Tweet
Отдавна не съм писал.
И през 2020 Волгата се движи.
Някъде през април монтирах огледало.
Отдавна от един ретро пазар си купих две огледала за Волга. Едното имаше само перфектен хром, но без стъкло, а другото - така нужното стъкло и пластмасова лайсна за стъклото, но със скапана основа. Зарязах ги някъде из огледалата.
Купих си Волга, възстанових я изцяло, ама нямам огледало. Тръгна да търся, не ги намерих тия двете. Опитах да поръчам от Русия, не ми се получи.
И в един момент взех, че ги намерих.
Сглобих от двете - едно и пак го оставих в шкафа. В един момент видях такова огледало у колега и пак се зарибих.
Ходихме със сина да припалваме коли и ето какво измайсторих. Залепих малко армирано тиксо, за да не се уврежда боята под скобата на огледалото.
Хромът си е хром и изглежда добре. Такива огледала щатно са се полагали на Волгите за експорт. И моята е имала - личеше си къде е била скобата на вратата.
Юни месец реших да сефтосам Волгата за сезон 2020. Вместо да отида на парад обаче, отидох на сватба в Перник. Оженихме един мой колега, който ми е помагал по Волгата (той сваля и слага двигател последния път преди ралито в Гурция и Турция). Та реши да се жени, попита ме и с кеф ги повозих с булката и кумовете.
Досега на колкото сватби в Перник съм бил и возил младоженци, винаги е било супер. И този път всичко се получи перфектно, много се изкефих. Няма да качвам снимки на сватбарите, макар че изглеждат супер - това си е лично пространство, не съм ги питал и не е редно според мен.
След това пък се заех с едно важно занимание, което отдавна замислях. Исках да мога да монтирам детското столче на сина ми отзад вдясно, за да можем да си пътуваме законно и безопасно.
ГАЗ М-21 е пусната в производство през далечната 1956г. Съответно няма фабрично предвидени места за монтаж на предпазни колани нито отпре, нито отзад.
Демонтирах възглавницата и облегалката, хванах акумулаторния винтоверт и бързо пробих три 10мм отвора. Усилките зад седалката са от дебела съветска стомана. Спокойно ще издържат не столче, а слон. Коланът, който използвах е нов, немонтиран от 70-те години модел на съветската марка Норма, която и днес, в независима Естония, продължава да бъде крупно предприятие. Купих три якостни болта, нови гайки и шайби. Всичко стана много солидно, както се и полага,
Така съм направил колана, че за 10 секунди мога да го скрия и съвсем да не пречи, ако следва да возя хора на задната седалка. Примерно на сватба возиш младоженци и кумове и отзад сядат трима.
Та ето как изглежда моето творение без столче:
Бая зор видях докато монтирам обратно седалката. Тя си е и бая масивна. Свърших пъкленото дело и реших да си седна на задната седалка за кратка почивка. Е много е удобна старата Волга - кой каквото ще да казва. Изкефих се на гледката - таблото винаги ми е харесвало.
Ето го и главния шофьор:
Краят на юли успешно ходихме на море със старата Волга.
Разходихме се до Слънчев бряг и обратно.
Не съм мърдал колата там - зарязах я на паркинга и само я наглеждах по веднъж дневно да не я нацапат местните птеродактили, защото боята буквално се разяжда за нула време. Добре, че тоя път нямаше птеродактилски произведения.
Появи се шум в кутията на трета предавка още на тръгване от София, но успешно отидохме и се върнахме. На връщане по едно време я бях натиснал със 130. Иначе по магистралата си държах 110. Въпреки адската жега Волгата няма и намек да грее.
Много съм доволен от вентилацията. При висока скорост няма нужда да отварям страничните прозорци, карах само на шофьорско триъгълно и отворен люк. Въздухът се сменя, а не става течение.
