Tweet
От: 8th SERBIAN TROPHY
Виждам, че получихте относителна представа за събитието. И аз също като брат ми не мога да нарека Serbia Trophy състезание. Под думата „състезание“ разбирам ясни правила, коректно времеизмерване, съдийски контрол, резултати на всички участници за SS, общо време и наказания. Всички състезатели трябва да бъдат поставени при равен старт в равни условия, а шмекери и измамници да бъдат безкомпромисно наказвани.
На това място съобщавам за тези, които не знаят, че аз и брат ми сме лицензирани съдии към БФАС, а Теди има FIA лиценз II категория и race director по FIM. Разбира се в аматьорските трофи състезания това не важи, но все пак, когато отиваш на мероприятие, обявено като състезание, очакваш отговорността на организаторите към правилата да съществува най-малко заради уважение към участниците.
Мислих, че до този момент съм виждал всичко, но сега, когато се замисля, разбирам, че има още много кална вода да изтече.
Още при подаване на формата за регистрация забелязах, че няма подробни правила, разписани наказания и отговорности към участниците. Но бях уверен от хора, които са били предишни години, че състезанието Serbia Trophy е коректно и с приятелска атмосфера. Въпреки това още при пристигането ни на място поискахме регламентът да ни бъде разяснен от главния организатор. В най-общи линии нищо ново, каране по пътна книга, задължителни секции по лента и маркери, общо контролно време за преодоляване на трасето и времеизмерване в поредица от специални етапи. От времето, за което всеки състезател премине SS-ите, зависи крайното класиране. При неправилно преминаване или заобикаляне на маркери, независимо дали в общото трасе или в специалните етапи, се налага наказание. При въпрос от наша страна за контрола на преминаване ни бе кратко и ясно обяснено, че GPS контрол няма, а маркираните зони в прехода и SS-ите се наблюдават от съдии. При финиширане извън общото контролно време се налагат наказания.
Сутринта на първия ден малко се учудих, когато преди тежък нощен етап с навигация в мъгла и екстремни участъци, брифингът протече само на сръбски за не повече от 6 минути. Странно впечатление също ми направи липсата на технически преглед на автомобилите и оборудването. Явно местните състезатели много се гордеят с предишните си състезания, защото всеки един от джиповете се кичеше с по десетина състезателни номера. По този начин човек не може да разбере кой номер е конкурентната машина.
В прехода с един екстрем и при пристигането ни на първия SS нямаше как да се разбере кой е съдия, кой е официално лице от организацията, кой е от публиката или прост овчар. Това продължи до самия край на събитието.
След преминаването на първия SS ни съобщиха, че сме с първо време – 1,12 мин. преди втория. Какъв беше шокът ми, когато погледнах „протокола“ на съдията, който той водеше върху PVC фолио с перманентен маркер?! По този начин във всеки един момент могат да се манипулират времена на участници. Няколко от българските машини, както и много други, бяха с изтекло време или тежки щети в този етап. Имаше и много, които въобще не се пробваха да минат.
По мнение на съдията, който много трудно открихме в храстите, вторият SS преминахме за около 11 минути. По записките, който той водеше, бяха преминали не повече от 9-10 автомобила.
Според класирането, което организаторите обявиха, повечето български екипажи бяха в десетката. Имаше изписани времена, но не стана ясно колко от отборите имат наказания, пропуснати CP-та, DNS/DNF и времена за преминаване на отделните SS-и. помислихме, че предвид тежките метеорологични условия и много закъсали екипажи в гората, организаторите не са имали време за подробно класиране от първия състезателен ден.
Нещата, които се случиха през втория състезателен ден, обърнаха представите ни, защото бяха тотална немарливост, погазване на правила контрол и пълно овчедушие както на организаторите, така и на част от участниците. Оказа се, че докато дошлите да карат преминават екстремни участъци в трасето, част от „карачите“ са решили да ги пропускат и да събират CP-та по асфалтови и чакълирани пътища. Естествено предимство имаха местните, които много добре знаеха местонахождението им както и част от участниците в предишни години. Сега разбирам и защо нямаше скрити контроли, неуказани в пътната книга, които гарантират коректното преминаване на общата дистанция. Трасето не се променя много през годините заради спецификата на мястото – национален парк.
