Новият формат на "Голямата война"

[Sir Gray]

До: Новият формат на "Голямата война"

Затова съм готов да споря... Стратегията не е толкова предмет на оръжия колкото на цялостна визия за дългосрочен резултат... А смисъла на идеите които се предложиха относно различни мисии със специален характер и задачи е точно в избора на правилна стратегия...

Един немски дядо е казал, че стратегията е "използването на битки за постигане приключването на войната", съвсем опростено разбира се. Та ако приемем, че споменатите мисии имат за цел "пречупването на волята на противника за съпротивление" (пак според същия дядо), то, да, може би това са стратегически операции Но пак ми се губи дългосрочния резултат?! Може би падналите да черпят победителите с бира за една година напред?!?

За превеждането ще видим, ако се отвори време. то може би ще е по-скоро компилация, защото има много неща, дето или са излишни за нашите условия, или са прекалено амбициозни за нашия опит.
Но подозирам, че събин и другите ги знаят тез и подобните им правила. Та затова и също подозирам, че тук играят някакви други фактори, не само голото издялкване на правила.

[Венцислав Петров]

До: Новият формат на "Голямата война"

Нищо против немския дядо, но ако беше точно според неговите думи нямаше да има разлика между тактическа и стратегическа авиация нали?

А колкото до "интересите" те са ясни, ако ни е "интересно" ще играем и то по правила по които да ни е "интересно"...
... Предишното се отнася до всички...
Та затова и ги мъдрим правилата така че да са удовлетворени в максимална степен всички... ако успеем добре ако ли не просто няма да има следваща Голяма Война...

[Sir Gray]

До: Новият формат на "Голямата война"

Нищо против немския дядо, но ако беше точно според неговите думи нямаше да има разлика между тактическа и стратегическа авиация нали?

Май рискуваме да се отклоним много далеч от правилата, обаче ...
Напротив, точно зарад неговите думи и идеи я има тази разлика в названията. Които названия всъщност са погрешни защото реално няма разлика между тактическа и стратегическа авиация, е, освен, че вторите носят по-големи бомби. Делението е чисто технически наложено, за да се разделят нагледно методите за използване на авиацията, не че има разлика в самия и характер. Които методи от своя страна позволяват постигането на определен вид цели, стратегически или тактически и оттам и самолетите били такива или онакива. Което не пречи обаче "стратегическа" авиация да изпълнява тактически цели и така се превръща в "тактическа".
С две думи военната цел на дадена наша операция/действие може да бъде стратегическа или тактическа, или оперативна, или всичко заедно, или в произволни комбинации (преливането е характерно за войната като феномен, така че тези категории са силно условни и размити като понятия), а не самата машина самолет.

[selous]

До: Новият формат на "Голямата война"

В някои аспекти е, в други не е! А ние се опитваме да я доближим максимално до "Е"!
Сега ясно ли е?

Хич не е. Поне от твоите обяснения не става особено ясно. Ако искаш максимално да го доближиш "до военната тактика, която те интересува", как става така, че се подхлъзваш още на първата крачка с "събирането на скалпове"? Един чисто технически проблем (как да става отчитането на убитите), предизвиква решение, което максимално отдалечава реалноста в играта от тактическа симулация и я превръща в надпревара за това кой колко повече ще избие. По същество това, което ти предлагаш по-скоро се доближава до мултиплициран вариант на индивидуалния дуел, а не симулация на бойни действия м/у отбори (малки бойни единици). Това ще е всъщност двайсетина индивидуални дуела, само че на едно игрално поле и по едно и също време.
И аз съм безкрайно любопитен как така ще се симулират стратегически решения в сценарио пейнтбол игра.
Защото именно става дума за симулация на бойни действия, а не на война. В игровата реалност на една пейнтболна игра няма надвоенно ниво, на което да се взимат стратегически решения, по същество дори и една сравнително по-усложнена мисия носи предизвикателство от порядъка на Small Unit Tactics и кохезията по между им. Толкова. Аз затова казвам, че е симулация на тактическо и най-много ниско оперативно ниво. При това ако се играе на отделни малки отборчета, със сигурност и ниското оперативно ниво ще отсъства, остава си просто една тактика - кой е по-големия Рамбо и толкоз.
И влизането след съживяване "отвсякъде", реално симулира именно това. Ако обаче съживяващите се влизат на по-големи групи и през определено време, това вече кара останалите живи да се съобразяват с фактора подкрепление, кога ще пристигне, дали ще стигне на време и т.н. Има го факторът време има го и факторът на по-голямото количество приятели/врагове, които ще се влеят в играта. Отчитането на тези фактори е предизвикателство пред останалите им живи съотборници, както и пред останалите живи врагове. И това именно може да се превърне в предизвикателство и проблем от оперативен характер. Има вече едно ниво на усложнение в използването и употребата на войниците. Което ще отстъства напълно ако действа правилото "всеки влиза незабавно стига да си е предал и да са му взели скалпа". Остава си чистата тактика и нищо повече. С игрова реалност според тези правила дори теоретично е невъзможно да се симулира нещо повече.
Но ОК, ще си играем на тактика. Както казах според мен всеки би трябвало да е способен да направи компромис.

