ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

[m_g]

От: ГАЗ М-21М "Волга" 1964г.

И мен това синьо много ми харесва. На живо цветът се променя, в зависимо от силата на слънцето. Понякога колата изглежда тъмна, в друг момент е светло синя. Цветът се нарича "тюркоаз" и има нотка зелено, която камерата на телефона не предава.
Този цвят го има до 1965, когато минават на по-сивкаво синьо. По тази причина по-рядко се среща. В Добрич като ходих, другата синя от Силистра беше точно същия цвят оригинално, тя е 1962г.

[m_g]

Октомри отделих малко внимание на едни уж незначителни дреболии.
Първата са страничните тампони на предния капак. При М21 има специални ламаринени опори на самия капак, както и върху тампоните.
Ето ги на капака - тези симпатични златисти ламаринки:


На роговете се поставят гумено - метални наклонени тампони и върху тях специални профилни ламаринки:


В предната част на капака има още 4 тампона, а в задната опира на П-образно уплътнение.

Тампоните се монтират с винтове М4, е ламаринките на капака - с болтчета и гайки.

Тия тампончета и ламаринки са скъпо удоволствие и общо взето липсват на повечето Волги. Благодарение на Наско, който ми ги донесе от Москва, аз мога да се похваля с още един характерен елемент, който успях да възстановя по колата.

Друга част, която нямах при сглобяването, беше специфичната за Волга, Варшава и Победа обезшумителна гумена втулка на лоста за скоростите.



Позиция 15 на картинката:


При горни скорсти именно опората на лоста в съответната куха тръба е слабо място. При повечето, да не кажа при всичките Волги и Варшави, оригиналната опора от лека сплав се троши.
На моята Волга възелът е преправен и опората е от стомана.
Ако я няма втулката, на празен ход се получава лека, но досадна вибрация от лоста.
Та се заиграх и я поставих.


Самият демонтаж и монтаж е интересна задача. Лостът е кух и се поставят два метални фиксатора, като помежду им има пружина. Цялото това чудо служи, за да може лостът да се върти около фиксаторите, но да не се вади. Виждал съм какви ли не преработки на възела - на черната бяха плеснали един шплент.
За да се извади лоста, следва двата фиксатора да се натиснат навътре и да се изтегли самия лост навън. Нищо сложно, само трябва да се внимава да не се затрият фиксаторите и пружината.
Монтажът и то с нова гумена втулка, изисква доста сила и сръчност. След доста мъки успях да защракна фиксаторите. Сега ходът на лоста е малко по-къс и го няма дрънченето, което толкова ме дразнеше.

Иначе, Волгата си я карах доста.




Единственият кусур е, че изключвателният лагер на съединителя ми е пътник. Ще си купя нов и ще го сменям. Не е кой знае какво, ама трябва да се сваля кутия. Шок и ужас, два часа с бирите.
Сега съм на фаза издирване на капсулован лагер за УАЗ - от Горски извор би следвало днес да са ми го пратили... Не ща да гресирам.
Да видим какво ще стане.

[aldr]

Вземи една консервна кутия и стопи грес и лагера вътре. После като изстине го монтирай.

[m_g]

Взех капсулован китаец, изглежда и се върти добре. Имам и ГПЗ от СССР, но той си хлопа от нов. Греста и кутията за ГПЗто са ясни. Аз обаче ще пробвам китаеца - твърдят, че карал, пък да видим.

[m_g]

Вчера рано - рано изкарах Волгата. На работа сложихме нов изключвателен лагер. Взех от Горски извор китайски капсулован лагер със стандартния размер за М21, Варшава и УАЗ с 4 скорости - 688911. Пресовахме си го на нова муфа. Работи отлично за момента. Не съм се отказал от идеята да си намеря руски усилен за 31514 с муфа за вал 35мм и лагер 986710. Пак е капсулован и по руските форуми много го хвалят.