Както предполагам знаете, на колата беше моста от Донора - черната Волга М-21С. Миналата година в Одрин оригиналният мост на синята започна силно да шуми и буквално на ниска скорост се усещаха тласъци. И въпреки това, Волгата си ме прибра до София и то с бая висока скорост. Трябваше да ходим на Спасовден и без да правя нищо, взех моста от черната (свалих полуваловете и спирачките на синята и ги сложих на другия мост)... Колата си вървеше и то добре. Отиде и на още едно море 2019, и до Добрич на парад...
След като се върнахме от море 2020, пак извлякох донора. Вдигнахме синята, оправихме й ръчната спирачка. Пак гласихме (и нагласихме кардана).
И какво? Мостът е аут.
Мина месец - два, докато моя приятел Драго от Скравена намери време да се занимава с моята кола. Правил ми е моста на Варшавата и съм страшно доволен. Каза ми, че пиньон и корона на М-21 е изключително рядко да заминат. Вика - донеси лагер и семеринги и да я правим.
Оказа се, че освен един превъртял лагер, пиньонът и короната са станали на нищо. Е, черната Волга вероятно е около и над 500000км. Била е дълги години служебна в Окръжния народен съвет - Ловеч. Бракувана е 1977г, после става частна и е вървяла активно до преди 10г. Не е теглила ремарке, ама е карана, карана, карана.
И се почна нова сага. Пиньон и корона 9/41 зъба за Волга. Стават само от Волга М-21 и от нищо друго. Моделът е спрян от производство през 1970г, преди точно 50г.
В интерес на истината, предавателно отношение 4,55 имат и други коли, например Варшава. Но при Варшавата главното предаване е конусно, а при Волгата е хипоидно, демек с непресичащи се, изместени оси на пиньона и короната. В резултат при Варшавата зацепва на зъб и половина, а при Волгата на три зъба едновременно и е много по-здраво. И при УАЗ има конусни главни предавания. Волговите, както вече, казах, са по-здрави обаче. И с рязане и преправяне на кожуха, може да се насади Волгов диференциал на джип.
Оттам, пиньон и корона за 21 ги търсят, колкото и да няма вече живи Волги. Из София се оказа, че няма налични.
Почвам да звъня. Излиза ми късмета в един друг магазин в град Х. 160лв. комплект, добре. Пращат ми, броя зъбите и пращам на Драго. Всичко си е омазано с грес и вързано с тел. Пиньон и корона се продават само комплект и следва да са подбрани от завода. Драго ги чисти от греста и ги слага. Изненада - короната не е от Волга и не се зацепват по никакъв начин.
Втори дубъл. Звъня - така и така, дай други. Еконтът. Броя зъби, отвързвам телта, пробвам - зацепва. Ура! Хайде пак Еконт до Драго.
Монтира новите. Изненада! Двете половини от моста не могат да се сглобят. Короната е по-дебела с 5мм! И то отворите на болтовете са си вкопани, не може да я шлайфаш. Трета бройка няма.
Ще ми върнат парите, обаче голяма греда!
Звъня във Варна - давам вече и размери - ще проверя дали имам, изчакай. Звъня в Пловдив - Магинекс. Имаме! Колко струва? 360 лева.
Чакам си аз, овесил нос, обаче се разнася звън от Варна! Имам и то съветски! 240 лева. Бързо Еконта. Това ще да е!
И така - в крайна сметка поставихме нови лагери на пиньона (СССР), на короната (Чехия), нови пиньон и корона (СССР), нови уплътнения навсякъде по моста. Масло Кастрол.
Драго завъртя тестова обиколка - готова е, идвай!
Вчера се товарим на Шкодата с колегата Автолюбител и отиваме. Правя проба на Волгата!
Ей, родих се! Не се чува звук от трансмисията. Няма вой, няма троп, няма клоп. Няма вибрация. Само звукът на двигателя се чува и Волгата спокойно се носи по шосето.
Голям кеф!
И бойната Шкодичка държи фронта! Никакво греене, пробвах я с неприлично висока скорост за стара Шкода по магистралата. Върви, стои стабилно и изобщо най-накрая вече е изправна кола!
И гори нищо! И е безшумна.
Сега ще си покарам Волгата бавно и полека едни хиляда километра, за да не правя повече мост.
