Tweet
Здравейте, колеги!
Дълго време се чудих, дали да пускам тази тема, но накрая се реших да я пусна.
Първо ще кажа, че има голяма вероятност темата да стане изключително дълга, защото този път бих искал да започна от самото начало, което беше преди около 12 години.
През далечната 2009-та година, когато навърших 18 години, бащата, Бог да го прости, тогава ми каза: "Искаш ли да ти купя джип?". И аз, разбира се, отговорих: "Да!". Както можете да се досетите, кое 18 годишно момче, което го влекат автомобилите, не иска джип?
Така започна всичко.
Автомобилът беше Mitsubishi Pajero II дълга база. Бяхме го взели от приятел, без документи. Всъщност не толкова без документи, колкото е бил запориран или нещо подобно и е имал 10 годишен срок, в който не може да се продава/регистрира.
Покупката на този джип беше и причината да се регистрирам в този форум, който наистина ми даде много знания и приятелства, за което благодаря!
В самото начало го карах като градски автомобил, след което през 2013-та година падна този 10 годишен срок и успяхме да го регистрираме. Оттук нататък започнаха многото ремонти и подобрения по самия автомобил. Тук няма да изпадам в детайли, защото има доста писано в другия раздел.
През същата 2013-та година решихме да вземем и един Opel Vectra. Като цяло нямаше кой знае какви проблеми, предимно обслужвания му правихме.
През 2017-та година бащата почина и не исках да се разделям с тези два автомобила. Бяха ми като спомен, защото сме имали не само лоши моменти, но и хубави с тези автомобили.
През същата 2017-та година ми попадна едно Peugeot 106, на което за 3 години и половина му навъртях над 30 000 километра. Горкото беше толкова изгнило, но двигателя палеше от раз.
През тази 2021-ва година реших, че искам да слагам на Паджерото лебедка, лед барове, защити и т.н., които ги гласях от доста време. Така и направих. След което как ме захапа кучето не знам, но реших да боря проблема с теча на резервоара, който съществува от самото начало, но тогава не ми пукаше особено. Тъй като Паджерото си го поддържах редовно и исках да е максимално изрядно, се хванах да боря този проблем. Четири пъти се наложи да сваляме резервоара, за да го ремонтираме. Какви ли не неща се случваха. Накрая, преди около три месеца си помислих, че най-накрая сме решили този проблем.
По стечение на обстоятелствата точно около рождения ми ден, 4-ти октомври, предполагам, че ме хвана коронавируса. Изкарах го с доста зор, без да си правя тестове, като близо седмица се лекувах в нас, без да излизам. Точно на рождения ми ден се почувствах по-добре и реших да сляза в гаража и да видя, какво се случва с джипа. Дали му тече нафтата. Понеже близо месец не беше текла нафтата от резервоара и съм с нагласата, че отново няма да тече и спокойно ще го държа джипа там, докато не падне сняг или не реша да го извадя на някоя по-дълга разходка. Влизам в гаража, клякам и какво да видя - изключително малка капка нафта. Да, много малка, но я има! Е тук вече отново се ядосах вътрешно. Какви ли не мисли ми минаха през главата - да търся нов резервоар, втора употреба, друг от друг автомобил и т.н. Накрая си казах следното нещо - не ми се занимава повече да ги поддържам тези коли. Близо 4 години само ги поддържам и почти не ги карам. Реших, че е време да ги продам...
През месец май 2021-ва година взех едно Peugeot 306. Около август месец тази година продадох 106-цата. Номеври месе тази година продадох и Вектрата. След няма и две седмици успях да продам Паджерото.
Тук се слага краят на сагата с тези автомобили, които ги имам от 12 години за Паджерото и 8 години за Вектрата.
И сега да пристъпим към същинската част или може би не още.
Когато навлизах в средата на офроуда, тогава се заглеждах и по други джипове. Няма да изпадам в обяснения за марки и модели, защото са ви пределно ясни.
