Tweet
До: Новият формат на "Голямата война"
Най-добрите правила са тези, които могат да се наложат и да се спазят.
В една реалбна обстановка се губи поглед върху "бойното поле" и е много трудно да се разбереш кого и къде се гръмнал, като същевременно внимаваш някой от съживените да не ти изскочи в гръб. Именно объркването на обстановката с постоянната намеса от всички посоки на съживените ще напави едно голямо меле.
Идеята на Събин е, че ако отстреляният не се върне веднага се разваляла цялата тактическо постановка е странна. Естествено, че при ударен съотборник много неща ще се развалят. Както е и при истинските бойни действия. Затова целта при истинската война е да раняваш противника и да занимаваш околните му с него, а не с теб. Принципът, че убитият се връща почти веднага в играта не помага, ами пречи. Ако пък трябва да стои някъде наблизо известно наказателно време, няма кой да го контролира.
За мен, експериментът с лазарета от миналата игра се оказа принципно удачен, ако и да не беше разположен на най-подходящото място. Нали все пак това е отборна игра и колективно трябва да се справяме със задачите, вкл. и с "грижата за ранените". Иначе просто заприличваме на тълпа зомбита, които щурмуват докато им свършат талоните.
В тази връзка, какъв е проблемът лазаретът да бъде разположен на централно и удобно място? Иначе с него правилата са възможно най-прости - който е ударен, отива там, преди да се върне в играта. Което е и достатъчно отработен и заучен момент за всеки, играл пейнтбол - улучените отиват в т.нар. safеty zone и след това се връщат в играта. В случая, единствената разлика е, че не чакщат края на текущата игар, за да влязат отново.
Най-добрите правила са тези, които могат да се наложат и да се спазят.
В една реалбна обстановка се губи поглед върху "бойното поле" и е много трудно да се разбереш кого и къде се гръмнал, като същевременно внимаваш някой от съживените да не ти изскочи в гръб. Именно объркването на обстановката с постоянната намеса от всички посоки на съживените ще напави едно голямо меле.
Идеята на Събин е, че ако отстреляният не се върне веднага се разваляла цялата тактическо постановка е странна. Естествено, че при ударен съотборник много неща ще се развалят. Както е и при истинските бойни действия. Затова целта при истинската война е да раняваш противника и да занимаваш околните му с него, а не с теб. Принципът, че убитият се връща почти веднага в играта не помага, ами пречи. Ако пък трябва да стои някъде наблизо известно наказателно време, няма кой да го контролира.
За мен, експериментът с лазарета от миналата игра се оказа принципно удачен, ако и да не беше разположен на най-подходящото място. Нали все пак това е отборна игра и колективно трябва да се справяме със задачите, вкл. и с "грижата за ранените". Иначе просто заприличваме на тълпа зомбита, които щурмуват докато им свършат талоните.
В тази връзка, какъв е проблемът лазаретът да бъде разположен на централно и удобно място? Иначе с него правилата са възможно най-прости - който е ударен, отива там, преди да се върне в играта. Което е и достатъчно отработен и заучен момент за всеки, играл пейнтбол - улучените отиват в т.нар. safеty zone и след това се връщат в играта. В случая, единствената разлика е, че не чакщат края на текущата игар, за да влязат отново.
Ако някой ме натовари с тази задача ще превеждам та пушек ще излиза. Ма никой не ме е натоварил, та защо да се тюфкам за тези, които недознайват езици?! Ако някой ме помоли, учтиво, тогава може и да се хвана, при наличие на свободно време.
) - силно подозирам, след като съм прочел дискусиите до тук, че голяма част от участниците в предишните войни всъщност не искат военна тактика, ами пейнтбол. И точно това разминаване в идеите и представите за характера на мероприятието водят до неразбориите с правилата.
Коментар