Благодарение на чисто новите уплътнения на купето - врати, стъкла, люкове и кожуси на парното, във Волгата е приятно топло въпреки външната температура от -5 градуса. Всички твърдят, че М21 няма парно. Има, но си иска много часове труд и една торба пари за възстановяване уплътненията на колата. Те са сигурно 20 отделни гумени детайла по кожуха, корпуса на вентилатора и люковете - всяко е по 10-15 лева и ги има само в Русия и Украйна... Като сложим и вечно духащите врати - то не са мъхести каналчета, гумени уплътнения и всяко трябва да се монтира грамотно. На фона на 2101, вратата на Волгата има двойно повече детайли и е в пъти по-трудна за ремонт. Или пък кошмарните за монтаж гумени шнурове в плат, които се монтират само при свалена тапицерия на тавана... Или пък лепенето на километри гумено уплътнение по четирите врати, багажника и предния кош. Сигурно два дена са ми отишли само да залепя уплътнителите навсякъде.
Е, струвало си е. На -5 вътре си е дори горещо. Е, не е като на Жигули, но все пак колите са от различни епохи. За 50-те години Волгата си е сериозна машина.
На хлъзгаво и сняг Волгата се държи отлично. Гумите са M+S, бавноходен двигател, тежка кола. Реално - УАЗ на задно. Само че вътре е топло и относително безшумно.
При свалянето на кутията установихме, че се е скъсало едното тампонче на щангата за 2 и 3 скорост. Нямаше как да си ходя до вкъщи за ново, та в крайна сметка снощи в гаража се заврях под Волгата и с малко ненормативна реплика го смених.

Тия тампончета са еднакви и на Победа и Варшава - добре, че съм се запасил. Метнах две нови в жабката, да има. Това като се скъса и скоростите поват да правят магарии - не слушат командите от лоста.
Утре, живот и здраве, ще я покарам малко из Балкана .

[Edo]

Волгата кефи - поздравления! Колко му е клиренса на туй чудо?! Сигурно ако беше 4х4 нямаше да имаш нужда от джипка! Аз съм израснал в Москва и ги помня тези таксита - вътре винаги беше жега!

[m_g]

По спомени - 200 или 210мм е клиренса. Отдолу може да се бръкне дори и без да се вдига на крик.
Механично Волга М21 е база за най-успешния и произвеждан и до момента съветски и руски всъдеход - УАЗ 469. УАЗката ползва агрегатите точно на М21, то и затова и досега много неща за М21 се произвеждат и продават активно - части по двигателя, трансмисията и спирачките.
За проходимост - с хубави гуми има висока за лека кола проходимост. Все пак е конструирана в средата на 50-те, когато в СССР масово не е имало пътища с твърдо покритие.
Като вариант ако се кара извън пътя, не е проблем минтаж на блокаж на диференциала, гуми с грайфери и т.н..
За 4х4 - предшественикът й, М20 Победа има вариант 4х4 - М72. Тук заводско 4х4 няма, но не е трудно да се насади купето на рама от УАЗ. Следващият модел има малка серия от няколко екземпляра 4х4 - водят се ГАЗ 24-95.
Уикендът имам да мина едни 25км по черен път в планината. Би трябвало да се качи без замисляне, снегът не е много.

[aldr]

Ще чакаме снимки от оффроуда...

[m_g]

