Деца и възпитание...

[Симеон]

До: Деца и възпитание...

Ако имате деца на 5-6 години, особено момчета, време е да им купите хубав географски глобус!

Няма да забравя мъките, съпроводени с четене на интересни приключенски книги на Майн Рид, Робинзон Крузо, Карл Май за Сарагасово море, Бермудски триъгълник, Таити, Тасмания, а нямах представа кое къде е.

Нека да се убедят, че земетресението в Суматра няма да предизвика цунами в Поморие.

[Dan7]

До: Деца и възпитание...

Мони, чета с удоволствие написаното от теб дни наред, защото просто изучавам необятния форум в който не желая макар и вече форумка да се впиша ей така просто, а искам първо да го проуча....но след последния ти пост тук искам да кажа и аз нещо, защото "казването" ми е голяма тръпка и то е : никога не забравяйте да казвате на децата си колко ги обичате, никога не пропускайте случая да се докоснете до ангелските им коси и топлите им бузки, целувайте ги, гушкайте ги, учете ги докато са малки и имат респект, но също ги научете що е това респект, показвайте им история, изкуство, научете ги на родолюбие, разкажете им за ежедневните несгоди на живота без да се суетите - просто истините трябва да се казват!!!, но също така не пропускайте да им кажете и какво е дребното щастие и как можеш да го имаш, когато си добър, когато отгледаш едно цвете, когато дадеш дреха на голтак и когато кажеш на някого на Коледа - ела у нас, ако няма къде да отидеш....тогава значи си научил детето си на доста много...и когато детето ти се окаже на 20 г. , както е моето - и го видиш че плаче , когато слуша националния химн или това
http://vbox7.com/play:c934d179,
когато видиш, че часове наред чете История на изкуството, макар в друг момент да слуша Рамщайн, когато видиш, че нещо от сорта си е сложила под скайп аватара
http://vbox7.com/play:262df9e9
и когато ми е много скапано да ме лекува отново с музика и да ми пусне това
http://vbox7.com/play:e655f741
когато на Коледа ти каже "Мамо, много те обичкам и искам да чуеш това
http://vbox7.com/play:e655f741
е....тогава знам, че съм научила един човек на нещо и това ми стига.

[ilianxxx]

До: Деца и възпитание...

Прочетох интересната ви дискусия.
Наистина, да си родител е отговорност и удоволствие. Често се чудя кое е повече.
Моята дъщеря е младши пубер т.е. на 13
Винаги съм я третирал по-скоро като приятелче и съм се старал ,когато сме заедно да ни е забавно, а не да размахвам дидактично пръст. Но напоследък се усещам,че има моменти, в които ме изкарва извън нерви. ТОгава се питам-да му се не знае, и аз ли съм бил такъв???
После си казвам, че ми е добро детето и всичко е от възрастта. А наистина е добро дете, всъщност такова, каквото го искам - щурачка, дивачка, готина.
Всъщност децата са една цяла вселена, те са отделни личности и, когато се опитваме да им вменяваме наши амбиции, да ги натоварваме със завишени очаквания, мисля че бъркаме. Трябва да умеем да ги слушаме и най-вече да ги чуваме.

[G_P_S]

От: Деца и възпитание...

Това е колата на най-големия сиромах в блока,а майките.................................ами те си пушеха на пейката само на 5 метра от децата.

[Симеон]

От: Деца и възпитание...

Дано да не пускам тази тема втори път.Ако - да - да се изтрие. Рискувам да я повторя, защото е важня, според мен.

Трудолюбиви бездарници и лениви таланти...

Забелязал съм,
- ако един първокласник сам си прави домашните, без чужда помощ, така ще върви до края на обучението си.
- Ако всеки божи ден домашните се пишат заедно с един, или двамата родители, ученикът преписва механично без да разбира и получава добри бележки. Само докато материалът стане достатъчно труден, че е труден и даже неразбираем и за родителите.Тогава крахът е пълен!

Често големи гении са бивали лоши ученици. Айнщайн е проговорил на възраст четири години. А в университета е влязъл от втори опит.

