Деца и възпитание...

[Фани]

До: Деца и възпитание...

Поздравления! Задаваш си правилните въпроси ... Обсебени от егоизма си или от нерешителност, все се чудим дали сме готови...

"Меморандум на едно дете

Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.
Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.
Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи "победи".
Не се разстройвайте много, когато ви кажа "мразя ви". Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.
Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като "важна клечка".
Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.
Не обръщайте голямо внимание на "лошите ми навици". Това само ще ме насърчи да продължавам.
Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.
Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно.
Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо.
Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър.
Не ме гълчете постоянно. Ако го правите ще се наложи да се правя на глух.
Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така.
Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.
Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме!
Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.
Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.
Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял(а) да ви питам и търся информация от някъде другаде.
Не казвайте, че въпросите ми са "глупави" или "безсмислени". Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен.
Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.
Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме.
Не позволявайте страховете ми да предизвикват безпокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.
Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълченето не го забравяте.
Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик.

И още нещо - аз ви обичам много, моля ви обичайте ме и вие!"

[Пламен Тотишев]

До: Деца и възпитание...

Благодаря, Фани!

Чел съм го някъде, но не си спомням къде. Приятно ми беше да си припомня пак тези важни факти.

[Николай Колев]

До: Деца и възпитание...

Хубава и интересна дискусия,до преди няколко години си мислех ,че можеш да възпиташ децата си както решиш и те да израснат като за чудо и приказ , да ама не възпитанието в къщи е едната страна но от друга страна във всеки човек си има заложен ген или характер не знам как да го определя.При всичките ни усилия за възпитание след навлизане в тинеджърска възраст на всяко от децата ни се прояви собствен мироглед за света които е доста по различен от този който сме се опитвали да формираме със съпругата ми.За моя голяма радост за сега само дъщерите ни носят обеци и то на ушите,и никой не пуши цигари.Според мен за да е успешно едно възпитание родителите трябва да отделят много време за да изслушват децата си и да живеят с проблемите им дори и най маловажните на пръв поглед.Не казвам децата да се гледат като писани яйца и да не им се позволява да помагат в домашната работа и в препитанието на семейството.Просто трябва да ги изслушваме и да са ни те на нас и ние на тях най-добрите приятели.

[Пламен Тотишев]

До: Деца и възпитание...

..Според мен за да е успешно едно възпитание родителите трябва да отделят много време за да изслушват децата си и да живеят с проблемите им дори и най маловажните на пръв поглед... Просто трябва да ги изслушваме и да са ни те на нас и ние на тях най-добрите приятели.

Изцяло споделям!

[Симеон]

До: Деца и възпитание...

Гледах вчера жена ми чисти фасул (бял боб) и се сетих за детска игра от далечното ми детство, когато нямаше компютри (1940-1950).

Изсипвате върху масата пълна чаша фасул. Нека детето ви го прибере обратно в чашата с една ръка. За колко пъти (в колко прийома ) ще го направи?

После три чаши за две ръце.
Включете се и вие. Може и да загубите

[ADWOKATKATA]

До: Деца и възпитание...

Да си родител е повече от професия, обединяваща в себе си полиглот, сексолог, психолог, търпението на непукиста, понякога да недочуваш и да недовиждаш, да свикнеш да гледаш на детето и като дете и като равен(ах, колко е трудно), да казваш "НЕ", когато всъщност ти се иска да изкрещиш "ДА" и обратното.
На мен ми е най-трудно да се справя с гузната си съвест, когато наказвам детето си с наказания като: една седмица без компютър или без телевизия...Е, хубавото е,че чете книги.Важното е,че правилата са ясни:детето неможе да подчинява мама и татко, и да контролира изпълнението на правилата.
Всъщност, като се замисля реално доскоро бях убедена,че съм завършила право, а то какво се оказа: и психолог, и сексолог и педагог и... с една дума родител.

[trajal]

До: Деца и възпитание...

Много е просто.Представете си,че децата са чужди,а как се възпитават чуждите деца,това всеки го знае.

