Деца и възпитание...

[Paladin]

От: Деца и възпитание...

Благодаря за отговора, явно е още малка за гадните неща от живота.

[Вива ViRuS4eto]

От: Деца и възпитание...

Животът и без това няма да им ги спести, нека поне сами да започнат да задават неудобните въпроси. Тръгне ли на училище, много неща ще чуе от съучениците и се почва едно обясняване...

[Paladin]

От: Деца и възпитание...

Ученичка е, обаче до сега не е имало странни или интересни въпроси. Мен ме притеснява че е прекалено наивна и вярва във феи, магии и всякакви подобни, а аз не искам да и развалям тези датски вярвания.

[Вива ViRuS4eto]

От: Деца и възпитание...

Много е индивидуално. Ще усетите кога започва да се приземява. Моята знае, че няма дядо Коледа, но вярва, че може да си гледа Ти-Рекс в двора. Всяко дете с фантазиите си.

[lodkar]

От: Деца и възпитание...

Изразът за първите 7 години не е случаен. Дотогава нещата сами си застават на мястото, после вече трябват усилия. Не пречи да се вярва във феи, но е почти задължително да се знае, че освен феи има и реален свят. Без да се отрича едното или другото. Не знаете утре какво ще дойде, дали няма да се свърши с евротолерантността, политкоректността, феите и представите на родителите какво децата трябва или не трябва да знаят. Имайте предвид, че в първи клас вече се знае и трбва да е така как се чука и други подобни, а до 5 години не обясните ли че кюфтенцето е на прасчо крачето, след това става все по-болезнено. до 7 години детето събира информация без да е копирало предубежденията на околните, освен ако не са насадени умишлено.
Някои го се грижат чрез даване на смартфон за детето за изграждане на самочувствие и вътрешен мир. Това работи до някъде. Освен това да си преуспяващ в Бг няма връзка с правилното възпитание и липсата на познавателни конфликти. Напротив - колкото по-малко в главата, толкова по-близо до някакво средно състояние.
Говоря сериозно, моля за разсъждения, не за осъждания, ако някой ще коментира точно това по-горе. Или поне премереност.
Въпросът за умрелите според мен се посочва на третата - четвърта година и до 5-6 трябва да е напълно изяснен. И без това на 5 вече четат и го пише в книгите и енциклопедиите за деца.

[Вива ViRuS4eto]

От: Деца и възпитание...

„Първите 7” се отнасят до възпитание. Другото е въображение. Загубим ли го, най-добре да грабваме лопатите и да си търсим парцел 2х1.

[Goblin]

От: Деца и възпитание...

...
Въпросът за умрелите според мен се посочва на третата - четвърта година и до 5-6 трябва да е напълно изяснен. И без това на 5 вече четат и го пише в книгите и енциклопедиите за деца.

За три-четири годишните - умрелите просто са отишли на небето и са станали на звездички да ни гледат от там и да ни пазят. Конкретиката и детайлите около понятието смърт влизат сами и постепенно някъде до пета-шеста година, ако има контакт с други деца. На три четири ми се вижда рано, поне на моите не бих пробвал.

Това е силно любопитна тема за децата, и така или иначе те сами я зачекват относително рано.

За Дядо Мраз - няма проблем, съжителстват си двете понятия без проблем. Просто Дядо Мраз е пич и не може да умре.

[lodkar]

От: Деца и възпитание...

Децата приемат, че като се умре не се мърда и това е. И повече не може да играеш, не се яде и т.н. Крайно ясна позиция и историите за небето са излишни и водят до въпроси "как да кажа истината сега" след като вече е казана измишльотината. Но (може би) никой не е умрял от това. И да кажеш, че умрелите стават на ангели - не убива. Но това причинява травма в момента на разбирането че всъщност онова не е истината.
Аз съм привърженик на естествения подбор, еволюцията, атеизма, и фрагментацията на обществото. Би трябвало повечето да имат различни от моите виждания. Казвам това, за да не се търси универсалност в мненията ми.

[Goblin]

От: Деца и възпитание...

...Но това причинява травма в момента на разбирането че всъщност онова не е истината...

Е, тогава да предположим че да кажеш на три годишно дете че умрелите лягат в земята, ядат ги червеите и се разлагат на вонящи месища е по-малка травма и да си стиснем ръцете...

Това ако приемем че въобще някой говори за ангели. Аз лично не съм ги споменавал. Отделно че дали ще "разберат някой ден че онова не е истината" е въпрос на техен избор когато дораснат да го направят, а не мой.

[Кольо]

От: Деца и възпитание...

Отчасти съм съгласен с Гоблин.
На малко дете не е добре да се казва за всичката гадост на света(месища, червеи и други от сорта), като му дойде времето то само ще го осъзнае.

НО. Не е добре и да му се спестяват неприятните, даже и силно неприятните неща от живота. А именно, че всички рано или късно умираме, и цялата истина за смъртта. Не само, че се лежи неподвижно, ами, че повече никога този човек няма да стане и да е сред нас. И т.н, това със смъртта е само пример. трябва от малки да знаят, че света е пълен с лоши хора, и те много лесно могат да го излъжат, че има нелечими болести, че по света има хора които често няма какво да ядат, и че това го има и тук, в нашата страна...