Но точно един конкретен автомобил ми привлече вниманието и той беше, както можете да се досетите - Jeep Wrangler JK Unlimited. През далечната 2011-та година разбрах за този джип. Толкова много клипчета изгледах, какви ли не теми четох, колко много подобрения могат да се направят, че за онези години направо се влюбих, както се казва.
Но, разбира се, когато Паджерото е при мен, много много не съм обръщал внимание на Вранглера, защото не малко проблеми излизаха през годините, повечето от които са описани в този форум.
Тази година, след като се реших, че е време да се разделия с тези автомобили, които имат голяма сантиментална стойност за мен, си казах, че искам да се оглеждам за Вранглер. Исках само да гледам и наблюдавам, без да ходя по огледи. Двата големи български сайта ги следях всеки ден, както и немският. Също така си мислех и от Америка да вкарам някой леко ударен и да го направя, но реших, че не ми се занимава с такова упражнение.
В крайна сметка по веднъж на ден, обикновено вечерта по това време, отварях сайтовете и гледах обявите.
Първо си казвах, че искам Rubicon. Да, обаче, първо, че са рядкост, второ ценово са доста над моя бюджет и трето - може би не трябва чак така да се изхвърлям като за начало.
След това погледнах Sahara. Да, добре изглежда, музиката вътре си е на ниво, калниците с цвета на автомобила, предния мост не е като на Rubicon-a и разни други неща. Казах си добре, може и Sahara да е. Да де, обаче това, което искам аз да направя, ще ми е жал да разкарам тези "цветни" калници.
В крайна сметка си казах, че ще гледам Sport-а. В началото исках ел. стъкла, уж да има някаква екстра, но накрая си казах, че, като махна вратите, хич няма да ми трябват тези ел. стъкла.
Така, вече след ясна картинка за това, какво искам, започнах да се оглеждам.
Както казах, гледах в доста сайтове и накрая сведох избора си до 2-3 автомобила. Единият беше във Варна, а другият в Дупница. Този във Варна реших да го видя. Беше Sport, 2.8 CRD, автомат с теглич. Чисто нов купуван във Варна, каран и поддържан тук. Не знам защо, но си казах, че ще направя компромис със скоростната кутия. По принцип не съм фен на автоматите, но си викам не е толкова зле. Да де, но нещо не ме грабна автомата. Не точно на конкретния екземпляр, а по принцип. Не, че толкова много Вранглери съм карал, даже изобщо, но вътрешно си знаех, че искам да е с ръчна скоростна кутия. Това още повече ограничи избора ми.
След дълго гледане в интернет изведнъж дойде голямо желание в мен да видя този Вранглер в Дупница. Взех си бърз отпуск, запалих Пежото, наех си хотел в Дупница, като тръгнах към 16 часа и бавно и славно пристигнах в хотела около 23:30 часа, без да си давам много зор.
Бях си взел храна, която хапвах по пътя, както и вечерта в хотела. Беше почивната база на Енергото. Доста приятно ми се стори, но нали съм на приключение, много екстри не ми трябват.
На другия ден станах, оправих се, закусих в хотела и дойде време да тръгвам.
Продавачът предварително знаеше, че ще пътувам от Варна и се бяхме уговорили да се видим около 10 часа сутринта.
Намерих адреса, видяхме се и започнах да оглеждам автомобила.
Тъй като си бях "изпатил" от Паджерото, сигурно 15 минути съм стоял легнал на една количка под Вранглера да го гледам за ръжди. Не видях нищо фрапантно. После реших да огледам двигателя, като междувременно си говорихме с продавача. Оказа се доста приятен мъж, с когото може свободно да се разговаря. Тук може би някои хора ще кажат, че все пак е продавач, като тук бих добавил, че също така е и от автокъща, макар и автомобила да го държи в тях, и ве пак този човек има таланта да говори сладки приказки, за да убеди хората. Да, може и така да е, но съм попадал и на доста продавачи от автокъщи, с които просто не ми върви приказката. Тук, за моя радост, не беше така. Доста гладко вървеше разговорът.
