Tweet
От: Витарски неща
Така, приключих с ремонта на кормилната кутия. Едно предупреждение към всички ентусиасти - ако нямате проблем с тоя възел, НЕ го пипайте. Кутията е направена безумно яко, но сглобяването и е леко изнервящо.
За тези, на които им се налага (или са непоправимо любопитни), няколко практически съвета:
1. След свалянето на кормилната кутия от автомобила и преди разглобявянето - почистете я старателно. 10-15 минути за тази дейност, ще ви спестят часове псуване при сглобяването.
2. Когато тръгнете да вадите винтово-съчмената двойка (тоест, вала от към кормилото), правете го или в тясно, чисто и празно помещение (не банята) или разстелете на работната маса голям, предварително омазнен парцал. То омазняването ще си дойде само от изтичащия дексрон, а идеята е, че мазния парцал не позволява на съчмите да отскачат в най-скришните ъгли на гаража.
3. Особено при хладно време, НЕ дръжте задълго буталото с ръце! Мръсната гад е изработена доста прецизно, макар и да не е ГНП и като се позагрее, директно отказва да влиза. В никакъв случай не го насилвайте, пластмасовите уплътнения ще заминат на момента, а намирането им е егати приключението.
4. Странните размери семеринги и ... ха де, нещо-си-шед, забравих думата, не са страшни. Ако в Миркат (или някой друг тариКат) ви заломят 50 кинта и 2 седмици доставка за семеринга на входния вал (заради красивия размер 18.7мм), директно отидете в най-близкия магазин за семеринги, купете си на 18мм и монтирайте. В случая, най-вече заради липсата на високи обороти (сигурен съм, че не можете да завъртите кормилото на 1500min-1
), номера минава успешно. Сигурно няма да издържи 20 години, но ще надживее колата.
Уплътнението на изходящия вал също е с някакви суперстранни размери от сорта на 30.16мм, но ... сещате се. Най-долния го има стандартен, този до него, дето най-често прокапва - също, гумата обира достатъчно добре липсващите 8 стотни радиус.
Не съм сменял само уплътнението на центровъчната капачка, просто защото го видях чак когато започнах да сглобявам, а и си държи. И да не държи, може да се смени за 5 минути на място, така, че майната му.
Навирането на вътрешния О-пръстен е леко изнервящо, хубавото е, че всички О-пръстени ги има стандартни, най-скъпият е 60 стотинки.
5. Всичко трябва да е идеално измито. И като казвам идеално, вярвайте ми, имам предвид точно това. В крайна сметка моята кормилна кутия я разглобих тъкмо заради дребни боклучета - задържат гадовете.
6. Ако случайно изгубите някоя от съчмите и няма от къде да намерите друга такава, не се отчайвайте. И НЕ сглобявайте с по-малко съчми! Просто намерете някоя максимално близка по размер, но по-малка. Ако загубите 2 съчми, номера пак минава, само не ги слагайте една до друга. Повече от 2 съчми не ви се полага да губите. По разписание са 26.
7. Много, ама много внимавайте при отварянето и затварянето на центровъчния капак - вътре има амнайсе хиляди игли, които се губят наистина лесно. Така и не си направих труда да ги преброя, сори за което.
8. нареждането на съчмите на съчмено-винтовата двойка става през "тръбичката". Развивате (съа свястна отверка или с битче и с ключа) двата болта, махате планката, вадите двете половинки на "тръбичката", почиствате всичко идеално и вкарвате винта в гайката докрай. Връщате около 2-3 мм, докато канала на винта съвпадне с отвора за тръбичката. Започвате да пускате съччмите една по една и полека превъртате винта, така, че да "глътне" поредната съчма.По някое време първата съчма ще се покаже на ръба на горния отвор. Тогава е момента да "сглобите" тръбичката и да напускате останалите съчми (пак грешка, не погледнах колко остават) вътре. И внимателно, без да разсипете съчмите, намествате тръбичката на мястото и. Скобата, болтчетата и готово.
