Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

[sparow]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

Да, това пращене и пръските няма да го има ако електродите са по сухи , макар че ги държа на сухо в къщи явно са поели влага !
...мисля си сушенето дали няма да стане и в домашната фурна ....?

колега,няма проблем,стига да вдигне над 200* сушат се около 30-40мин.

[Vlado_Ts]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

Отлична работа колега!

П.П.Мисля,че ако електродите се подсушат предварително(например с пропанова горелка) то пръските по време на заваряване значително ще намалеят.

.... а защо не и в чушкопек . Мине - не мине и тук се изсипе някой бисер , та ми повдига настроението
Ама аз не се учудвам на нищо от времето когато за пръв път видях ацетилен да се съхранява във вътрешна гума от трактор .

Сега за сушенето : Всяка фирма дава собствени препоръки за технологията на сушене , която е отбелязана на кутията. Например Бьолер препоръчват минимум 2 часа при 120- 200 градуса . Напоследък Норд пишат 2 часа при 300 .
Това обаче е обикновено за базичните електроди ( за рутиловите рядко се препоръчва сушене , щото те по начало са предназначени за заваряване на огради за гробници , за качествен шев рядко стават )

Що се отнася до алуминиевите - обмазката им е характерна с това , че е силно хигроскопична . При по-дълго време оставена на въздух , тя просто се разпада на прах . Затова подгряване не се препоръчва единствено в случай че току-що са разопаковани ( но и това не е гаранция , щото зависи къде и как са съхранявани) .

Иначе сушенето по принцип може да стане и в печка "Раховец" , стига да не са развалени реотаните . Тогава обаче ако препоръката е мин. 2 часа на 300 гр , ефекта се постига и със 120 градуса , но 4-5 часа.
Е аз например имам една пещ , която побира около 50 кг. , но това е друга бира.

[Ivanko]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

Мда, това за вътрешната гума и ацетилена и аз го знам... имах един колега заварчик, кадето е ползвал този метод преди време за оксижена на зорнещо, абе слложна технология ми беше разказвал тогава и за това и не я запомних

А за сушенето на електродите... и аз съм го мислил това дали няма да стане да се мушнат в кухненската фурна електродите са 3-4 часа и готово

Иначе това за алумина като остане време в работата непременно ще го пробвам , само електрод да намера за добачъна тел от някъде... викате алуминиев електрод за РЕДЗ да се ползва или алуминиева пръчка за ВИГ, че не разбрах точно

[Кольо]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

Да се изкажа и аз по пробле ма с порите на Иванко.
Първо да уточня, че опитът ми с ВИГ заваряването е няколко минути, но съм имал пшодобни проблеми с телоподаващото.
Значи, в една от фирмите в които съм работил ръкохватките бяха силно износени. Вследствие газовите дюзи на някои от тях влизаха съвсем свободно, даже имаше случаи като заварявам дюзата да се изхлузи. Този дефект го лекувахме с махането на стоманения пръстен отвън, и с чука се оформя срязаната част на дюзата до по-малък диаметър-да се нанизва трудно на ръкохватката.
Лошото, че по този начин не може да се центрира добре дюзата, и тя насочва газта настрани вместо върху ваната. Съответно недостиг на газ, а оттам и порите.
Ако и в този случай дюзата е насочвала газта леко настрани, порите са закономерни.
Моят опит казва, че пори от некачествена стомана на детайлите не се получават. Не, че е невъзможно, но е изключително рядко, и на практика не се среща. В много голям процент от случаите на пори в заваряването на такива стомани(профили и винкели...) се получават от недостиг на газ.
Мнение на практик, теоретиците могат да кажат друго.

[migmagi]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

... викате алуминиев електрод за РЕДЗ да се ползва или алуминиева пръчка за ВИГ, че не разбрах точно

Задължително електрод за РЕДЗ защото разтопената обмазка от електрода отстранява двуалуминиевия триокис и подържа зваръчната вана чиста.

[Ivanko]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

Мда, и аз накрая стигнах до това мнение което ми беше в началото, че е от газта, дали че е малко или че не е точната, но е от това явно
Иначе за алуминиевите електроди... мерси, вече знам какво ми трябва дза пробната

[migmagi]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

Що се отнася до алуминиевите - обмазката им е характерна с това , че е силно хигроскопична . При по-дълго време оставена на въздух , тя просто се разпада на прах . Затова подгряване не се препоръчва единствено в случай че току-що са разопаковани ( но и това не е гаранция , щото зависи къде и как са съхранявани) .

Затова в редките случаи, когато ми се наложи да заварявам алуминиеви сплави по метода ВИГ на прав ток,вадя от иначе добре затворената кутия по 3-4 електрода и за по сигурно с една преносима пропанова горелка ги суша в продължение на 20-30 секунди.Така пращенето почти изчезва а и волфрама издържа повече.

[welderargon]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

Да се изкажа и аз по пробле ма с порите на Иванко.
Първо да уточня, че опитът ми с ВИГ заваряването е няколко минути, но съм имал пшодобни проблеми с телоподаващото.
Значи, в една от фирмите в които съм работил ръкохватките бяха силно износени. Вследствие газовите дюзи на някои от тях влизаха съвсем свободно, даже имаше случаи като заварявам дюзата да се изхлузи. Този дефект го лекувахме с махането на стоманения пръстен отвън, и с чука се оформя срязаната част на дюзата до по-малък диаметър-да се нанизва трудно на ръкохватката.
Лошото, че по този начин не може да се центрира добре дюзата, и тя насочва газта настрани вместо върху ваната. Съответно недостиг на газ, а оттам и порите.
Ако и в този случай дюзата е насочвала газта леко настрани, порите са закономерни.
Моят опит казва, че пори от некачествена стомана на детайлите не се получават. Не, че е невъзможно, но е изключително рядко, и на практика не се среща. В много голям процент от случаите на пори в заваряването на такива стомани(профили и винкели...) се получават от недостиг на газ.
Мнение на практик, теоретиците могат да кажат друго.

