Деца и възпитание...

[Obersturmbahnfuehrer]

Re: Деца и възпитание...

Хе, хе. Кой завладява света, бе?! То, за тях са измислили глад, СПИН и граждански войни... В САЩ правиха няква статистика скоро, че над 95% от жертвите на онестрелно оръжие са "цветнокожи".

[Петя]

Re: Деца и възпитание...

За тези от нас, които имат деца в живота си, независимо дали са техни собствени, внуци, племенници, братовчеди или студенти...
ето нещо, което ще ви накара да се усмихнете.

Когато децата ви са извън контрол, можете да се утешите с мисълта, че дори божието всемогъщество не се е простирало над децата му.

След като създал небето и земята, Бог създал Адам и Ева.

И първото нещо, което казал било
"Недейте ! "
"Да не правим какво ? " - отговорил Адам.
"Не яжте забранения плод." - казал Бог.
"Забранен плод? Ние имаме забранен плод ?
Хей, Ева.. ние имаме забранен плод! "
" Няма начин ! "
"Има начин ! "
"НЕ яжте забранения плод ! " - казал Бог.
"Защо ? "
"Защото аз съм баща ви и казвам така ! "
Бог отговорил, чудейки се защо не е спрял
Сътворението след направата на слоновете.
Няколко минути по-късно: Бог видя децата си да правят ябълкова закуска и беше шокиран !
"Не ви ли казах да не ядете плода ? " - Бог попитал.
"Ъъъ, ъхъ," - отговорил Адам.
"И тогава вие защо ? " - казал Бащата.
"Не знам," казала Ева.
"Тя започна ! " - казал Адам.
"Не бях ! "
"Беше ! "
"Не бях ! "
Тъй като му дойде твърде много от тях, Бог ги наказа да имат собствени деца.
Така беше установен моделът, който никога не се промени.
НО ИМА ПОУКА В ИСТОРИЯТА !

Ако настоятелно и с любов сте се опитвали да дадете мъдрост на децата си и те са отказвали да я вземат, не бъдете сурови към себе си.
Ако Бог е имал проблеми да отглежда деца, защо мислите, че ще е фасулска работа за вас ?

НЕЩО, ВЪРХУ КОЕТО ДА ПОМИСЛИТЕ!

1. Прекарвате първите две години от техния живот, учейки ги как да вървят и говорят. И после прекарвате следващите 16, учейки ги да седнат и да мълчат.
2. Внуците са Божието възнаграждение за това, че не сме убили децата си.
3. Майките на тийнейджъри разбират защо някои животни изяждат малките си.
4. Децата рядко ни цитират погрешно.
Всъщност, те обикновено повтарят дума по дума това, което не е трябвало да казваме.
5. Основната полза от организирането на детски тържества е да си припомняме, че има деца, по-ужасни от нашето собствено.

СЪВЕТ НА ДЕНЯ:

Бъдете мили с децата си. Някой ден те ще избират старческия ви дом.

И НАКРАЯ:
АКО ИМА МНОГО НАПРЕЖЕНИЕ И ПОЛУЧИТЕ ГЛАВОБОЛИЕ, ПРАВЕТЕ КАКВОТО ПИШЕ НА ОПАКОВКАТА С АСПИРИН:
"ВЗЕМЕТЕ ДВА АСПИРИНА"
И "ПАЗЕТЕ (СЕ) ДАЛЕЧ ОТ ДЕЦА"!!!!!

[Тони Груев(GAD/dag)]

Re: Деца и възпитание...

Бравос значи...!!!!

[cveti]

Re: Деца и възпитание...

1. Прекарвате първите две години от техния живот, учейки ги как да вървят и говорят. И после прекарвате следващите 16, учейки ги да седнат и да мълчат.

3. Майките на тийнейджъри разбират защо някои животни изяждат малките си.

5. Основната полза от организирането на детски тържества е да си припомняме, че има деца, по-ужасни от нашето собствено.