На 07.12 сутринта към 5 в София заваля дъжд при температура от -4 градуса. В резултат се образува ледена кора навсякъде.
Към 9:30 изкарах Волгата от гаража. Булевардите вече бяха обработени с химикали. Заредих бутилката до горе.
Отидох до Манастирски ливади да взема един приятел. Натоварихме бая багаж заедно с десетките килограми инструменти и резервни части.
По околовръстното стигнахме до Тракия и се отправихме в посока Пловдив. Въпреки хлъзгавите пътища, Волгата нямаше никакви проблеми. Стъпва стабилно и не съм усетил и намек за поднасяне или буксуване.
Чистачките не смогваха да почистят стъклото. Оказа се, че стъкломиещото кой знае защо почна да пръска на пресекулки и накрая на тунела на Ихтиман съвсем спря. Преди това повисяхме в задръстване на първия баир след Нови хан - заради леда в насрещното платно бяха станали няколко верижни катастрофи с тирове и коли и задръстването беше до след Вакарел.
По магистралата беше натоварено - все пак студентите отиват да празнуват. Волгата беше единствената стара кола, която видях. Да не кажа, че нищо по-древно от 2000г. не се беше престрашило да тръгне на път.
Като изключим досадната история със стъкломиещото, парното работеше отлично и се возихме без якета, като в нормална кола. Радиото свири, двигателят работи изрядно и Волгата спокойно се носи по магистралата с 90-100 въпреки студа.
Решихме да ядем на турския ресторант след тунела - завъртях под магистралата и спрях на бензиностанцията до ресторанта. Измих калното стъкло. Какво се оказа - бях сложил всмукателна тръбичка на стъкломиещото от Шкода РТО. А тя е с едно месингово клапанче долу. То беше блокирало. С макетния нож го резнах и о чудо, почна да пръска както се следва.
Ядохме на корем и айде обратно на магистралата.
Кеф, вече се и вижда през стъклото...
На Пазарджик отбихме и тръгнахме в северна посока. Навигацията ни замъкна из едни джендеми. Кал, павета, черен път... Ама ние сме с Волга и нямаме никаква драма.
Минахме покрай една кариера за инертни материали. Спрях до едно изоставено здание.


Пътят нататък беше тесен, междуселски и далече от идеален, но аз спокойно си карах с 60-70км/ч. С тая кола дупките не са страшни.
Стигнахме село Кръстевич и на центъра кривнахме към дебрите на планината.
Целта беше комплекса от хижи "Бунтовна" - нагоре в Средна гора. Ходил бях преди години - пътят е черен, но проходим за лека кола. Именно заради планинския път, снега и възможните проблеми, директно се отказах да карам нова кола там. Съвременните коли имат предостатъчно елементи за чупене отдолу и са ниски. Жигулата е с летни гуми - не става за истинска зима. Варшавата ми е без застраховка от два дена, та ме домързя да я подновявам. Нисата много боксува с тия бусови гуми.
Остана Волгата - тя висока и с хубави гуми M+S. Като им пише кал + сняг, дай да видим могат ли или не могат да издържат един такъв зимен офроуд.
Оказа се, че М21 има отлична проходимост. Въпреки калта и дълбоките коловози, въобще не се и замисли. Нагоре имаше и сняг и лед към калта.
Ей, не се спря тая Волга и изгази до върха без нито едно замисляне и връщане за засилка или нещо от сорта.
Някъде в долната част на пътя се поспряхме за снимки:




Тука пътят беше равен.
Из коловозите не съм снимал, само газ и нагоре. Първа леко - леко вие МО-МО-МО и колата си пердаши накъдето й кажа. Радиото свири, голям кеф.

Ето я горе на големия партизански паметник.


Тази чешма е в чест на 100г от Освобождението от турско робство.



Вижда се какви коли карат хората из района. Всичко е 4х4, само един колега се качи с нова Шкода Октавия. Беше боксувал и връщал назад - напред, но и тя беше издрапала.
Все едно, на мене за новата кола ми е жал да я пусна из тия джендеми. Не е правена за това.
Волгата обаче си беше в родната си стихия. Студ, сняг, кал, баири - окото й не мига и върви навсякъде.

Много бях на кеф. Като му седнахме на мръвки и пиене с компанията, откарахме до ранното утро.

Към обяд на 8-ми тръгнахме обратно. Беше по-топло и нямаше тия ледове и снегове от предния ден. Е, калчица в изобилие, ама ние не ходим пеша.






Спокойно и безпроблемно си стигнахме в София.

Волгата се представи отлично и си заслужи неделната баня.
Грижливо измихме всичката кал и сол - отдолу, отгоре, вътре...






Суха и чиста си я вкарах в гаража. Стига й толкова за тази година. Напролет пак!

[Самодържец]

Е много пък я жалиш новата. Каква е? Макар че и аз бих си карал волгата с кеф, ако имах такава. А отзад на снимката се вижда и един рядък в европа нисан.

