Търся съвет за куче.

[kuzdov]

От: Търся съвет за куче.

....Работата замирисва силно на кучешко училище, там чалъмите му ще спихнат за норматив, после Гриша ще ходи да онаследява команди за хранене,"яж","не", "стой", "ред", седни", "легни","място"/това вкъщи като е дошъл на мене си ще бъде избрано и при рязка команда трябва да отива там и да ляга дори и да се храни/ до съвършенство...

Не им знам методите, ама ще им трябва доста респект, защото все пак става дума за териер. Търпение и всекидневни занимавки му е чалъма ...
П.П. Искрено ти съчувствам за загубата на Макс.... Бих те посъветвал да си вземете друго кутре, така по-лесно ще го преодолеете и няма да ти се струва празна къщата.

[Чавдар (V93)]

От: Търся съвет за куче.

Чавдаре явно не си се занимавал с куче. ... А за постоянното и неспирно доказване пак грешиш, един път докажеш ли се че ти си водача то постоянно доказва какво може да направи за теб. Като цяло е трудно да гледаш каквото и да е животно но пък е интересно.

Не съм твърдял и друго. Занимавам се с куче от 5 месеца и в момента обектът на заниманията ми лежи в краката. Съответно, имам повече въпроси, отколкото отговори ...
За грешене със сигурност ще греша, но в случая, ако някой греши и се разминава с твоето виждане и опит, то това трябва да са теоретиците на тема доминантност. Според които излиза, че нямало такова нещо като "един път докажеш ли се", защото кучето постоянно се било опитвало да те измести от "трона" и трябвало ти постоянно да му доказваш, че си боса. От което, при система на физическо доминиране, би трябвало да следва, че периодично човек трябва да демострира на куча, че е по-як от него. И точно поради това би ми било интересно как става "физическото доминиране" на едно голямо куче???

А от беглия ми по-раншен опит с кучета имам следния спомен: На Г. Перелик в поделението имахме 2 кучета - баща и син от неизвестна порода, с известни елементи на овчарско куче. Синът беше баш по схемата "всички са врагове" и не хапеше само 1 сержант, който го беше пребивал на времето почти до смърт с дръжка от лопата, както и постовия (задължително оборудван със сумка, противогаз и т.н.). Поради което, през повечето време стоеше вързан и реалната полза от него като куче-пазач беше доста ограничена.
Баща му, за разлика от него, беше по-скоро от типа "плюшена играчка". Беше приятелски настроен към всички от поделението и си ни познаваше по образ, мирис и звук, защото цяла зима спеше в предверието на сградата. За 1 година така и не видях да се е налагало да бъде респектиран физически от когото и да било, и беше готов да се прави на маймуна, за да получи нещо вкусничко. Въпросният плюшко беше далеч по-полезен, защото реагираше само на външни хора, а освен това, в момента, в който видеше някой облечен с анорак, се залепваше неотлъчно за него и тръгваше да го съпровожда по пътя до хижата или до шосето за Смолян - безценна компания в пешия преход при лошо време!

Та не знам кое от двете е било по-куче, ама на мен таткото определено ми допадаше повече ...

[kuzdov]

От: Търся съвет за куче.

Ами храненето на кучето, воденето на разходки, подаването на команди и наказанието при неизпълнение или при пакост си е алфа-поведение и доказване на доминантност през цялото време. Не е необходимо всеки ден да се пребива от бой (дори е вредно, на кой му трябва наплашен помияр), за да се покаже кой командва. То си се случва от самосебе си.

[derhunter]

От: Търся съвет за куче.

Гадното е че артистът правещ маймунджалъци за нещо вкусно най-често си отива отровен от "доброжелатели". Живият пример е къщата с/у мен. Два неаполитанси мастифа убийци на кучета и не обръщащи никакво внимание на хора си отидоха по този отвратителен начин, а огромният къс месо с набутани вътре хапчета подхвърлен на моята санбернарка си стоеше недокоснат и накацан от мухи. Номера с пържолата на носа и аз съм го правил и на овчарката и на санбернара. Овчарката след разрешение го подхвърляше нагоре и го омиташе във въздуха докато другото го оставяше на земята и не искаше да го пипне. Има едно правило за кучетата което аз съм чувал, и то е че стигне ли се до бой, стопанинът трябва да е готов да го пребие до смърт, едва ли не. На мен не ми се е налагало никога, за радост, но винаги съм вземал палетата малки и не съм отстъпвал от ината си да ги направя такива каквито искам.