[Симеон]

До: Деца и възпитание...

Ровичкам в компютъра и надавам ухо към телевизора. Програмата за детски приказки, които си е избрала Цветелинка (6 год).Българска с лого три цветни ромбчета.

Някакви ръбати деца спорят с шестоок чувал - професор, или друг умник.Лош. Чувам, откъслечно цитирам:

-Ще те засиля по неевклидова тангента!..
-Само аз в седем на 10-та степен мога да го направя...
-Сега ще те ускоря до първа космическа!
-Трябва да съкратя мощния трегер...
-Знаеш какво е ромб, нали?
-После разлагаме сумата на имагинерни числа....
-Та това е корен квадратен на логаритъм от десет!
-Това квадратен корен от деривата на пермутацията 1-3-7...
-Пироните, които държат гредата са точно 345 786 451 броя...

Децата ни или стават направо Айнщайновци, или (по-вероятно) ненормални!

СЕМ гледа ли тези филми? Разбира ли нещо?

[AICBERG]

До: Деца и възпитание...

Здравейте,

Много интересна дискусия. Беше ми много приятно...

Определено и аз се притеснявам за това какъв баща съм. Явно не съм най-добрия, явно не се старая достатъчно, явно винаги може повече. Например да сдържа нервите си, преди да раздам словесно правосъдие, което най-често е пресилено... След това ми става тъжно и се обвинявам колко съм лош. Добре, че намирам сили да се извиня по-късно, дали ми прощават наистина или само на думи, мога само да гадая.

Наясно съм, че с приказки само не става, трябва личен пример. Опитвам се да бъда такъв, ама то не е лесно. Трудно намирам време да спортувам, да се храня по най-добрия начин, да чета, вместо да гледам някое филм, да съм винаги спокоен и усмихнат, да говоря правилно...

Напълно разбирам колегата с фюрерския ник (моите комплименти) , чувствайки се неготов да бъде баща. Интересно е, че най-сложното нещо на света - родителството, всъщност е достъпно за всеки! Всеки може да обърка живота си, този на половинката си, този на децата си!

Ако не бяха се стекли по определен начин някои обстоятелства, сигурно и досега щях да се чудя дали съм готов вече да бъда баща! И най-веротния отговор щеше да бъде - НЕ, не съм готов!

Гледкам си ги щерките и си викам, че щом Господ ми ги е дал, значи е преценил, че вече ставам за Родител! Пък дали ще бъда добър или лош, това вече ще зависи само от мен и от никой друг!

Поздрави!

Много хубави и верни думи колегаТова е най големият страх на всеки един родител(абе като се замисля май не на всеки за съжаление).Синът ми е на 4г и обича много филмчета и приказки,като всяко дете де.Но филмчетата които му купувам, малко са като за големи а не за деца.НЕ КУПУВАМ и не му давам да гледа анимации, тип военно действие в размирен район,но в речника му влязоха думи от рода:тъпак, идиот,смотняци.Това не ми стана приятно и започнах да търся причината,седнах и изгледах едно две филмчета с него:Пинокоио,Червената шпчица и такива.Трябва да ви кажа че там е бълвоч от ценизми.Всяко животно или герой от приказката е наричано с всевъзможни епитети,които не са за 4г деца.Писна ми и си викам ПРИКАЗКИ това е.Обаче купувам книга и пак същата простотия,когато му чета на всяко 2-3 изречение изстървам или подменям някоя дума.Принудих се и намерих книги с приказки от моето детство които спрямо сегашните са като библия
Сигурно преигравам малко и прсилвам нещата,но немога да му обясня идиот лоша дума ли е и ако да,защо вълка казва на прасенцата така във филмчето че са идиоти а те пък са добри а той им вика идиоти и.........тн

[Симеон]

До: Деца и възпитание...

Хвърляйте по едно око какво правят малките ви деца на компютъра. Снощи гледах частично някакъв филм. Бащата се връща от работа, а жена му разтревожена:
-Ела да видиш с какво се занимава синът ни? (Четиригодишен, с възглавничка на стола, че да вижда екрана).
Поглежда таткото: малчуганът решава...диференциални уравнения!!! Не им обръща никакво внимание.