Хахаха много ми хареса това
И наистина като сгафиш даваш за пример,че има и по-лоши от тебе....е вярно в повечето случай чувам -Ама мене какво ме интересува еди-кой си...ама все пак да се пробвам

[Петя]

Re: Деца и възпитание...

Хахаха много ми хареса това
И наистина като сгафиш даваш за пример,че има и по-лоши от тебе....е вярно в повечето случай чувам -Ама мене какво ме интересува еди-кой си...ама все пак да се пробвам

Миличка, тази притча е написана за утеха и повдигане на духа на родителите, не за насърчение на палавите деца А като гледам, ти си доста палава и закачлива
Винаги е интересно да погледнеш една ситуация от две противоположни гледни точки, а в този случай си е направо полезно
Ей, голям смях пада. Да ти издам една тайна: голямо предизвикателство и забавление е да отглеждаш деца! И действително някой път ти се приисква милият ти тийнейджър ..ПУФ!.. да се пренесе в друго измерение...е, за малко Бъди здрава!

[Тони Груев(GAD/dag)]

Re: Деца и възпитание...

Миличка, тази притча е написана за утеха и повдигане на духа на родителите, не за насърчение на палавите деца!

Едни много интересни мисли предизвика в мен това мнение.
До вчера, на гости ми беше майка ми,
за която съм си все същия палав калпазанин(на 43г.).
Същевременно в къщи си имам един пич(издънка, прорастък)
на 16 години, да е жив и здрав,
който не е паднал по-далеч от "дървото".
Всичко това, вся такъв смут в битието ми,
че ме доведе и до някои по-генерални заключения
от които пък ми заплака и душичката.
А поста на Петя, добави кулуминационните,
сърцераздирателни нотки в това "ридаене".......!!!!
Много е трудно да се правиш, че не си бил млад,
зелен, буен и необуздан!!!
Още по-трудно е, да не го виждаш и разбираш,
същото в собствените си деца!!!
А неимоверно по-трудно е да го скриеш от родителите си,
себе си и децата си, които са същите...!!!!
Но най- най- най-трудното е,
да си застанал на билото на живота,
да виждаш и двете страни на склона
и да останеш с вярна и честна преценка.....!!!!!
Особено, изключвайки собствените емоции
и самосъжаление от статуквото!!!!

[Петя]

Re: Деца и възпитание...

Едни много интересни мисли предизвика в мен това мнение.
До вчера, на гости ми беше майка ми,
за която съм си все същия палав калпазанин(на 43г.).
Същевременно в къщи си имам един пич(издънка, прорастък)
на 16 години, да е жив и здрав,
който не е паднал по-далеч от "дървото".
Всичко това, вся такъв смут в битието ми,
че ме доведе и до някои по-генерални заключения
от които пък ми заплака и душичката.
А поста на Петя, добави кулуминационните,
сърцераздирателни нотки в това "ридаене".......!!!!
Много е трудно да се правиш, че не си бил млад,
зелен, буен и необуздан!!!
Още по-трудно е, да не го виждаш и разбираш,
същото в собствените си деца!!!
А неимоверно по-трудно е да го скриеш от родителите си,
себе си и децата си, които са същите...!!!!
Но най- най- най-трудното е,
да си застанал на билото на живота,
да виждаш и двете страни на склона
и да останеш с вярна и честна преценка.....!!!!!
Особено, изключвайки собствените емоции
и самосъжаление от статуквото!!!!

Ееееее, разплака ме !
Ако професията ти не е поет, захващай се бързо, щото световното културно наследство един ден няма да е пълно......

П.П. Това горното беше искрено и лично без намек за ирония

[Тони Груев(GAD/dag)]

Re: Деца и възпитание...

Ееееее, разплака ме !
Ако професията ти не е поет, захващай се бързо....

Беше,
сега "правя" пари............,
от тях се "живее".............!!!