Та затова и също подозирам, че тук играят някакви други фактори, не само голото издялкване на правила.

А, Анджак!

[Венцислав Петров]

До: Новият формат на "Голямата война"

Като гледам какви "експерти" сте се събрали само не разбирам какво въобще обсъждате с такива като нас. Я вземете и си направете каквото там решите пък ние ще дойдем да погледаме...

[Георги Василев]

До: Новият формат на "Голямата война"

При това ако се играе на отделни малки отборчета, със сигурност и ниското оперативно ниво ще отсъства, остава си просто една тактика - кой е по-големия Рамбо и толкоз.
И влизането след съживяване "отвсякъде", реално симулира именно това. Ако обаче съживяващите се влизат на по-големи групи и през определено време, това вече кара останалите живи да се съобразяват с фактора подкрепление, кога ще пристигне, дали ще стигне на време и т.н. Има го факторът време има го и факторът на по-голямото количество приятели/врагове, които ще се влеят в играта. Отчитането на тези фактори е предизвикателство пред останалите им живи съотборници, както и пред останалите живи врагове. И това именно може да се превърне в предизвикателство и проблем от оперативен характер. Има вече едно ниво на усложнение в използването и употребата на войниците. Което ще отстъства напълно ако действа правилото "всеки влиза незабавно стига да си е предал и да са му взели скалпа". Остава си чистата тактика и нищо повече. С игрова реалност според тези правила дори теоретично е невъзможно да се симулира нещо повече.

Напълно съм съгласен с гореизложеното. Правилата се избистрят и водят в посока, в която името "Голямата Война" става все по-неуместно. Няма нищо голямо в многото малки отборчета, които си "освобождават заложници", "превземат мостове" и прочие полицейско-диверсионно-разузнавателни операции. ( Това очевидно е модерно, защото и Българската армия се занимава с подобни неща- изграждане на КП-та, съпровождане на "важна персона", хуманитарна операция по извеждането на бежанци и пр. глупости...).

[Sir Gray]

До: Новият формат на "Голямата война"

Е, Венциславе, нали искахте различни мнения? Сега що се цупиш като ги получаваш?

[Венцислав Петров]

До: Новият формат на "Голямата война"

А няма такова нещо... Но от сравнително дългия ми житейски опит съм установил нещо което винаги е едно и също. Появява се някой който може и иска да направи нещо и веднага се трупват десетки "разбирачи" които дават съвети как точно да стане... т.е. накратко искат да стане точно както желаят но друг да го направи...

Е най-доброто средство в случая е просто да ги оставя да го направят... което никога не се случва... Готов съм да се обзаложа

Тъй че аз сега ще гледам да видя какво и как ще бъде направено... като предварително знам и резултата...