За момента съм свръх доволен!
И през 2020 Волгата се движи.
Някъде през април монтирах огледало.
Отдавна от един ретро пазар си купих две огледала за Волга. Едното имаше само перфектен хром, но без стъкло, а другото - така нужното стъкло и пластмасова лайсна за стъклото, но със скапана основа. Зарязах ги някъде из огледалата.
Купих си Волга, възстанових я изцяло, ама нямам огледало. Тръгна да търся, не ги намерих тия двете. Опитах да поръчам от Русия, не ми се получи.
И в един момент взех, че ги намерих.
Сглобих от двете - едно и пак го оставих в шкафа. В един момент видях такова огледало у колега и пак се зарибих.
Ходихме със сина да припалваме коли и ето какво измайсторих. Залепих малко армирано тиксо, за да не се уврежда боята под скобата на огледалото.
Хромът си е хром и изглежда добре. Такива огледала щатно са се полагали на Волгите за експорт. И моята е имала - личеше си къде е била скобата на вратата.
Юни месец реших да сефтосам Волгата за сезон 2020. Вместо да отида на парад обаче, отидох на сватба в Перник. Оженихме един мой колега, който ми е помагал по Волгата (той сваля и слага двигател последния път преди ралито в Гурция и Турция). Та реши да се жени, попита ме и с кеф ги повозих с булката и кумовете.
Досега на колкото сватби в Перник съм бил и возил младоженци, винаги е било супер. И този път всичко се получи перфектно, много се изкефих. Няма да качвам снимки на сватбарите, макар че изглеждат супер - това си е лично пространство, не съм ги питал и не е редно според мен.
След това пък се заех с едно важно занимание, което отдавна замислях. Исках да мога да монтирам детското столче на сина ми отзад вдясно, за да можем да си пътуваме законно и безопасно.
ГАЗ М-21 е пусната в производство през далечната 1956г. Съответно няма фабрично предвидени места за монтаж на предпазни колани нито отпре, нито отзад.
Демонтирах възглавницата и облегалката, хванах акумулаторния винтоверт и бързо пробих три 10мм отвора. Усилките зад седалката са от дебела съветска стомана. Спокойно ще издържат не столче, а слон. Коланът, който използвах е нов, немонтиран от 70-те години модел на съветската марка Норма, която и днес, в независима Естония, продължава да бъде крупно предприятие. Купих три якостни болта, нови гайки и шайби. Всичко стана много солидно, както се и полага,
Така съм направил колана, че за 10 секунди мога да го скрия и съвсем да не пречи, ако следва да возя хора на задната седалка. Примерно на сватба возиш младоженци и кумове и отзад сядат трима.
Та ето как изглежда моето творение без столче:
Бая зор видях докато монтирам обратно седалката. Тя си е и бая масивна. Свърших пъкленото дело и реших да си седна на задната седалка за кратка почивка. Е много е удобна старата Волга - кой каквото ще да казва. Изкефих се на гледката - таблото винаги ми е харесвало.
Ето го и главния шофьор:
Краят на юли успешно ходихме на море със старата Волга.
Разходихме се до Слънчев бряг и обратно.
Не съм мърдал колата там - зарязах я на паркинга и само я наглеждах по веднъж дневно да не я нацапат местните птеродактили, защото боята буквално се разяжда за нула време. Добре, че тоя път нямаше птеродактилски произведения.
Появи се шум в кутията на трета предавка още на тръгване от София, но успешно отидохме и се върнахме. На връщане по едно време я бях натиснал със 130. Иначе по магистралата си държах 110. Въпреки адската жега Волгата няма и намек да грее.
Много съм доволен от вентилацията. При висока скорост няма нужда да отварям страничните прозорци, карах само на шофьорско триъгълно и отворен люк. Въздухът се сменя, а не става течение.
Както предполагам знаете, на колата беше моста от Донора - черната Волга М-21С. Миналата година в Одрин оригиналният мост на синята започна силно да шуми и буквално на ниска скорост се усещаха тласъци. И въпреки това, Волгата си ме прибра до София и то с бая висока скорост. Трябваше да ходим на Спасовден и без да правя нищо, взех моста от черната (свалих полуваловете и спирачките на синята и ги сложих на другия мост)... Колата си вървеше и то добре. Отиде и на още едно море 2019, и до Добрич на парад...