След което решихме да запалим автомобила. Той предварително ми каза, че акумулаторът е слаб и трябва да се подаде ток от друг. Подадохме ток и запали. Като цяло си работи нормално двигателят, не видях и не чух нищо сериозни.
После дойде и ред да го покараме малко. В началото той се качи, пусна бавните и отиде на един баир да го изкачи. После слязохме на равното, където исках аз да го покарам. Като цяло добре се държеше автомобилът, нищо сериозно не видях и не усетих. Може би тук е моментът да кажа, че човекът си го е внесъл от Италия и му е правил разни подобрения по екстериора, като фарове, мигачи и т.н., а също така и по интериора, за които няма да изпадам в детайли. Също така в процеса на разговор ми сподели, че двигателят е сменян. Това, ако трябва да бъда честен, малко ме отдръпна в началото, но после си казах, че не е толкова сериозно нещо, което в случая да ме откаже.
Покарахме го малко и реших да взема 15-20 минути насаме, за да помисля. Реално погледнато бях тръгнал с нагласата да го гледам само и, ако ми хареса, да го взема. Ако не ми хареса - прибирам се, тъкмо ще съм си направил една разходка. Но стоя в Пежото, гледам Вранглера, той ме гледа и се чудим сега, дали да се вземем. Мисля, мисля и накрая викам да се взимаме. Говорих с продавача и се разбрахме за цена. След което последва документалната и финансова част - фактури, банки, КАТ, номера, винетки и т.н.
Предварително се бях уговорил с приятел от София, който да ме вземе и да ме закара отново до Дупница, за да мога да си прибера и двете коли. Реално Пежото го оставих в София в гаража на друг приятел, а с Вранглера тръгнах да се прибирам.
Да речем, че цял ден сме си изгубили, за да изкараме номера и да взема винетка, след което тръгнах към София. После хайде обратно към Дупница, за да взема Пежото и то стана 21:30 часа, докато тръгна за Варна.
По принцип бях с нагласата на другия ден по обяд да хвана влак или автобус и вечерта да съм в София, да се видя с приятели и на другата сутрин да се прибирам, но не се случиха така нещата.
Както към 21:30 тръгнат от София за Варна, така и към 04:00 бях във Варна, заредил и измил Вранглера и тъкмо го прибирах в гаража. Докато заспя стана 06:00 часа.
На другата сутрин или по-точно обяд станах към 11 часа. Обикалях с него напред-назад из града и реших, че ще си хвана нощния влак за София, ще се наспя като хората и на другата сутрин ще съм там. Така и направих.
На следващата сутрин бях там, отидох да си взема Пежото от гаража, успях да се видя с приятели и към 16:00 часа тръгнах да се прибирам към Варна. Може би около 23:00 да съм бил във Варна, отново автомивка, зареждане и отново в гаража.
На следващия ден, понеделник, си бях взел още един ден отпуск, за да мога да регистрирам джипа. Тъй като нещо не можах да спя спокойно и станах рано и отидох в КАТ около 07:30, като бях втора кола. Нещо не ме свърташе и исках да отида до Шумен, за да разпитам за Технотеста, който може да ми се наложи да направя, защото двигателят е сменян. Ходих, питах, реално погледнато без код на двигателя нищо не може да се направи. Бях намерил сервиз в Шумен, намерихме номера на двигателя, търкахме, но не успяхме да прочетем нищо. Отказах се. Викам си отивам във Варна, правя пълномощно на регистратор и той да го регистрира. Така и стана. Регистрирахме го, по талон кодът на двигателя е 49C, а в самият автомобил е 51C. Реално си мисля, че си затвориха очите в КАТ, което е добре за мен, защото успях да го регистрирам. В момента, чисто документално, все едно сам съм си сменил двигателя. Ако искам всичко да бъде изрядно, ще трябва да мина Технотест в Шумен, предполагам ще ми издадат документ, с който мога да отида и да си сменя талоните спрямо новия код на двигателя. В този ред на мисли тук бих искал да добавя, че, когато продадох Паджерото, момчето е от Перник и му казах, че има голяма вероятност да не може да регистрира джипа там с тези брони. Оказа се, че вероятно и те са си затворили очите и са го регистрирали без проблем. Та регистрациите минаха успешно.