[Чавдар (V93)]

От: Търся съвет за куче.

... огромният къс месо с набутани вътре хапчета подхвърлен на моята санбернарка си стоеше недокоснат ...

Ей това бих искал да го постигна в един момент с нашия, макар че ще е доста трудна задача ...

[derhunter]

От: Търся съвет за куче.

Ей това бих искал да го постигна в един момент с нашия, макар че ще е доста трудна задача ...

Никак не е трудно. А каква порода е кучето?

[maxxx]

От: Търся съвет за куче.

Не им знам методите, ама ще им трябва доста респект, защото все пак става дума за териер. Търпение и всекидневни занимавки му е чалъма ...
П.П. Искрено ти съчувствам за загубата на Макс.... Бих те посъветвал да си вземете друго кутре, така по-лесно ще го преодолеете и няма да ти се струва празна къщата.

Благодаря, Митко, ти си го виждал какъв красавец беше, но трети няма да погреба, приключих - никой вкъщи не иска вече и двамата ги изпратихме тримата и двата пъти беше много болезнено.

[s_s1]

От: Търся съвет за куче.

Понеже в много страници изчетох мнения на видни и доказали се кучешки педагози ще Ви запитам: Защо куче се наказва със свит вестник, или с дистанционно управление на ТВ, сателитен приемник и т.н.т.
Защо всички пишете, че възрастно куче не може да се превъзпитава?

[Насов]

От: Търся съвет за куче.

Благодаря, Митко, ти си го и виждал, но трети няма да погреба, приключих, никой не иска.

И аз бях така с години моята като и набиха инжекция та и се спукаха туморите и умря в агония, но след няколко години започна да ми липсва куче, а от 2-3 години вече много ми се ще. Още не съм взел, но ще го направя скоро.
Междувременно си взех обратно пумчото да пази, че почнаха инвазии на кучета по двора. Той е намерен на улицата и е сменил няколко стопани, като и сега не е мой реално, но ме слуша и обича. Преди да го върна не можех да го пусна за разходка, че ми бягаше, щото седя пуснат доста време и свикна да обикаля, но прави проблеми по съседите. Та имаше малко бой и после го върнах в апартамента да поживее и да видиш сега как не смее да бяга. Малко е тънко положението, щото хем го е страх, хем е респектиран, но ако натисна повече от страх спира да е адекватен, ляга и не слуша. Та по-скоро си мисля с добро трябва и песа да те обича, а не да слуша от страх. До сега не бях гледал голямо куче и изтървано и то бая изтървано. А и съм имал и гледал само женски, та мъжете ми се струват тъпи и своенравни малко повече от женските. Но реално е умен и послушен, само да не му оставиш свободата той да решава кое, как и къде. В началото няколко месеца седеше само в двора и не го връзвах, но като посвикна и поразгледа наоколо започна да зачезва с часове. Та за това и искам малко да взема, да го науча да не скита без да го връзвам, че добра ограда да го спира ще отнеме бая време да направя.

[Райковски]

От: Търся съвет за куче.

Благодаря, Митко, ти си го и виждал, но трети няма да погреба, приключих, никой не иска.

