Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Варшава М-20

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Варшава М-20

    От доста време се каня да напиша тази тема, но всеки път нямам време, сили и т.н.

    Сега, докато си лепих пластмасите по таблото на Варшавата, получих вдъхновение от олепените пръсти и се върнах десетина години назад...

    Всичко започна в средата на 90-те години, от когато датират първите ми съзнателни спомени. Когато се научих да чета (на около 5-6 години), първото четиво, което набарах, беше поредицата енциклопедии "Знание". Тогава за първи път разбрах кое как работи, макар и най-общо - бях доста любознателно хлапе. После започнах да разглобявам разни играчки и то за ужас на нашите - новозакупени.

    Катализатор за това мое увлечение по ретро автомоблите може би се оказа нашата семейна кола - Москвич 412, първа серия, с 4 къгли фара отпред и вертикални стопове отзад. Баща ми доста недоволстваше и се изказваше пиперливо по негов адрес, въпреки че никога не ни е оставял на път, а и на всичкото отгоре почти не лежеше под него. Аз, за разлика от него, си харесвах Москвича до една голяма степен за моята доста скромна възраст. Имаше нещо специално в шума на мотора, във воя, който се разнасяше при потегляне на първа скорост, в миризмата на бензин в купето поради скъсания маркуч на вентилацията на резервоара...

    Редовно се заглеждах по всички стари автомобили в квартала - тогава в ж.к. "Гео Милев" изобилстваха вехтите Волги, Москвичи, ЗАЗки...

    Първата кола, която остави наистина силен отпечатък в детското ми съзнание, беше една изоставена Варшава, не много далече от нашия блок. До тогава не бях виждал подобно чудо на техниката и висшият съветски послевоенен дизайн, и естествено гледах като оксиженист 10 минути. Необичайното оформление на каросерията - голямото заострено торпедо на предния капак, широките калници, облещените фарове, малките странични прозорци и пр. ме заковаха на място. Дядото поясни, че това било полска кола, произвеждана по руски лиценз под гръмкото наименование "Варшава". Имал такава едно време, не можел да каже лоша дума за нея.

    Минаха се няколко години, аз продължавах да жадувам за нови технически знания, успоредно с уроците в училище. Един ден забелязах с оргомно разочарование, че любимата ми Варшава е изчезнала от мястото си, към което до скоро изглеждаше, че се е вкоренила и никога няма да се отмести.

    Аз постепенно забравих за нея, докато в един прекрасен ден това мое непреодолимо желание за четене на техническа литература ми я друсна обратно като в дупка на Цариградско. В една книга за поддръжка и ремонт на автомобила от края на 50-те години, беше доста разточително описано устройството на съветският автомобил "Победа" м-20. Естествено, Победата беше описана като изключително надежден и здрав самоход, в пъти по-хубав от упадъчните й западни аналози (а уж в тези издания нямало политическа пропаганда).

    Това моментално ме върна 3-4 години назад, при онази умряла, мухлясала Варшава и разказите на дядо ми. Тук трябва да поясня, че тогава бях на около 12 години и вече бях посетил няколко "ретро парада", както и бях най-общо запознат с процеса на реставрация. В този момент ме озари гениалната идея - "Защо не си купя Варшава - харесва ми на външен вид, частите са евтини и ги има навсякъде, пък и бараката е пълна с чаркове от дядовата, елементарна е за ремонт..."

    Ами сега? Как да споделя на баща ми за моята чудесна идея? Как ще реагира той? Дали ще ме вземе на сериозно?
    Друг момент - от къде ще намеря хубава Варшава? Как ще събера пари? ...
    Тези въпроси ме ядяха от вътре всеки ден. Дадох си сметка, че ще е най-разумно да подготвям баща ми "от далече". Започнах да му чета пасажи от книгите, в които се споменава за това 8-мо чудо на Света (тогава започнах да говоря бързо - не исках да го занимавам прекалени дълго време ), да му преразказвам историите с експлоатираната дълго време дядова Варшава...
    В края на краищата събрах смелост и споделих. Татко ми не остана особено учуден - беше му пределно ясно, че това производно на Полската Народна Република ме е обсебило.

