ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

[Кольо]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

Аз за стробоскопа:
Щом имаш луфтове по привода на делкото-не очаквай стробоскопа да покаже точния градус. На разните му там ГАЗ-ки в сервиза в който работех стробоскопа показваше някакви безумни показания(мисля, че на предварение), с каквито даже на теория не може да работи двигателя. Може да си го ползваш за сравнително настройване, демек с колко мърда спрямо някакво първоначално положение.

[aldr]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

Преди години карах един УАЗ който работеше с 30 градуса предварение ...е не работеше добре , но го карах сигурно цяла седмица докато намеря майстор да го оправи

[m_g]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

Да се похваля - след едноседмични перипетии най-сетне имам добре работеща Волга.
В по-миналия петък заедно със Стоян М20 се хванахме да прекараме инсталация и да монтираме безконтактна транзисторна запалителна система от УАЗ. За целта от магазина на ул. Боруй бях купил привод за УАЗ - вход "права отвертка" и изход "вилица" - две крачета, комутатор, вариатор, делко с индукционен датчик - китайско АТЕ и бобина Б116 (имаше ли буква или не - не помня).
Всичко ново и повече или по-малко - добре изглеждащо.
Пуснахме нова инсталация за комутатора. Монтажът на частите беше труден поради фабричните им дефекти. На комутатора при опит да отвием болтчето на се отпра целия извод. Приспособихме едно болтче за извод. Клемите на вариатора издържаха едно стягане и почнаха да се клатят. Приводът не искаше никак да влезе на място. Оказа се, че отворите му не са пробити на точното разстояние от оста на въртене и съответно запъва в шпилките от блока. Хващаме бормашината и ги разширяваме елипсовидно. И винтът за закрепване на делкото (плъзгача се стяга с него към привода), също не влиза - китайците са направили плъзгача точно, а отвора е малко по-навън и винта не може да се завие. Слагам плъзгача от старото делко и успявам да стегна.
Към 12 през нощта (почнахме към 19:30), стигаме до момента палене.
Не пали! Няма никаква искра. Поздравления за всичките му женски роднини. Стоянчо какво ли не направи, върза вариатора на късо, съвсем слаба искра се получи.
Както и да е. В следващите дни обикалях Волгата като объл камък. Рових, мерих с мултицета, нищо с нищо не идва така, като пише в интернет.
Отивам "при старците" във сряда, купувам си нов комутатор и вариатор. Монтирам - искра да те прибие. Отлично.
Ама няма центровка. И пак не пали.
Борих се с менте привода, редих кабели всякак - запали на два цилиндъра.
Разгеле накрая си купих и нов съветски привод. Плеснах делкото. Стартер. Запали от раз! Оказа се, че на менте привода горната част е на 90 градуса спрямо долната, докато на оригиналния са в една линия. В добавка едното ухо на ментето се спука.
Ето ги дефектните боклуци - към 80 лева в кофата:


Ето новото делко с привод и бобината. Снимката е след първото палене. Вече има и маркуча за вакуума. Тъпаците бяха задръстили щуцера на карбуратора (всъщност - останките от оригиналната месингова тръбичка и щуцера зад нея) с някакво архилепило. След почистване заработи нормално:


Под капака още е мешавица от кабели, предстои да ги прибера както се следва.

Вчера след ретро пазара с Драго от Скравена и Стоян пак се хванахме да правим Волга.
Свалих кобиличната ос и притегнах главата. Регулирах клапаните.
Драго врътна една центровка - той е бил инструктор в ДОСО и тия коли ги знае като петте си пръста. Увеличи и разстоянието между електродите на свещите - с новото запалване и мощната искра това е задължително.
Ей, заспа!
Повозихме се, вече има мощност и на газ вдига 80 на 2-ра, което е отлично.
Закарах я на мивка в квартала. Работят цигани и много ми се радват на старите возила, дето им карам. Човекът изпра мокетите, не е за разправяне каква гняз изтече. Вече дори не смърди съвсем отвратително вътре.
Вдигнах се и ходих на среща на Лада клуба.




Телефонът ми прави чудни снимки на контражур и хилядите забележки по купето не си личат. Все едно, вече Волгата я броим за редовна кола и съм много доволен.
Предстои да я преобуя и да й шием нов салон. Старите седалки са адски гнусни, вчера махнах калъфа на задната седалка. Дедото е разсипал масло на седлаката, а и мишките са успели да гризнат малко от плата.

