Предизвикателства при ремонт на кирпичена къща

[ALEX_Z]

От: Предизвикателства при ремонт на кирпичена къща

Да, благодаря.
Първо се заехме с масивните каменни стъпала,които поне един век са били криви. Засега не намирам още такива елементи, или чувам някакви баснословни цифри.Площадката е времянка с градешки камък.На снимката е и едно "ново" портманто"



Много тежат елементите. За целта взех един огромен
кози крак от ковачницата Крали Марко.







Междувременно от стара разрушена къща се сдобих с около 15 тона камък и започнах да го влагам в разни стенички.Не е точно дялан,по скоро еднолицев но и така ми харесва.




Покрай каменните занимавки, които може и да са трудоемки,но са ми много приятни,започна борбата с кирпича по тавана.Като поразръчках да видя защо се пука ,видях че е направен от глинени "валци" между дъбовиците.А основната причина за пукнатините е лошата връзка на глината към дъбовите греди-основно от много тънък слой, на места даже и кората не бе свалена.Явно са попретупали работата някога.

[viperr]

От: Предизвикателства при ремонт на кирпичена къща

Оффтопик://Снимките трябва да бъдат по-малки или равни на 1,5 мегабайта за да могат да се качват без проблемно. Примерно преозмерявайте ги на резолюция 1024х768, или снимайте на по=ниска резолюция 2-3 мегапиксела.

[CAESAR]

От: Предизвикателства при ремонт на кирпичена къща

Същата педерастия е и при мен. Как могат да се качат другаде, а тука ???

Аз ги минавам през photobucket и засега нямам грижи. Даже ми дава готови линкове за вграждане.

[Петьо Джартов]

От: Предизвикателства при ремонт на кирпичена къща

P.s. Пак има проблем с качване на снимки - това излиза :Upload of file failed ,ще пробвам после от друг комп.

Същата педерастия е и при мен. Как могат да се качат другаде, а тука ???

[ALEX_Z]

От: Предизвикателства при ремонт на кирпичена къща

Така...., след година време , мога да споделя някои резултати:
Детайла против капилярна влага работи безупречно, и без да е монтирана още печката, т.е. без вътрешно принудително осушаване.
С камъняците нещата също се движат. Отне ми доста усилия да намеря автентични,но то бе оползотворено за нови идеи с тях.
Намериха се и някакви дъбови греди, ще види какво ще излезе здраво от тях.

P.s. Пак има проблем с качване на снимки - това излиза :Upload of file failed ,ще пробвам после от друг комп.

[ALEX_Z]

От: Предизвикателства при ремонт на кирпичена къща

Вътре в къщата работата малко се забави , но пък пролетта вече настъпва и в Стара планина и си иска своето.Поради което и обръщаме внимание на градински дейности.Опитахме да сътворим нещо като скален кът с наличните камънаци-всичко оригинал.













Секирчето и пъна -и те автентични.

Оказва се сериозен проблем да се издири дялан камък в района за огради и калдъръм.Камъните по складовете за настилки нещо много ми "гражданеят". Издирваме нещо по ретро от ивайловградският . А не може без пътеки-това хумусче е няма и 10 см., и като се намокри пързалката е гарантирана.
Наклона по бъдещата пътека е над 10% , та ще трябват и стъпала.Ако се намерят няколко стари ж.п. траверси,мисля че ще ги вложим за целта.

[ALEX_Z]

От: Предизвикателства на кирпичена къща:Влаго-и топлоизолация на пръстен/глинен/под.

Поздравявам колегата Nikolov61 и тук за аналитичното мислене по детайлите.Мен лично ме радват и са ми полезни такива коментари.
Заради общата полезност на дискусията пренасяме комуникацията в темата:

1. Относно дренажа отвън около външните стени.

На пръв поглед такъв не е нужен, поради сухостта на глината на пода,каменният зид и кирпича нагоре. Разбира се , става въпрос за визуален оглед , а не работа с влагомер.Отчитам и факта , че на глината поради качествата и , трудно би се забелязало минимално овлажняване.
Поради което , защита на основите като елемент от дренажа, ще има от вида фундалин с двойнозалепваща лента.Освен ако , при разкриването не се окаже по-сериозна причина за мазани изолации или рулони.
Във всеки случай, тук отново ще се стараем да не нарушаваме "дишането" на елементите.
Покривните води са обрани от олуци, остават повърхностните да се мислят след дренажа.

