Размисли за управлението на лебедката с елементи на ентусиазъм

[Ясен]

Aко си прав за напрежението върху статора при последователно свързване, то е 1.0-1,5 волта и има намотани 4-6 намотки. Значи, 50-60 намотки за 12V. Колко трябва да е дебела жицата? Остават грубо 50тина ампера..... 5 квадрата? Или бъркам? За 50 намотки по 5мм2 няма да има място....

Тук е малко по-сложно.
5 намотки по 100 ампера правят същото магнитно поле, което правят 500 намотки по 1 ампер. Само че намотки за 1 ампер се правят с тел за 1 ампер, а не за 100 ампера и тя може да има много по-малко сечение.

Лесно... също толкова лесно, колкото и ако превключваш 12V.

N-каналните транзистори с корпус, свързан към сорса, упорито са най-евтини и с най-богат избор. Автомобилът пък изобилства на железа, които са свързани към минуса. Ама ти знаеш всичко това.

[tef4o]

От: Първата повредена лебедка MileMarker...

Я малко наброски:
Моторите с последователен/смесено захранван статор явно произхождат от стартерните електромотори и влачат техните особености.
Параленото възбуждане и постоянните магнити имат еднакво тягово поведение.
Постоянните магнити имат технологична горна граница на размера, но пък с тях моторът е по-икономичен и произвежда по-малко топлина.

За нашите транзисторни цели, моторът с постоянни магнити е най-неприятен - изисква H-мост (4 превключвателя) за пълния работен ток и не подлежи на пренавиване на статора.
В това отношение моторът с паралелната схема е приятен с две неща:
1. Комутира се само на едно място, при това - към маса (оттам лесно охлаждане на ключовите транзистори)
2. Посоката се обръща с H-мост за малък ток (статорния)
3. Имаме възможност за ускорен ход (с намаляване на тока на статора)
Моторът с последователна схема може да се превърне в мотор с паралелна на цената на пренавиване на статора.

Когато е имало електромотори, не е имало нужда от стартери, но това не е важно.
Имам кофти усещането, че нагазваме в едни теоретични разсъждения, които може и да не са съвсем правилни. Разбирам те накъде биеш, но в момента нямам нужните знания, за да разсъждавам по-нататък.

[ittso]

От: Първата повредена лебедка MileMarker...

...N-каналните транзистори с корпус, свързан към сорса, упорито са най-евтини и с най-богат избор. Автомобилът пък изобилства на железа, които са свързани към минуса. Ама ти знаеш всичко това.

Вкара ме в размисъл... Корпуса (радиатора) е на дрейна бре, поне при масовите транзистори е така.

[Ясен]

От: Първата повредена лебедка MileMarker...

И ти ме вкара в размисъл. Дрейнът, разбира се, ама аз нещо блея и настоявам на блеенето си. Айде пак мислене и после евентуално резултати.

[sparkybg]

От: Първата повредена лебедка MileMarker...

Ма при тая бройка транзистори, какъв ви е зора? Площта между 20 и повече транзистора и радиатора при примерно 200W загуби е толкова голяма, че и подложки да се сложат - няма да е болка за умирачка. Това е 10W загуба на транзистор при корпус, предвиден за 200 и повече. Подложката няма да попречи твърде много.

Не е това основния проблем.

[Ясен]

От: Първата повредена лебедка MileMarker...

Абе и това е проблем в условията, за които го гласим.

[sparkybg]

От: Първата повредена лебедка MileMarker...

Абе и това е проблем в условията, за които го гласим.

Не е. Топлопреносната площ между транзисторите става предостатъчна. Говорим за корпус ТО-247 и от сорта. Тия даянат на мощности до към 2-4W дори и без никакво охлаждане. Работят безгрижно примерно на 120-150 градуса (не че е желателно). 20 транзистора без радиатор могат да отдадат 40-80W.

Примерно от даташита на IRFP264N:
Junction-to-Case ––– 0.39
Case-to-Sink, Flat, Greased Surface 0.24 ––– °C/W
Junction-to-Ambient ––– 40

Слагаме грубо 0.6C/W общо junction-sinк, когато само с паста. Значи, от това ще се явят едни 6C разлика между радиатора и кристала. Сложи от подложката още 2 пъти по толкова, тоест за 10 вата загуби имаме 18 градуса разлика между радиатора и кристала. Да закръглим на 20. Остава да подберем радиатор, дето да не се нагрява повече от примерно 120 градуса при 60 околна температура, тоест с термично съпротивление 0.5 градуса на ват, като разликата между със и без подложка ще е 12 градуса температура на кристала, по-малко което би значило вместо 0.5 градуса на ват радиатор, да се сложи радиатор с горе-долу 0.6 градуса на ват.