[sabin]

До: Новият формат на "Голямата война"

Всяка "война" която сме организирали е била успешан и интересна, въпрели многото мнения против преди това. Четейки горните разсъждения, виждам че сте наясно с нещата и ми звучат логично, въпреки че не ги разбирам напълно - малко ми е сложно. Това което не мога да разбера е за какво се спори в момента? Всички правила които се мъчим да измислим са с цел по интересна игра, независимо дали е близо или далече от реалната война. Където може се придържаме към по реални действия, като не обслужваме фикс идеи и гледаме да махнем всякакви възможни пречки и проблеми, които ще попречат на това да си направим купона. Вие се хращате за дефиниции и наименования, което ама хич няма нищо общо с това да напраим една интересна игра!

Ето ви пример. Отор от 2-ма(на пракрика проблема важи за всички малки отбори), тръгват към точка х пеша и след 2 часа ходене и дебнене единият е убит. Какво правят?

1-ви вариянт. Единият се крие и чака 2-4 часа маркираният да ходи да се съживи.

Проблем 1: докато се върне маркираният са маркирали другаря му. От там той тръгва към базата, загубват се по пътя и вече няма отбор.

Проблем 2: Докато се връща маркираният при другаря, който го чака го маркират пак и пак тръгва назад.

Сериозен проблем 3: самостоятелно разхождащият се човек из гората си чупи крака на място където няма връзка с GSM-а и не ми се говори!!!

2-ри вариянт. Тръгват заедно назад към базата, ама вече не са пазят толкова, защото бързат и в крайна сметка
маркират и вторият почват наново, ама вече са загубили половината игра(като време)

3-ти вариянт. Избърсва си боиата и продължава да играе, защото знае че едно маркиране и играта за деня им е провалена. При трудни за съживяване правила ще има много повече лъжи, от колкото при лесни!

Въпросът: Тези участници дали че им е интересно да играят???

Това което ще се получи е че всички ще се въртят около лечебницата и общо взето ще стане едно меле около нея, като много малко хора ще се усмелят да се отдалечат да гонят мисии, а тези които са маркирани и влезат в "Смъртоностната зона" около лечебницата със сигурност няма да излезат от там живи, защото ще ги дебнат 10 отбора около лечебницата, и това също ще прецака идеята на играта и ще я превърне в едно голямо меле - нещо което си оравите всяка неделя!

Така че зарежене теориите и дефиницийте, това което правим е уникално по рода си и няма правилник в света, който да е приложим в нашият случай. Ако искате да направите игра по друг образец, ок действайте. С удоволствие ще участваме, ако не е някоя тотална простотия

[Sir Gray]

До: Новият формат на "Голямата война"

А, не, аз не искам нищо да бъде направено както аз казвам. Нямам право да настоявам за това, предвид че не влагам нищо освен добро настроение. Има си хора дет ще определят правилата и аз ще се придържам към тях и сигурно и ще се накефя предвид, че принципно не влагам особени емоции в играта, което ми позволява да се радвам на самата игра.
Но позицията "Дайте мнения за да се получи конструктивна дискусия", а после "Като мислите другояче си го правете сами" е меко казано, хм... Кажете тогава, че не искате никой да се меша, вие си решавате и готово, аз млъквам веднага. Само ще ми е малко жалко ако единственото голямо, готино мероприятие се разпадне. Ама кой знае, може пък промените да са за добро.

[Sir Gray]

До: Новият формат на "Голямата война"