Следва ходене по майстори. Първо го закарах при един приятел, за да го огледа. Нищо сериозно не видяхме, освен задни накладки. После намерих един сервиз, където реших да го оставя да го обслужат или по-точно да му открият и решат един проблем. По-рано забравих да споделя и то как няма, като сигурно над половин час стоя и пиша, ръцете ми изтръпнаха, хаха. Който е стигнал да чете дотук - поздравления! Та, да се върна на темата - като пътувах с Вранглера от София за Варна, нямаше парно. В града съвсем леко духаше, а на магистралата една идея по-добре, но все пак не е така, както трябва да бъде. Забелязах още при огледа на джипа, че стрелката не минава над 1/4 от деленията. Попитах го, дали е сменял термостата, каза, че не е. Викам си може и термостат да е. Та оставих го на майсторите и се оказа термостат. Успоредно с това са излезли тампоните на стабилизиращата щанга, накладките смениха, радиаторчето на парното почстиха, антифриза смениха и май това беше. Днес го взех от сервиза, покарах го малко и го прибрах.
Тъй като Вранглера е внос от Италия, а там не се славят с добрата си поддържка, смятам да сменя абсолютно всички течности по всички агрегати - преден диф, заден диф, скорости, раздатка, двигател, хидравлика, спирачна течност - всичко! След или преди това ще трябва да сменя ремъците и водната помпа, макар и продавачът да ми каза, че ги е сменял. Предпочитам да мине и през моите ръце, макар и не пряко.
Та това е за момента. Извинявам се за изключително дългия пост, но отвътре така ми дойде да споделя всички тези неща тук
Сега остава да наместя малко снимки из мнението, за да не бъде толкова "постно", след което отивам да ударя 1-2 чаши вино.
Благодаря, поздрави и наздраве!
Реших тук да слагам снимките една след друга, като преди и след някои снимки ще слагам по няколко думи.
Тук съм по новия булевар във Варна и тръгвам около 16:00 часа за Дупница.
На GPS-а такава дълга права имаше, че се почувствах като в Америка.
Тук пристигам вече в хотела и се настанявам.
На сутринта се хващам и потеглям на оглед на джипа.
Тук е моментът, в който се гледаме и се чудим, дали да се вземем, хаха.
Тук вече сме готови с новите транзитни номера и потегляме към София, за да мога и Пежото да го прибера там.
Тук зареждаме и потегляме към Варна.
Не се лъжете по стрелката на температурата - студеничко си ми беше, хаха. Иначе с темпомата на дълъг път си е доста удобно.
Тук малко след 04:00 часа го паркирах и се прибирам да спя.
Тук съм отново в София, хванал преди това нощния влак, за да си прибера и Пежото.
Тук сме вече на следващия ден в КАТ, за да го регистрирам.
И тук вече с новите номера.
Един бърз анекс към гражданската.
И отново паркиран в гаража.
Една бърза среща с "бившата", докато се разхождах из града.
Тук е от преди два часа - тъкмо го взех от сервиза, малко го поразходих из града и отново го прибрах.
За мен това беше нещо ново - да отида сам на другия край на страната, без ясна цел, какво и как ще се случи. Дали ще взема автомобил или ще си тръгна разочарован. Имах някаква нужда да се случи подобно за мен приключение. Надявам се, че съм успял да пресъздам емоцията с вас, която изпитах.
Отново благодаря, поздрави и наздраве!