На първите ти две мнения, стиснах зъби и продължих надолу, но сега ще пиша-
2008 година, си взех Немска Овчарка, от полицията. От моето семейство, само аз обичах кучета, но точно на втората седмица, всички бяха големи фенове, специално на тази порода. Гледахме го, като член от семейството. Когато беше на 2 години, забелязах, че има проблеми при ходене по голяма нужда. Когато му погледнах дупето, то се беше подуло страшно много. Заведох го на ''ветеринар'' и след доста антибиотици се оправи.
На следващата година, започнаха да му се появяват петна по тялото. Заведох го, отново, при същия ''ветеринар''. Тя каза, че кучето ми има краста. Изписа антибиотици, за свят пари и се започна лечение. За около 3 месеца, петната по тялото, се увеличиха. Не можех да гледам кучето си така и го заведох в Плевен. В Плевен, пуснаха изследвания и установиха, че кучето има гъбички и краста. И когато се лекува първо крастата, гъбичките нарастват. Месеци наред, беше на антибиотици, ходех всяка седмица до Плевен, на прегледи. Е, с голямото ходене по мъките, се оправи.
След време, започнаха да му потъмняват очите. Няколко месеца му капах капки и като че ли, му минаваха, но уви- започнаха да потъмняват все повече и повече. От зимата, до пролетта ослепя. Всеки път, когато го хранех и той, с мъка, си търсеше купата, очите ми се пълниха със сълзи. Когато го разхождах, често бях принуждаван, да го нося, защото го беше страх да върви. На цялото семейство, ни беше уникално тъжно, но си го гледахме и обичахме така, защото си беше член на семейството.
Около 2 месеца, го гледахме така. Петната започнаха отново да се появяват, ушите започнаха, буквално, да му окапват. Отслабна с около 20 килограма- черният му дроб, си беше заминал. В края на краищата, реших да сложа край, на неговите и нашите мъки. Март 2012, го заведох, за да бъде приспан. Сега съм сигурен, че ни чака, на едно по-хубаво място.
Макс, докато пишех това, очите ми отново плувнаха, но въпреки това, отново ще си взема куче. Не искам да мисля, какво си преживял ти, щом мислиш така! Съчувствам ти, защото знам какво е! Най-важното е, ние да сме живи и здрави!

[kuzdov]

От: Търся съвет за куче.

Ужасно гадно. И най-гадното е, че ветеринарите "умират" да предписват антибиотици за камара пари и обикновено без никаква нужда от тях. Краста и гъбички по кожата се лекуват и само с Гранулин или други мазила. За възпалена анална жлеза не знам също да се налага задължителен прием на антибиотик. В случая лекарствата са убили животинката. На моя пес няколко дни му давах антибиотик (абсолютно излишно, както се оказа) заради кучешкия грип (или кашлица, все едно) и от него се скъса да повръща и видимо отслабна. Когато го заведох на контролен преглед въпреки, че се подобряваше отново ми набутаха шепа лекарства за 50 лв. И когато след първия прием отново започна да повръща, събрах всичко в един плик и антибиотика замина на боклука. След 1-2 седмици всичко отмина само с малко витамини и диета на по-лека и мека храна. От тогава в тая клиника не сме стъпвали. А, сега се сетих.... Беше му се възпалило едното ухо преди това и го заведох в същата клиника. Дадоха ми шише с разтвор за промивки за 20 лв и капки за уши за 18 лв. + преглед 10 или 20 вече не помня. Абе 50-60 лв оставях на всяко влизане. И тогава (това беше първия път, когато се усъмних, че ме будалкат нещо) проверих тук там и понеже съм чувал, че на хора промивки на ушите се правят с физиологичен разтвор, поинтересувах се дали има проблем и при кучетата да се прави с него. И на контролния преглед попитах ветеринаря дали може. И той ме погледна малко сконфузен и взе да мрънка доста неубедително, че видиш ли, не разтварял налепите така добре, както великото чудо за 20 лв 150 грама. Та след този случай и след излишното тровене на животното с антибиотика тотално ги отписах. Отплеснах се, ама ме е яд като се спекулира с доверието и некомпетентността на клиенти/пациенти.

[Насов]

От: Търся съвет за куче.

Moeто му биха инжекция уж за невродермит, щото изпуснах баба ми да я заведе на лекар. После се оказа, че инжекцията е накарала тумор на гърдата и да се отвори за по-малко от час и за 30 минути агония издъхна. Мен ако питаш нарочно са го направили, не може аптекарката ми да го знае това, а лекар да го пропусне...

[kuzdov]

От: Търся съвет за куче.

То тумор не знам как може да се отвори. Вероятно става въпрос за киста.

[Чавдар (V93)]

От: Търся съвет за куче.

Никак не е трудно. А каква порода е кучето?

Не мисля, че е въпрос до порода. Работата е там, че младежът изглежда да има някаква фиксация към храна (възможно в следствие на проблем с достъпа до храна в първите 2 месеца) и буквално дава душа за ядене. Яде като прахосмукачка, в т.ч. и неща, които могат да го убият.

Засичай за колко време изяжда една дажба!

[maxxx]

От: Търся съвет за куче.

Мите, две, и двете в мъки - не мога да гледам как още един член на семейството си отива завинаги.