2. Относно първата снимка от приложените Ваши детайли:
Изпитвам леки съмнения (може би защото досега не съм срещал такъв детайл) към така оформящата се зона на контакт между дървените греди 6/8см и фундалина, респективно пясъчната подложка (колкото и тънка да е тя). Съмненията ми главно са породени от свойствата на речния пясък, и по-конкретно неспособността му да се „заклинва“ поради сравнителната гладкост на пясъчните зърна. Може да Ви се стори прекалено „втеляващо“, но се опасявам, че греди с такава ширина (6см) с времето ще започнат да се стремят „да се врежат“ в пясъка, вследствие на натоварванията отгоре, независимо от фундалина, който се очаква в известна степен „ да помогне“ (да преразпредели натоварването). За по-добра работа и избягване на нежеланите евентуални слягания, Ви предлагам под дървените греди просто да монтирате дъска с ширина 10-15см.

Не съм писал по този въпрос досега защото ти си първият който го повдигна, но беше мислено по него.
Първо-вдигнах ширината на бичметата на 8 см единствено за да се увеличи контактната площ.Моите опасения започнаха още от ефекта върху пародренажа- да се смачкат копчетата и дишането отива на кино. Проведохме тест- 3 човека един до друг стъпват върху бичме, положено върху мембраната-резултата е ОК. Мембраната е с плътност 500гр/м2.Търговците не успяха да реагират бързо за по-добрата 600 гр/м2.
Другото което предприехме-изобщо да не се ползва пясък. Раздробяваме и пресяваме глината за финно нивелиране и уплътняване.По-трудоемко е , но се елиминират опасенията от пясъка.
3. Относно втората снимка от приложените Ваши детайли:
Опасявам се, че така оформените странични хоризонтални вентилационни отвори, прилежащи към пода, с течение на времето има възможност да се запушат/задръстят с домашен прах и/или други ситни, дребни („като камилчета“ ) предмети.

Така е .По-добър вариант за отвеждане на парите не е намерен.Обсъдиха се налудничави идеи за обиране и отвеждане от нещо като "шнорхел" през кирпича, но се овладяхме овреме.В тази връзка , да спомена че най-активният ми "съучастник" на обекта ни е съфорумец.
Остава да играе прахосмукачката по-редовно.
Тук отчитам и факта , че дограмата е с еднокатни прозорци, които засега не възнамерявам да са повече-катни.Другото е, че има достатъчно процепи и фуги.Освен прогонване и декориране някакво , няма да има по-модерни интервенции. Демек , ще се вентилира както при раждането на къщата.

4. Относно предпазването на дървените елементи под подовата настилка.
Някъде в този форум бях споменал начина, по който обикновено постъпвам, а той е следния:
Разбира се, колкото е по-сух материала, толкова по-добре (никога не използвам влажно, или не дай боже мокро на вид дърво). За по-малки количества и особено за вътрешни помещения грундирам обилно с обикновен безир. След като грунда е попил, с пистолет за горещ въздух, от разстояние около 20-30см нагрявам дървото така, че безира да излезе на повърхността във вид на малки мехурчета, движейки много бавно горещата струя от пистолета на зигзаг надлъжно по елемента. След като тази гореща струя се премести, грундът „се всмуква“ навътре. Оставям така обработените елементи поне 2 дни „да изсъхнат“ на сухо и проветриво и след това ги лакирам или боядисвам.

Поради липсата на време и зимните условия на работа, предпочетох по-бързи решения за скарата.
Намерих реални сухи дървени гредички, натопени във вана с импрегнатор против инсектициди. Не мисля да ги третираме повече.Все пак идеята на детайла е да бъдат в защитена суха среда.

Строго по темата нещата са задвижени, изпълняват се , ще събера снимков материал като отида утре дотам и впоследствие до края.
Очертават се следващите предизвикателства-декориране на стени и тавани с варови цветни и глинени бои, поради което към Мода:

Мисля че вместо да се пускат отделни теми, е уместно да се коригира заглавието на темата само на "Предизвикателства при ремонт на кирпичена къща".

[Nikolov61]

От: Предизвикателства на кирпичена къща:Влаго-и топлоизолация на пръстен/глинен/под.