Дълго време се чудих, дали да пускам тази тема, но накрая се реших да я пусна.
Първо ще кажа, че има голяма вероятност темата да стане изключително дълга, защото този път бих искал да започна от самото начало, което беше преди около 12 години.
През далечната 2009-та година, когато навърших 18 години, бащата, Бог да го прости, тогава ми каза: "Искаш ли да ти купя джип?". И аз, разбира се, отговорих: "Да!". Както можете да се досетите, кое 18 годишно момче, което го влекат автомобилите, не иска джип?
Така започна всичко.
Автомобилът беше Mitsubishi Pajero II дълга база. Бяхме го взели от приятел, без документи. Всъщност не толкова без документи, колкото е бил запориран или нещо подобно и е имал 10 годишен срок, в който не може да се продава/регистрира.
Покупката на този джип беше и причината да се регистрирам в този форум, който наистина ми даде много знания и приятелства, за което благодаря!
В самото начало го карах като градски автомобил, след което през 2013-та година падна този 10 годишен срок и успяхме да го регистрираме. Оттук нататък започнаха многото ремонти и подобрения по самия автомобил. Тук няма да изпадам в детайли, защото има доста писано в другия раздел.
През същата 2013-та година решихме да вземем и един Opel Vectra. Като цяло нямаше кой знае какви проблеми, предимно обслужвания му правихме.
През 2017-та година бащата почина и не исках да се разделям с тези два автомобила. Бяха ми като спомен, защото сме имали не само лоши моменти, но и хубави с тези автомобили.
През същата 2017-та година ми попадна едно Peugeot 106, на което за 3 години и половина му навъртях над 30 000 километра. Горкото беше толкова изгнило, но двигателя палеше от раз.
През тази 2021-ва година реших, че искам да слагам на Паджерото лебедка, лед барове, защити и т.н., които ги гласях от доста време. Така и направих. След което как ме захапа кучето не знам, но реших да боря проблема с теча на резервоара, който съществува от самото начало, но тогава не ми пукаше особено. Тъй като Паджерото си го поддържах редовно и исках да е максимално изрядно, се хванах да боря този проблем. Четири пъти се наложи да сваляме резервоара, за да го ремонтираме. Какви ли не неща се случваха. Накрая, преди около три месеца си помислих, че най-накрая сме решили този проблем.
По стечение на обстоятелствата точно около рождения ми ден, 4-ти октомври, предполагам, че ме хвана коронавируса. Изкарах го с доста зор, без да си правя тестове, като близо седмица се лекувах в нас, без да излизам. Точно на рождения ми ден се почувствах по-добре и реших да сляза в гаража и да видя, какво се случва с джипа. Дали му тече нафтата. Понеже близо месец не беше текла нафтата от резервоара и съм с нагласата, че отново няма да тече и спокойно ще го държа джипа там, докато не падне сняг или не реша да го извадя на някоя по-дълга разходка. Влизам в гаража, клякам и какво да видя - изключително малка капка нафта. Да, много малка, но я има! Е тук вече отново се ядосах вътрешно. Какви ли не мисли ми минаха през главата - да търся нов резервоар, втора употреба, друг от друг автомобил и т.н. Накрая си казах следното нещо - не ми се занимава повече да ги поддържам тези коли. Близо 4 години само ги поддържам и почти не ги карам. Реших, че е време да ги продам...
През месец май 2021-ва година взех едно Peugeot 306. Около август месец тази година продадох 106-цата. Номеври месе тази година продадох и Вектрата. След няма и две седмици успях да продам Паджерото.
Тук се слага краят на сагата с тези автомобили, които ги имам от 12 години за Паджерото и 8 години за Вектрата.
И сега да пристъпим към същинската част или може би не още.
Когато навлизах в средата на офроуда, тогава се заглеждах и по други джипове. Няма да изпадам в обяснения за марки и модели, защото са ви пределно ясни.