    Спирам до тук, защото стана дългичко, пък и ми се приспа. Утре продължавам.

    Поуката от днешната история (главно за млади родители) - НЕ оставяйте децата си на съхранение при възрастните ви майки и бащи. Също така В НИКАКЪВ случай НЕ позволявайте на синът ви да се заглежда прекалено дълго по купчини железа
    Последно редактирано от м20_маниак; 19-03-11, 19:19.
    С "Фармахим" - непобедим
    Дизел - само дънки!

  • #2
    До: Варшава м-20

    Екстра разказ! Все още като видя някой твой коментар и се чудя как може човек да се запали по ВАРШАВА? Ретро е,рядка е, има вид.Аз като видях за първи път ми хфана окото,но нищо повече.
    Таа,продължавам да твърдя ,че за всичко си има хора

    Коментар


    • #3
      До: Варшава м-20

      Първоначално публикуван от JoeQ Преглед на мнение
      Екстра разказ! Все още като видя някой твой коментар и се чудя как може човек да се запали по ВАРШАВА? Ретро е,рядка е, има вид.Аз като видях за първи път ми хфана окото,но нищо повече.
      Таа,продължавам да твърдя ,че за всичко си има хора
      Благодаря! Колега, не става дума за каква да е Варшава, ами за м-20 - първата "гърбава". После, като ми дойде музата, ще продължа разказа, като ще кача и снимков материал на разните етапи.


      Ето това е въпросният модел, който е произвеждан първите 6 години във FSO - Fabryka Samochodow Osobowych, лицензионно копие на "Победа" с единствена разлика - емблемите. Сега в Полша точно тя е страхотен хит, поради малката серия, пък и защото е първият техен следвоенен автомобил. Та, с две думи, м-20 си е доста интересна кола, не само oт дизайнерскa и техническa гледна точка, но и от историческа.

      С "Фармахим" - непобедим
      Дизел - само дънки!

      Коментар


      • #4
        До: Варшава м-20

        Интересен разказ, очакваме продължението с интерес. Докато четях за Варшавата се сетих, че можеби тя е колата, която ме е накарала да заобичам ретроавтомобилите, защото моя Вуйчо преди повече от 20 години, аз да съм бил на 10-12г. ме возеше и после ми даваше да карам Варшавата на баща си, на която беше махнал задните седалки и я използваше за да кара камъни от близката река с които правеше оградата и разни подобни неща по вилата си, тая Варшава ме беше впечатлила със цялата си предна седалка, странно малкия заден прозорец, големите гуми и тва че мъкнеше тонове камъни без да и пука, помня, че си вървече натоварена на съвсем ниски обороти като трактор, след работа Вършавата се прибираше в гаража на вилата и така... Сега като се замисля, тая колица май е още там и след повече от 20 години киснене в гараж, едва ли ще е толкова добре за реставрация, но достатъчно здрава за да осъществя с нея един така да се каже патриотичен проект, тоест Хотрод от Вършава, ама брутален, груб, истински Хотрод, не просто градски тунинг...
        VW Beetle 1200-1954/57/59/60/65 VW Beetle 1300-1970/72 / VW Transporter 1500-65 / VW Transporter 1600-74 / VW&Wartburg 4x4 Buggy / Trabant 600 - 62
        SXS-Restorations 0886513079
        Ние, можещите водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова дълго време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо. - К.Иречек

        Коментар


        • #5
          До: Варшава м-20

          Ето и обещаното продължение на историята.

          Вече бях почти сигурен, че баща ми ще ми се "върже на акъла" и в крайна сметка съдейства в това мое начинание, а именно - покупката и реставрацията на овехтяла Варшава.