... Въпроса е дали нещо не се пропуска.

Понеже считам, че предварителното изясняване на изпълнението в детайли е по-добро като подход, отколкото сблъсъка впоследствие с непредвидени по-отрано нежелани ситуации, ще споделя някои мои коментари.

1. Относно дренажа отвън около външните стени.
Това се прави за ограничаване на достъпа от повърхностни или подземни води както към външните стени, така и към основите на сградата. Най-често това не е нужно когато има, или се предвижда да се изпълнят тротоарни или друг вид водоплътни настилки, при положение че не са налични подземни води. Но тъй като „…Допълнителни цокли върху каменната зидария отвън няма, както и дренажи, както и тротоари…“, моето мнение е, че дренажът околовръст е препоръчителен. Е, като ще се прави дренаж отвън, е препоръчително (бих казал задължително) ограничаването на достъпа от влага към външните стени (водоплътна мазилка, хидроизолация, мазна водоплътна глина- Вие ще си решите как).
Освен това би било добре да се провери отводняването на покрива, за да не стане така, че от една страна правим дренаж, а от друга допълнително вкарваме дъждовни води от покрива в зоната около външните стени.

2. Относно първата снимка от приложените Ваши детайли:
Изпитвам леки съмнения (може би защото досега не съм срещал такъв детайл) към така оформящата се зона на контакт между дървените греди 6/8см и фундалина, респективно пясъчната подложка (колкото и тънка да е тя). Съмненията ми главно са породени от свойствата на речния пясък, и по-конкретно неспособността му да се „заклинва“ поради сравнителната гладкост на пясъчните зърна. Може да Ви се стори прекалено „втеляващо“, но се опасявам, че греди с такава ширина (6см) с времето ще започнат да се стремят „да се врежат“ в пясъка, вследствие на натоварванията отгоре, независимо от фундалина, който се очаква в известна степен „ да помогне“ (да преразпредели натоварването). За по-добра работа и избягване на нежеланите евентуални слягания, Ви предлагам под дървените греди просто да монтирате дъска с ширина 10-15см.

3. Относно втората снимка от приложените Ваши детайли:
Опасявам се, че така оформените странични хоризонтални вентилационни отвори, прилежащи към пода, с течение на времето има възможност да се запушат/задръстят с домашен прах и/или други ситни, дребни („като камилчета“ ) предмети.

4. Относно предпазването на дървените елементи под подовата настилка.
Някъде в този форум бях споменал начина, по който обикновено постъпвам, а той е следния:
Разбира се, колкото е по-сух материала, толкова по-добре (никога не използвам влажно, или не дай боже мокро на вид дърво). За по-малки количества и особено за вътрешни помещения грундирам обилно с обикновен безир. След като грунда е попил, с пистолет за горещ въздух, от разстояние около 20-30см нагрявам дървото така, че безира да излезе на повърхността във вид на малки мехурчета, движейки много бавно горещата струя от пистолета на зигзаг надлъжно по елемента. След като тази гореща струя се премести, грундът „се всмуква“ навътре. Оставям така обработените елементи поне 2 дни „да изсъхнат“ на сухо и проветриво и след това ги лакирам или боядисвам.

[ALEX_Z]

От: Предизвикателства на кирпичена къща:Влаго-и топлоизолация на пръстен/глинен/под.

Здравейте, нов съм във форума, но темата ме заинересува. Изкарах тази пролет курса при Г.Георгиев за строителство с глина. Въпреки, че имам опит със стандартните методи разбрах, че глината е нещо много специфично и всякакви запечатвания с модерни материали е силно противопоказно. Препоръчвам да си свалите тази книга.Дом из Самана. Философия и Практика.pdf
За съжаление на поколението под 30 е на руски. В нея има доста интересни методи за изграждане на глинени къщи с глинен под.

Здравей и добре дошъл.
Виж темата отначало и целите на детайла.Идеята пак казвам е , да не се нарушават свойствата на глината, от друга страна да се подобрят качествата на пода от всякакво естество. Въпроса е дали нещо не се пропуска.

[ALEX_Z]

От: Предизвикателства на кирпичена къща:Влаго-и топлоизолация на пръстен/глинен/под.