Но точно един конкретен автомобил ми привлече вниманието и той беше, както можете да се досетите - Jeep Wrangler JK Unlimited. През далечната 2011-та година разбрах за този джип. Толкова много клипчета изгледах, какви ли не теми четох, колко много подобрения могат да се направят, че за онези години направо се влюбих, както се казва.
Но, разбира се, когато Паджерото е при мен, много много не съм обръщал внимание на Вранглера, защото не малко проблеми излизаха през годините, повечето от които са описани в този форум.
Тази година, след като се реших, че е време да се разделия с тези автомобили, които имат голяма сантиментална стойност за мен, си казах, че искам да се оглеждам за Вранглер. Исках само да гледам и наблюдавам, без да ходя по огледи. Двата големи български сайта ги следях всеки ден, както и немският. Също така си мислех и от Америка да вкарам някой леко ударен и да го направя, но реших, че не ми се занимава с такова упражнение.
В крайна сметка по веднъж на ден, обикновено вечерта по това време, отварях сайтовете и гледах обявите.
Първо си казвах, че искам Rubicon. Да, обаче, първо, че са рядкост, второ ценово са доста над моя бюджет и трето - може би не трябва чак така да се изхвърлям като за начало.
След това погледнах Sahara. Да, добре изглежда, музиката вътре си е на ниво, калниците с цвета на автомобила, предния мост не е като на Rubicon-a и разни други неща. Казах си добре, може и Sahara да е. Да де, обаче това, което искам аз да направя, ще ми е жал да разкарам тези "цветни" калници.
В крайна сметка си казах, че ще гледам Sport-а. В началото исках ел. стъкла, уж да има някаква екстра, но накрая си казах, че, като махна вратите, хич няма да ми трябват тези ел. стъкла.
Така, вече след ясна картинка за това, какво искам, започнах да се оглеждам.
Както казах, гледах в доста сайтове и накрая сведох избора си до 2-3 автомобила. Единият беше във Варна, а другият в Дупница. Този във Варна реших да го видя. Беше Sport, 2.8 CRD, автомат с теглич. Чисто нов купуван във Варна, каран и поддържан тук. Не знам защо, но си казах, че ще направя компромис със скоростната кутия. По принцип не съм фен на автоматите, но си викам не е толкова зле. Да де, но нещо не ме грабна автомата. Не точно на конкретния екземпляр, а по принцип. Не, че толкова много Вранглери съм карал, даже изобщо, но вътрешно си знаех, че искам да е с ръчна скоростна кутия. Това още повече ограничи избора ми.
След дълго гледане в интернет изведнъж дойде голямо желание в мен да видя този Вранглер в Дупница. Взех си бърз отпуск, запалих Пежото, наех си хотел в Дупница, като тръгнах към 16 часа и бавно и славно пристигнах в хотела около 23:30 часа, без да си давам много зор.
Бях си взел храна, която хапвах по пътя, както и вечерта в хотела. Беше почивната база на Енергото. Доста приятно ми се стори, но нали съм на приключение, много екстри не ми трябват.
На другия ден станах, оправих се, закусих в хотела и дойде време да тръгвам.
Продавачът предварително знаеше, че ще пътувам от Варна и се бяхме уговорили да се видим около 10 часа сутринта.
Намерих адреса, видяхме се и започнах да оглеждам автомобила.
Тъй като си бях "изпатил" от Паджерото, сигурно 15 минути съм стоял легнал на една количка под Вранглера да го гледам за ръжди. Не видях нищо фрапантно. После реших да огледам двигателя, като междувременно си говорихме с продавача. Оказа се доста приятен мъж, с когото може свободно да се разговаря. Тук може би някои хора ще кажат, че все пак е продавач, като тук бих добавил, че също така е и от автокъща, макар и автомобила да го държи в тях, и ве пак този човек има таланта да говори сладки приказки, за да убеди хората. Да, може и така да е, но съм попадал и на доста продавачи от автокъщи, с които просто не ми върви приказката. Тук, за моя радост, не беше така. Доста гладко вървеше разговорът.
