Tweet
От: Картинен разказ за Белият лебед
Лека!
SR-71 също е с делта крило.
Влошените характеристики на излитане и кацане на стреловидното,триъгълното и делта крилото в сравнение с правото крило са значително по-високи скорости на отлепяне при излитане и опиране при кацане при първите три вида крила. Следователно имат и по-високи скорости на захода за кацане. Особено това се проявява при излитане и кацане с тегло равно и много близко до максималното такова /за излитане и кацане/ или MTOW. Следователно и трябва на самолета по-дълго време да достигне скоростта си на отлепяне и повече време да спре. От тук веднага следва увеличение на дистанцията за разбег и пробег или засилване и изтъркаляне. От това следва и увеличение на разполагаемата дистанция за прекратяване на излитането /ASDA/ и като краен резултат се увеличава дължината на пистата за излитане и кацане. Като се има в предвид , че тягата на силовата установка е непроменима или колкото максимална тяга произведат двигателите при MTOW толкова и произвеждат при нормално излетно тегло, което е по-малко от MTOW, то като краен извод и резултат се получава ,че при равни всички други условия за стреловидното, делтовидното и триъгълното крило ще трябва да се построят значително по-дълги писти в сравнение с правото крило. Като при самолети с такива масово-габаритни размери дължината на пистата достига 4,5-5,5 км и повече. Тогава такива писти са рядкост, камо ли военни и също така и скъпи за строителство. И като имаш ограничен брой такива писти това ти влияе на способността на разполагане на самолета на големи територии и на темпа на въвеждането му в строя. То сега писти с такива размери 4,5-5,5 км дължина са рядкост, камо ли тогава. Затова и решават да минат на изменяема геометрия. Или такова крило максимално се доближава до правото при минималната си стреловидност или най-разгънато. От там поради всички горепосочени предимства самолети от този вид - свръхзвукови стратегически ракетоносци и бомбардировачи са могли да се използват от писти с нормална дължина-на други родове авиация.
Лек!
Лека!
SR-71 също е с делта крило.
Влошените характеристики на излитане и кацане на стреловидното,триъгълното и делта крилото в сравнение с правото крило са значително по-високи скорости на отлепяне при излитане и опиране при кацане при първите три вида крила. Следователно имат и по-високи скорости на захода за кацане. Особено това се проявява при излитане и кацане с тегло равно и много близко до максималното такова /за излитане и кацане/ или MTOW. Следователно и трябва на самолета по-дълго време да достигне скоростта си на отлепяне и повече време да спре. От тук веднага следва увеличение на дистанцията за разбег и пробег или засилване и изтъркаляне. От това следва и увеличение на разполагаемата дистанция за прекратяване на излитането /ASDA/ и като краен резултат се увеличава дължината на пистата за излитане и кацане. Като се има в предвид , че тягата на силовата установка е непроменима или колкото максимална тяга произведат двигателите при MTOW толкова и произвеждат при нормално излетно тегло, което е по-малко от MTOW, то като краен извод и резултат се получава ,че при равни всички други условия за стреловидното, делтовидното и триъгълното крило ще трябва да се построят значително по-дълги писти в сравнение с правото крило. Като при самолети с такива масово-габаритни размери дължината на пистата достига 4,5-5,5 км и повече. Тогава такива писти са рядкост, камо ли военни и също така и скъпи за строителство. И като имаш ограничен брой такива писти това ти влияе на способността на разполагане на самолета на големи територии и на темпа на въвеждането му в строя. То сега писти с такива размери 4,5-5,5 км дължина са рядкост, камо ли тогава. Затова и решават да минат на изменяема геометрия. Или такова крило максимално се доближава до правото при минималната си стреловидност или най-разгънато. От там поради всички горепосочени предимства самолети от този вид - свръхзвукови стратегически ракетоносци и бомбардировачи са могли да се използват от писти с нормална дължина-на други родове авиация.
Лек!
). Въпреки, че в крайна сметка Б-2 и на тонове мерено носи повече, при това, при по-малко крайно (общо) тегло. Максималната скорост на Б-1 Б е такава поради смяна тактиката на употреба (там - следването на релефа), инак, във варианта Б-1 А си фърчи доволно свръхзвуково (и мало више на "Рулетката"). Всичките им "обвхвати" са практически еквивалентни, в Уикипедия, бойният радиус на Ту-то, явно е даден с обсега на ракетите, защото за "преход с пълно натоварване" е посочено 10 500км (при 12 000км за Б-то), демек за радиус излиза 5 500км.
Коментар