Чак сега видях че едната ти стена е наквасена с вода!!!Докато не я махнеш нищо няма да те спаси.
Иначе ако съм на твое място градацията ще бъде следната:дренаж отвън за обезводняване,придълбочяване на кочината,армирана циментова/бетонова основа,дюшеме!!!Така ще ти излезе най-евтино и ще имаш необходимия комфорт!Пък си е класика,нали!

Ивицата на стената е следствие от отлагането на влагата по балатума.Постигнахме вече удълбочаването и няма нищо наквасено от глината или каменните основи.Продължаваме по схемите.
Днес ще ходя да мъдрим новите инсталации как да минат през новият пакет , без да го компрометират.

[M.Geshev]

От: Предизвикателства на кирпичена къща:Влаго-и топлоизолация на пръстен/глинен/под.

Здравейте, нов съм във форума, но темата ме заинересува. Изкарах тази пролет курса при Г.Георгиев за строителство с глина. Въпреки, че имам опит със стандартните методи разбрах, че глината е нещо много специфично и всякакви запечатвания с модерни материали е силно противопоказно. Препоръчвам да си свалите тази книга.Дом из Самана. Философия и Практика.pdf
За съжаление на поколението под 30 е на руски. В нея има доста интересни методи за изграждане на глинени къщи с глинен под.

[mihov_1969]

От: Предизвикателства на кирпичена къща:Влаго-и топлоизолация на пръстен/глинен/под.

Снимките са правени набързо и не дават повече инфо според мен, но схемите по-долу са нещото, което е важно като бъдещо изпълнение:
Мизерията :

[ATTACH=CONFIG]774716[/ATTACH]

Оригинален крив таван от 19 век, "Лазар"го показва:
[ATTACH=CONFIG]774718[/ATTACH]

Схематизирах идеята, която обмислям:

[ATTACH=CONFIG]774720[/ATTACH]

И завършек към стената , така че да могат и двете вентилации да работят:

[ATTACH=CONFIG]774721[/ATTACH]

Ако има друг детайл-казвайте. Или подобрения по този.
Иначе да сме здрави след 50г. да обсъдим резултата.

Чак сега видях че едната ти стена е наквасена с вода!!!Докато не я махнеш нищо няма да те спаси.
Иначе ако съм на твое място градацията ще бъде следната:дренаж отвън за обезводняване,придълбочяване на кочината,армирана циментова/бетонова основа,дюшеме!!!Така ще ти излезе най-евтино и ще имаш необходимия комфорт!Пък си е класика,нали!

[ALEX_Z]

От: Предизвикателства на кирпичена къща:Влаго-и топлоизолация на пръстен/глинен/под.

Преди да се заема със моя дренаж бях много скептичен,особенно при факта, че копая с багер на см от камъните, и си е мръсна и трудна работа.
Разходите и те на са малки.Притеснен си и се съобразяваш със времето.С две думи -тежък процес.
Обаче , резултатите показват ,че всичко по въпроса си струва.
Няма влага,няма мухъл, всичко е сухо, камъните са фугирани със варов разтвор и си седи беличко,както е засъхнало въпреки че всичките са в земята.
Най вероятно никой не ме пита, но препоръчвам дрениране !

Джартов, не съм те питал , но съм доволен че се включи/въпреки мнението ти за инженерите и някакви произтекли търкания/. Както виждаш, за мен винаги е много важно мнението на хората практици и препатили.Наясно съм с това което пише по дебелите книги и също така ,че малко от писалите ги имат достатъчно практически опит в реализирането на собствените си творения. Оттам смятам ,че добрите резултати са задължително симбиоза от двата подхода.

„Отлагане на почвено съдържание на влага" по настилката, се дължи единствено на обстоятелството че настилката в твоя случай представлява балатум, а ти упорито настояваш да постигнеш отново същият ефект, но вече с „модерни" материали. Глината като хидроизолация всъщност е класика в жанра (та е и дишаща, и паропропусклива). На дюшеметата отстрани така и така се оставя луфт, това си е предположено от собствената им технология, но като допълнителен ефект е и това, че оттам се проветрява. Разбира се не пречи и нарочна за целта перфорация (по периферията). И глината, и дървото, и въздушните камери са термоизолация по принцип, и по отделно - в комплекс са си направо съвременно адекватни, а допълнени с вата - изпълнение с перспектива

Поради горното и факта, че не е избрана финишната настилка, се бях замислИл:
Балатума имаше и той разни луфтове към стените.Съответно виждаща се дишаща глина.Тъй-дотук балатум паронепропусклив и съответните следствия.
Обаче-дюшеме сухо - с луфтове за дишане отстрани ,лакирано качествено.И защото е добро, сухо не се отварят фуги,някои го фугират с Резистоли и подобни ,т.е. става също паронепропусклив филм отгоре?
Това ми беше съображението да има задължително пародренажна първа преграда, за да не се допуска изобщо риск към дървото.