След което решихме да запалим автомобила. Той предварително ми каза, че акумулаторът е слаб и трябва да се подаде ток от друг. Подадохме ток и запали. Като цяло си работи нормално двигателят, не видях и не чух нищо сериозни.
После дойде и ред да го покараме малко. В началото той се качи, пусна бавните и отиде на един баир да го изкачи. После слязохме на равното, където исках аз да го покарам. Като цяло добре се държеше автомобилът, нищо сериозно не видях и не усетих. Може би тук е моментът да кажа, че човекът си го е внесъл от Италия и му е правил разни подобрения по екстериора, като фарове, мигачи и т.н., а също така и по интериора, за които няма да изпадам в детайли. Също така в процеса на разговор ми сподели, че двигателят е сменян. Това, ако трябва да бъда честен, малко ме отдръпна в началото, но после си казах, че не е толкова сериозно нещо, което в случая да ме откаже.
Покарахме го малко и реших да взема 15-20 минути насаме, за да помисля. Реално погледнато бях тръгнал с нагласата да го гледам само и, ако ми хареса, да го взема. Ако не ми хареса - прибирам се, тъкмо ще съм си направил една разходка. Но стоя в Пежото, гледам Вранглера, той ме гледа и се чудим сега, дали да се вземем. Мисля, мисля и накрая викам да се взимаме. Говорих с продавача и се разбрахме за цена. След което последва документалната и финансова част - фактури, банки, КАТ, номера, винетки и т.н.
Предварително се бях уговорил с приятел от София, който да ме вземе и да ме закара отново до Дупница, за да мога да си прибера и двете коли. Реално Пежото го оставих в София в гаража на друг приятел, а с Вранглера тръгнах да се прибирам.
Да речем, че цял ден сме си изгубили, за да изкараме номера и да взема винетка, след което тръгнах към София. После хайде обратно към Дупница, за да взема Пежото и то стана 21:30 часа, докато тръгна за Варна.
По принцип бях с нагласата на другия ден по обяд да хвана влак или автобус и вечерта да съм в София, да се видя с приятели и на другата сутрин да се прибирам, но не се случиха така нещата.
Както към 21:30 тръгнат от София за Варна, така и към 04:00 бях във Варна, заредил и измил Вранглера и тъкмо го прибирах в гаража. Докато заспя стана 06:00 часа.
На другата сутрин или по-точно обяд станах към 11 часа. Обикалях с него напред-назад из града и реших, че ще си хвана нощния влак за София, ще се наспя като хората и на другата сутрин ще съм там. Така и направих.
На следващата сутрин бях там, отидох да си взема Пежото от гаража, успях да се видя с приятели и към 16:00 часа тръгнах да се прибирам към Варна. Може би около 23:00 да съм бил във Варна, отново автомивка, зареждане и отново в гаража.
На следващия ден, понеделник, си бях взел още един ден отпуск, за да мога да регистрирам джипа. Тъй като нещо не можах да спя спокойно и станах рано и отидох в КАТ около 07:30, като бях втора кола. Нещо не ме свърташе и исках да отида до Шумен, за да разпитам за Технотеста, който може да ми се наложи да направя, защото двигателят е сменян. Ходих, питах, реално погледнато без код на двигателя нищо не може да се направи. Бях намерил сервиз в Шумен, намерихме номера на двигателя, търкахме, но не успяхме да прочетем нищо. Отказах се. Викам си отивам във Варна, правя пълномощно на регистратор и той да го регистрира. Така и стана. Регистрирахме го, по талон кодът на двигателя е 49C, а в самият автомобил е 51C. Реално си мисля, че си затвориха очите в КАТ, което е добре за мен, защото успях да го регистрирам. В момента, чисто документално, все едно сам съм си сменил двигателя. Ако искам всичко да бъде изрядно, ще трябва да мина Технотест в Шумен, предполагам ще ми издадат документ, с който мога да отида и да си сменя талоните спрямо новия код на двигателя. В този ред на мисли тук бих искал да добавя, че, когато продадох Паджерото, момчето е от Перник и му казах, че има голяма вероятност да не може да регистрира джипа там с тези брони. Оказа се, че вероятно и те са си затворили очите и са го регистрирали без проблем. Та регистрациите минаха успешно.