Ако тъкмо в този момент се сетите, че сте забравили да нанижете винта в лагерното тяло (както направих аз) имате право да си помамчите на воля
В никакъв случай не използувайте грес да "лепите" съчмите!
9. До преди малко досаждах на Трент да обсъдим луфта на аксиалните лагери. В крайна сметка стигнахме до извода, че трябва да няма луфт, но трябва и да не са пренатегнати. Аз го направих по следния начин: навих лагерното тяло до момента, в който спрях да усещам луфт. След това върнах около 10-15 градуса назад. При затягането на контрагайката, повечето от тях се обират и на втори опит успях да го докарам както трябва. Естествено, много по-лесно ще е, ако си бях загубил 20 минути да си направя нужния инструмент (суперелементарен), но ме домързя и го нагласих с 2 отвертки. Ако имате поне малко тренинг, нагласянето на луфта не би трябвало да ви затрудни особено. Ако остане повече - ще има луфт в кормилото. Ако е по-малко - ще се върти трудно и, по-важно, аксиалните лагери ще се скапят наистина бързо, а това значи голяма беля, така, че умната!
10. Нареждането на лагера на центровъчната капачка е едно отделно приключение, изискващо нетреперещи ръце и достатъчно здрави нерви.Ясно, че с 2 грама грес въпроса ще се реши много бързо, но според мен там грес НЕ трябва да има.
11. Ще си спестите време и нерви и течност при обезвъздушаването, ако предварително напълните съчмено-винтовата двойка с хидравлична течност. Става на малки дози и с леко завъртане на винта напред-назад. Понеже "тръбичката" не е уплътнена, част от течността неминуемо ще изтече, но все пак е по-добре, отколкото да въртите кормилото до побъркване.
На една картинка гледах нарисувана пробка за обезвъздушаване, реално такова чудо не видях. Става и без него, но ... по бавно Някъде имаше писано конкретно по въпроса.
В момента не се сещан за друго, а и Трент е обещал да пусне специално подробна тема за ремонт на кормилната кутия, което е добра идея, защото по мануалите, които имам, явно обявяват кутията за неразглобяема.
Така, приключих с ремонта на кормилната кутия. Едно предупреждение към всички ентусиасти - ако нямате проблем с тоя възел, НЕ го пипайте. Кутията е направена безумно яко, но сглобяването и е леко изнервящо.
За тези, на които им се налага (или са непоправимо любопитни), няколко практически съвета:
1. След свалянето на кормилната кутия от автомобила и преди разглобявянето - почистете я старателно. 10-15 минути за тази дейност, ще ви спестят часове псуване при сглобяването.
2. Когато тръгнете да вадите винтово-съчмената двойка (тоест, вала от към кормилото), правете го или в тясно, чисто и празно помещение (не банята) или разстелете на работната маса голям, предварително омазнен парцал. То омазняването ще си дойде само от изтичащия дексрон, а идеята е, че мазния парцал не позволява на съчмите да отскачат в най-скришните ъгли на гаража.
3. Особено при хладно време, НЕ дръжте задълго буталото с ръце! Мръсната гад е изработена доста прецизно, макар и да не е ГНП и като се позагрее, директно отказва да влиза. В никакъв случай не го насилвайте, пластмасовите уплътнения ще заминат на момента, а намирането им е егати приключението.
4. Странните размери семеринги и ... ха де, нещо-си-шед, забравих думата, не са страшни. Ако в Миркат (или някой друг тариКат) ви заломят 50 кинта и 2 седмици доставка за семеринга на входния вал (заради красивия размер 18.7мм), директно отидете в най-близкия магазин за семеринги, купете си на 18мм и монтирайте. В случая, най-вече заради липсата на високи обороти (сигурен съм, че не можете да завъртите кормилото на 1500min-1
), номера минава успешно. Сигурно няма да издържи 20 години, но ще надживее колата.Уплътнението на изходящия вал също е с някакви суперстранни размери от сорта на 30.16мм, но ... сещате се. Най-долния го има стандартен, този до него, дето най-често прокапва - също, гумата обира достатъчно добре липсващите 8 стотни радиус.