Поне мойте груби сметки са такива. Ако някъде бъркам - казвайте.

ПП: А с повечето бройки транзистори го няма и проблема с неравномерното загряване на радиатора, тоест той ще се ползва максимално пълноценно, дро съвсем не съм сигурен че габаритите му ще са ограничаващия фактор в уравнението. По-скоро да е достатъчно голям, че да могат да му се накачурат всичките транзистори.

[Ясен]

От: Първата повредена лебедка MileMarker...

Съгласен за топлините, мисля си за конструкцията и толерантността и към потапяне. В джипа няма нищо херметично.

[sparkybg]

От: Първата повредена лебедка MileMarker...

Съгласен за топлините, мисля си за конструкцията и толерантността и към потапяне. В джипа няма нищо херметично.

Интегрирана с радиатора кутия, вътре залято до ръб с квото трябва, примерно епоксид. Хем ще падне и термичното съпротивление от това. Никакви влизащи и излизащи кабели. Само яки изолирани болтова за силовите клеми. и по-малки за управлението. Никога няма да има проблем с влагата, ако това те притеснява. Пробвано, при това с не голямо старание - залята с епоксид в кутия от цигари електроника, с влизащи директно в смолата кабели. 2 години работи безгрижно, докато продадох возилото, хем беше ниско долу, постоянно поливана със зимните гадости.

Даже не помня вече каква конкретно еквилибристика правих върху транзита, май нещо с подгряването.

[Ясен]

От: Първата повредена лебедка MileMarker...

Тук епоксидът ще е враг, трябва нещо по-меко. Цялата конструкция ще е на алуминиева плоча и ако заливката е твърда, вибрациите и температурните разширения ще и разкажат играта. Директно влизащите в смолата кабели ми звучат по-добре от стърчащи болтове. Два дебели и два тънки, плочата - галванично развързана от всичко.

[sparkybg]

От: Първата повредена лебедка MileMarker...

Тук епоксидът ще е враг, трябва нещо по-меко. Цялата конструкция ще е на алуминиева плоча и ако заливката е твърда, вибрациите и температурните разширения ще и разкажат играта. Директно влизащите в смолата кабели ми звучат по-добре от стърчащи болтове. Два дебели и два тънки, плочата - галванично развързана от всичко.

Ми, има разни силиконови истории, с втвърдител. Само трябва да ги намерим кой ги продава. Всичката китайска автоелектроника е пълна с това, включително и баластите на ксеноните ти.

[turtey]

От: Първата повредена лебедка MileMarker...

Абе що не смените заглавието на темата

[Ясен]

От: Размисли за управлението на лебедката с елементи на ентусиазъм

Сменихме го.

[old111]

От: Размисли за управлението на лебедката с елементи на ентусиазъм

Повече ми хареса идеята на Ясен за BLDC мотор ама много чаркаляк ще замине но за това пък ще намалеят пиковите токове при плавен старт. Относно херметизацията не знам дали още нефтохима произвежда петролно желе което се използва в далекосъобщителните кабели а и не е проблем да се отмие с органичен разтворител при нужда от ремонт.

[drukman]

От: Размисли за управлението на лебедката с елементи на ентусиазъм

Я да ви върна пак тука.

Aко си прав за напрежението върху статора при последователно свързване, то е 1.0-1,5 волта и има намотани 4-6 намотки. Значи, 50-60 намотки за 12V. Колко трябва да е дебела жицата? Остават грубо 50тина ампера..... 5 квадрата? Или бъркам? За 50 намотки по 5мм2 няма да има място....

Серийната лебедка е мислена за 500А в статора. Постига се с малко навивки и дебела шина. За 50А са повече навивките......и повече лака. Слагаме загубеното място от кръглата жица...и така както го гледах вчера на живо, май няма да стигне място.

Тук е малко по-сложно......

Не е. ...ако прочетеш внимателно.