Tweet
От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.
В петък съвсем спонтанно с жена ми решихме да отидем на море. Докато се приберем от работа, докато съберем малкото багаж, и то стана 20:30. Волгата с бодро ръмжене се понесе по магистралата. Заковах я на 100 и така съвсем спокойно си пътувахме. Спрях да зареждам някъде към Пловдив, после някъде преди Бургас. В 1 без нещо бяхме в хотела в Бургас. По пътя си запазихме един апартамент в Приморско.
На сутринта се разходихме из стария град на Созопол. После отидохме в Приморско. Разходка, плаж, бири. Добре, че си имахме и паркомясто, та колата не съм я мислил.
В неделя решихме да обиколим Южното Черноморие.
С моя кола не бях ходил от 2010 на Резово. Тогава бях с Варшавата. Сега с Волгата - същото упражнение. Спрях я в най-югоизточната точка на България.
Там на плажа хапнахме сафрид. Решихме да не се опесъчаваме излишно - още повече в кола без климатик на жегата, и без да се къпем в морето, тръгнахме на север.
Разходихме се до Синеморец - жега и прах по пътчето до Бутамята.
После спряхме в Ахтопол. Обиколихме залива с лодките и спряхме на едно пътче.
Волгата, освен че вози много комфортно , предлага възможност да кривнеш из чукарите без риск. Не бих си го позволил с нормална кола, но тук няма проблем.
Пак така не бях ходил в Царево от времето, когато се наричаше Мичурин. Е, отидохме, направи ни впечатление отлично поддържаната инфраструктура. Стигнахме до плажа на Василико, после се завъртяхме и покрай пристанището. С такава кола навсякъде те пускат.
Върнахме си се обратно и пак плаж - бири и почивка.
В крайна сметка, Волгата нави нови над 1100км и без никакви проблеми си ни докара в София. Единствено на връщане в жегата се наложи по-често да спирам за безалкохолни. На отиване вечерта пътувахме много по-леко. Въпреки, че е стара кола, фаровете са много добри и нямах никакви трудности да карам стотици километри на тъмно. Волгата иначе си е заковала термометъра на 80 независимо дали е жега или по-прохладно. Зареждаш гориво и газ. Въпреки високите скорости, с които се движа (високи за епохата на колата - 50-те години), никакви технически проблеми. Държи около 5-те атмосфери налягане на масло. Самото масло на практика не намалява, което е направо невероятно след като доливах по литър на 100км. Сега не съм доливал от близо 2000км. Сипах в Добрич, сега сигурно пак ще долея малко.
Иначе, където и да мина, хората много се радват на колата - отстъпват път, свиркат, светкат, махат. Където и да спра, всичко живо вади телефоните и почва да се снима.
Колите са, за да се карат. След това море се чувствам много доволен, че избрах именно Волга М21 за реставрация. Каквото и да е, голямата кола си е голяма кола и е удобна за пътуване, въпреки, че е модел на повече от 60 години.
Да видим до края на сезона до къде още ще се разходим. Пък и то край, край, ама дори и декември ако не е много снежно, може да се пътува.
В петък съвсем спонтанно с жена ми решихме да отидем на море. Докато се приберем от работа, докато съберем малкото багаж, и то стана 20:30. Волгата с бодро ръмжене се понесе по магистралата. Заковах я на 100 и така съвсем спокойно си пътувахме. Спрях да зареждам някъде към Пловдив, после някъде преди Бургас. В 1 без нещо бяхме в хотела в Бургас. По пътя си запазихме един апартамент в Приморско.
На сутринта се разходихме из стария град на Созопол. После отидохме в Приморско. Разходка, плаж, бири. Добре, че си имахме и паркомясто, та колата не съм я мислил.
В неделя решихме да обиколим Южното Черноморие.
С моя кола не бях ходил от 2010 на Резово. Тогава бях с Варшавата. Сега с Волгата - същото упражнение. Спрях я в най-югоизточната точка на България.
Там на плажа хапнахме сафрид. Решихме да не се опесъчаваме излишно - още повече в кола без климатик на жегата, и без да се къпем в морето, тръгнахме на север.
Разходихме се до Синеморец - жега и прах по пътчето до Бутамята.
После спряхме в Ахтопол. Обиколихме залива с лодките и спряхме на едно пътче.
Волгата, освен че вози много комфортно , предлага възможност да кривнеш из чукарите без риск. Не бих си го позволил с нормална кола, но тук няма проблем.
Пак така не бях ходил в Царево от времето, когато се наричаше Мичурин. Е, отидохме, направи ни впечатление отлично поддържаната инфраструктура. Стигнахме до плажа на Василико, после се завъртяхме и покрай пристанището. С такава кола навсякъде те пускат.
Върнахме си се обратно и пак плаж - бири и почивка.
В крайна сметка, Волгата нави нови над 1100км и без никакви проблеми си ни докара в София. Единствено на връщане в жегата се наложи по-често да спирам за безалкохолни. На отиване вечерта пътувахме много по-леко. Въпреки, че е стара кола, фаровете са много добри и нямах никакви трудности да карам стотици километри на тъмно. Волгата иначе си е заковала термометъра на 80 независимо дали е жега или по-прохладно. Зареждаш гориво и газ. Въпреки високите скорости, с които се движа (високи за епохата на колата - 50-те години), никакви технически проблеми. Държи около 5-те атмосфери налягане на масло. Самото масло на практика не намалява, което е направо невероятно след като доливах по литър на 100км. Сега не съм доливал от близо 2000км. Сипах в Добрич, сега сигурно пак ще долея малко.
Иначе, където и да мина, хората много се радват на колата - отстъпват път, свиркат, светкат, махат. Където и да спра, всичко живо вади телефоните и почва да се снима.
Колите са, за да се карат. След това море се чувствам много доволен, че избрах именно Волга М21 за реставрация. Каквото и да е, голямата кола си е голяма кола и е удобна за пътуване, въпреки, че е модел на повече от 60 години.
Да видим до края на сезона до къде още ще се разходим. Пък и то край, край, ама дори и декември ако не е много снежно, може да се пътува.
Коментар