Как стигнахте до джипката ??

[tihony]

До: Как стигнахте до джипката ??

Аз нямам джип (но изявявам голямо желание да се сдобия )
Причината са пътищата по които всички ние сме принудени да караме , сигурността( на първо място) и леките ми наклонности за разходки из гората

[sithius (Виталий Ив. Димитров)]

До: Как стигнахте до джипката ??

На скоро мой колега се сдоби с Паджеро,което не само ми хареса,но и ми взе акъла по "черните пътища".Чашата преля окончателно преди десет дена,когато колата ми скъса ангренаж на магистралата и пое заслужен път към "вечните ловни полета"....и тогава ми се обади мой познат от Англия,който ми предложи да ми докара Паджеро....естественно е, че не се чудих дълго.Преди три дни ми докараха красавец,който ще си го гледам като "зеницата на окото"

[muskat8]

До: Как стигнахте до джипката ??

Интересно ми е кой как е стигнал до идеята че му е нужен джип....
Кое го е накарало да мине от тъмната страна.... Едва ли някой се е събудил с идеята че от утре леката кола не го кефи..... Споделете кой/какво ви докара до това "дередже". Ще е интересно за статистиката.....

По тази тема-имам идея да си взема къса база и 4x4,стига съм пукал картери покрай реките и язовирите,недай боже да завали и си оставам в калта

[angel_drakata]

До: Как стигнахте до джипката ??

От три месеца карам Диско 1. Аз още от малък съм си заклет фен на оф-роуда, само че тогава не му се викаше така А и изпълненията ми бяха предимно върху един симсон, а после и емзетка... Известно време карах един ескорт дизел 86 г. но миналият март си купих астра комби, и ескорта ми стана експериментална кола. Започнах да го карам по горите, като много рядко ми се разминаваше без проблеми. След едно закъсване, по-точно заглавих го на един баир между дървета, по една направо козя пътека, и нямаше как да го измъкна сам, затова се обадих на един приятел с Терано. Тогава, като видях как не усеща калта и дупките, нещо ми прищрака и реших, че и аз трябва да имам джип. Обмислях всякакви възможности, изчетох сума ти теми в този чудесен форум и в крайна сметка се спрях на два - Паджеро и Дискавъри. Честно да си кажа, везните бяха наклонени в полза на Диското, заради по-малкия разход, но изобщо не съжалявам, с тая негова феноменална проходимост, а съм с някакви жалки корейски гуми, и то различни отпред и отзад. Та само да допълня, зарад него продадох астрата, а тя беше слънце - нито петънце ръжда, нито проблеми с окачването и двигателя - италианско купе, австрийски мотор - мечта. Обаче сега вече няма май повече да си купя лека кола...

Ето и снимка на въпросния ескорт, след един оф-роуд

[Георги Стоилов]

До: Как стигнахте до джипката ??

Аз като се зажених и питах жената.... "Сватба или кола".
Тя ми отговори, че винаги си е мечтала за черна джипка та за да и угодя купих бяла. Иначе дотогава не се бях замислял за 4х4, но сега вече бих слязъл от него само за да се кача на друго 4х4.

п.с. Хиляди благодарности на жената!

[ПЛАМЕН ТЕНЕВ]

До: Как стигнахте до джипката ??

Аз пък с такси от аерогарата до Нисан-Бългагия. Там пък олигофрени и два дена на хотел.

[hristina66]

До: Как стигнахте до джипката ??

Видях го и...се влюбих.Това е.

[glinski]

До: Как стигнахте до джипката ??

никога не съм бил манияк на колите... като дете , да съм бил към 10г. казах на майка ми че единствената кола заради която бих си извадил шофьорска книжка е "джип" ленд ровер.... после разбира се не стана така... първата кола придобих сравнително дърт, към 30г. беше кадет, набор на втората ми жена, 79та... зигфрид се казваше, щото беше безразсъдно смел, но никаде не ме остави! къде ли не го мъчих...по гори и чукари, в калта като затъвах ,слагах вериги и излизах... редовно се прибирах без гърне, с пробит резервоар или с откъртен преден долен носач и вкарване на полуоската през 1км и доливане с масло ...после се разкапа а трябваше да пътувам и взех един остин метро от брадчеда, таман търсеше как да го разкара... той е кат мини купър... лек, но почти толкова висок и ингилизки... както рече един приятел -ти си взел не кола а занаят....ама занаята ми е друг та я разкарах, а покрай нея и сервизирането и се отказах и от лендровера... попаднах на една избушена алфаромео 33комби спортвагон 4х4 /последният да затвори вратата / карах я докато и разпаднах купето съвсем и я подарих, сега ме е яд , беше с нов двигател, сега бих дал да я дигнат подсилят и бих я мачкал още дълго... никъде не ме остави и тя, но бе ниска, пробих и накрав резервоара и се прибирах от морето с туба бензин в багажника, а и за 3ти път откъснат заден мост контактуващ с купето само на пружините
после карах едно нещастно рено , на тъщата, да ме прашасва пред тях... поредното дете беше малко и се бях заседял... до миналата есен първи сняг в лозен планина на вилата... събуждам се сядам в леглото ,поглеждам през прозореца -красота! бяло, тихо!!! аз с летни гуми отпред и 1-2км. стръмен юерен път до хасфалта... изпаднах в истерия натоварих жената детето и багажа отпред - да тежат загрях колата и с ясното съзнание за това че имам право само на един опит за излизане от деретосе изстрелях по пътя към софия и търсенето на семейната жипка...
горби другото го знае, преходи по страната по 1000км за 1 ден правих за огледи, докар си намеря " моят" Белчо...