Събине, а какво ще кажеш за модифицирана версия на спекопса? 3 бази (по една за всеки отбор, която да служи като команден бункер и една "за завземане") на относително близко разстояние една от друга (да кажем 2-3 км) и всичките на близо до лазарета (пак на ок. 2 км), около които да се върти пешия бой + допълнително отдалечени мисии за джиповете. Като в началото е известна само независимата база.
Точки да се дават за време на удържане на дадена база и за изпълнение на мисия (като точките за мисия трябва да балансират по-големия риск да те очушкат на г... на географията).
Съживяването става в лазарета като след това играчът задължително трябва да намери своя командващ (или друго нарочно лице), който отново да му сложи отборните опознавателни ленти, иначе дотогава не е играещ играч . Един вид трябва от лечебницата да мине през базата си преди да влезе в играта пак.
Може и по един макс медик на отбор, за отдалечените мисии. Но един, че да има чуденка къде е по-важно да бъде (и да лекува).
Така който иска ще стои при базите и ще журка игрица. Който иска ще забегне с джипове по ливадите в изпълнение на самостоятелна мисия. Командващите ще си имат своята "стратегия" да мъдрят (накъде да пращат подкрепления), който иска да играе самостоятелно може да си иска мисия за изпълнение и тн.
Разбира се това се базира на презумцията, че всеки играе честно. Не виждам смисъл да се мислят правила, дето да спират хората от лъжене, защото:
- такива правила няма (винаги има възможност да излъжеш ако си с такава настройка към играта)
- не съм сигурен, че на някой от нас тук му се играе с лъжци, да ходи да ги дебне във всеки един момент какво правят. Ако ще се тръгва с тази нагласа, то по-добре да не се тръгва въобще.
Също така се изхожда от позицията, че има само 2 отбора, макар и разделени на подгрупи. За много отбори аз лично не виждам как могат да се създадат смислени правила (смислени като симулиращи бойни действия, което е консенсуса какво се иска ), така че ако се реши да се тръгне в тази посока аз лично просто няма какво да кажа.

[zzlatev]

До: Новият формат на "Голямата война"

Аз като наблюдател, пардон, читател на мненнията досега виждам няколко неща. Първо, правила още никъде няма написани, а ние вече се изпокарахме кое как да бъде. Второ, хората с опит и интереси в пейнтбола дърпат в една страна, която на мен, като заинтересуван повече от офф роуда и навигацията като част от играта не ми харесва. Именно с оглед да избягаме от тия спорове и простотии още преди 2 месеца предложих правилата да се определят от съдиите, и на който му е кеф, да играе по тях. И това с ясното съзнание, че накрая ще има куп недоволни и всички ще се цупят на съдиите. Това мнение тотално бе отхвърлено. Така че сега, особено след последните постове, които прочетох, искам да кажа, че аз повече няма да се занимавам с организация, а ако създадената ми хареса, ще играя. Като прост стрелец при Ловците или при Дъртите Мъди с Гада.
И хайде накрая някой да напише правила и да предложи дата. Без тях темата наистина става безмислена и безинтересна като всеки теоритичен спор за някакво хипотетично събитие.

[zzlatev]

До: Новият формат на "Голямата война"

А, аз не дялкам правила за новата Голяма война че да превеждам материали Ако някой ме натовари с тази задача ще превеждам та пушек ще излиза. Ма никой не ме е натоварил, та защо да се тюфкам за тези, които недознайват езици?! Ако някой ме помоли, учтиво, тогава може и да се хвана, при наличие на свободно време.

Аз си губих времето с някои други да "дялкам" правилата без никой учтиво да ме е молил. И това за две поредни Големи войни. А доста народ игра за кеф. Така че сега най-учтиво Ви моля да "издялкате" някакви правила. Още повече, от мненията Ви личи отлично познаване на пейнтбола и военната история. Ако не Ви се занимава с преводи, може да напишете нещо по Ваше усмотрение и на български. С удоволствие ще видя най-накрая някакви писани правила.

[Sir Gray]

До: Новият формат на "Голямата война"

Готово:

Какво трябва да има играча
При регистрирането на всеки играч в деня на самата игра (записването за играта трябва да стане по-рано) той получава идентификационната си карта:
Идентификационна карта: Това е билетът за участие в играта и трябва да се носи винаги, на връвчица около врата примерно. Без него никой няма право да участва. Картите са с различен цвят за отделните отбори.
Преди играта тази карта трябва да се перфорира след изтестването на скоростта на маркера с радара. Само играч с перфорирана карта може да участва в играта. Ако се сметне за нужно (за успокоение на съвестта) може да се лепи и една трудно отлепяема лепенка върху болтовете на маркерите.
Сигнална жилетка: Дали собствена или осигурена от организаторите (купена с парите от игралната такса). Носи се когато играчът не е активен, по каквато и да е причина (дали убит, почиващ, закусващ, наслаждащ се на пейзажа и тн)