Не пропускайте своя Архимед, Питагор, Айнщайн...

[Фани]

До: Деца и възпитание...

И за да не се сърдим на децата си, че били такива или онакива, днес ми попадна нещо интересно, споделям го и с вас:

"Гените на мама или на татко?

Само 3 черти се предават в наследство — общителност, двигателна активност, емоционалност...

Когато казваме за някое дете: "Избухлив като баща си!" или "И майка й като дете беше същата "мушичка", ние подразбираме, че своя темперамент човек получава в наследство от предците си. Дали нашите представи са правилни? Какво казват психолозите по този повод?

В старата класическа психология някога са определяли четири основни типа темперамент: сангвиници, холерици, флегматици и меланхолици. Под всеки тип подразбирали редица определени психологични свойства. Например, сангвиниците са хора жизнерадостни, уравновесени, отличават се с бърза реакция, докато флегматиците са инертни, спокойни, на всичко реагират бавно, затова пък са упорити и трудолюбиви.

В наследство от родителите

Съвременната практическа психология обаче не смята, че е възможно по наследство да се предаде цялата група психологически особености, която се обединява от общото понятие тип темперамент. Би било наивно да се смята, че сангвиници се раждат само от родители сангвиници или флегматици само в семейството на флегматици. Наследяват се само отделни черти на темперамента, те се предават не чрез един определен ген, а чрез група гени.

Засега учените са определили само три отделни черти, които се предават от поколение на поколение:
• общителност (или необщителност) - всяка особеност има своите два полюса.
• двигателна активност — висока или ниска.
• емоционалност — с негативен или с позитивен, радостен фон.


“Кротушанче” или “душа на компанията”
Като цяло за малките деца е свойствено недоверчиво, боязливо отношение към чужди хора, но необщителните хора в ранното си детство просто панически се страхуват от непознати. Първите подобни прояви могат да се забележат още при 4-месечни бебета в ситуации, при които другите пеленачета все още доброжелателно посрещат всеки, който се наведе над количката им.

На възраст 6–8 месеца този страх вече се забелязва добре. Детето се притиска към майка си, когато вижда чужди хора, обръща се, за да не ги вижда, плаче, дълго не може да свикне с нови хора, които влизат в живота му. То може да не познае член от семейството, с когото е общувало постоянно — например баща си след раздяла от 3-4 седмици. Такива деца се страхуват от нови играчки и нови вещи, уморяват се от силни звуци и ярка светлина, от пътуване в градския транспорт. В детската градина им е тежко, те не играят с другите деца, в училище имат малко приятели и трагично възприемат всякакви промени в живота си: не само преместване от едно училище в друго, но дори и смяната на другарчето, с което седят на един чин. Дори когато пораснат, те все така ще предпочитат да остават в сянка.

Техни антиподи са много общителните деца. Като малки те дотягат на всички със своята бъбривост, не могат да стоят на едно място, месят се във всичко, в клас вдигат ръка, не защото знаят как да отговорят, а защото са се уморили да слушат и искат те самите да говорят. В юношеството си и като възрастни те лесно стават лидери или душа на компанията. Но суперобщителните и радостните могат да израснат и като доста простовати хора, на които да не им достига чувствителност и фино възприятие.

"Сърдитко" и "слънчице"
Децата, родени с негативен емоционален фон, като бебета започват деня си с плач, събуждат се в лошо настроение. Трудно е да ги развеселиш и разсееш. В училище се отличават с голяма тревожност, вечно се безпокоят за нещо. В пуберитета се хвърлят от една крайност в друга, емоциите им са неустойчиви, доброто настроение лесно се сменя с лошо. Именно с тях се случват такива истории, когато човек знае материала, а на изпита така се "панира", че нищо не може да отговори.