[aldr]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

Вече си я докарал до лъскав вид ...поздрави

[m_g]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

В един прекрасен ден от Москва дойде голяма кутия.
Волгата се сдоби с комплект нови пластмаси за салона - всички елементи за таблото и вратите, както и плафон за тавана.
Имам и нова задна емблема. Тя е специфична само за произвежданите през 1963-1964г. Волги (не с еленче, както е на по-късните, а огледална, с емблема ГАЗ).
Особено ми харесва волана. Произведен е по поръчка на руският интернет магазин Trim Ring във фирма, правеща волани за американски класически автомобили. Резултатът е волан, който изглежда по-добре от оригиналния съветски.
Огромни благодарности на колегата Атанас!

На снимката пръстенът за клаксона си е оригиналния, който дойде с колата, както и емблема, която случайно преди години си взех от пазара в Бояна, като купувах емблеми за Варшавата... Сега влиза в употреба.

За две седмици отпуска свърших много работа по Волгата.
Поставих новия волан. Старият беше откровено гнусен за пипане. С малко фантазия успях да възстановя и механизма на клаксона.

Стана много по-приятна за каране.

Протече ми цилиндърче на предно ляво колело.
Въобще не съм се и замислял - минал съм по тоя път с Варшавата. Отидох при "старците" и за около 200 лева купих 6 цилиндърчета, УАЗови накладки, маркучи и други разни дреболии по спирачната система. Всичко ново, съвременно руско производство на УАЗ. Това й е хубаво на Волгата, че и до ден днешен не е никакъв проблем да се купят консумативите от магазина.
Ето как изглежда комплекта за едно предно колело:

Подкарах ги отпред - назад. Предно ляво се оказа с български накладки с брезнишко феродо. На другите колела бяха може би оригиналните съветски накладки - изтрити до нитовете. Барабаните обаче нямаха и грам деруги. Супер! Цилиндърчетата бяха за чудо и приказ. Спирачните маркучи бяха нови ненапукани и за сега ги оставих.

Беше:


Стана:


На задния мост се наложи да сменя тръбичките от тройника до цилиндърчетата. Купих за 8,40+14,40 нови за УАЗ - те са същите като на Волга М21.
Регулирах накладките.
С жена ми обезвъздушихме системата.
Спира много добре. Усилието на педала спадна значително и Волгата уверено влачи гумите при рязко спиране. Нищо не тече.

Дадох за пясък, изправяне и боя 4 джанти.
Волгата все по-уверено се движи.

Джантите ми ги правиха Римсарт в кв. Мотописта в София.
Това е страницата на фирмата:
https://www.facebook.com/rimsart/?fref=ts
Джантите бяха отпесъкоструени, изправени (доколкото е възможно - примерно някои ръбчета са останаха неперфектни, ама да бях занесъл по-малко скапани джанти). Следва грунд и база + лак.
Ето го албума с работата по джантите:
https://www.facebook.com/rimsart/pho...53943388146449

В комплект с нови гуми и вентили Волгата придоби доста по-нормален вид, а и вече е напълно безопасна за каране.

Седалките са при тапицера. За временно съм сложил друга предна седалка, която в последствие ще ми бъде диванче в гаража май...

Бяха износени лагерите на предните главини. Отидох в "Снабтех" - Горубляне и купих всичко ново. Големите лагери - ГПЗ (Русия), малките - Koyo (Япония). Нови семеринги и челни гумени уплътненийца. Монтирахме ги със Сашо в Revolution Workshop.
Паралелно научих Волгата да работи на бензин след сваляне и почистване на резервоар и нова сонда от УАЗ (пасва директно).
Та така - с новите спирачки колата се държи много добре.
Записал съм си час за изработка на нова генерация от отпред до отзад. Шумозаглушитлят ще бъде модификация на този за ГАЗ 24 (реже му се задния фланец и се прави нов) + изцяло нови тръби. Шумозаглушител за 24 все още има на ул. Габрово. УАЗковите грънци не пасват по вид, цвят и форма за 21.

Ето какво се получи.
Обута, но с несменени лагери (за това няма тасове на предните джанти):


Главините - долу!


С другата ми съветска машина (и с нея си играх един ден от отпуската).

[turtey]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

Добре става

Кач парасъ излезе работата по джантите?

[m_g]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

Кръгло 200 левове.

[botsko]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

Колеги има ли двигателя ГАЗ 21 кръгла тапа на водната риза в блока и ако има такава къде се намира и с какъв диаметър е. Прилагам схема но е от двигатели УМЗ 417 и УМЗ 421.

Идеята ми е да се сложи електрически предпусков нагревател тип бързовар

[aldr]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

А...откъде го намери този нагревател

[sek.1]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

Можеш да си направиш нагреватели каквито искаш по поръчка .