Личи си че опита ти във ВИГ заваряването е изключително малък а и по никакъв начин не може да сравняваш МИГ–МАГ с ВИГ естеството на проблемите при двата метода са доста различни
- дюзата при ВИГ не може да се размести и да мърда тя е на резба (с изключение на моделите на Фрониус) и затова не може да насочва газта в страни ,единствено зацапана или счупена керамична дюза може да окаже влияние на защитата при заваряване
- при ВИГ заваряването на черни стомани от голямо значение е качеството на стоманата
- не е препоръчително заваряването на черна стомана да се извършва без добавъчен материал в огромната част от случаите на заварка без добавъчен материал порите са неизбежни ...
- има и още доста други неща.........

[Ivanko]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

Ами честно да си кажа и без добавъчен материал тогава ставаха добре без пори, слагах защото трябва да е здраво а не просто да се съедини.
Като каза счупена керамика, се присетих как падах миналото лято от една стълба, заварвах таванно една неръждаема тръба за един голям водомер на 3 метра височина в завода и докато заварявам и се намествах... лекчико с единия крак си избутах другия (беше мокро) и иезведнъж и двата ми крака се оказаха във въздуха (а аз заварям все още )... да ама гравитацията си оказва влияние и спрях да заварявам... прас... с едната ръка в един съд с другата на стълбата и аз във въздуха... и резултата беше счупена керамика на ръкохватката, болки в ръцете и яко събиране родата на стълбата. Та със все всичките нерви от падането, напук доизкарах шева и стана направо като излят, даже се учудих как със треперещи ръце ое яд го направих така, както попринцип като съм спокоен не мага да го изкарам

[joe007]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

Да напиша нещо и аз .Това с DC ,ал.обмазни електроди и качество на шева си е голям компромис.За липса на шупливост в зав.шев не може да се говори.Както колегата каза "електрода почти не излиза от ваната" тоест пълно е с волфрамови включения а от там в последствие и наличие на пукнатини и пори,така че за отговорни работи не става.Така също и с пръските и да се сушат електродите все тая.
А температурата на сушене зависи основно от обмазката най-висока темп.на сушене имат базичните 250-300 град.след това рутиловите после целулоза и алумуниевите които по памет са на 150 град.Времето от час до три пак зависимост от обмазката.

[welderargon]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

Естествено че е компромис но при липса на АС машина е все пак някакво решение!
Имах предвид че алуминиевия електрод почти не излиза от ваната а не волфрамовия... а присъствието на волфрамови включения зависят от опитността на заварчика такива може да има във всяка една заварка изпълнена от неопитен заварчик...
За красота на шева естествено не може да става и въпрос но метода е напълно приложим при ремонтно възстановителни работи при заварка на машинни и автомобилни елементи като картери ,джанти и др. при тях не се изисква красота на шева но здравината едва ли отстъпва на такъв заварен с АС машина!
В случая заварените по този начин уши на електромотора ще издържат точно толкова колкото и с АС !

[sparow]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

колеги,някой може ли да помогне със съвети как се прави провар?
става въпрос за електроди,и заварване на две бутилки 2.2.5мм.
за начало ще пробвам със същата дебелина ламарина,и после се местя на бутилката.аз провар що годе мога да права,обаче само тук там има,на някой места прекъсва,после продължава и така....

[Vlado_Ts]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

колеги,някой може ли да помогне със съвети как се прави провар?
става въпрос за електроди,и заварване на две бутилки 2.2.5мм.
за начало ще пробвам със същата дебелина ламарина,и после се местя на бутилката.аз провар що годе мога да права,обаче само тук там има,на някой места прекъсва,после продължава и така....

1. Взимаш 2 опитни планки с дебелина 2- 2,5 мм. и ги оставяш с луфт около 2 мм. по между им. Прихващаш ги на 2 места почти в краищата .
2. Използваш базичен електрод ( ако искаш да станеш заварчик ) с обратна полярност ( плюса на ръкохватката ) с дебелина 2.5 мм.
3. Възбуждаш дъгата и се стремиш да движиш електрода с минимални напречни колебания . Отначало провара ще се получи само "тук-там" , но постепенно ще свикнеш .
4 . Не се плаши от луфта между планките ( основна грешка на начинаешите : страх ги е да не им протече ваната ). Запомни че без този просвет провар няма да получиш!
5. Ако използваш по - дебели планки трябва да ги скосиш ( фаска ) под ъгъл около 30 градуса , т.нар. V-образно скосяване . При това оставащите ръбовете да не дойдат като острие на нож , а притъпени с дебелина около 2 мм. Тогава правиш корен и втори ( или колкото е необходимо ) слой ( виж планките на Джо в темата за "Струна" )

За сега по жицата - толкова . Останалого е око да види , ръка да пипне

[welderargon]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

Ето и нагледно как става горе описаното от Владо
http://www-it.jwes.or.jp/mw/en/index.jsp

[sparow]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

благодаря ви колеги.,значи електродите ще са задължително базични 2.5 на бьолер,
значи на дебела ламарина,го правя точно така,скосявам и заварям,обаче точно от нея не ми идва провара,и заварям и от другата стран,обаче тука няма как,нито да мога да погледна шева отвътре..