Полезно ли е за децата от малки да започнат да четат и пишат? От свой опит знам – вредно! Леля ми Цветанка ме научи да чета още на четири години. Прочитах нейните буквари и учебници пет години, по-рано от моите връстници. Четях Майн Рид и Робинзон Крузо. А не знаех и до сега не знам повече от две детски приказки. В училище ми беше неинтересно, не слушах.
Но последваха две катастрофи.
-Първата в девети клас, когато ми се „опънаха” квадратните уравнения. Оказва се, че в клас трябва да се слуша, вместо да замервам съученичките.
с хлебни топчета.
-Вторият шамар изядох от доцент Булах в първи курс на института. Забелязъл, проклетият еврей, че не внимавам в час и даже ме предупреди. Тодоров, диференциалното смятане е сложна материя изисква внимание и труд. На изпита реших четири от петте задачи и мн.доб. беше в кърпа вързано. Но гадът ми даде такива допълнителни задачи, че ми писа слаб!!

ТУК вече писах за вътрешното съдържание на на човека, според това как изглежда. Замисленият глупак гледа умно и напрегнато – той тежко мисли. Геният, пък, изглежда пълен хахо. Никакви бръчки на челото. Лесно му е мисленето!

Наследява ли се талантът?
Може би през поколение. Но не съм сигурен.
Наследяват се, обаче, уменията.Още на четири години рисувах с акварелите „Пеликан” на леля. От дядо Киряк, който струговаше кавали, правех някакви флейти. И учудих дядо Мицо, когата сам издялках два пармака за колелото на талигата. Синът ми възприе от мен техническите умения, а дъщеря ми получи кръгло шест на изпита в стоматологията като извая от глина истински кътник.(молар), защото аз криво-ляво рисувам.

Как е във вашето семейство?
Знам много песни и пея не лошо, ако изпия чаша коняк, но така и не научих нотите и не станах пианист.
Сигурно внучката Цветелина е наследила музикалния си талант от студентската ми приятелка. И на седем години изнася концерти. Вижте във форума „Малката пианистка”.
Моето убеждение е, че талантът не се предава! Но, ако родителят имат някакви умения, нека не настоява децата му да правят същото. Само да ги остави да го наблюдават как той рисува, дялка, стругова. И резултатът ще е налице.
Средата също има значение. Дете израснало с хиляди томове на родителите, водено на театър и опера има голямо предимство пред селянчето с две-три прочетени книжки.

[ssaattyyrr]

От: Деца и възпитание...

И аз имам въпросче за тези с повече опит. На площатката където водим малкия има доста деца. Нашия е на 10 месеца, върви като го държиш за ръката и съответно най-му е интересно на гони децата с малки камиончета на които се сяда и се бутат с крака и топките. Той на камиончетата не може да сяда но като стигне до там и ако не е в движение камиончето коленичи и почва да му пипа гумите. Тъй де, както и да е малък е и не сме му взели негово. Това което наблюдавам е, че 90% примерно от децата между 1 и 5 години отиват веднага и му издърпват от ръцете каквото е докопал, я топка я забравено камионче. Опитвам се да го разхождам и да му давам негови играчки ама той е малък и ме води из цялата площатка.
А ето и въпроса, вие как възпитавате вашите деца да си пазаят играчките само за тях или да ги споделят. Доколкото виждам майките не реагират ако моя е на колене в пясъка, попадне му някоя ритната топка в ръцете и голямото дете отиде и си я измъкне от него, което понякога води до падане по очи. Колкото и да се опитвам не мога да го спра да пипа и чужди играчки особена ако изпадне нещо до него.
Оня ден едно камионче седеше, малкия отива и почва да му пипа гумите, нито му се качва нито нищо просто пипа гумите, това му е манията. И идва собственика на камиончето около 3-4 годишен и почва да прави скандал на майка си защо тоя му пипал гумите те били негови и защо майка му не му пазела камиончето, а майката вместо да каже нещо седи и гледа като самсурук. Та аз си отнесах малкия въпреки неговите протести и отидохме далече. Нормално ли е това. Не трябва ли да учим децата да споделят играчките си.

[Kozzzec]

От: Деца и възпитание...

Ами нормално е да ги учим да споделят, но това е в природата на децата - моето си е мое. Все пак в игрите си изграждат характера и всеки гледа да вземе надмощие. И твоето дете, като му дойде акъла малко, ще си пази играчките. Истината е някъде по средата, всеки я намира за себе си и я предава на децата си.

[druncho]

От: Деца и възпитание...

