От доста време се каня да напиша тази тема, но всеки път нямам време, сили и т.н.
Сега, докато си лепих пластмасите по таблото на Варшавата, получих вдъхновение от олепените пръсти и се върнах десетина години назад...
Всичко започна в средата на 90-те години, от когато датират първите ми съзнателни спомени. Когато се научих да чета (на около 5-6 години), първото четиво, което набарах, беше поредицата енциклопедии "Знание". Тогава за първи път разбрах кое как работи, макар и най-общо - бях доста любознателно хлапе. После започнах да разглобявам разни играчки и то за ужас на нашите - новозакупени.
Катализатор за това мое увлечение по ретро автомоблите може би се оказа нашата семейна кола - Москвич 412, първа серия, с 4 къгли фара отпред и вертикални стопове отзад. Баща ми доста недоволстваше и се изказваше пиперливо по негов адрес, въпреки че никога не ни е оставял на път, а и на всичкото отгоре почти не лежеше под него. Аз, за разлика от него, си харесвах Москвича до една голяма степен за моята доста скромна възраст. Имаше нещо специално в шума на мотора, във воя, който се разнасяше при потегляне на първа скорост, в миризмата на бензин в купето поради скъсания маркуч на вентилацията на резервоара...
Редовно се заглеждах по всички стари автомобили в квартала - тогава в ж.к. "Гео Милев" изобилстваха вехтите Волги, Москвичи, ЗАЗки...
Първата кола, която остави наистина силен отпечатък в детското ми съзнание, беше една изоставена Варшава, не много далече от нашия блок. До тогава не бях виждал подобно чудо на техниката и висшият съветски послевоенен дизайн, и естествено гледах като оксиженист 10 минути. Необичайното оформление на каросерията - голямото заострено торпедо на предния капак, широките калници, облещените фарове, малките странични прозорци и пр. ме заковаха на място. Дядото поясни, че това било полска кола, произвеждана по руски лиценз под гръмкото наименование "Варшава". Имал такава едно време, не можел да каже лоша дума за нея.
Минаха се няколко години, аз продължавах да жадувам за нови технически знания, успоредно с уроците в училище. Един ден забелязах с оргомно разочарование, че любимата ми Варшава е изчезнала от мястото си, към което до скоро изглеждаше, че се е вкоренила и никога няма да се отмести.
Аз постепенно забравих за нея, докато в един прекрасен ден това мое непреодолимо желание за четене на техническа литература ми я друсна обратно като в дупка на Цариградско. В една книга за поддръжка и ремонт на автомобила от края на 50-те години, беше доста разточително описано устройството на съветският автомобил "Победа" м-20. Естествено, Победата беше описана като изключително надежден и здрав самоход, в пъти по-хубав от упадъчните й западни аналози (а уж в тези издания нямало политическа пропаганда).
Това моментално ме върна 3-4 години назад, при онази умряла, мухлясала Варшава и разказите на дядо ми. Тук трябва да поясня, че тогава бях на около 12 години и вече бях посетил няколко "ретро парада", както и бях най-общо запознат с процеса на реставрация. В този момент ме озари гениалната идея - "Защо не си купя Варшава - харесва ми на външен вид, частите са евтини и ги има навсякъде, пък и бараката е пълна с чаркове от дядовата, елементарна е за ремонт..."
Ами сега? Как да споделя на баща ми за моята чудесна идея? Как ще реагира той? Дали ще ме вземе на сериозно?
Друг момент - от къде ще намеря хубава Варшава? Как ще събера пари? ...
Тези въпроси ме ядяха от вътре всеки ден. Дадох си сметка, че ще е най-разумно да подготвям баща ми "от далече". Започнах да му чета пасажи от книгите, в които се споменава за това 8-мо чудо на Света (тогава започнах да говоря бързо - не исках да го занимавам прекалени дълго време ), да му преразказвам историите с експлоатираната дълго време дядова Варшава...
В края на краищата събрах смелост и споделих. Татко ми не остана особено учуден - беше му пределно ясно, че това производно на Полската Народна Република ме е обсебило.
Спирам до тук, защото стана дългичко, пък и ми се приспа. Утре продължавам.
Поуката от днешната история (главно за млади родители) - НЕ оставяйте децата си на съхранение при възрастните ви майки и бащи. Също така В НИКАКЪВ случай НЕ позволявайте на синът ви да се заглежда прекалено дълго по купчини железа
Сега, докато си лепих пластмасите по таблото на Варшавата, получих вдъхновение от олепените пръсти и се върнах десетина години назад...