Изобщо на децата не трябва да се създава изкуствен свят от феи и супер добри същества, защото когато детето открие истината( а никой не се съмнява, че ще я открие един ден, нали???) ще му е много по-трудно да си нареди света и ценностите според новооткритото. И понеже новото не се открива наведнъж, а по малко-всеки път ще се налага едно пренареждане на ценностите според новото "ново" И може в един момент да се пренаредят до степен "няма по-лошо" защото на детето ще му писне да открива все по-лоши неща за живота. Това ако е запознато само с розовата страна на живота.
Ако от малки виждат света такъв какъвто си е в действителност-развитието им ще е много по-естествено и лесно.

[Вива ViRuS4eto]

От: Деца и възпитание...

Айде сега, да не искате да кажете, че не вярвате във феи? Или в бълбукатори?

Пред очите на дъщеря ми (тогава беше на 4г.) сгазиха кучето ни. Казах и, че е заспал сън, от който няма да се събуди. Без крайности. Без цветни подробности или измишльотини. Винаги е казвала на кучето - куче, а не бау-бау. Нещата се назовават с точните им имена, като се спестяват единствено някои детайли. Щъркела не носи деца. Но пак вярва, че ако си вземе Ти-Рекса от яйце и си го измъти, няма да я изяде, а ще е послушен домашен любимец.

[Goblin]

От: Деца и възпитание...

Детето не разчита само на нас за откриване на света - освен ако не живеем в пещера. До тези работи така или иначе ще стигне, и така или иначе ще разчита на родителите си за допълнителни обяснения.

И не адаш, на децата ТРЯБВА да се създават феи, приказни същества и приказни светове, защото са ДЕЦА, и трябва да минат през този стадий ако не искаш да почнат да вярват във феи на 20 годишна възраст като компенсация за това че като малки са пропуснали тоя момент.

Това са неща които трябва да се изживеят и през които трябва да се мине, и разбиването на детските илюзии не е драма за детето когато се случи естествено във възрастта на която се разбиват илюзиите, а нормален елемент от процеса на узряване, растеж и съзряване.

Децата САМИ се оттърсват постепенно и безболезнено от вярата си в приказките и приказните същества - всяко със своята скорост, някои по-рано, някои - по-късно, но винаги в правилния възрастов диапазон АКО живеят в "нормална" среда - връзка с връстници, училище, игри и т.н.

[lodkar]

От: Деца и възпитание...

Е, тогава да предположим че да кажеш на три годишно дете че умрелите лягат в земята, ядат ги червеите и се разлагат на вонящи месища е по-малка травма и да си стиснем ръцете...
...

В действителност месищата в земята не вонят зле, по-скоро на спарено и почва и аз точно това бих казал на децата. Мървите не лягат, а ги заравяме, и ходим да постоим където сме ги заровили за да сме с тях за малко когато ни се иска. Стават на пръст и остават кости за известно време. Животинките в земята превръщат всичко в почва и растенията растат върху нея на това място.
Е, за вонята не съм сигурен за всеки момент през първите няколко месеца. Но не е и важно, за да се сблъскат с това като порастнат ще са го учили вече от учебник. Разбира се, заравянето е скоро след смъртта за да не се развалят и да не се налага да се носят в хладилник в болницата (морга звучи грозно, признавам).

Едно нещо ме затруднява - как да обясня вагина на български?! Много. Коя е думата, която е българска, добронамерена, положителна, еротична, ежедневна и практична? Имам претенции за богат речник уж...

[Кольо]

От: Деца и възпитание...

И не адаш, на децата ТРЯБВА да се създават феи, приказни същества и приказни светове, защото са ДЕЦА, и трябва да минат през този стадий ако не искаш да почнат да вярват във феи на 20 годишна възраст като компенсация за това че като малки са пропуснали тоя момент.

Не съм казал, че не трябва да им се създава и такъв свят. На красиви и благородни хора, с които всеки мечтае да живее. На свят в който няма лоши хора, всички са с добри обноски, всеки желае доброто на другите, и т.н.
Но не трябва да ги оставяме да живеят САМО в този свят, Трябва да знаят също, че далеч не всички са благоразположени, има и гадняри в живота, не всичко става лесно, и с едно махване на пръчката... Трябва да имат представа за реалния живот, а като пример за подражание и желание можем да им рисуваме онзи-прекрасния сват.

Малко грубо и наедро описано, но така е през клавиатурата...

[ALEX_Z]

От: Деца и възпитание...

Много натурално сте го задълбали.
Така се получи , че моите деца,на съвсем крехка възраст, се сблъскаха с факта, че дядо им, с който си играеха, в един момент внезапно вече го няма.
Спестих им траурните церемонии,които обикновено оставят дълбоки следи в психиката на едно дете.Но след това, ги водех редовно на гробищата и това не им е проблем.
Подхода , принципно не се различаваше от този на дядо поп към възрастните.Човек си е носил тялото като едно палто... овехтява,износва се и се оставя в гробищата.Душата отива горе,на по-добро място и ни помага, без ние да знаем.
/Това е само като пояснение за подхода ми,без никакъв религиозен уклон./
Снимките си стоят по шкафчетата им,като стане въпрос за това ,от възрастните се говори спокойно, без емоции,дори с усмивка.След време ,и с други близки се получи така, и децата знаеха, че това е съвсем естествен процес и не е причина за огромни душевни разстройства.
Всъщност възрастните много по -тежко изживяхме нещата от тях.
Всички други физически реалии на процеса са излишни за обяснение , както за деца,така и за възрастни.