На другия полюс са хората, родени с радостен емоционален фон. В детството си те се събуждат с усмивка на уста, рано започват да се смеят, радват се на всичко, изобщо те са като малки слънчица. В училище лесно общуват и с връстниците си, и с възрастните, харесват се на околните. Такова слънчице лесно става лидер в началното училище. Такива деца на рождения си ден канят на гости у дома целия клас. Те лесно преживяват преходната възраст: не се бунтуват, не обявяват война на родители и учители, и през пуберитета характерът им остава уравновесен. С други думи, удобно дете. И за възрастните то ще бъде приятно - контактно и неизбухливо.

"Живак" и "сънчо"
Наследствената двигателна активност е добре изучена от психолозите.

Има хора, които през целия си живот говорят високо, движат се бързо, шумно отварят вратите... Те правят всичко енергично и енергията им е неизчерпаема. В ранно детство такова дете "живак" се отличава с трезв ум. Работата е в това, че моторната активност на децата е тясно свързана с интелектуалното развитие: който е обиколил повече ъгли и е разглобил и счупил повече машинки, той е успял да види и научи повече. Някъде на 5-годишна възраст връзката между моторната активност и развитието на интелекта изчезва. Дори обратно, по-късно такива прекалено подвижни деца могат да изостават от връстниците си в развитието си, защото им е трудно да се съсредоточат в клас, те се разсейват и лесно отвличат вниманието си.

Техни антиподи са слабоподвижните деца — вяли, сякаш спят и ходят, обикновено не е необходимо възрастните да са нащрек с тях: колкото и да е затормозено детето, то все пак е винаги по-живо от всеки възрастен.

Като бебета вялите деца спят лошо, техните емоции се проявяват слабо: те не плачат, а мрънкат, обикновено се хранят лошо, по време на кърмене заспиват.

В детството си се развиват по-бавно от техните енергични връстници, учат се малко по-трудно, знанията, които натрупват са малко по-малко от тези на другите деца... Тези "спящи красавици" в училище могат да заемат място сред тройкаджиите. Но ако им се обръща повече внимание, ако се занимават специално с тях, без да се разчита, че те сами ще схванат всичко в живота, в зряла възраст биха могли дори да изпреварят по интелект енергичните си връстници.

Как да се тушират крайностите?
Днес учените смятат, че темпераментът е само предпоставка за това как ще се държи човек в живота. Генетичните особености на свойствата на психиката не са окончателна диагноза; съществува още родителско възпитание, свой собствен съзнателен контрол, влияние на интелекта — всичко това може да изглади крайностите, да тушира например уморителната активност на "живака", да ободри вялия "сънчо" или да даде увереност на стеснителното "кротушанче".

Многобройните изследвания, сред които най-представителното е Ню Йоркското дългосрочно изследване на темпераментите, започнало през 1962 година и продължаващо досега, са доказали, че генетичните особености на темперамента се поддават на корекция, психиката на човека е пластична. Вродените психологически особености могат да бъдат изгладени и най-лесно е това да се направи в детството.

Кроткото стеснително дете трябва да учим да общува с другите деца, отначало у дома, в обичайната за него обстановка. Не бива да го оставяме да се затваря само в обществото на баба му. Когато му гостуват негови връстници, предварително се уговорете как, къде и на какво ще играе вашето кротушанче със своите гости. Много е важно първото гостуване да мине гладко — положителният опит в общуването ще подкрепя такова дете.

В никакъв случай не бива да го хвърляте в компания от деца, като кученце във вода — стеснителното дете ще се затвори още повече! И когато порасне, в училище го защитавайте от нападките на учителите и другите възрастни около него, то трябва да чувства, че има здрав "гръб".

Всички харесват детето, което е "душата на компанията", само че има вероятност то да порасне малко глуповато. Родителите трябва да насочат усилията си към неговото интелектуално развитие, да го научат да поглежда на себе си отстрани, да си прави самооценка. Тъй като ние започваме да се замисляме какво представляваме, само когато отношенията ни с другите хора куцат. А когато се харесваш на всички, няма повод за самоанализ, за самоусъвършенстване.