Следва ходене по майстори. Първо го закарах при един приятел, за да го огледа. Нищо сериозно не видяхме, освен задни накладки. После намерих един сервиз, където реших да го оставя да го обслужат или по-точно да му открият и решат един проблем. По-рано забравих да споделя и то как няма, като сигурно над половин час стоя и пиша, ръцете ми изтръпнаха, хаха. Който е стигнал да чете дотук - поздравления! Та, да се върна на темата - като пътувах с Вранглера от София за Варна, нямаше парно. В града съвсем леко духаше, а на магистралата една идея по-добре, но все пак не е така, както трябва да бъде. Забелязах още при огледа на джипа, че стрелката не минава над 1/4 от деленията. Попитах го, дали е сменял термостата, каза, че не е. Викам си може и термостат да е. Та оставих го на майсторите и се оказа термостат. Успоредно с това са излезли тампоните на стабилизиращата щанга, накладките смениха, радиаторчето на парното почстиха, антифриза смениха и май това беше. Днес го взех от сервиза, покарах го малко и го прибрах.
Тъй като Вранглера е внос от Италия, а там не се славят с добрата си поддържка, смятам да сменя абсолютно всички течности по всички агрегати - преден диф, заден диф, скорости, раздатка, двигател, хидравлика, спирачна течност - всичко! След или преди това ще трябва да сменя ремъците и водната помпа, макар и продавачът да ми каза, че ги е сменял. Предпочитам да мине и през моите ръце, макар и не пряко.
Та това е за момента. Извинявам се за изключително дългия пост, но отвътре така ми дойде да споделя всички тези неща тук
Сега остава да наместя малко снимки из мнението, за да не бъде толкова "постно", след което отивам да ударя 1-2 чаши вино.
Благодаря, поздрави и наздраве!
Реших тук да слагам снимките една след друга, като преди и след някои снимки ще слагам по няколко думи.
Тук съм по новия булевар във Варна и тръгвам около 16:00 часа за Дупница.
На GPS-а такава дълга права имаше, че се почувствах като в Америка.
Тук пристигам вече в хотела и се настанявам.
На сутринта се хващам и потеглям на оглед на джипа.
Тук е моментът, в който се гледаме и се чудим, дали да се вземем, хаха.
Тук вече сме готови с новите транзитни номера и потегляме към София, за да мога и Пежото да го прибера там.
Тук зареждаме и потегляме към Варна.
Не се лъжете по стрелката на температурата - студеничко си ми беше, хаха. Иначе с темпомата на дълъг път си е доста удобно.
Тук малко след 04:00 часа го паркирах и се прибирам да спя.
Тук съм отново в София, хванал преди това нощния влак, за да си прибера и Пежото.
Тук сме вече на следващия ден в КАТ, за да го регистрирам.
И тук вече с новите номера.
Един бърз анекс към гражданската.
И отново паркиран в гаража.
Една бърза среща с "бившата", докато се разхождах из града.
Тук е от преди два часа - тъкмо го взех от сервиза, малко го поразходих из града и отново го прибрах.
За мен това беше нещо ново - да отида сам на другия край на страната, без ясна цел, какво и как ще се случи. Дали ще взема автомобил или ще си тръгна разочарован. Имах някаква нужда да се случи подобно за мен приключение. Надявам се, че съм успял да пресъздам емоцията с вас, която изпитах.
Отново благодаря, поздрави и наздраве!
(по телефона) и се надявам да съм бил полезен.
Коментар