          Един ден, съвсем ненадейно, майка ми ме изненада приятно с един брой на неизвестното до тогава за мен списание "Автокласика". Страшно много се зарадвах от наличието на такова издание, което в последствие се оказа много полезно и интересно четиво. От него до голяма степен си обогатих познанията в тази област и освен това видях, че има и други полудяли като мен, търсещи Варшава или Победа. Реших, че трябва обезателно да се свържа с издателите му - хора, които са силно навлезнали в материята и могат да ме насочат по някакъв начин.
          Цъфнах в редакцията при двамата залисани и засипани от работа чичковци в един много приказен вид - сополив шестокласник със смъкнати дрехи (срам ме е, но тогава така се носехме в училище - големите тежкари...), с боботещ полу-мутирал глас и ентусиазъм в излишък.
          Няма да забравя реакцията на управителя - г-н Карабуров, съпроводена от интересна гримаса, когато гордо заявих, че моята мечта е да притежавам автомобил Победа/Варшава...

          Тази среща ми подейства доста ободряващо. От тогава започнах да следя непрекъснато списанието, както и да поддържам връзка с редакцията. Веднъж даже заведох баща ми там и хората бавно и спокойно му обясниха, колко е хубаво и полезно за един млад човек да има подобно хоби и да се занимава с реставраторска дейност...
          Това като че ли беше преломният момент - баща ми асимилира идеята и видя, че не е чак толкова безумна.

          Предприехме търсене на подходяща Варшава. Тъкмо харесахме една - не беше много изгнила, към нея даваха купища резервни части, няколко двигателя... Греда! - според сина на собственика номера на двигателя не отговаря с този в талона. Освен това повишиха тройно цената. Отказахме се от тази - на всичкото отгоре беше по-новият модел "гърбава" и не ме устройваше особенно...

          Тук е мястото да вметна една крайно неприятна случка - след дълго боледуване дядо ми почина. Това събите допълнително ме разпали - освен другото, реставрираната кола щеше да ми бъде нещо като спомен за него.

          Това се случи през лятото на 2005 година. Няколко месеца след това продължавах да издирвам правилната Варшава, но за голямо мое съжаление - безуспешно.

          Вече настъпва кулминацията.
          Прибрам се вкъщи един ден и майка ми съобщава, че някой ме е търсил по-рано - имал Победа и я продавал. Моментално, с треперещи от вълнение пръсти набирам цифрите, небрежно записани на парче от вестник.
          "Победата" се оказа Варшава м20, точно за каквато си мечтаех през всичките тези години! Състоянието, както го описа Мишо по телефона - "Колата е почти комплектна, по моя преценка е годна за реставрация. Двигателят е разглобен, но съществува. Документите са малко проблемни, но ще ги излекуваме. Искам й 500 лева."

          В този момент изпитах някаква смесица от неземна радост, огромно облекчение и моментно безгрижие. Най-накрая, след всички тези чуденки и терзания, беше почти сигурно, че вече имам дълго бленуваната машина!!!

          След няколкото секунди кома, се поосвестих малко и започнах да задавам някакви сравнително адекватни върпоси. Разочарова ме силно фактът, че колата се намира в Плевенското село Гривица, чието местоположение е на ~200 км от София и транспорта й би възлязъл колкото себестойността - "Пътна помощ", левче на километър. Висеше и нелеката задача с бездокументието.
          Изведнъж осъзнах, че от сбъдната мечта, този варел преминава в графата с НЕподходящи варианти...

          Минаха още няколко месеца. След поредните 2-3 неуспеха в тежкото издирване, пак се сетих за тази в Гривица. Бях запазил телефона на Мишо и му телефонирах. Поговорихме доста и той предложи да дойда на оглед.
          Поредната пречка в лабиринта - нямам личен транспорт, за да ида в Плевен. Видя ми се и абсурден варианта баща ми да ме закара. Решението е взето - ще се завлека с влак и то разбира се - без знанието на родителите ми. Излъгах, че отивам на кино с момиче, след което ще се мотая някъде с приятели.