дълго стана, сори, хванала ме е логореята...

[peter_jq]

До: Как стигнахте до джипката ??

По пътя за работата си (15км) имам 1 км черен път с насипани камъни и отвратителният боянски път(ул.Кумата). Зимата е трагедия дори и със вериги.

В следствие на 3 години каране по този маршрут двата ми форда казаха: "..до тук сме!" и се разпаднаха на части. И аз реших да не им правя повече изкуствено дишане че ми беше писнало. Единият беше почти ново КА(4г.) на което сменях цялата предница два пъти, и неща по тоците, изгорели от локви, които сега минавам спокойно с джипа.
Иначе тръпката ми към офроуда е от дете. Малко след колелото се научих да карам това:

Голям кеф беше през летните ваканции..
А след това бусове, камиони, Niva (за лов).
Най-много ми харесва панорамната гледка отгоре.
Много хора ме гледат странно като им обяснявам че ми е по-лесно с габаритите на товарен камион или бус с големи огледала, отколкото с КА-то, на което си ниско и не виждаш къде ти е задницата.
Ясно е че джипа не решава проблемите с лошия път и скъпите ремонти,(100%-тов кеф няма) но според мен плюсовете са повече и със сигурност следващата ми играчка ще е пак джипка

[ПЛАМЕН ТЕНЕВ]

До: Как стигнахте до джипката ??

...
...

Много яко включване, труден път си извървял до жипката, ама какво си нацелил само....

[ANARCHY]

До: Как стигнахте до джипката ??

Още от малък съм бил возен на най-различни високо проходими машини, собственост на родителите ми - трактор, виетнамка, волга .....
Преди да се науча да карам колело знаех как се кара кола , също как се сваля акумулатор(който беше по-тежък от мен) на кола и как се сменя гума на кола.
Понеже баща ми не ми позволяваше да карам, а близо до мен има голямо поле( за тренировки), един ден се престраших и подкарах без разрешение волгата на баща ми.Никой нищо не разбра и това ми даде сили за още доста тренировки, които ставаха все по екстремни
Един ден получих разрешение и нещата излезнаха съвсем извън контрол.
Докато получа шофьорска книжка волгата беше претърпя 2 обръщаня през таван 1 основен ремонт на двигателя направен от мен, 3 сериозни удара челно и 2 потапяня във вода 10-тина см. над предния капак.
А друг ден на разходка в Плевен видях една изгнила бяла уазка без регистрация.Навеждайки се да видя окачването и състоянието отдолу видях двата моста и се сетих какво мога с 1 водещ мост и какво бих могъл с 2 такива моста
Тъкмо бях започнал да събирам пари за кола иии...

След 3 дни купчината ръжда и малко желязо беше вкъщи, а наще бяха потресени и разочаровни от мен

След 4 месеца тежка работа подкарах първата си кола само в полето до нас

[kirilnaldjiev]

До: Как стигнахте до джипката ??

Ами няколко неща.

1. Вече почти десетилетие правят канализация в моя "квартал" (село на 10 мин път с джипката от Пловдив) и ми писна да троша ходова част по черния път и реших нещо дето поне по-малко ша се троши там.

2. Не, че съм мн дълъг, ама съм 190, 90 кила и в колата ми е терсене да се свивам. В джипката смао леко се навеждам .

3. Планирам да почна да освобождавам по някой уикенда и да ходя на лов и риба. Трета година съм ловец, документи, оръжие, вече и джипка. Само времето остана .

4. И тук писанията в отзи форум ми помогнаха, както и една среща на съфорумджиите в Пловдив

[killyou]

До: Как стигнахте до джипката ??

Не се кефех много много като съм на ниско и правех слаломи по Софииските "улици", та и оттам на камионетката. Е не бих отказал един Сааб 9-3 турбо(купенце) или 9-5-ка.

[stnenkov]

До: Как стигнахте до джипката ??

Моята причина да си взема високо проходим автомобил е далеч по скромна. Имах един москвич 412 и вобще не съм го жалил и като товарене и като offroad , пък и си падам малко мазохис и си го поправях сам , обаче почна много да ме ядосва / какво можеш да очакваш от пра дядото на световното автомобилостроене / 34-ри годишен беше и го пенсионирах.Та на семейният съвет решихме малка джипка , и съм много доволен , ами то нашите пътища са си направо offroad , с паркирането съм по добре от лек автомобил, обичаме да ходиме и по гори и планини и така джипка - пакет от опцйи

[joro5kov]

До: Как стигнахте до джипката ??

При мен стана случайно. Исках да си купя нова по-голяма кола /семейна/ и съвсем случайно сърфирайки в ивтернет да разглеждам най - различни автомобили попаднах на Mitsubishi Outlander и като направих проста финансова сметка с разни ДДС-та /професионална деформация/ стигнах до извода, че на лизинг ще ми е ммного по - удобно от колкото за някой 2 - 3 годишен автомобил. Едва след това разбрах с какъв уникален автомобил съм се сдобил. Имам само две забележки към него:
1. Нама охлажване на предните седалки
2. Нама активно окачване и при висока скорост е малко нестабилен
Но пък е наистина уникален във всяко едно отношение за което се сетите.