[Петя]

Re: Деца и възпитание...

......................

Толкова е затрогващо, искрено, честно и пропито с любов, че вулканът в мен изригна, опита се да тръгне ведновременно в няколко посоки и също толкова бързо пропадна и се превърна в звезда-джудже, която тайничко продължи да тлее някъде дълбоко в душата ми
Има ли смисъл да показваш чувствата си, ако няма кой да ги види???
Във всеки случай болшинството от родителите (за щастие не всички) са толкова вглъбени в идеята колко велики и отговорни родители са, че никога не приемат децата си като пълноценни и равноправни им личности.
А децата са толкова обсебени от природно вградения си егоизъм и опознаване на света, че наистина се изисква мноооооого любов и търпение, за да ги убедиш, че не си нарочно сътворен цербер, който има единствена цел да им вгорчава живота, а нежно, равностойно и забавно другарче, което имат непрекъснато на разположение
Ами какво да кажа повече...животът е хубав!!!
На времето, когато четох Джералд Даръл (мир на праха му) , специално периодът му на о-в Корфу, останах очарована от майка му и си пожелах някой ден и аз да стана такава ) Дали съм успяла, бъдещето ще покаже.

А за това от какво се живее - от духовна или материална храна....който е безгрешен, да хвърля камъни.

[Tiger]

До: Деца и възпитание...

Колко тъжно....
http://dnes.dir.bg/2007/08/02/news1955565.html
Дни след като изчезнал Ивайло, майката заявила пред полицията, че не е виждала сина си от месец и от бабата на Ивайло научила, че го няма. Казала, че не я интересува, а бащата на Ивайло заявил, че не го е виждал повече от една година. Румен Стоянов обясни, че Ивайло бил “дете без контрол”

[Вальо]

До: Деца и възпитание...

Дали съм чувал как се гърмят вълци? Ти как мислиш...

Стефане, те тая пък изобщо не е офроудърска, затова не дадох нея. За друго става дума...

Както и да е - темата беше за децата. Е, аз съм малък, ама нека който тук има деца да каже дали някое от тях знае руски.

Дааа-аз имам син ,първи клас и с Висоцки е доста добре запознат и с Епизод(разбирай текстовете на Вазов и Ботев)също...Това с децата е една колкото сложна толкова и относително ясна задача...въпросът е в нашето отношение към тях-в болшинството от случаите реагираме на нещо,което се случва с наследниците ни,не спрямо техните потребности,а спрямо нашето удобство(иначе казано "опит")...това обаче е една дълга тема,която за да бъде коректна трябва да има конкретни параметри.Понеже такава ми е работата смея да твърдя,че нещата казани ей така-по принцип са си една добре изглеждаща словестна салата...А за Володя-то е ясно-големите хора се познават по това,че не се правят на съвършени...

[LOVECH]

До: Деца и възпитание...

В процес на доставяне на джип съм и затова само преглеждам форумите. Някак си не ми се иска да давам мнение, без да съм изпитал усещането да се овъргаляш в калта. Но конкретно по тази тема имам какво да кажа. Да, личният пример е изключително важен, но много от нас го разбират погрешно. Да, много често ние, родителите, правим неща, уж "в името на децата" , зад което всъщност прикриваме собственото си малодушие да вземем решение, криещо съответния риск. В резултат на което негласно им приписваме отговорност за това, че "ако някога бях постъпил така, сега щеше да е другояче" . На какво ги учим тогава? Че веднъж взели дадено решение, нямаме право да го поправим, дори тогава когато виждаме, че "не е за добро" ?! На търпимост, на нагаждане, на приспособяване, вместо на адаптация, която да им даде живия пример какво е да живееш СВОЯ СОБСТВЕН, а не ЧУЖДИЯ живот?! Един щастлив човек прави щастливи и околните, за мен това е най-истинският пример!!!

[Фани]

До: Деца и възпитание...