[коко келеша]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

А бе то сигурно може, но ако монтирам такова чудо само с тая гумичка за уплътнение, на дълго пътуване ще си скъсам нервите от чудене дали няма да литне някъде по пътя.

[sek.1]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

А бе то сигурно може, но ако монтирам такова чудо само с тая гумичка за уплътнение, на дълго пътуване ще си скъсам нервите от чудене дали няма да литне някъде по пътя.

Гумичката само уплътнява държи го стегнатостта на сглобката . Тапите на блоковете на много по малко само на стегнатост държат .

[botsko]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

Има ги в ибей, ама вие първо кажете има ли такава тапа щото по моя двигател не намирам...

[m_g]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

Направихме основен ремонт на двигателя на Волгата.
Защо? Всичко започна с идеята да отстраним течовете на масло. Течеше много и отвсякъде. С моя приятел Стефан (Това е друг Стефан, не е е Стефан от форума, макар че и той ми е приятел) свалихме двигателя с цел да сменим графитената набивка на коляновия вал откъм маховика.
Ето го пациента, поставен на стойка и готов за разглобяване:


Оказа се, че картера е удрян и запояван левашки. Колата е оставала без масло. Това е довело до завличане на лагери. Замерването показа, че е коляновият вал вече е с ремонтни лагери - 0,75 на основните и 0,50 на биелните. Разпределителният също е за нови лагери. Ризите са нови, на номинал. Три бутала се оказаха УМЗ (за УАЗ) и едно ЗМЗ (ГАЗ)... Сегментите наредени с ключовете един под друг на 2 от буталата. Имаше и лек луфт в буталните болтове. Навсякъде, където силистренските байовци бяха пипали, си личеше - двигателят е ремонтиран грубо, по "текезесарски". Слагани са разни крепежи и въобще нямаше нещо да е като хората.
Последва киснене е керосин и баня с водоструйката до придобиване на чист вид:


Както се вижда, блокът е гол. Останалите неща са наредени на пода в халето:


Почесвам се по темето и се сещам, че един добър човек от Гара Яна ми подари части за Волга 24. Разопаковам вързопите. След киснене в керосин се разкрива следната гледка:


Имам си нови колянов вал, както и ризи с бутала и бутални болтове! Но са за Волга ГАЗ 24. Разликата в коляновите валове е в петия основен лагер. На ГАЗ-21 е по-широк, а на 24 е с еднаква ширина като останалите. Съответно на 24 маслогонния пръстен е по-навътре от на 21. Ризите също са различни и не пасват на 21. Но буталата и буталните болтове пасват.
Един колега ми подари нови основни и биелни лагери за 24. След кратък размисъл решаваме да префасонираме блока за колянов вал 24. Съответно следва да се фрезоват блока и петата на петия основен лагер, за да може да влезе маслогонния пръстен.
Блокът го даваме в шлайфбазата в Доброславци за фрезоване на блока и петата, както и за набиване и обработка на лагерите на разпределителния вал. Носим им два комплекта лагери, които са еднакви на 21 и 24. Защо? Ами зашото петите са през милиметър и ако нещо се обърка, трябва да има резервни от всичките размери.
От Доброславци се изложиха. Върнаха блока със скъсана и неизвадена шпилка от блока. Мързяло ги да нагласят база с подлагане и хванали и буквално изскубали оригиналните шпилки от алуминиевия блок. Извадили и ризите. За какво - не знам. В резултат се наложи бате Жоро да им оправя свинщините.
Междувременно нося на Жоро биелите с нови втулки. Жоро Григоров за пореден път е перфектен. Направи ги като по учебник, болтовете влизат плътно.


Нося му и блока. Успя да фрезова скъсаната вътре в блока шпилка и постави ремонтна втулка.
Всички капаци и капачета, на които не е противопоказно ги дадох на пясъкоструйка и прахово боядисване в Оптикомеханичния завод. Направиха ми ги отлично.
Паралелно Драго от Бяла Слатина ми подари картер за УМЗ - 414/417 - от джип УАЗ. Идеята беше да прехвърлим фланеца за щеката за масло на новия картер.
Старият обаче изглежда по-добре, някак си е по-красив и видимо по-старателно изработен. Стефчо изрязва квадрат със сцепеното и заварява на плътен шев нов здрав метал. После пясък и прахово и картерът отново изглежда като през 1964-та.

Почваме сглобяването:


Навсякъде нови гайки и шплентове. Изглежа доста симпатично:


Знаех, че на Варшава, Жук и Ниса и Волга 24 съединителите са взаимозаменяеми. Извадих един от запасите ми. Изненада!
Волга М21 е с по-голям маховик. Беше събота и нямаше начин. В магазина на Ботевградско шосе оставих малко над 200 лева за нов руски съединител Триал с диафрагмен притискателен диск. В интернет има различни мнения за тия съединители. За сега работи добре...