На живите, прекалено активни деца трябва да се помогне да изразходват физическата си енергия. Спорт и само спорт! Между другото, физическата активност най-трудно от всичко се поддава на корекция, така че енергията във вашия "живак" ще клокочи, докато не побелее косата му.
Със "сънчовците" заниманията трябва да се провеждат в темпото, което отговаря на силите им. Ако видите, че детето е уморено, дайте му почивка. Като си почине, нека сяда да чете, да смята, да се развива отново. И така, без да се бърза, обяснявайки всичко и предъвквайки отново всичко, следвайте своята линия.

На "сърдитковците" трябва да се внушава увереност в себе си, да им се потърси надежден като скала приятел, до който те да могат да се прислонят.

А "слънчицата" са щастлив тип - не им трябва да променят нищо, и в интелектуален план те растат леко, спокойно се вписват във всеки колектив.

И ето, с цената на много обмислени, упорити, многогодишни усилия все пак сте направили от своето затворено дете един нормално контакуващ човек, например. Или от "темерутчето" сте отгледали не плачлив невротик, а една устойчива, хармонична личност. А какви ще бъдат внуците ви? Отгатнете от три пъти!

Парадоксът е именно в това, че е доста вероятно, отново да ни се налага да проявяваме своя завиден педагогически талант: На нашите напълно адаптирани деца могат да се родят "кротушанчета" и "темерутчета"! Какво да се прави - наследственост! А що се отнася до това, какви свойства на темперамента ще наследят нашите внуци от бащите си, а какви — от майките си, учените засега не могат да предскажат. Зависи какви гени ще им се паднат."


Марина Матвеева

[avzdrav]

До: Деца и възпитание...

Това е положението - някои растат с това:

Возвращаются все, кроме лучших друзей,
Кроме самых любимых и преданных женщин.
Возвращаются все, - кроме тех, кто нужней.
Я не верю судьбе, я не верю судьбе, а себе - еще меньше.

а други с това:

Искам да еба сички фенки, фенки,
да изкъртя путките на сички женки, женки,
искам да ограбя сички банки, банки,
но на пазара дърпам чанти, чанти.

Даа...интересна тема. Преди 4-5 год.имах тежък спор с приятел,чийто 7-годишен син показваше силен афинитет към азис...На въпроса какво стойностно,ценно или възпитателно може да почерпи от него,разумен отговор не получих. "Харесва му,нека го слуша." Аз съм вероятно краен в мнението си,но ако имам власт,бих забранил чалгата с декрет. "Декрет о чалге."Не може дете да израстне с чалга,и внезапно да започне да харесва Брамс и Стравински. Няма начин. Гледам да възпитавам сина си (щерка ми е на 3 дена) правилно,като го уча да харесва ценни неща. Музиката е нещо изключително важно. Обещали сме си с жена ми да не прибягваме до телесни наказания,и засега се справяме. Но Бог ми е свидетел,че за подобен уклон бих му наместил кокалчетата. Заспива на Висоцки,"Любе",Юрий Лоза,"Флойд".Буди се с "Рамщайн".

[Goblin]

До: Деца и възпитание...

И ако има афинитет към Азис, като остарееш ще те приспива с него. На вкус и на цвет...

[Стария]

До: Деца и възпитание...

На моите щерки никога нищо не съм им забранявал.Те сами си знаеха какво може и какво не.Те инстинктивно си знаеха какво да правятНо много силна тая вълча кръв от бащата

[златка кузмова]

До: Деца и възпитание...

Аз си отгледах децата сама .Сега са на 18 и 13 год.Две млади дами.Винаги съм се отнасяла с тях като към хора с право на мнение. Понякога ми е идвала малко в повече тази толерантност , но в крайна сметка , те разбраха , че на мен могат да ми споделят всичко. Ние си крещим и после пак се обичаме.В крайна сметка сме различни хора и имаме различни мнения , нужно е това да бъде говорено и да се търсят компромиси.