Теренът
Основният, „пешеходен” терен се състои от 3 постоянни бази. По една за всеки отбор, като тези бази не са известни в началото на играта на другия отбор, и една независима. 3те бази трябва да са разположени на близко разстояние една от друга, в рамките на няколко км, за да позволяват лесно придвижване пеша до тях. Също трябва да се намират и в близост до лечебницата (изхождайки от наличието на само една лечебница. Ако има две още по-добре, но надали).
Същевременно районът наоколо ще бъде „моторизиран” терен, съдържащ целите на няколко мисии (които може да са известни отначало или съдиите да ги съобщят на командващите по време на самата игра), които са на разстояние за джип (да кажем 10+ км или както там разбирачите на джиповете определят за уместно). Може да има и такива на средно разстояние – дали за къс преход с джип, или дълъг пеша. Изпълнението на тези мисии ще предостави условия за оффроуд, както и за самостоятелна игра на желаещите такава (след разрешението или заповедта на комадващия отбора разбира се). Точкуването на тези мисии трябва да е балансирано според трудността, отдалечеността и тн.

Отборите
Участват 2 страни. И двете стани имат официален командващ, който взима „стратегическите” решения (коя мисия да се изпълни и от кой, къде да се изпращат играчите като подкрепления и тн). Всеки отбор може да бъде вътрешно разделен на обособени подгрупи, но това е вътрешна работа на отбора – както се разберат командващия и лидерите на подгрупите. Съответно командващият може да задава самостоятелни задачи на подгрупите, които желаят собствена игра. Но това си е отборна работа – огранизацията и правилното структуриране на собствената бойна сила е не по-малко важна за крайния успех от самото пуцане. Така че вътрешноотборната кохерентност се оставя в ръцете на командващите.
Идентификация на отборите: Става по познатия начин с цветни лепенки на ръцете. Новото е, че самият командващ или назначен от него човек/хора облепят играчите си. Всеки убит играч след минаването през лечебницата трябва да „рапортува” при командващия си за да бъде облепен и отново включен като играещ. Сега тука са възможни пинизи от рода да отидеш при чуждия отбор, за да те облепят с неговата лента и да действаш като саботьор/шпионин (естествено човекът с лентата може да си опича акъла и да поиска да види Идентификационнат а ти карта, която да припомним е с цвета на реалния ти отбор и така да те разкрие), но мисля, че не сме дорасли за тези усложнения.
Идеята на това е, че излизайки от лечебницата играчите няма да стават веднага пушечно месо – те са неактивни (носят жилетки). Чак когато отидат и „рапортуват” в собствената си база (може и на друго предварително, не след като е убит играча, уговорено място) те влизат обратно в играта.

Мисиите и целите
Основни (постоянни цели): Завзимането и задъжането на максимално много и максимално дълго време на 3те основни бази. За всеки да кажем половин час, през което даден отбор държи база му се броят еди-колко-си точки.
Освен основните 3 бази в близост до лечебницата може да има и други, отдалечени такива, сложени по усмотрение на организаторите и стига да не дебалансират играта.
Мисии: Различни задачи за изпълнение, динамични (съобщавани по време на самата игра) или статични (установени и известни от началото), на различно разстояние (и за джипове, и за пешаци). Точковата стойност на мисията се определя от нейното рисково ниво (например колкото по-далече е, толкова повече точки. Или ако е „Нападнете и превземете основната противникова база” също много точки.)
Стойността на мисиите би трябвало да уравновесява стойността на основните цели.
Видове мисии: Според въображението на организаторите  Някои идеи:
- Нападение – на определена точка/позиция
- Защита – на нещо си, точка/позиция
- Завзимане и задържане – на определена позиция за определено време
- Разузнаване (фоторазузнаване?) – особено интересно, примерно съдиите поръчват на единия командващ да осигури снимки от противниковата база. Или може само устно „Ходи виж какъв цвят е кенефа на Пешо”. При докладване на правилния цвят обратно на съдиите - +50т. за отбора. При докладване на цвета и от вътре + 500т.
- Намери и донеси – намирането и донасянето обратно при командващия на определен обект
Има още много възможности, но някои са прекалено амбициозни за нашите условия, а други изискват и въвеждането на „игрални роли”, професии така да се каже. Виж следващата точка.