П.п. Аз лично бих използвал масло за дърво принципно , стига да има кой да плати за Osmo примерно , и то всяка година поддръжка.

[ALEX_Z]

От: Предизвикателства на кирпичена къща:Влаго-и топлоизолация на пръстен/глинен/под.

Благодаря за отговора. От уважение към дискусията, споделям ,че за себе си приключвам темата за радона по следните причини:
-от изложеното в темата и прочетеното в линка, не намирам преки аргументи за конкретни притеснения, а само най-принципни и общи такива.Поради което ще се доверя на:
-хилядите проектанти, инвеститори и колеги, които не са се притеснили от принципното наличие на радон. Част от тях с които съм работил , са учили извън Бг.
-липсата на методология за решаване на въпроса при сутеренни дейности, особено на технически норми.
- и най-практическият аргумент- дълголетието на обитателите на кирпичени къщи, което съм ,и наблюдавах и днес буквално. Дори и да има някакъв риск по причина радон, то другите плюсове на такава къща явно доминират над него.
Първият за който се сещам , е че такава къща няма общо с херметизирането на съвременните жилища. В такива селски къщи хората отварят входната врата към двора много често. Причини да не изброявам . Особено при външни WC и бъдеща баня. Всички врати и прозорци са със известни пролуки , но не възнамеряваме да ги подменяме.Не желаем да погубим чара им.
Дори раздрънканият им обков няма да подменяме, въпреки че и той има принос към недоброто уплътняване. Просто няма такъв месингов на пазара.Ще ги реставрираме всеки поотделно.Ключове едвам намерихме кой да направи след сума ти проби-няма такива заготовки. Ключарите направо ни пращаха в музея.
Но това са други предизвикателства.


Замазки и подобни вече обясних защо не се планират , въпреки че са екранировка срещу радон.

Ако ме вълнуваха коментари за администрацията ,нямаше да бягаме от нея вдън гори, където няма и улично осветление, а достъпът е силно желателен само с 4х4.Коментирах статията в резюме.
Чисто теоретично ,ако някой се заинтересува до степен да се защитава от този риск, би следвало да доразработи схемите които показах , и помисли за улавяне и отвеждане на въздушният слой под фундалина.

Иначе, днес анализирахме денивелацията на кота под и кота терен по периферията.Намерихме съвсем малка като дължина възможност в един участък за понижаване на прилежащият терен под ниво под.Смятам да я оползотворим , като направим 3-4 отвора около ф32 в каменният цокъл.Няма място за повече.Ниво-въздушният слой под изолацията от вата.Ще направим и отвори в напречните бичмета, за по-добро вентилиране на въздушният слой. Не е най-добрата циркулация , но е повече от нищо.
Ще бъдат освен това и възможност за пресен въздух за печка с твърдо гориво, може би ще помогнат и за радона.

[Nikolov61]

От: Предизвикателства на кирпичена къща:Влаго-и топлоизолация на пръстен/глинен/под.

...Междувременно прочетох нещо по въпроса и разбрах следното: ще се усвоят едни пари за една бъдеща оценка на риска ,обаче няма технически стандарти въведени в строителството у нас/напразно щях да ровя в учението ми преди време/.Едни пари вече са усвоени около Кремиковци за обществени сгради и най-вероятно ще се усвояват тепърва и прочие съществени данни които по никакъв начин не могат да бъдат от полза в решаването на казуса който обсъждаме.
...Ако нещо съм изпуснал за радона , а е важно за вкопани подове и тяхното саниране, моля да бъде отразено в темата.

Моля за извинение, но съм доста ангажиран напоследък и нямам достатъчно време за странични занимания. Та накратко.