Всичко започна в средата на 90-те години, от когато датират първите ми съзнателни спомени. Когато се научих да чета (на около 5-6 години), първото четиво, което набарах, беше поредицата енциклопедии "Знание". Тогава за първи път разбрах кое как работи, макар и най-общо - бях доста любознателно хлапе. После започнах да разглобявам разни играчки и то за ужас на нашите - новозакупени.
Катализатор за това мое увлечение по ретро автомоблите може би се оказа нашата семейна кола - Москвич 412, първа серия, с 4 къгли фара отпред и вертикални стопове отзад. Баща ми доста недоволстваше и се изказваше пиперливо по негов адрес, въпреки че никога не ни е оставял на път, а и на всичкото отгоре почти не лежеше под него. Аз, за разлика от него, си харесвах Москвича до една голяма степен за моята доста скромна възраст. Имаше нещо специално в шума на мотора, във воя, който се разнасяше при потегляне на първа скорост, в миризмата на бензин в купето поради скъсания маркуч на вентилацията на резервоара...
Редовно се заглеждах по всички стари автомобили в квартала - тогава в ж.к. "Гео Милев" изобилстваха вехтите Волги, Москвичи, ЗАЗки...
Първата кола, която остави наистина силен отпечатък в детското ми съзнание, беше една изоставена Варшава, не много далече от нашия блок. До тогава не бях виждал подобно чудо на техниката и висшият съветски послевоенен дизайн, и естествено гледах като оксиженист 10 минути. Необичайното оформление на каросерията - голямото заострено торпедо на предния капак, широките калници, облещените фарове, малките странични прозорци и пр. ме заковаха на място. Дядото поясни, че това било полска кола, произвеждана по руски лиценз под гръмкото наименование "Варшава". Имал такава едно време, не можел да каже лоша дума за нея.
Минаха се няколко години, аз продължавах да жадувам за нови технически знания, успоредно с уроците в училище. Един ден забелязах с оргомно разочарование, че любимата ми Варшава е изчезнала от мястото си, към което до скоро изглеждаше, че се е вкоренила и никога няма да се отмести.
Аз постепенно забравих за нея, докато в един прекрасен ден това мое непреодолимо желание за четене на техническа литература ми я друсна обратно като в дупка на Цариградско. В една книга за поддръжка и ремонт на автомобила от края на 50-те години, беше доста разточително описано устройството на съветският автомобил "Победа" м-20. Естествено, Победата беше описана като изключително надежден и здрав самоход, в пъти по-хубав от упадъчните й западни аналози (а уж в тези издания нямало политическа пропаганда).
Това моментално ме върна 3-4 години назад, при онази умряла, мухлясала Варшава и разказите на дядо ми. Тук трябва да поясня, че тогава бях на около 12 години и вече бях посетил няколко "ретро парада", както и бях най-общо запознат с процеса на реставрация. В този момент ме озари гениалната идея - "Защо не си купя Варшава - харесва ми на външен вид, частите са евтини и ги има навсякъде, пък и бараката е пълна с чаркове от дядовата, елементарна е за ремонт..."
Ами сега? Как да споделя на баща ми за моята чудесна идея? Как ще реагира той? Дали ще ме вземе на сериозно?
Друг момент - от къде ще намеря хубава Варшава? Как ще събера пари? ...
Тези въпроси ме ядяха от вътре всеки ден. Дадох си сметка, че ще е най-разумно да подготвям баща ми "от далече". Започнах да му чета пасажи от книгите, в които се споменава за това 8-мо чудо на Света (тогава започнах да говоря бързо - не исках да го занимавам прекалени дълго време ), да му преразказвам историите с експлоатираната дълго време дядова Варшава...
В края на краищата събрах смелост и споделих. Татко ми не остана особено учуден - беше му пределно ясно, че това производно на Полската Народна Република ме е обсебило.
Спирам до тук, защото стана дългичко, пък и ми се приспа. Утре продължавам.
Поуката от днешната история (главно за млади родители) - НЕ оставяйте децата си на съхранение при възрастните ви майки и бащи. Също така В НИКАКЪВ случай НЕ позволявайте на синът ви да се заглежда прекалено дълго по купчини железа
Коментар