Професии (игрални роли)
ИДеята е, че всеки играч с регистрирането си получава и определена професия – инженер, шпионин, пилот, сапьор, медик. Съответно определени действия могат да бъдат извършвани само от определена професия – „взривяването” на мостове да кажем го може само сапьора, „възстановяването” им само инженера. Това позволява доста повече и по-разнообразни мисии, но усложнява значително правилата и май е прекалено амбициозно за нас. Но една роля може да включим:
Медик: Само по един или макс 2ма на отбор, за да има напрежение у командирите къде точно по бойното поле да ги използват. Могат да лекуват маркиран съотборник (но не маркиран в главата – хедшотове са мъртъвци във всеки случай). За това трябва да го достигнат до 1 мин (може и повече, 3 да кажем) , да запишат номера на ид. картата му в своята „превързочна” карта, трият го и той продължава играта. Маркираният естествено не мърда, само може да пищи на умряло.
Сега с „превързочната” карта може да се контролира колко пъти може да лекува медика, да кажем само 10. И като свършат празните места на нея медикът да трябва да се прибере в базата си (при командващия) и да вземе нова карта (свършват му превързочните материали един вид). А може и да не се ограничават съживяванията и картата просто да се ползва за статистиката.

Точкуване
Има един интересен вариант – за убит играч да НЕ се дават точки, само за изпълнена мисия. Това елиминира малко гадния проблем с броенето на убитите, но от друга страна премахва и идеята от трепене на повече противници. Освен това повишава неимоверно значението на съдиите, защото те трябва да подават точно преценени мисии, които при това трябва да са реципрочни за двата отбора (на единия завладей еди какво си, на другия защити същото нещо).
Другото е както досега:
- За убит играч 1 точка
- За убит комадир – доста повече точки
- За убит джип – идея си нямам, джиповете трябва да се види каква роля ще играят
- За задържане на база за 30 мин – еди-колко-си точки
- За изпълнение на конкретна мисия – еди-колко-си точки
Като основното е различните категории да се балансират – задържането на база за 3 часа да дава толкова точки, колкото изпълнението на мисия, която ще отнеме 3 часа. Даже мисията може да дава малко повече точки, предвид риска за далечно убиване.


ПП, отиде ми форматирането от Ворда, но нищо. Това е компилация от донякъде пуснатите по-рано от мен правила, донякъде от правилата на предишната ГВ (която си беше супер, даже според мен можехме да си продължим и с онези правила, но явно има реформаторски настроения). И нарочно не съм включил някакви "предпазни клаузи" за лъжене - разчита се на честта на играчите.

[Obersturmbahnfuehrer]

До: Новият формат на "Голямата война"

Първо една лека забележка - твърде често и от твърде много хора започна да се спекулира с принципа "щом е така, аз няма да играя/съдийствам". Тук сме се събрали, за да изчистим правилата на първа итерация, да обменим мнения по между си и да почерпим опит от чуждестранните такива занятия.

Аз лично виждам два огормни проблема, които не мога да въплатя в официални правила, защото и сам не съм убеден в правилността им.

По-малката беля е големият брой различни отбори, но зад тази идея стои един съществен принцип - да не се събират насила отбори "от кол и въже" и в края на играта караниците и разправиите да са вътре в самия отбор. Ясно, че на истинска война никой не те пита къде и с кого искаш да си разпределен и умението да се сработиш с всеки в името на общото уцеляване и евентуално победа е едно същестевно изпитание, от което доброволно се отказваме. С други думи, това не е team building, където основната цел не е да победиш противника, а да надмогнеш себе си и да работиш с този, който ти е отреден, а не с този, който искаш. Обаче, редполагаме, че на практика няма да се появят повече от 4 реални отбора и това е възможно за овладяване.