          Записах номерът на Мишо на поне 5 листчета в различните джобове, за да не би да го изгубя случайно. Хванах влака в 9 сутринта. Като пристигнах на плевенската ЖП гара си купих фонокарта и му звъннах. Човекът видимо се учуди от възръстта ми и ми се зарадва.

          Видях Варшавата, която беше нежно положена сред бурени, под един стара череша, във възможно най-блестящият й вид - подпряна на 4 кютука, обелена отвсякъде, с раздран салон, множество липсващи части и т.н.
          Ето картината, която видях тогава, описана от фотоапарат:




          Следва продължение...
          Последно редактирано от м20_маниак; 22-04-09, 00:36.
          С "Фармахим" - непобедим
          Дизел - само дънки!

          Коментар


          • #6
            До: Варшава м-20

            Първоначално публикуван от м20_маниак Преглед на мнение
            ...
            Поуката от днешната история (главно за млади родители) - НЕ оставяйте децата си на съхранение при възрастните ви майки и бащи. Също така В НИКАКЪВ случай НЕ позволявайте на синът ви да се заглежда прекалено дълго по купчини железа
            Ето тука си абсолютно прав, защото точно по този начин вече имам 10 ретро машини . 10 години да те отгледа бабата и да ти говори как навремето са ходили с дядо на море с Реното (Дофинката) и как са обикаляли цялото черноморие, ходили са до село, на планина и в същото време да гледаш как точно под нашия прозорец гниеше години на ред вече продадената дофинка, която неможахме да си я откупиме отбратно Затова пък сега имаме 3
            Последно редактирано от м20_маниак; 22-04-09, 12:11. Причина: корекция на цитат

            Коментар


            • #7
              До: Варшава м-20

              Стояне, с каквото мога да помогна за проекта ти - насреща съм.
              Много работа все още предстои, но най-важното - неизчерпаемия ентусиазъм, го имаш. А щом желаеш нещо достатъчно, то ще се получи.
              Надявам се още тази година старият звяр отново ще потегли по пътя с дрезгавото боботене на бавнооборотния двигател, воя на правозъбата първа предавка и острата миризма на бензин...

              Историята е наистина интересна - разказвай по-нататък...

              Коментар


              • #8
                До: Варшава м-20

                Благодаря ти, Момчиле!
                Нататък в темата ще разгледаме какво още ми предстои.
                Вечерта продъжавам - тогава ми идва музата, аз се очертавам нощна птица.
                С "Фармахим" - непобедим
                Дизел - само дънки!

                Коментар


                • #9
                  До: Варшава м-20

                  В голямо приключение си се впуснал, определено. Моето мнение е, че малко трябваше да изчакаш и помислиш, да намериш автомобил в движение поне, а не толкова изоставен на произвола на съдбата. И да не го вземеш в предвид, все тая. Важното е, че си се захванал. И много работа те чака. Не знам за теб, ама мен това ме вдъхновява. Един рядък екземпляр ще бъде спасен и възвърнат в първоначалния му вид, в който е бродил по пътищата, през онези векове. Това, никак.......никак не е малко, бе. Баща ти се оказал, явно разбран човек. Оххх...при мен беше и е трудно, ама ще го мисля по-нататък.

                  ПС Офф топик :
                  Покрай тия железа, Момчил, гадно ми пусна мухЪтЪ. Ще взема да се сдобия с някоя Волга, най- накрая. В момента се чудя, каква - 21-ца или 24-ка. По-ме блазни 24-ка, по-партийна е. Една черна такава, дълга и легнала отзад... ще ми приляга. Читава съм намерил, таман две. Едната е със 2 смъкнати ризи...бял кахър. Мотора, аз й го правих, преди време. Но, честите пътувания на дълги разстояния със скорости 130-145 км/ч., съчетани с кофти масло и множество прегрявания от простотия, зле са повлияли на изцяло реставрирания двигател. Бивш двигател, вече. Май пак ще се реставрира. Май, нея ще пратя в двора на село, че по-тънка ще излезе пък и е по-вардена от гледна точка на интериор и екстериор. Ще видим де, не му е тук мястото да се обсъжда.

