С мръсни пръсти
мерзавец
в душата ти рови
и скверни това в тебе,
що пей
и гори.
Да даде за стотинка
честта си
готов е —
защо не?
— заменил би той
тор
за пари…
И смърди тази чест…
Денят стана
задушен;
вонят гнили души
и коварство,
и кал…
Слушаш този глас,
който не искаш да слушаш
идва този,
когото не си позовал!
Набий с вятър устата си,
мозъка —
с глупост,
че виж! —
оня там
в джоба си
камък държи
и се готви
главата ти
с него да счупи,
щом не бъде покорна
пред гнусни лъжи…
(П.Пенев, "Епоха", 1957 г.)
мерзавец
в душата ти рови
и скверни това в тебе,
що пей
и гори.
Да даде за стотинка
честта си
готов е —
защо не?
— заменил би той
тор
за пари…
И смърди тази чест…
Денят стана
задушен;
вонят гнили души
и коварство,
и кал…
Слушаш този глас,
който не искаш да слушаш
идва този,
когото не си позовал!
Набий с вятър устата си,
мозъка —
с глупост,
че виж! —
оня там
в джоба си
камък държи
и се готви
главата ти
с него да счупи,
щом не бъде покорна
пред гнусни лъжи…
(П.Пенев, "Епоха", 1957 г.)
Коментар