По-сериозният проблем е с улучените. Опитвам се напрактика да си представя как при реален бой ще може да се събират "доказателста" за убитите играчи, да им се казва накъде да се изнасят преди да се върнат и т.н. Всеки бой е страшно динамичен и е голяма лудница и без такива усложнения. Да не говорим, че въргалът е концентриран и изобщо се губи предтава кой, къде, кога и прочее е бил ударен. Тук съвсем реално ще се загуби сметка на играта и няма да е ясно откъде може да ти дойде топче. Един вид - бием се със "зомбита". Ти го стреляш, то след малко пак изскача отнякъде. Категорично трябва да има по-сериозно последствие за ударения играч. Иначе и тук за втори път бягаме много от действителността. Поразеният участник винаги е грижа както за себе си, така и за околните. Иначе се губи тежестта на това да те гръмнат теб или човека до теб. Маркираният играч трябва или да посети лазарета или да го "излекува" лекар. В противен случай, един от най-ценните елементи на пейнтбола - това да те улучат се жертва и става дребна досада в името на тактическото търчане. По този начин, хората свикват с нещо, от което сега се опитвам да ги отуча в един друг контекст. Истината е, че да те улучат е най-лошото, което може да ти се случи и затова трябва да се внимава, а ако се стигне дотам, си има своите последствия. Това, което правим ние, омаловажава именно първата точка в приоритетите на всеки нормален човек - да оцелее, пък останалото след това. Така се превръщаме на едни камикадзета, които се хвърлят с рогата напред срещу картечниците и в крайна сметка защо не, при условие, че след малко отнова са в играта.

Допълнителното съображение, което поне се утвърди до голяма степен от миналите игри е точкуването. За мен е абсолютно погрлешно и непостижимо, съберането на точките да става от самите играчи, като търчат да събират "скалпове". Това е лукс, който и индианците са оставали за малките си племенни вражди. В истинска война, никой не го интересува самоцелната бройка на убитите противници. Важно е колко от тях са извадени от строя и то в контекста на нарушаването изпълнението на тяхните задачи. Затова, дали са избити, ранени или пленени - все е кяр. Важно е превземането на целите. Същевеменно, извадените от "служба" войници са в ущърб на тяхната си страна, защото хората са капитал във всеки смисъл на думата. Всеки загубен или изваден от сторя войник може да се разглежда като наказателна точка, защото ако съпоставим двете страни на медала, убиването на противник има много по-малка тежест от загубата на свой. Важното е да им се нарушат плановете. Затова е много по-важно чия операция успява, а не колко народ си натръшкал. С други думи, ако успееш да спреш плановете на противника и да изпълниш твоите с минимални твои жертви е най-добре. Дали противниците си ги избил, пленил, заобиколил са подробности. За малък исторически пример - немският десант над Париж и прескачането на линията Мажино. Всичко това го говоря, защото мисля, че трябва да се ориентираме към високите цели, а не по варварски да искаме да колим наред.

В обобщение на цялото това писание, ето синтеза:
- за убит противник не се взимат точки;
- за маркиран играч се начислява наказание от -1 т.;
- за изпълнена мисия се взимат точки;
- марксираният играч се връща в играта след посещение в лазарет или след "лекуване" от конкретен играч - "медик"; кое от двете ще изберем или може би и двете можем да обсъдим, като можем да дадем избор на всеки дали да чака лекаря си или да отиде да лазарета ако му е наблизо; така не вкарваме зорлем в засади около лазарета никого.

Предлагам, да обсъдим трезво нещата, а не да си пускаме язвителни подмятания, защото все пак търсим някаква симулирана реалност, а не абстарктен лабораторен експеримент. Затова трябва да се намери компромис - например отказваме се от реалността, че не всеки, с когото ще работим ни е приятел и съмишленик, но пък поразеният играч си носи по-сериозни последствия. В противен случай, заниманието ни учи на две основни заблуди - на война се биеш редом само до този, който ти е симпатичен и може да рискуваш колкото си искаш, защото пораженията са дребна и бързо лечима досада.