1. Относно действията или бездействията на държавната администрация.
Този аспект не желая да коментирам, защото считам че е вредно за тази тема (отворим ли тази кутия, опасявам се ще изригне доста голямо количество ненужна нам енергия).

2. Относно връзката между подове (вкопани или не) на приземни или сутеренни етажи от сгради и възможната опасност от неблагоприятно въздействие на емисиите от радон и по-точно казано на неговите продукти на разпадане. Нека ме извинят по-запознатите, но оттук нататък вместо по-точното и по-коректно „продуктите от разпадане на радон“, за по-кратко ще пиша само <радон>.
Според повечето публикации до които съм имал достъп, по спомен най-големи концентрации на радон в сгради са измервани в приземни или сутеренни етажи, мазета и др. подобни, най-общо казано- в затворени помещения намиращи се в, върху, или в близост със земната повърхност.

3. Относно възможността емисиите от <радон> да са опасни за хората, обитаващи конкретно жилище.
Считам че преди всичко проблемът трябва да се установи категорично, а това може да бъде потвърдено само след провеждане на съответни измервания. Всякакви други данни, като регион, добив на уран в околността, местоположение, начин на изпълнение на сградата, песъчлива почва или скална основа, седименти или вулканични породи („северен, южен или западен склон“ ) и т.н., според мен може да са предварително насочващи и да служат за ориентация, но в крайна сметка лично аз бих се доверил само на ясни и недвусмислени доказателства. Това разбира се не пречи на този, който иска да се презастрахова, да отдели не чак дотам големи средства за предпазване от евентуални нежелани влияния.


4. Относно конкретния казус.
Включването ми в тази тема, освен другото, е породено и от сравнително припокриващите се по своята същност някои мероприятия , свързани както с осигуряване на „комфорт“ на дървесината, предвидена за подово покритие върху земна основа, така и с предпазване от евентуално неблагоприятни въздействия от <радон>.
Какво имам предвид?- Ще споделя само най-често използваните, сравнително лесни за изпълнение и относително не чак толкова скъпоструващи мероприятия за превенция срещу влиянието на <радон>-а, с които съм се запознавал, а Вие сами ще си направите сравненията.
Накратко стремежът е да се намали концентрацията на радон в помещението или сградата посредством:
- Оформяне на вентилируема зона под подовата настилка- най-често с полагането върху цялата площ на пласт от чакъл (речен или трошен камък), по-едра фракция, за да може да се осигури безпрепятственото преминаване на <радон>-а;
- Монтаж на тръба/-и (отворена отдолу, разбира се) или хоризонтална мрежа от перфорирани тръби за поемане на газа;
- Монтаж на вертикална тръба/-и, отвеждаща/-и <радон>-а от вентилируемата зона под пода нагоре чак над покрива;
- Защита с полиетилен или друг материал (някъде ми се струва че бях виждал битуминизирана хидроизолация, но не съм достатъчно сигурен) върху насипа от чакъл за да се спре достъпа на <радон>-а в помещението или етажа. Тук според мен е важно да се уточни, че тази защита трябва да бъде плътна, без пробиви, наранявания или незалепени снаждания. Защитния екран трябва да се загърне по ограждащите стени, колкото е възможно по-нагоре. В крайна сметка целта е да се получи нещо като защитна вана.
- От горното следва, че ако тази защитна вана е от по-малко устойчив материал (например полиетилен) и тя също ще се нуждае от защита срещу пробиви и наранявания както отдолу (от чакъла), така и отгоре (от подовата конструкция). С какво- Вие ще прецените. Някъде съм срещал да се препоръчва отгоре да се изпълни добре вибрирана (а защо не и пердашена) армирана бетонова настилка.


Всичко дотук написано е при положение, че не е необходима принудителна вентилация.

Желаещите да се запознаят по-подробно бих насочил към сайта на EPA (Environmental Protection Agency- Американската агенция за защита на околната среда), или ASTM. В САЩ (поне доскоро) мисля че бяха „най-напред с материала“ и с най-развита и достъпна информация по тази проблематика (моля без коментари по последните две изречения- не съм рекламен агент на „чичо Сам“).

И най-накрая искам да уточня, че нямам никаква обвързаност с доставчици на измервателни прибори, доставчици на строителни материали, лаборатории, строителни предприемачи и/или други користни подбуди, отнасящи се до тази тема.