След като се върнахме от море 2020, пак извлякох донора. Вдигнахме синята, оправихме й ръчната спирачка. Пак гласихме (и нагласихме кардана).
И какво? Мостът е аут.
Мина месец - два, докато моя приятел Драго от Скравена намери време да се занимава с моята кола. Правил ми е моста на Варшавата и съм страшно доволен. Каза ми, че пиньон и корона на М-21 е изключително рядко да заминат. Вика - донеси лагер и семеринги и да я правим.
Оказа се, че освен един превъртял лагер, пиньонът и короната са станали на нищо. Е, черната Волга вероятно е около и над 500000км. Била е дълги години служебна в Окръжния народен съвет - Ловеч. Бракувана е 1977г, после става частна и е вървяла активно до преди 10г. Не е теглила ремарке, ама е карана, карана, карана.
И се почна нова сага. Пиньон и корона 9/41 зъба за Волга. Стават само от Волга М-21 и от нищо друго. Моделът е спрян от производство през 1970г, преди точно 50г.
В интерес на истината, предавателно отношение 4,55 имат и други коли, например Варшава. Но при Варшавата главното предаване е конусно, а при Волгата е хипоидно, демек с непресичащи се, изместени оси на пиньона и короната. В резултат при Варшавата зацепва на зъб и половина, а при Волгата на три зъба едновременно и е много по-здраво. И при УАЗ има конусни главни предавания. Волговите, както вече, казах, са по-здрави обаче. И с рязане и преправяне на кожуха, може да се насади Волгов диференциал на джип.
Оттам, пиньон и корона за 21 ги търсят, колкото и да няма вече живи Волги. Из София се оказа, че няма налични.
Почвам да звъня. Излиза ми късмета в един друг магазин в град Х. 160лв. комплект, добре. Пращат ми, броя зъбите и пращам на Драго. Всичко си е омазано с грес и вързано с тел. Пиньон и корона се продават само комплект и следва да са подбрани от завода. Драго ги чисти от греста и ги слага. Изненада - короната не е от Волга и не се зацепват по никакъв начин.
Втори дубъл. Звъня - така и така, дай други. Еконтът. Броя зъби, отвързвам телта, пробвам - зацепва. Ура! Хайде пак Еконт до Драго.
Монтира новите. Изненада! Двете половини от моста не могат да се сглобят. Короната е по-дебела с 5мм! И то отворите на болтовете са си вкопани, не може да я шлайфаш. Трета бройка няма.
Ще ми върнат парите, обаче голяма греда!
Звъня във Варна - давам вече и размери - ще проверя дали имам, изчакай. Звъня в Пловдив - Магинекс. Имаме! Колко струва? 360 лева.
Чакам си аз, овесил нос, обаче се разнася звън от Варна! Имам и то съветски! 240 лева. Бързо Еконта. Това ще да е!
И така - в крайна сметка поставихме нови лагери на пиньона (СССР), на короната (Чехия), нови пиньон и корона (СССР), нови уплътнения навсякъде по моста. Масло Кастрол.
Драго завъртя тестова обиколка - готова е, идвай!
Вчера се товарим на Шкодата с колегата Автолюбител и отиваме. Правя проба на Волгата!
Ей, родих се! Не се чува звук от трансмисията. Няма вой, няма троп, няма клоп. Няма вибрация. Само звукът на двигателя се чува и Волгата спокойно се носи по шосето.
Голям кеф!
И бойната Шкодичка държи фронта! Никакво греене, пробвах я с неприлично висока скорост за стара Шкода по магистралата. Върви, стои стабилно и изобщо най-накрая вече е изправна кола!
И гори нищо! И е безшумна.
Сега ще си покарам Волгата бавно и полека едни хиляда километра, за да не правя повече мост.
За момента съм свръх доволен!
Коментар