Не съм сменял само уплътнението на центровъчната капачка, просто защото го видях чак когато започнах да сглобявам, а и си държи. И да не държи, може да се смени за 5 минути на място, така, че майната му.
Навирането на вътрешния О-пръстен е леко изнервящо, хубавото е, че всички О-пръстени ги има стандартни, най-скъпият е 60 стотинки.
5. Всичко трябва да е идеално измито. И като казвам идеално, вярвайте ми, имам предвид точно това. В крайна сметка моята кормилна кутия я разглобих тъкмо заради дребни боклучета - задържат гадовете.
6. Ако случайно изгубите някоя от съчмите и няма от къде да намерите друга такава, не се отчайвайте. И НЕ сглобявайте с по-малко съчми! Просто намерете някоя максимално близка по размер, но по-малка. Ако загубите 2 съчми, номера пак минава, само не ги слагайте една до друга. Повече от 2 съчми не ви се полага да губите. По разписание са 26.
7. Много, ама много внимавайте при отварянето и затварянето на центровъчния капак - вътре има амнайсе хиляди игли, които се губят наистина лесно. Така и не си направих труда да ги преброя, сори за което.
8. нареждането на съчмите на съчмено-винтовата двойка става през "тръбичката". Развивате (съа свястна отверка или с битче и с ключа) двата болта, махате планката, вадите двете половинки на "тръбичката", почиствате всичко идеално и вкарвате винта в гайката докрай. Връщате около 2-3 мм, докато канала на винта съвпадне с отвора за тръбичката. Започвате да пускате съччмите една по една и полека превъртате винта, така, че да "глътне" поредната съчма.По някое време първата съчма ще се покаже на ръба на горния отвор. Тогава е момента да "сглобите" тръбичката и да напускате останалите съчми (пак грешка, не погледнах колко остават) вътре. И внимателно, без да разсипете съчмите, намествате тръбичката на мястото и. Скобата, болтчетата и готово.
Ако тъкмо в този момент се сетите, че сте забравили да нанижете винта в лагерното тяло (както направих аз) имате право да си помамчите на воля
В никакъв случай не използувайте грес да "лепите" съчмите!
9. До преди малко досаждах на Трент да обсъдим луфта на аксиалните лагери. В крайна сметка стигнахме до извода, че трябва да няма луфт, но трябва и да не са пренатегнати. Аз го направих по следния начин: навих лагерното тяло до момента, в който спрях да усещам луфт. След това върнах около 10-15 градуса назад. При затягането на контрагайката, повечето от тях се обират и на втори опит успях да го докарам както трябва. Естествено, много по-лесно ще е, ако си бях загубил 20 минути да си направя нужния инструмент (суперелементарен), но ме домързя и го нагласих с 2 отвертки. Ако имате поне малко тренинг, нагласянето на луфта не би трябвало да ви затрудни особено. Ако остане повече - ще има луфт в кормилото. Ако е по-малко - ще се върти трудно и, по-важно, аксиалните лагери ще се скапят наистина бързо, а това значи голяма беля, така, че умната!
10. Нареждането на лагера на центровъчната капачка е едно отделно приключение, изискващо нетреперещи ръце и достатъчно здрави нерви.Ясно, че с 2 грама грес въпроса ще се реши много бързо, но според мен там грес НЕ трябва да има.
11. Ще си спестите време и нерви и течност при обезвъздушаването, ако предварително напълните съчмено-винтовата двойка с хидравлична течност. Става на малки дози и с леко завъртане на винта напред-назад. Понеже "тръбичката" не е уплътнена, част от течността неминуемо ще изтече, но все пак е по-добре, отколкото да въртите кормилото до побъркване.
На една картинка гледах нарисувана пробка за обезвъздушаване, реално такова чудо не видях. Става и без него, но ... по бавно
Някъде имаше писано конкретно по въпроса.В момента не се сещан за друго, а и Трент е обещал да пусне специално подробна тема за ремонт на кормилната кутия, което е добра идея, защото по мануалите, които имам, явно обявяват кутията за неразглобяема.
/!
Коментар