От: Бисерите на нашите деца
Абе сядам си аз след вечеря да си допия винцето и както се каня да си олюпя някоя семка за мезе, "малката беля"(3 г. 8 м.) веднага довтаса и се нареди да яде, ама да му ги давам без люспата, естествено! "Тая за мен, следващата за мен...". Да, ама за мен не смогвам. Казвам му: "Ми те май всичките са за теб, аз на пет твои, я се класирам за една, я не!" И ми вика гадината му малка през смях: "Ха, абе тате, с тая една, като и без нея! Що не ми я дадеш? Ти си достатъчно голям..."
Абе сядам си аз след вечеря да си допия винцето и както се каня да си олюпя някоя семка за мезе, "малката беля"(3 г. 8 м.) веднага довтаса и се нареди да яде, ама да му ги давам без люспата, естествено! "Тая за мен, следващата за мен...". Да, ама за мен не смогвам. Казвам му: "Ми те май всичките са за теб, аз на пет твои, я се класирам за една, я не!" И ми вика гадината му малка през смях: "Ха, абе тате, с тая една, като и без нея! Що не ми я дадеш? Ти си достатъчно голям..."
Коментар