... На какво ги учим тогава? Че веднъж взели дадено решение, нямаме право да го поправим, дори тогава когато виждаме, че "не е за добро" ?! На търпимост, на нагаждане, на приспособяване, вместо на адаптация, която да им даде живия пример какво е да живееш СВОЯ СОБСТВЕН, а не ЧУЖДИЯ живот?! Един щастлив човек прави щастливи и околните, за мен това е най-истинският пример!!!

Да, и още на нещо важно трябва да ги научим - това, че "истинското приятелство определно не е мит, но е дефицит. Постоянно срещам хора, които с мъка споделят, че нямат истински приятели, защото са разочаровани и наранени.
Живеем в общество, което насърчава егоизма. "Гледай ти да си добре!", "Взимай и бягай!", и тем подобни фрази са станали стил на живот за мнозина. Е, би трябвало да сме разбрали, че този манталитет не ни прави по-щастливи, а ни кара да се примиряваме с болката, като я подтискаме с... омраза.
Приятелството е риск! Няма съвършени хора. Всеки може да сбърка. Т.е. всеки ЩЕ бърка. Включително аз и ти и вие Нека бъдем реалисти!
Затова, трябва да усвоим изкуството на ПРОШКАТА. Не говоря да се злоупотребява, а за това, че всеки ще прави грешки. Дори и хората, които най-много ни обичат, ще ни нараняват неволно. Това е част от живота. В това се състои и самият риск на приятелството - даваш доверие, даваш шанс, оставяш се в ръцете на несъвършени хора. Но без този риск, няма истинско приятелство. А и помни, че в едно приятелство, не само ти рискуваш!
Колко много говорим и скърбим за липсата на приятелство. Но какво правим ние, за да го създадем? Можем ли да се разделим с нереалистичните си очаквания и да намерим струващи си хора, с които да изграждаме така нужните ни ПРИЯТЕЛСТВА?"
Това не са мои думи, но е много точно казано, нали!

[Симеон]

До: Деца и възпитание...

Седим вкъщи на "празничен" обяд. Внукът Симеон е във ваканция от варненския "Харвард", внучката-забавачка се е върнала току що от Жеравна и разказва:
-Яздихме с Вики една коза. Паднах и се ударих. А мама ме наплеска.
-Ей това най-мразя: като се пребия, да ме набият!, заключава студентът.
Баба (мами!) Цвета носи десерта...

[Пламен Тотишев]

До: Деца и възпитание...

Здравейте,

Много интересна дискусия. Беше ми много приятно...

Определено и аз се притеснявам за това какъв баща съм. Явно не съм най-добрия, явно не се старая достатъчно, явно винаги може повече. Например да сдържа нервите си, преди да раздам словесно правосъдие, което най-често е пресилено... След това ми става тъжно и се обвинявам колко съм лош. Добре, че намирам сили да се извиня по-късно, дали ми прощават наистина или само на думи, мога само да гадая.

Наясно съм, че с приказки само не става, трябва личен пример. Опитвам се да бъда такъв, ама то не е лесно. Трудно намирам време да спортувам, да се храня по най-добрия начин, да чета, вместо да гледам някое филм, да съм винаги спокоен и усмихнат, да говоря правилно...

Напълно разбирам колегата с фюрерския ник (моите комплименти) , чувствайки се неготов да бъде баща. Интересно е, че най-сложното нещо на света - родителството, всъщност е достъпно за всеки! Всеки може да обърка живота си, този на половинката си, този на децата си!

Ако не бяха се стекли по определен начин някои обстоятелства, сигурно и досега щях да се чудя дали съм готов вече да бъда баща! И най-веротния отговор щеше да бъде - НЕ, не съм готов!

Гледкам си ги щерките и си викам, че щом Господ ми ги е дал, значи е преценил, че вече ставам за Родител! Пък дали ще бъда добър или лош, това вече ще зависи само от мен и от никой друг!

Поздрави!