                  Коментар


                  • #10
                    До: Варшава м-20

                    Браво Стояне! Чакаме продължението!
                    ГАЗ 69 УАЗ 452-2 броя УАЗ 31512 Kia Sportage 2.0 16v
                    Калта за УАЗа е като водата за водолаза 0886445318

                    Коментар


                    • #11
                      До: Варшава м-20

                      И така...

                      Докато разглеждах колата, Мишо ми разказа с подробности историята й, която смятам да ви споделя.
                      В началото на 90-те години съвсем случайно я забелязва паркирана в град Никопол, в близост до една къща. Като колекционер, той е бил на ясно със стойността й и решава да потърси собственика. Позвънил на вратата на въпросната къща, показал се един не особено сговорчив човек, който заявил, че Варшавата "се кара и ще се прави" и така разговорът приключил.

                      След няколко години, докато обикалял Гривица по някаква работа, нашият човек забелязва същата тази Варшава в двора на някакви цигани, известни в селото с фактът, че разфасоват стари таратайки за да ги издават на вторични суровини. Моментално отишъл на бърз оглед и като видял, че все още е комплектована, започнал да я пазари.
                      -350! - заявили мургавелковците с тон, нетърпящ възгласи.
                      -Множко е - отговорил купувачът.
                      -Давай 350, иначе я цепиме тук, пред теб, с брадвите!

                      Посредством техният Жук, ръждясалата милейди от циганския двор, се озовала при колекционерът.

                      Постояла там няколко години, когато един ден, с негов колега по интереси - споменатият в първи пост Маргарит, отворили дума за нея. Карабуров му разказал за мен и моята любов към това полско чудовище. Човека, естествено се зарадвал - за него било добре дошло, че ретро автомобила ще отиде в сигурни ръце.

                      Кръгът се затвори - помислих си аз, докато небрежно чоплех с пръст напуканата боя за да преброя слоевете, като по този начин се връщах назад през петилетките .
                      Забелязах 3 неща, които не ме побутнаха, ами направо ме тласнаха към покупката - оригиналният волан, табелката "Licencja Z.S.R.R", красяща капака на жабката и, разбира се, решетката "тельняшка". На практика друга такава Варшава е невъзможно да се намери вече у нас - първа серия. Гореизброените детайли са невероятно дефицитни и ужасно скъпи в родината й - Полша. Мой познат - Яцек Савски, в последствие сподели, че в техния ретро клуб "Варшава" има само 2 коли, притежаващи такива емблемки "Licencja Z.S.R.R"...

                      Е, казах му - харесва ми. Мишо моментално свали 100 лв от цената, тъй като видя моята скромна възраст, респективно финансовава ми възможност. "Колкото да не е на загуба" - поясни той. Състоянието наистина беше повече от трагично, но това не ме спря да кажа "Взимам я!".
                      Останаха 2 неясни момента - как ще си я транспортирам до нас и как ще решим проблемът с липсата на каквито и да било документи.
                      Разбира се, Плевенчанинът беше измислил всичко - негов приятел притежавал автовоз и правел чести курсове до Гърция. Нямало проблем при следващото минаване през София да я остави някъде.
                      Относно документите - беше запомнил адреса на Никополчанинът, щяхме да отидем и да му се примолим да ни ги предостави. Разбрахме се тогава и да му дам парите.

                      Стиснахме си ръцете и с туптящо сърце се качих на влака Плевен-София. Все едно не стъпвах по земята - най-накрая щях да имам колата на мечтите си!

                      Разказах на бащата за преживяванията ми. Той не остана особено доволен от "благородната" лъжа, но все пак видя, че намеренията ми са напълно сериозни, щом съм предприел сам подобна експедиция.