Още при преминаването на първия торфен екстрем си пролича и липсата на контрол и съдии. Публика и фенове пресичаха трасето. Състезатели пресичаха линиите си за изтегляне, а някои от тях заобиколиха това място. Истински се изплаших от наказание, когато Калин, който беше асистенция в нашия отбор, започна да ми помага с изтеглянето на въжето на лебедката. Той кратко и ясно ми обясни, че тук явно всеки прави каквото си иска и контрол и наказания няма.
Достигнахме и т.нар. Велико блато. Заварихме екипаж с Land Rover, който грубо „бури“, като заобикаля маркерите на трасето. Казаха ни, че по същия начин е преминала и шампионската G-класа. Ярек бе преминал през маркираното място с цената на откъснат хебел на кормилната кутия. Ние, Киро, Влади и Стоян решихме да преминем без наказания и хитрини. И започна трошенето, измръзването и потъването в дълбокия торф. След часове рязане на дървета с ръчен трион, бутане на кал, физически срив и хипотермия всички излязохме с щети по автомобилите. Стоян скъса хебел на моста, Влади напрегна и в последствие строши панхард, ние заради разхлабен от бутането спирачен маркуч останахме без спирачки и скъсахме въже на задната лебедка. Благодарение на Стоян и Асен успяхме да излезем от коварното място. Вече нямахме никакъв шанс да хванем контролното време, а физическото ни състояние не позволяваше адекватно продължаване напред. През това време някои от участниците, включително и български, дойдоха и видяха гадното място. Решиха да го заобиколят, като събират CP-та и преминават по-лесните SS-и.
Тук изникват няколко въпроса:
Един от местните участници дори се беше прибрал до хотела, където бе извършил ремонт, и после се беше върнал на трасето. Свързахме се с Калин и Теди, които ни казаха, че автомобили от hard класа преминават по трасето снежно бели и събират СР-тата. Тук вече всичко ми стана ясно и решихме, че няма смисъл да се борим с вятърни мелници и надлъгване.
Същата вечер класирането беше направено на ръка и само за първите 8 екипажа без контролни времена, наказания, пропуснати СР-та, пропуснати SS-и и каране извън маркери. Вътре фигурираха джип с навигатор крехко девойче, Suzuki Vitara с гуми 29” и един от българските автомобили, който се прибра късно след изтичане на контролното време.
Иван Ефремов и други момчета от soft класа споделиха, че дълго време са се били в едно каменно корито, за да достигнат СР-то. Оказа се, че съдията се е прибрал вкъщи, а те безрезултатно са го издирвали. Зрители им съобщили, че на другите участници са се обадили по телефоните и са им казали, че тази секция отпада. Имало е и отбори, които са имитирали аварии в състезателното трасе и умишлено са задържали конкуренти. На едно от CP-та е имало барбекю, предвидено за всички класове. Там печат за преминаване е слагал кебапчията, докато мачка кюфтета.
Попитах организатора защо няма контрол на мястото, маркирано с ленти за задължително преминаване, кой пише наказанията и защо докато ние се трошим и мъчим да преминем, други тарикати карат извън трасето и пътната книга по асфалтови пътища. А той ми отговори: „Па да го бяхте заобиколили и вие“. Да де, ама всички, които се извадихме от Великото благо, бяхме отишли да караме.
На следващата сутрин отбор, намерил пътната си книга в бара на хотела, измести един от нашите призови автомобили в класирането. Най-вероятно за клас hard затвореното трасе в последния ден е отпаднало, защото пред публика нещата щяха да стоят по друг начин. В състезанията по правилник отборите трябва да предадат веднага или между 10 и 15 минути след финиширане своите карнети на съдиите. След изтичане на това време следва дисквалификация.
Нашият автомобил бе напълно изправен - с налята спирачна течност и затегнат щуцер, но решихме, че няма смисъл да участваме в тази пародия като пълнеж за болните амбиции на нереализирали се състезатели. Бих отишъл на Serbia Trophy отново поне при две поредни издания, в които чуя от други състезатели, че времеизмерване, GPS контрол и адекватни съдии са налични и работят, както трябва. Понеже знам, че тук четат и организаторите на събитието, нека да им кажа, че „Голямото блато“ е за големи офроудъри, а за палячовците и женичките могат да направят асфалтов път за събиране на СР-та направо към хотела. Но нека поне това бъде отразено в регламента.
Жалко за прекрасната природа, добрия замисъл и старанието за перфектното обслужване срещу почти символична такса на толкова много състезатели, фенове и туристи. Нека никой да не приема тези мои думи като заяждане или лични нападки. Това е истината, както аз я видях.