Моето си е мое, но и чуждото е мое. Деца, к'во да ги прайш.

[ssaattyyrr]

От: Деца и възпитание...

Въпроса ми е трябва ли да стимулираме това поведение или поне да се опитваме да им вкараме малко акъл в главата. Не мисля, че ако моя хубусник ходи да си прибира играчките, които е зарязал някъде, от други деца, които са ги намерили на площатката аз няма да се опирам поне да му обясня, че е редно да ги споделя. Това ми предстои предполагам след няколко месеца или година затова ми е интересно как да действам.

[mohera]

От: Деца и възпитание...

Моята е още мъничка (утре ще прави 2 месеца ), но племенницата кара 5-та година и като сме я водили по разни площадки или пък в ресторанта някое хлапе има рожден ден, си е караница . Ама той ми пипа това, оня взел друго и т.н. По принцип ги учим да си споделят, ама те не приемат. Нормално е според мен. Виж като поседят повече време и се поразцепят на групи от по 2-3 деца, се заиграват, по контактни стават и съответно и по-склонни да споделят.
Като се замисля и при нас не е много по-различно, нали не давате на някой току-що появил се да ви вземе телефона да си "поиграе" или да ви "яхне" джипа да го покара .

п.п. сетих се за един пиян и полицай: спират един почерпен шоФер и полицая като го видял и му вика - айде да духаш, а оня е нема ли първо да се поцелуваме малко .

[druncho]

От: Деца и възпитание...

Въпроса ми е трябва ли да стимулираме това поведение или поне да се опитваме да им вкараме малко акъл в главата. Не мисля, че ако моя хубусник ходи да си прибира играчките, които е зарязал някъде, от други деца, които са ги намерили на площатката аз няма да се опирам поне да му обясня, че е редно да ги споделя. Това ми предстои предполагам след няколко месеца или година затова ми е интересно как да действам.

Аз не стимулирам такова поведение. Старая се да обяснявам така, че да ме разберат. Малката (на 2г), например, онзи ден беше взела от едно момиченце детска количка. Другото момиченце реве за собствената си играчка, но нашата не я дава и това е. Дадох от нашите играчки на момиченцето, при което, естествено хулиганката гласно протестира. Когато и обясних, че като взима на някой играчките, то той може да си играе с нейните, тя демонстративно върна количката на детето. Вярвам, че поне малко ме е разбрала.

[Вива ViRuS4eto]

От: Деца и възпитание...

Свикват да споделят ( и то не съвсем) децата които имат по-малък брат или сестра. Другите са тотални егоисти. Моята щерка (на8г) е такава скръндза, че ме хваща срам сред други деца. Нищо не помага, колко съм се опитвала да и обяснявам, казвала съм и че нищо, което може да се купи не е повод за караница с децата и т.н..... Казва, че разбира, ама само някой да и пипне играчката...

[jenia7812]

От: Деца и възпитание...

Всичко е въпрос на общуване с децата. Всички минават през тази възраст и това поведение. Аз процедирах така:
- Можеш да вземеш( от вкъщи) тази играчка, която ще даваш и на останалите деца да си играят. Най- любимите играчки не си ги сваляха на площадката.

[Goblin]

От: Деца и възпитание...

На въпроса - стимулирам споделянето, не защото съм умрял детето ми да си раздава нещата, а понеже това е единственият балансьор срещу невероятното собственическо чувство което децата имат на тази възраст. Изхождам от идеята че някъде до 5 годишна възраст колкото и да го учиш да споделя (или ако не става - най-малкото ако дърпа играчката поне да показва на другото как се играе с нея) единствено ще помогна да не стане вълче.

Нататък нещата се размиват, живот и здраве - сами си изграждат отношенията с личните си вещи.

[Фани]

От: Деца и възпитание...

Принципът е да наблюдавате децата да не пострадат, но да не се намесвате между тях - без "помощта" на възрастните те се разбират чудесно, дори и от различни раси да са. В развитието си те преминават през различни, задължителни може да се каже периоди и това трябва да се разбира от родителите.
Ако успеете да намерите "Децата и ние" на Хаим Гинът (изд. Булвест 2000, 1992г.) непременно я прочетете и то няколко пъти - една от най-добре написаните книги за децата, отношението ни към тях и пр.