

Наличната влага е категоризирана от ALEX_Z (а той не е аджамия) като капилярна. Отношението на дренажите към такъв тип влага е никакво, а тя по съществото си не е особено обилна принципно.

[TigerHunter]

От: Предизвикателства на кирпичена къща:Влаго-и топлоизолация на пръстен/глинен/под.

Влагата идва отдолу и отстрани и няма как да премине през непропусклива мембрана, за да овлажни керамзита.
При плътни каменни зидове, вертикална хидроизолация-задължително!
Ако е възможно и отвътре и отвън, най-добре.
Ако се предотврати проникването на влага през дуварите, тухлите единички наистина са много, ама много валидно решение.
Тогава мембрана на пода става излишна.

[davc]

От: Предизвикателства на кирпичена къща:Влаго-и топлоизолация на пръстен/глинен/под.

Присъединявам се към мнението на TigerHunter - частично т. е. без разните циментови замазки, мушами и пр. Дюшеме върху дъбови (10X10-8X8 бичмета) подложки (импрегнирането на подложките е плюс, без да е решителен фактор) положени след като позаравниш и трамбоваш добре глинената настилка. Осигурената по този начин въздушна междина е достатъчна термоизолация и същевременно ще гарантира проветрението на минималната капилярна влага. Друго, което такова изпълнение ще ти гарантира е невъзможност за съсъхване на дюшемето. Насипна изолация - керамзит, сгур, перлит и под - с времето ще водонапие и ще изгуби всякаква функция (поне положителна) полимерна ТИ, а също и разните мушами ще „запечати" влагата абсолютно аналогично на балтаматума, а мембраните (едностранно пропускливи мушами) са излишен масраф. Ако височината на помещенията позволява, може да направиш настилка от наредени „на сухо" добре изпечени, единични плътни тухли под дюшемето. Добре изпълнена, такава настилка може да остане и като окончателна (ако разбира се съвпада с естетичните ти разбирания).

пп
Воалитът не е мембрана.

ппII
Изразил съм се неправилно. Мембраните на са излишен, а са безпредметен масраф.

[BatGeorgeone]

От: Предизвикателства на кирпичена къща:Влаго-и топлоизолация на пръстен/глинен/под.

Извинете а как така на "гола" земя без бетон ще спрете гризачите и други вредители, ако сега ги е нямало, не значи, че няма да се появят в бъдеще и да превърнат живота ви в ад за броени дни?

[TigerHunter]

От: Предизвикателства на кирпичена къща:Влаго-и топлоизолация на пръстен/глинен/под.

Финалната настилка най-добре да е дюшеме. Помисли какво ще сложиш отдолу, за да не пропуска влагата.
Добра топлоизолация между гредите на дюшемето е керамзита.
Аз бих слязъл колкото е необходимо, хоризонтирал, направил лека циментова замазка, вероятно земновлажно, защото ще изсъхне по-бързо, и бих сложил някаква непропусклива мушама или мембрана (след като изсъхне, разбира се).
Мисля, че и тази за ламината би се справила добре.

ПП:
Пропуснах да спомена, че каквато и мембрана да се сложи, трябва да се задигнат вертикали по стените поне до завършеното ниво. за да не ходи влагата в дюшемето.
Аз лично бих заложил на воалит добре заварен, но всеки си знае.

[ALEX_Z]

Здравейте.
Някъде вече писах, че наскоро се сдобихме със стара кирпичена къща и решаването на предизвикателствата започна.
Подовете на стаите са неравни и от пръст ,както са правени 19 век. Някога през годините, някой е сложил фазер и балатум отгоре. С което е допуснато запечатване на "дишането" на глиненият под.
Там ,където отдолу няма мазе, долната повърхност на балатума и фазера са влажни и започнали да мухлясват. Днес разкопахме пробно глината надолу и е суха.Това ми говори, че има капилярна влага отдолу ,/ а и отстрани-основите са камък без дренажи/,която минава през глината и се отлага на балатума.
Проблемните помещения не се отопляват ,и конденза се изключва като вариант.

Балатума и фазера са изхвърлени да се изсуши добре пода. Дилемите за разрешаване са четири и се опитвам да се решат едновременно, без да се нарушава в бъдеще дишането на слоевете.
-хоризонтиране на пода като готова настилка.
-слой или пакет , който да е пародренаж.
-повишен топлоизолация на пода.
-крайна настилка , която поне горе-долу да се вписва в обстановката.

Античните методи с обработка с говежда кръв , по-модерните с терпентин и ленено масло касаят само запечатка на глината и не са достатъчно добри за целта, отделно че няма да се колят говеда
заради това.

Избистрям някакъв вариант , но за крайно решение ще бъде много от полза мнението на колега решил сходен проблем.


П.с. Водно подово не се предвижда. Отоплението ще бъде с печка на твърдо гориво и то циклично.