Слагаме маслена помпа. Новата УАЗова не пасва на 21цата. Или поне не и със стандартната тръба. Айде слагаме 21цовата.
Лекуваме течовете (нали за това свалихме мотора). Нова немска набивка за Мерцедес. Нови "четворки". Гумени уплътнения. Лек слой уплътнител на Виктор Рейнц. Естествено всичко се реже и напасва на място.


Следва нова водна помпа с капсуловани лагери. Двигателят е сглобен и регулиран на станока.


Кошът е друга тема. Отне ми един ден миене с керосин, обезмаслител, стъргане с шпакла и пръскане с водоструйка, докато остана на метал. Поне 5 кила кал и масло паднаха. Гредата на моста беше буквално запечатана...
Слагаме мотора вътре. На заден фон се виждат гнусните висящи кабели, които в последствие прибрахме в снопове и облепихме с платнено тиксо. Получи се като от завода.


Карбураторът беше разпробит некадърно в горната част на две места. Стефан рециклира един друг карбуратор, който прибихме където трябва и вече имаме оптимална работа на газ и на бензин.


Много важен момент за бъдещото здраве на двигателя е доброто пречистване на маслото. Подарен ми беше комплект УАЗов преходник за пълнопоточен филтър, само за да разбера , че няма място за филтъра в коша на 21. На всичкото отгоре затрих подарения ми преходник и си купих още един. Накрая Стефан даде на познат чертежа и се сдобихме с преходник....


Съответно разкарах филтъра за грубо пречистване, маркучите и останалите идиотщини от коша. Сега цялото масло минава през станартен Ладов пълнопоточен филтър, както е на по-новите УАЗове.

Ето го вече готовия двигател. Оставихме го да работи над 1 ден на празен ход при различни честоти.


Установихме, че датчика за температурата се "побърква"... Но колата не грее.
Покарах я, перфектно работи.
Тръгнахме с жена ми до пещерата "Проходна" до с. Карлуково. Красота, Волгата с 65-70 се носи по магистралата. Налягане на маслото перфектно. Водата и тя на 80 градуса въпреки жегата (сложих 6-лопатна перка от УАЗ, за да няма изненади).
И на връщане....
ПляяаааС! ЛЮС! Две-три експлозии и Волгата умря на разклона за Ябланица на магистрала Хемус.
Звъня за помощ. Отзовават се всички - Стефан, Ясен, Жоро, Сашо, Стани... Кво и е на Волгата? Няма искра. Бобина? Комутатор?
Палецът не се върти. Изронило се е зъбното колело на привода на делкото.
Стефан идва с неговото камионче и ни спасява.


Оказва се, че приводът от УАЗ е несъвместим с двигателя М21.
Не, защото са му различни зъбите или размера. Просто мазането му е решено, като в блока има канал 2мм от лагера на вала и се подава масло под налягане към привода. На 21 няма каналче, а на вала на привода е направена маслогонна резба, така че да се качва маслото, което по въдушно - капков път е стигнало до зъбното колело.
Заради липсата на мазане валът на уазовия привод се беше заварил към корпуса.
Стефчо измисли как да го преработи мазането. Купихме нов привод, Ладови втулки за делко (на ВАЗ делкото се маже минимално, но вала е на меднографитна втулка). Стефан изстругова, наби втулки, наряза маслогонна резба в тях... Пробата показа, че вече масло се качва, както на оригиналния 21 привод. Набихме отгоре допълнително грес и масло. Новият привод работи за сега добре и не грее.
Накрая отказа датчика за налягане на маслото. Сложих нов от "Ботевградско", цилиндричен за УАЗ. Е, не отчита и той като хората. Дойде моя приятел Филип със своя Москвич 409. Подари ми камбанка от 1975г, нова. Тя няма грешка и отчита в комбинация с уредите на М21.


Смяних и датчиците за отчитане на температура - тип тм-101 в помпата и за прегряване тип тм-104 в радиатора. Пак съветски от 80-те. От бул. Габрово - "Старците". Вече отчита реалните под и около 80 градуса температура.

В добавка Волгата има и чисто нова генерация от край до край, ама за нея ще разкажа в следващ пост.

След всичките приключения двигателят работи чудесно, колата върви много повече, а и има перфектен звук...

[aldr]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

Големи приключения си имал ...и аз скоро смених агренажно колело Важното е че машината е наред вече -.