Виждам, че получихте относителна представа за събитието. И аз също като брат ми не мога да нарека Serbia Trophy състезание. Под думата „състезание“ разбирам ясни правила, коректно времеизмерване, съдийски контрол, резултати на всички участници за SS, общо време и наказания. Всички състезатели трябва да бъдат поставени при равен старт в равни условия, а шмекери и измамници да бъдат безкомпромисно наказвани.
На това място съобщавам за тези, които не знаят, че аз и брат ми сме лицензирани съдии към БФАС, а Теди има FIA лиценз II категория и race director по FIM. Разбира се в аматьорските трофи състезания това не важи, но все пак, когато отиваш на мероприятие, обявено като състезание, очакваш отговорността на организаторите към правилата да съществува най-малко заради уважение към участниците.
Мислих, че до този момент съм виждал всичко, но сега, когато се замисля, разбирам, че има още много кална вода да изтече.
Още при подаване на формата за регистрация забелязах, че няма подробни правила, разписани наказания и отговорности към участниците. Но бях уверен от хора, които са били предишни години, че състезанието Serbia Trophy е коректно и с приятелска атмосфера. Въпреки това още при пристигането ни на място поискахме регламентът да ни бъде разяснен от главния организатор. В най-общи линии нищо ново, каране по пътна книга, задължителни секции по лента и маркери, общо контролно време за преодоляване на трасето и времеизмерване в поредица от специални етапи. От времето, за което всеки състезател премине SS-ите, зависи крайното класиране. При неправилно преминаване или заобикаляне на маркери, независимо дали в общото трасе или в специалните етапи, се налага наказание. При въпрос от наша страна за контрола на преминаване ни бе кратко и ясно обяснено, че GPS контрол няма, а маркираните зони в прехода и SS-ите се наблюдават от съдии. При финиширане извън общото контролно време се налагат наказания.
Сутринта на първия ден малко се учудих, когато преди тежък нощен етап с навигация в мъгла и екстремни участъци, брифингът протече само на сръбски за не повече от 6 минути. Странно впечатление също ми направи липсата на технически преглед на автомобилите и оборудването. Явно местните състезатели много се гордеят с предишните си състезания, защото всеки един от джиповете се кичеше с по десетина състезателни номера. По този начин човек не може да разбере кой номер е конкурентната машина.
В прехода с един екстрем и при пристигането ни на първия SS нямаше как да се разбере кой е съдия, кой е официално лице от организацията, кой е от публиката или прост овчар. Това продължи до самия край на събитието.
След преминаването на първия SS ни съобщиха, че сме с първо време – 1,12 мин. преди втория. Какъв беше шокът ми, когато погледнах „протокола“ на съдията, който той водеше върху PVC фолио с перманентен маркер?! По този начин във всеки един момент могат да се манипулират времена на участници. Няколко от българските машини, както и много други, бяха с изтекло време или тежки щети в този етап. Имаше и много, които въобще не се пробваха да минат.
По мнение на съдията, който много трудно открихме в храстите, вторият SS преминахме за около 11 минути. По записките, който той водеше, бяха преминали не повече от 9-10 автомобила.
Според класирането, което организаторите обявиха, повечето български екипажи бяха в десетката. Имаше изписани времена, но не стана ясно колко от отборите имат наказания, пропуснати CP-та, DNS/DNF и времена за преминаване на отделните SS-и. помислихме, че предвид тежките метеорологични условия и много закъсали екипажи в гората, организаторите не са имали време за подробно класиране от първия състезателен ден.
Нещата, които се случиха през втория състезателен ден, обърнаха представите ни, защото бяха тотална немарливост, погазване на правила контрол и пълно овчедушие както на организаторите, така и на част от участниците. Оказа се, че докато дошлите да карат преминават екстремни участъци в трасето, част от „карачите“ са решили да ги пропускат и да събират CP-та по асфалтови и чакълирани пътища. Естествено предимство имаха местните, които много добре знаеха местонахождението им както и част от участниците в предишни години. Сега разбирам и защо нямаше скрити контроли, неуказани в пътната книга, които гарантират коректното преминаване на общата дистанция. Трасето не се променя много през годините заради спецификата на мястото – национален парк.
Още при преминаването на първия торфен екстрем си пролича и липсата на контрол и съдии. Публика и фенове пресичаха трасето. Състезатели пресичаха линиите си за изтегляне, а някои от тях заобиколиха това място. Истински се изплаших от наказание, когато Калин, който беше асистенция в нашия отбор, започна да ми помага с изтеглянето на въжето на лебедката. Той кратко и ясно ми обясни, че тук явно всеки прави каквото си иска и контрол и наказания няма.
