Евала колега наистина много ми хареса цялата ти работа с реставрацията много красив е станал мотора браво браво браво друго немога да кажа останах без думи след като разгледах цялата тема Прекрасен е имал си голямо желание щом си го направил толкова хубав. Първата снимка беше пълна трагедия но за последните нямам думи
Страхотен мотор, страхотна реставрация и не на последно място страхотни снимки!!! Адмираций и за усилията да намериш автентичната машина и да я възстановиш!
През 1956та се ползва стопа на IFA BK 350, който не е бил хромиран. Хромирания стоп се появява на последните модели от средата на 1957г., на моделите ES 250-0 (einport), на ES 175-0 и на ES 300. След това стопа се променя. Моят е произведен 12.1956г. Стопа му най-вероятно не е бил хромиран но нямам снимка, на която стопа се вижда, както нямах и стоп Белите дисаги също никога не са били слагани на Doppelport. Ползвали са сиви и тъмно зелени. Бели са слагани на ES 300 и ES 250-0 (einport).
Вярно е, че Допелпорта - MZ ES 250 в началото участвува в състезания, даже го рекламират за там ...
Дори и у нас - 4 броя в Кюстендил
Обаче състезателният - offroad/gelende модел от серията ES e всъщност друг - не е допелпорт, MZ ES 250/G.
С усилена рама, цяла седалка, с един ауспух, повече и по-големи ребра по цилиндъра, различна глава, без подкалник и странични панели, вдигнат ауспух. Кожена чанта на резервоара, по-малък фар и т.н. - Състезател!
Впрочем има един у нас...
Обаче, като ще си пожелаваме мотори, пожелай ми този - MZ ETS 250/1 - G. Истинско съкровище...
За червените дисаги си прав... Имало ги е. Ползвали са ги, както се вижда на снимката в комбинация с червени седалки при черните мотори. А червен Допелпорт е голяяяма рядкост
Я пак погледни снимката, която пуснах. Моторът е с два ауспуха и ако не е самоделка, си е допелпорт геланде.
А ти уточни ли от кой модел е онзи големия резервоар, който беше намерил?
На първата ти снимка МЗ-то е с Толбухински номер
Много хубави и ценни фотографии ! След като е имало състезателни модели МЗ ЕС, дали е имало някой от тях с шест скорости ? Преди 20 г. в Пловдив бяха дошли украински каскадьори които направиха няколко галавечери на стадион "Лаута", а пък аз работех там и ходех на работа с моето МЗ 175 ЕС/1. Един ден техния ръководител който тогава да беше на около 40 г., ме видя с моторът ми и очите му блеснаха. Заприказвахме се и той каза, че е започнал каскадьорската си кариера с подобно МЗ с което се катерили и прескачали автомобили, но същото е било с шест скорости.
Вярно е, че Допелпорта - MZ ES 250 в началото участвува в състезания, даже го рекламират за там ...
Това са първите Г-та. Не само ауспусите са два и са вдигнати, има подсилване и на рамата. На предната вилка се вижда и от снимката.
Но тук още ги няма промените в двигателя и предното окачване (които се виждат на следващите снимки) породени най-вече от факта, че двигателя на ES 250 е имал проблеми с охлаждането. В серийният модел промяната при следващия ES 250-0 е отразена в покачването с 2HP на мощността и промяна на карбуратора, но всъщност промените са повече ... В състезателния вариант - още повече
След като е имало състезателни модели МЗ ЕС, дали е имало някой от тях с шест скорости ?
Тепърва ми предстои да посетя музея в Аугустусбург, където е и най-голямата сбирка на спортни MZ мотоциклети и на MZ въобще.
От онези най-ранни времена за новата фабрика, мотоциклета легенда безспорно си остава брилянтната творба на В. Кааден -MZ RE125.
При фантастичните 210 км/ч и 25 Bhp предавките няма как да не са 6
Обърнете внимание къде е разположен карбуратора ...
Не е самоделка , подобен мотор беше първото ендуро което карах , оригинална шестдневка. Един роднина я беше подарил на брат ми , до колкото си спомням са ги бракували от ОСО на мотопистата. Окачването беше същото , но по-дългоходово , същата седалка и подобен заден калник със стоп , предната капла беше 21 цола , и беше 175 к.см. Бях на 13-14 г. но си му давах газ по дупките , доста добре се справяше по неравностите , но беше много високо.
Димо , аз ти пожелавам да раставрираш това:
В НАТО - Рамбо го бият , пребоядисан партизанин му носи вода
Коментар