                      Един съвсем обикновен ден - 3-ти май, 2006 година - прибирам се от училище и забелязвам нещо нередно - на домашния телефон имаше n-на брой пропуснати повиквания. Пуля се в дисплейчето - Мишо - Плевен. Нервно го набирам и от слушалката чувам следната фраза: "Стоянчооо, колата ти пътува към теб, до час е на Ботевградско!". Изпускам телефона. Вдигам го пак - още по припряно звъня на бащата: "Варшавата след малко ще е на Ботевградско, излитай от работа, взимай "Пътна помощ" и отивай да я прибираш!" наставнически издекламирам аз за близо секунда и половина...

                      След известно време чувам познат глас по телефона: "Идвай след 15 минути на Паркинга!". Поради липса на гараж се наложи да я оставим на платен паркинг.
                      Нахлузвам си моментално някакви работни дрехи и със скоростта на бясна Варшава излизам от нас. Качвам се до зала Фестивална и в този момент виждам следната картинка - камиончето с обозначение "Пътна помощ" пъпли по склона, като на гърба си, сякаш по-голяма от него, мъкне черната грамада, а хората по тротоара се извъртат до изкълчване на врата.
                      Баща ми, който до този момент не я беше виждал, измрънка нещо от типа на "това е невъзстановимо...", докато се изнизваше от вратата след стоварването й. Ризата му, от искрящо бяла, беше заприличала на парцала на чистачката на стълбището(няма нужда да споменавам, че колата не е била мита сигурно от времето на петолъчката на Партийния дом...). Напуши ни смях...

                      Ето я снимана, секунди след това:




                      Толкова за тази вечер...
                      Последно редактирано от м20_маниак; 24-04-09, 17:20.
                      С "Фармахим" - непобедим
                      Дизел - само дънки!

                      Коментар


                      • #12
                        До: Варшава м-20

                        Влудяваща е гледката на този вид автомобили - изглеждащи супер ретро и целите в ръжда и пайжина. Като малък много си мечтаех да имам и аз такова подобие на автомобил и да го рестраврирам, може би зелената ми дофинка наподобява такова състояние! Обаче като пораствам с времето почвам да осъзнавам колко трудно всъщност е такова начиние но във всъщото време и какво забавление и радост е на душата да видиш отново този автомобил да се движи по улиците

                        Коментар


                        • #13
                          До: Варшава м-20

                          Много приятно четиво, но като човек от по-старото поколение си спомням, че имаше едни по стари Победи и бяха с двойно предаване. Спомням си че съм залягал като хлапе и съм виждал двата диференциала пред бивщото МНО сега МО. Кажете нещо и за тях. Много ми харесваха.
                          sigpic

                          Коментар


                          • #14
                            До: Варшава м-20

                            Първоначално публикуван от Владо_2 Преглед на мнение
                            Много приятно четиво, но като човек от по-старото поколение си спомням, че имаше едни по стари Победи и бяха с двойно предаване. Спомням си че съм залягал като хлапе и съм виждал двата диференциала пред бивщото МНО сега МО. Кажете нещо и за тях. Много ми харесваха.

                            Пълноприводните "Победи" се водят ГАЗ м72. Не са по-стари - произвеждани са от 1955 до 1958. Това е първият в света паркетник - купе на луксозен автомобил, с колесна формула 4х4. Този автомобил, както много други по онова време, е бил партийна поръчка. Целта е била началниците на колхоза да се возят също толкова комфортно, колкото и високопоставените партийци в града.
                            На практика това е щатна Победа, на която вместо независимо предно окачване е монтиран преден мост с ресори като на ГАЗ 69. Задният мост е качен над ресорите (оригинално той е под тях), раздатъчната кутия е от ГАЗ 69.
                            Прикачени файлове
                            С "Фармахим" - непобедим
                            Дизел - само дънки!

                            Коментар


                            • #15
                              До: Варшава м-20

                              Първоначално публикуван от м20_маниак Преглед на мнение
                              ....Ето я снимана, секунди след това....
                              Незнам мотор и ходова част как са, но като изходна база за тенекеджийска реставрация не е зле по-скоро е мръсна
                              0877 17 07 27 Понеделник - ден за почивка

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 7,747 в 09:48 на 20-03-21.

                              Зареждам...
                              X