Достигнахме и т.нар. Велико блато. Заварихме екипаж с Land Rover, който грубо „бури“, като заобикаля маркерите на трасето. Казаха ни, че по същия начин е преминала и шампионската G-класа. Ярек бе преминал през маркираното място с цената на откъснат хебел на кормилната кутия. Ние, Киро, Влади и Стоян решихме да преминем без наказания и хитрини. И започна трошенето, измръзването и потъването в дълбокия торф. След часове рязане на дървета с ръчен трион, бутане на кал, физически срив и хипотермия всички излязохме с щети по автомобилите. Стоян скъса хебел на моста, Влади напрегна и в последствие строши панхард, ние заради разхлабен от бутането спирачен маркуч останахме без спирачки и скъсахме въже на задната лебедка. Благодарение на Стоян и Асен успяхме да излезем от коварното място. Вече нямахме никакъв шанс да хванем контролното време, а физическото ни състояние не позволяваше адекватно продължаване напред. През това време някои от участниците, включително и български, дойдоха и видяха гадното място. Решиха да го заобиколят, като събират CP-та и преминават по-лесните SS-и.
Тук изникват няколко въпроса:
- Къде е съдията? На това място нямаше кой да запише непреминаването на задължителните маркери.
- Има ли в това мероприятие наказание за каране извън състезателното трасе и пътна книга или идването на CP от грешна посока?
Един от местните участници дори се беше прибрал до хотела, където бе извършил ремонт, и после се беше върнал на трасето. Свързахме се с Калин и Теди, които ни казаха, че автомобили от hard класа преминават по трасето снежно бели и събират СР-тата. Тук вече всичко ми стана ясно и решихме, че няма смисъл да се борим с вятърни мелници и надлъгване.
Същата вечер класирането беше направено на ръка и само за първите 8 екипажа без контролни времена, наказания, пропуснати СР-та, пропуснати SS-и и каране извън маркери. Вътре фигурираха джип с навигатор крехко девойче, Suzuki Vitara с гуми 29” и един от българските автомобили, който се прибра късно след изтичане на контролното време.
Иван Ефремов и други момчета от soft класа споделиха, че дълго време са се били в едно каменно корито, за да достигнат СР-то. Оказа се, че съдията се е прибрал вкъщи, а те безрезултатно са го издирвали. Зрители им съобщили, че на другите участници са се обадили по телефоните и са им казали, че тази секция отпада. Имало е и отбори, които са имитирали аварии в състезателното трасе и умишлено са задържали конкуренти. На едно от CP-та е имало барбекю, предвидено за всички класове. Там печат за преминаване е слагал кебапчията, докато мачка кюфтета.
Попитах организатора защо няма контрол на мястото, маркирано с ленти за задължително преминаване, кой пише наказанията и защо докато ние се трошим и мъчим да преминем, други тарикати карат извън трасето и пътната книга по асфалтови пътища. А той ми отговори: „Па да го бяхте заобиколили и вие“. Да де, ама всички, които се извадихме от Великото благо, бяхме отишли да караме.
На следващата сутрин отбор, намерил пътната си книга в бара на хотела, измести един от нашите призови автомобили в класирането. Най-вероятно за клас hard затвореното трасе в последния ден е отпаднало, защото пред публика нещата щяха да стоят по друг начин. В състезанията по правилник отборите трябва да предадат веднага или между 10 и 15 минути след финиширане своите карнети на съдиите. След изтичане на това време следва дисквалификация.
Нашият автомобил бе напълно изправен - с налята спирачна течност и затегнат щуцер, но решихме, че няма смисъл да участваме в тази пародия като пълнеж за болните амбиции на нереализирали се състезатели. Бих отишъл на Serbia Trophy отново поне при две поредни издания, в които чуя от други състезатели, че времеизмерване, GPS контрол и адекватни съдии са налични и работят, както трябва. Понеже знам, че тук четат и организаторите на събитието, нека да им кажа, че „Голямото блато“ е за големи офроудъри, а за палячовците и женичките могат да направят асфалтов път за събиране на СР-та направо към хотела. Но нека поне това бъде отразено в регламента.
Жалко за прекрасната природа, добрия замисъл и старанието за перфектното обслужване срещу почти символична такса на толкова много състезатели, фенове и туристи. Нека никой да не приема тези мои думи като заяждане или лични нападки. Това е истината, както аз я видях.
Коментар