[gabocvet]

За Xterra ли питаш?

[Kirilpm]

При наличие на този модел Волга, с този цвят аз никакъв нисан не забелязах, камо ли рядък

[m_g]

Нисанът е на хижаря - и той е с бензин в кръвта. Каза, че в България има само няколко такива Нисана - този бил от Канада, доколкото си спомням. Иначе - пътят нагоре не е за съвременна лека кола. Като си представя колко скъпи в буквалния смисъл на думата детайли има под купето без никаква защита - айде нема нужда да пробвам.
Волгата никъде не докосна почвата - тя е с 210мм просвет, а до праговете са над 30см. Освен това отдолу е само желязо, и то съветско. В Силистра е карана много извън пътя, и то джелатски. Имаше крива планка за лявата биелета, вдлъбнатини по гредата на предния мост и по гредата на скоростната кутия... Явно е срещала камъни и то на скорост. Селска кола, нормално. Вътре гредата на задната седалка беше пълна до горе с брашно. Отзад - теглич. Абе класика.
Едва ли повече ще я карам извън асфалта, но все пак - наложи ли се, няма никакви проблеми. Единствено не трябва да има клони и храсти, защото боята струва колкото не лош джип...

[Kirilpm]

А да се изкажат експертите, дето казват, че с задно не може никъде да отидеш.Това, което сега минава за предизвикателство за модерните СУВ-ове, тези коли го минаваха редовно, че понякога и с ремарке.Напоследък гледам доста рекламни клипчета на леки коли отпреди 40-50, че и нагоре години и ми прави впечатление, че във всеки от тях задължително присъства демонстрация на офроуд възможностите, дали ще е кална пътека, дали ще е пикник или ски със семейството, винаги има такъв елемент.А една обикновена лека кола с добър просвет и някаква що годе прилична защита на картера може да излезе от доста ситуации.А да не отваряме дума, че окачването на някои от тези ЛЕКИ коли е в порядъци по-масивно и дълговечно от това на доста СУВ-ове.

[bojitch]

с задно не може никъде да отидеш.

Потвърждавам! Качвал съм се с Жигули на Раков връх, с. Горни Лом, почти до сръбската граница. Сега не смеят и с модерни джипове.

[bullet_pk]

Нисанът е на хижаря - и той е с бензин в кръвта. Каза, че в България има само няколко такива Нисана - този бил от Канада, доколкото си спомням. Иначе - пътят нагоре не е за съвременна лека кола. Като си представя колко скъпи в буквалния смисъл на думата детайли има под купето без никаква защита - айде нема нужда да пробвам.
Волгата никъде не докосна почвата - тя е с 210мм просвет, а до праговете са над 30см. Освен това отдолу е само желязо, и то съветско. В Силистра е карана много извън пътя, и то джелатски. Имаше крива планка за лявата биелета, вдлъбнатини по гредата на предния мост и по гредата на скоростната кутия... Явно е срещала камъни и то на скорост. Селска кола, нормално. Вътре гредата на задната седалка беше пълна до горе с брашно. Отзад - теглич. Абе класика.
Едва ли повече ще я карам извън асфалта, но все пак - наложи ли се, няма никакви проблеми. Единствено не трябва да има клони и храсти, защото боята струва колкото не лош джип...

Нисана е X-terra. Той е еволюция на Pathfinder 1/Terrano 1. В европа наследникът е Terrano 2. Двата като механика много си приличат. Само, че американецът има и 3.3 бензинов двигател, дори и версия с чарджър. Докато по това време в Европа наблягат на дизели.

Относно офроуда - навремето не знаех, че се нарича така. Като ученик карах нелегално Трабанта на баща ми по черните пътища около село, там където сега обикалям с Тераното. Обикаляхме по ливади и ниви, да си вършим работата. Да видиш Жигули, Москвич, Волга или друго по черните пътища, беше нещо нормално. Тези коли, особено руските си бяха създадени с идеята, че няма да се карат само по асфалт.